Шпага

Ще цитирам тук една от любимите ми сентенции: "Разликата между минало, настояще и бъдеще не е нещо повече от упорита илюзия." А. Айнщайн Но при това положение какво ли мерят часовниците?

Дорис, всъщност не сравняваме показанията на двата часовника в една и съща отправна система. Да речем, че ти си на Земята, а аз в космически кораб. Сравняваме чрез съобщение показанията на часовниците си - твоят е неподвижен в системата на Земята, а моят е неподвижен в системата на кораба. Това е безспорно! Но в системата, в която съответният часовник е неподвижен, показанията му са други... П.П. Е, както и да е. Няма да досаждам с повече обяснения. Щом Гравити, Малоум, Сканер, а сега и ти не ме разбрахте, значи не се справям с обясненията

Сканер, след като "Това обезсмисля всякакви причино-следствени схеми", защо няколко пъти наблягаш на обстоятелството, че "Нищо няма в условието кога светва крушката в стационарната система. Абсолютно нищо."? И като казваш: Кое изведнъж става "неправилно", когато отпадне отбелязаното от теб, че "нищо в условието не влиза в противоречие с това"? П.П. Противоречието е в допълнението, че от синхронизирането зависи светването на крушката.

Правилно, в момента t=0 то вече се е случило. И нищо в условието не влиза в противоречие с това. Добре. Но нали можем да добавим към условието, че крушката е свързана с някакво устройство, чрез което става синхронизирането. Т.е. синхронизирането става автоматично и именно от това синхронизиране зависи дали крушката ще светне след една секунда. При такава причинноследствена връзка между синхронизирането на двете отправни системи в момент t0 = t0’ = 0, твоето възражение отпада, а твърдението на Младенов остава:

Стелян, това НЕ Е вярно! Не само теб, а въобще никого не съм искала да бъде баннат.

Моята "задачка" е проста: Имаме само два взаимноподвижни часовника -- А и В. В моменът на разминаването уеднаквяваме показанията им. А след време решаваме да сравним показанията им, но не тези на неподвижен с подвижен часовник. Сравняваме чрез съобщение показанията на неподвижен часовник А с тези на неподвижен часовник В. Поглеждам си часовника, виждам, че е 15. 44 ч. на 7 ноември 2020 г. и ти изпращам чрез съобщение това показание. Ти прибавяш времето, което е изминало, докато съобщението ми пристигне до теб, и тогава правиш сравнение с показанието на твоя часовник. Сравняваме тези показания на двата взаимноподвижни часовника, които всеки от тях показва в своята система - в тази, в която е неподвижен. И въпросът ми е, по каква причина тези показания биха били различни? И ако са различни, по каква причина единият от тях ще е изостанал в сравнение с другия, след като не е имало никакви промени в движенията им от онзи момент, в който показанията им са били уеднаквени.

Аз предположих -- но май съм си въобразила -- че съм разбрала какво има предвид Гравити, като направих някаква асоциация със звездната аберация. После обаче пак се зачудих при казусчето "близнаци БЕЗ ускорение" на какво основание показанията на часовниците им ще се различават. И ако все пак се различават, чий часовник ще е изостаналият? Всеки от близнаците се счита за неподвижен спрямо другия и т.н. Въобще, преди завоя те двамата са в абсолютно равноправно положение, така че по каква причина показанията им ще са вече разсинхронизирани?!!

С този нАучен подход ти вече си готов за БАН. Там често са така - един казал, друг рекъл...

Има области - свръхобширни области - в които класическата физика не работи "като пушка", нито дори като прашка Ето например в този материал -- http://web.uni-plovdiv.bg/viraneva/Lekcii_EMO_zadochno/vupros_13.pdf - е споменат в синтезиран вид следния проблем: "... от теорията на Нютон следва, че v > c , т.е. скоростта на разпространение на светлината в дадена среда трябва да бъде винаги по-голяма от скоростта на разпространението й във вакуум, което не е вярно."

Чак сега загрях какво имаш предвид

Но можеш да видиш в една система все още зелена ябълка, а в друга система да я видиш узряла... или вече изгнила.

Но тези наблюдатели не виждат човека по едно и също време. Те нямат общо време. Така че къде е тук парадоксът?

Надграждането го е осъществил самият Айнщайн -- с Общата теория на относителността. Колосално надграждане Така че вие трябва да започнете вашето надграждане оттам - от върха на ОТО

Не, не! Нямах предвид вариант 1. Чак дотолкова не съм превъртяла. Но, честно казано, вече и аз самата се чудя какво съм имала предвид. Пълна безсмислица... Ще прибегна до баналния пример с близнаците, за да се опитам да поясня: В системата на близнакът-космонавт земният е дори по-млад от него, но когато космонавтът направи завоя и така смени системата, се оказва, че в тази - новата - система брат му е толкова остарял, че може да му дядо. Или че в тази, новата, система Земята вече е била сполетяна от апокалиптични събития, които в предишната система на космонавта все още не са се случили /на Земята/. Което, разбира се, не означава, че няма да се случат. Тоест, по казуса на Младенов, именно поради относителността на едновременността, това, че в някои системи синът на Иван Грозни вече е умрял, не изключва възможността в други системи да е все още е жив... макар и не задълго, уви

