Шпага

Гледах това предаване с нарастващ и може би глупашки възторг. Ясно ми беше, че обсъжданата хипотеза не е доказана, но все пак... човекът даваше и примери от разни исторически източници. Така че как можеш да бъдеш напълно сигурен, че всичко това е плод само на псевдонаука? https://www.bgonair.bg/a/177-operatsiya-istoriya/178779-pavel-serafimov-sparotok-v-i-negovata-istoriya-na-balgarite Но така или иначе, прав си, като казваш, че езикът на псевдонауката много често е " благозвучен и гали ухото на целевата аудитория". Изпитвала съм го неведнъж... когато чуя нещо, което ми харесва достатъчно, за да изпитам желанието да му повярвам

Да, това имах предвид, но сега ще опитам да поясня. Ето какво не мога да проумея: - Да си представим, че аз и ти се движим равномерно и праволинейно един спрямо друг и че в момента на разминаването уеднаквяваме показанията на часовниците си. - След този момент според всеки от нас часовникът на другия започна да изостава. - След една година по моя часовник аз ти изпращам съобщение с точните му показания. Ти прибавяш към тях времето, необходимо за пристигането на съобщението и после ги сравняваш с показанията на твоя часовник. Е, по каква причина показанията на двата часовника няма да са еднакви? Та нали всеки от тези часовници е цъкал в своята система със същото темпо, с което е цъкал другият часовник в неговата си система. Според мен, няма никаква причина, поради която единият от тях да е изостанал или избързал в сравненние с другия

Не цъкат едновременно, а всеки в своята система - в системата, в която е неподвижен - цъка с темпото, с което цъка другият в неговата си система. Точно според законите на вуйчо ви Нютон

Сетих се за тази тема и реших да я "възкреся" И така: Ако близнакът-космонавт след едногодишно пътуване изпрати на земния близнак показанията на своя часовник, те ще се различават ли от показанията на земния часовник? Според мен, ако в началото часовниците на двамата са били с еднакви показания и ако се вземе предвид времето, необходимо да пристигане на съобщението от космонавта до земния, ще се установи, че часовниците на двамата са "цъкали" с едно и също темпо, въпреки че според всеки от тях часовникът на другия е "изоставал". Показанията на въпросните часовници ще се окажат еднакви и при двата случая: - ако космонавтът е изпратил съобщението преди завоя, т.е. преди мигновеното ускорение. - ако космонавтът е изпратил съобщението след завоя, т. е. след мигновеното ускорение. Така че ще се получи странната ситуация, при която когато космонавтът се върне отново на земята земният космонавт ще е по-стар от него, обаче показанията на часовниците им ще са еднакви по година, месец и час. П.П. Разбира се, продължителността на пътуването е без значение за резултатът. Една година е само примерен вариант. Тъй като при по-дълъг срок, земният може и да се е пренесъл вече в отвъдното, докато часовникът му продължава да си цъка с темпото на онзи, който е на ръката на близнака-космонавт-младеж

Лапландец, благодаря ти, че не си реагирал по-остро на неуместната ми шега. Готин човек си! А на мен май ми е време да се разкарам от тази тема, преди напълно да съм изгубила мярката... П.П. Еее Извинението ми се появи в три екземпляра, а не можах и да изтрия "допълнителните"

Лапландец, благодаря ти, че не си реагирал по-остро на неуместната ми шега. Готин човек си! А на мен май ми е време да се разкарам от тази тема, преди напълно да съм изгубила мярката...

Лапландец, благодаря ти, че не си реагирал по-остро на неуместната ми шега. Готин човек си! А на мен май ми е време да се разкарам от тази тема, преди напълно да съм изгубила мярката...

Лапландец, ти изглежда си амбициран да постигнеш това: http://www.znania.tv/виртуална-маймуна-написа-поема-на-шек/

Е, с теб е желателно да се спори, защото така даваш интересни и важни отговори, а за лаик като мен това е хем полезно, хем радостно "явление"

Това, че "центърът на излъчване на светлинната вълна се премества заедно със вагона във отправната система на гарата" няма абсолютно никакво значение, тъй като скоростта на светлината не зависи от движението на източника. Казваш "точно според СТО и в системата на вагона и в системата на гарата, светлината винаги достига едновременно до предната и задната част на вагона". Но в такъв случай ти как можеш да обясниш "относителността на едновременността"? Забележи, не те питам дали според теб "относителността на едновременността" е вярно или грешно следствие на СТО, а как го разбираш, как го тълкуваш това следствие?

