Шпага

Моето впечатление е, че тези качества са следствия, а не допълнителни нагласявания. Този въпрос доказва, че ти дори не си чел - или пък въобще не си разбрал - това, което критикуваш с толкова "хъс".

Сканер, преди време беше дал линк към статия по този въпрос, но сега не успях да го намеря. Може ли да го дадеш отново?

Напълно логична е мярката, особено сега, когато наближават празници, при които ще има събирания на много хора пред църквите, а навярно и в тях.

Сканер, как е възможно да съществуват фотони с нулев импулс? При какви условия импулсът на фотон е нулев?

Ето и моя принос към "Сърдитко Петко" Упорит Добряк и сърдит Бедняк -- след десетия ден: Ела при мен, човече. Реших и днес с блага да те даря. Уф, я се махай вече! Дотегна ми да ти благодаря

Предложили сте страхотни филми! Много ви благодаря! "Някои го предпочитат горещо" - един много стар, но неостаряващ филм https://filmisub.com/filmi/41346-some-like-it-hot-nyakoi-go-predpochitat-gorescho-1959.html

Нещо встрани от "короната": Припомнете си филми, които някога - или наскоро - са ви забавлявали и развеселили. Напишете тук заглавията им, а ако има възможност дайте и линк към тях Моето първо предложение е това: https://filmisub.com/filmi/komedii/4594-la-chevre-chukay-na-darvo-1981.html

Да добавя как е според мен Освен че Вселената не е обект, а сбор от обекти, трябва да вземем предвид и това, че: Наблюдаемата Вселена -- от "центъра" на която са извършват всички наблюдения/измервания/ -- е сбор не само от обекти, но и от времена. Поради което даже не се знае дали наблюдаваните/измервани далечни обекти са все още съществуващи, след като инфото за тях пристига до нас след милиони или милиарди години. И така, оказва се, че "по дефиниция" сме длъжни да вярваме в следното: Сборът от всички обекти и времена, които, разбира се, са и в постоянна динамика помежду си, ИМАТ ФОРМА, въпреки че всъщност е невъзможно са се установи каква е тя. Ами трудно е за вярване, но щом си рекъл... добре

Всъщност няма смисъл да спорим повече, защото най-близкият до реалността отговор е, че: Вселената НЕ Е обект, а сбор от обекти, поради което тя самата не може да има някаква си форма.

Много добър пример А сега кажи, като измерят, че всички триъгълници "имат сбор на ъглите от 180 градуса", ще им хрумне ли да твърдят, че форма на тяхната Вселена може да е ИЛИ плоска, ИЛИ сферична? Т.е. по едни и същи критерии биха ли стигнали до два противоположни резултата?

Аналогията между философския въпрос за смисъла на живота и формата на Вселената е неуместна, тъй като във втория случай става дума за критерии, основани на измервания и изчисления.

Много често пиша "според мен" именно за да подчертая, че това е само мое мнение и че нямам претенции то да е вярно и "според другите". Неведнъж съм отбелязвала, че съм лаик и че никога не изключвам вероятността да греша по някой от физичните въпроси. СПОРЕД МЕН добре ще е ти също да не се изказваш като от "първа инстанция", особено когато въпросите все още са спорни сред много от физиците.

Така е. Но същото може да се каже и за Големия взрив, както и за всяка друга теория, в която става дума за "началото ва Вселената". Тези теории също не доказват категорично, че няма творец.

Разбира се. Никога не съм имала предвид, че става дума за много форми едновременно. Всъщност се чудех как може прилагането на едни и същи критерий да води до толкова различни резултати -- сфера или поничка или фрактал или кълбо... и т.н. http://www.onlinerechnik.com/duma/критерий -- "Признак, въз основа на който се прави преценка на предмети, явления." Т.е. въз основа на едни и същи признаци се правят съвсем различни преценки за формата на Вселената. Е, на мен това ми се струва не съвсем убедително. Не знам как да го кажа по-ясно!

Според мен, всичко това е възможно само при наличието на някакви граници. А границите винаги са свързани и с нещо, което е извън тях.

А може би именно това -- че се "допускат всякакви форми, дори взаимоизключващи се" -- доказва, че Вселената всъщност няма форма. Не е рядко явление учените да търсят нещо, което не съществува. Сканер, има ли поне приблизително определена форма на Вселената, предсказана от ОТО? Каква би трябвало да е формата на Вселената според Общата теория на относителността? Сериозно те питам.

Казваш ми това, след като изрично съм отбелязала, че: Сканер, ти или не четеш това, на което "отговаряш", или вече си дотолкова стресиран, че не разбираш това, което четеш, колкото и елементарно да е то. Съвземи се, успокой се

Така и не разбрах какво странно намираш във формата на сферата или на поничката Би ли пояснил?

Сканер, въобще не ти е ясно, както личи от отбелязаните две-три изречения в началото, а всичко след тях пък е някакво ненужно злостно-иронично излияние. И така: При нормален прочит на кратичкия ми постинг би трябвало да схванеш, че под "либерални" критерии имам предвид НЕ това, че допускат някакви странни форми, а че допускат коренно РАЗЛИЧНИ форми. П.П. Не ме нервирай, човече божие, че и без това ми е достатъчно криво

В ситуацията напоследък ми се натрупаха някои кофти впечатления, които накратко "изглеждат" така: Старата змия преди да умре с мъка изпълзя от глухото дере и с отровата последна пак успя да бъде вредна

Е много са "либерални" тези зададени критерии, щом според тях Вселената може да е с формата на сфера; на тороид /поничка/; на додекаедър; на фрактал... и т.н. Като същевременно е и плоска, обаче и с кривина, достатъчна за да е с формата на "кълбо"

Може би вместо "няма нищо" ще е по-точно да се каже "няма извън". В смисъл че "извън Вселената" е безсмислен израз, освен ако не сме привърженици на хипотезата за Мултивселената

Засега мога само да повторя това, което казах преди време: Според мен не може да има форма нещо, извън което няма нищо. Не може да има форма нещо, което е всичко.

Предлагам следващата тема да е за черногледството И ето моята "история": Идват, долитат черните птици и никой не вярва, че те ще снасят бели яйца

Моята история съчетава темата за НЕБЛАГОДАРНОСТТА със следващата предложена тема – за ПРИВЪРЗАНОСТТА , и ще бъде в тон със сегашното извънредно положение: Двама души, да ги наречем Генчо и Пенчо, наемали заедно една квартира. Генчо се разболял от тежка болест, но Пенчо, въпреки опасността да се зарази, останал да се грижи за него. Благодарение на тази всеотдайност от страна на Пенчо, Генчо оздравял, а самият Пенчо, като по чудо, не прихванал коварния вирус. Тогава той споделил с оздравелия Генчо, че ще напусне квартирата, защото е щастливо влюбен и вече ще живее с приятелката си. Ала Генчо бил дотолкова привързан към него, че – за да останат заедно – намерил начин да го зарази със същата болест, към която той вече имал имунитет. Така, без риск за своето здраве, този път Генчо влязъл в ролята на "грижовник", а Пенчо... е, той може и да не е оздравял, а може и да е оздравял, но приятелката му да го е зарязала Но нали в случая е важна обобщената тема, конкретизирана в неблагодарността на Генчо, изразена чрез неговата привързаност към Пенчо. Нещо като неблагодарна привързаност – която, уви, не е някакво рядко срещано явление.