Добре де В края на краищата не е толкова важно дали това условие е ясно, или неясно. Така или иначе, факт е, че според СТО има милиарди системи, в които не само синът на Иван Грозни, ами и Слънцето ни вече го няма... въпреки че за нас то все още си свети

Не е нужно дясната стена да гръмне "от събитието, случващо се на лявата стена". Можем да програмираме детонатора на дясната стена така, че веднага след като светлината във вагона стигне едновременно до лявата и до дясната стена, този детонатор да взриви дясната стена. Така от гледна точка на гарата светлината все още няма да е стигнала до дясната стена... и никога няма да достигне, просто защото злополучната стена вече няма да я има на белия свят Пояснение: взривяването на детонатора не е свързано по никакъв начин със събитието "достигане на светлината до дясната стена. Той си е програмиран съвсем отделно.

Така, както си описал нещата, отдавна не би трябвало да има нормален човек на Земата. Все пак нали всеки от нас редовно търпи някакви ускорения. А за летците на изтребители и въобще на свръхзвукови самолети да не говорим! Те всичките би трябвало да са изроди В класическия пример близнакът-космонавт при срещата се оказва по-млад от земния. И тъй като именно той, космонавтът, е направил завоя, т. е. ускорил се е, значи по твоята логика ускорението е станало причина за "подмладяването" му... или поне за неостаряването му П.П. Извинявай, ако не съм те разбрала правилно!

Гледах това предаване с нарастващ и може би глупашки възторг. Ясно ми беше, че обсъжданата хипотеза не е доказана, но все пак... човекът даваше и примери от разни исторически източници. Така че как можеш да бъдеш напълно сигурен, че всичко това е плод само на псевдонаука? https://www.bgonair.bg/a/177-operatsiya-istoriya/178779-pavel-serafimov-sparotok-v-i-negovata-istoriya-na-balgarite Но така или иначе, прав си, като казваш, че езикът на псевдонауката много често е " благозвучен и гали ухото на целевата аудитория". Изпитвала съм го неведнъж... когато чуя нещо, което ми харесва достатъчно, за да изпитам желанието да му повярвам

Да, това имах предвид, но сега ще опитам да поясня. Ето какво не мога да проумея: - Да си представим, че аз и ти се движим равномерно и праволинейно един спрямо друг и че в момента на разминаването уеднаквяваме показанията на часовниците си. - След този момент според всеки от нас часовникът на другия започна да изостава. - След една година по моя часовник аз ти изпращам съобщение с точните му показания. Ти прибавяш към тях времето, необходимо за пристигането на съобщението и после ги сравняваш с показанията на твоя часовник. Е, по каква причина показанията на двата часовника няма да са еднакви? Та нали всеки от тези часовници е цъкал в своята система със същото темпо, с което е цъкал другият часовник в неговата си система. Според мен, няма никаква причина, поради която единият от тях да е изостанал или избързал в сравненние с другия

Не цъкат едновременно, а всеки в своята система - в системата, в която е неподвижен - цъка с темпото, с което цъка другият в неговата си система. Точно според законите на вуйчо ви Нютон

Сетих се за тази тема и реших да я "възкреся" И така: Ако близнакът-космонавт след едногодишно пътуване изпрати на земния близнак показанията на своя часовник, те ще се различават ли от показанията на земния часовник? Според мен, ако в началото часовниците на двамата са били с еднакви показания и ако се вземе предвид времето, необходимо да пристигане на съобщението от космонавта до земния, ще се установи, че часовниците на двамата са "цъкали" с едно и също темпо, въпреки че според всеки от тях часовникът на другия е "изоставал". Показанията на въпросните часовници ще се окажат еднакви и при двата случая: - ако космонавтът е изпратил съобщението преди завоя, т.е. преди мигновеното ускорение. - ако космонавтът е изпратил съобщението след завоя, т. е. след мигновеното ускорение. Така че ще се получи странната ситуация, при която когато космонавтът се върне отново на земята земният космонавт ще е по-стар от него, обаче показанията на часовниците им ще са еднакви по година, месец и час. П.П. Разбира се, продължителността на пътуването е без значение за резултатът. Една година е само примерен вариант. Тъй като при по-дълъг срок, земният може и да се е пренесъл вече в отвъдното, докато часовникът му продължава да си цъка с темпото на онзи, който е на ръката на близнака-космонавт-младеж

Лапландец, благодаря ти, че не си реагирал по-остро на неуместната ми шега. Готин човек си! А на мен май ми е време да се разкарам от тази тема, преди напълно да съм изгубила мярката... П.П. Еее Извинението ми се появи в три екземпляра, а не можах и да изтрия "допълнителните"

Лапландец, благодаря ти, че не си реагирал по-остро на неуместната ми шега. Готин човек си! А на мен май ми е време да се разкарам от тази тема, преди напълно да съм изгубила мярката...

Лапландец, благодаря ти, че не си реагирал по-остро на неуместната ми шега. Готин човек си! А на мен май ми е време да се разкарам от тази тема, преди напълно да съм изгубила мярката...