В системата на вагона светлината изминава еднакви разстояния с една и съща скорост за едно и също време, затова двете събития - достигане на светлината до лявата и до дясната стена - са едновременни. В системата на гарата обаче светлината изминава различни разстояния с една и съща скорост: 1. Докато единият лъч стигне до дясната стена, тя вече е изминала някакво разстояние напред, така че този лъч е трябвало да я "догонва". 2. Докато другият лъч стигне до лявата стена, тя, разбира се, също е изминала споменатото разстояние напред, така че този лъч всъщност е бил "пресрещнат" от нея. Или казано по друг начин, поради движението на влака, от гледна точка на гарата пътят на светлината до дясната стена на вагона се удължава, а до лявата се скъсява. А изминаването на различен път с една и съща скорост просто няма как да е за едно и също време. Поради което двете събития - достигане на светлината до дясната и до лявата стена - няма да са едновременни. Първо ще се случи събитието "достигане на лъч до лява стена", а след това ще се случи събитието "достигане на лъч до дясната стена".

Ужас!

Младенов, не е ли очевадно, че от гледна точка на гарата светлината изминава различни разстояния в системата на вагона? Разстоянието до дясната страна на вагона е по-голямо от това до лявата страна. И тъй като скоростта на светлината е една и съща и в двете системи, значи просто от гледна точка на гарата двете събития във вагона не са едновременни.

Скъсяването е само в подвижната система, "наблюдавана" от избраната за неподвижна. Например от система А ще се наблюдават скъсявания в система В, а в система В ще се наблюдават скъсявания в система А. Тези скъсявания са реални, обаче НЕ и физически. Иначе отдавна да сме се превърнали в джуджета или може би в кюфтета

Е, извинявай. Бедна ми е фантазията и затова не мога да си представя как червените и сините датчици ще съвпадат -- ще се намират в една и съща точка -- при положение, че са в различни системи, които се движат една спрямо друга. Датчиците биха могли да съвпадат само за един-единствен момент и ако именно в този момент всеки от съответните фотони "ги прониже едновременно и двата" няма как да не се получи една и съща сфера и в двете системи. Нещо повече: Ако в същия този момент синхронизираме часовниците в двете системи, те ще показват едно и също време - тоест, в момента на регистрирането на фотоните от датчиците няма да има никакво разминаване във времената на двете системи. И въобще, защо разглеждате две взаимноподвижни системи, след като датчиците в едната система съвпадат с тези от другата? Или казано по друг начин: защо разглеждате задача в развитие -- с разширяваща се сфера -- а всъщност говорите за статично съвпадение на датчиците; за съвпадението им в един-единствен момент - като в някаква снимка. Снимка, на която няма как да фигурира никаква елипса и въобще нищо друго, освен една сфера

Exhemus, ако за нагледност заменим фотоните с куршуми, ще се окаже, че в твоята постановка всеки един куршум ще попадне на две места - в един червен и в един син датчик. Но това е абсурдно

Интересни познания имаш за козЕлите. И ти личи, че много се гордееш с невежеството си

Един въпрос: Как мислите, дали емпатията е пряко свързана с въображението? Според мен, човек с оскъдно въображение не би могъл да е съпричастен към болката, страданието... или пък радостта на другите.

Ако е оксиморон, значи съм се вписала напълно адеква - ква - тно в темата

Няма такова чудо като "покой". Панта рей - както правилно е забелязано още в древността

А какво ще кажете за таз "трактовка": Движението винаги е абсолютно, обаче скоростите му са относителни

В повечето случаи това, което проявяват глупаците, не е въображение, а именно глупост - тъпота, понякога съчетана с инат или пък с неоснователно високо самочувствие и дори с агресивност Мисля, че истинско - съзидателно - въображение може да прояви само интелигентният човек, дори и ако по една или друга причина е бил лишен от възможността да натрупа знания.

Ето ви едно клипче, което, освен радост за очите, може да породи и някои не съвсем лесни въпроси, като например ще има ли в различните Инерциални системи разминавания между светлинните фигури и тези на танцьорките. Все пак нали движението на танцьорките е относително, за разлика от това на светлината