Шпага

Аз мисля - или си мисля, че мисля - че при един фотон вариантите в разглеждания от нас случай са два: 1. Понятията честота и фаза нямат никакъв смисъл, тъй като винаги са абсолютно неопределени/неопределими, просто защото бройката - един фотон - винаги е абсолютно точно определена. 2. Принципът за неопределеността не важи, когато става дума за връзка между брой частици и някаква друга величина, защото неопределимостта на броя частици не е фундаментално свойство на тяхната природа, а е само ограничение в нашите възможности да ги преброим, когато са твърде много - например в един лазерен поток или в осветената стая. Всъщност, все едно къде....

Дорис, ако споменатата формула е неприложима за един фотон, това веднага поражда неприятния въпрос "А за колко фотона става вече приложима? Тоест, при какъв брой фотони неопределеността на честотата може да се пренебрегне и да се съкрати?" Според мен отговор на този въпрос просто няма, защото не само за един фотон, но и за всеки друг точно определен брой фотони ще важи казаното от теб: "... тази неопределеност на честотата не може да се пренебрегне, защото факторът брой в неопределеността на енергията вече отпада" Или с други думи, при неприложимост на формулата за един фотон, май възниква проблем, аналогичен с този, който си посочила във връзка с интерпретацията на Сканер "при какъв брой става тази трансформация" - в смисъл, че щом един фотон не е ел. магнитна вълна, колко фотона са нужни, за да се създаде такава вълна? За което, пак според моите лаишки представи, пак няма и не може да има отговор, така че и Сканер също не е прав....

Но все пак фотоните си взаимодействат гравитационно А при това взаимодействие могат да се образуват дори такива чудесии като геоните или т. нар. "кугелблиц" -- https://en.wikipedia.org/wiki/Kugelblitz_(astrophysics И поводи за мечти дава -- http://megavselena.bg/da-pratim-zvezdolet-cherna-dupka-kym-drugi-zvezdi/

Сканер, обяснението за тембър в предишния ти постинг /+/ беше много полезно за мен. Оказа се, че въобще не съм била наясно с това понятие. Сега обаче възниква друг въпрос: Дали можем да говорим за честота на отделен фотон? Според мен отговорът е НЕ. Честотата е характеристика на ЕМВълните, но не и на отделния фотон, а както ти самият си отбелязал:

Малоум, за съжаление вече много големи пробойни се откроиха в хипотезата ти. Може би е време, вместо да си затваряш очите пред тях, да се заемеш с основната й "ревизия"

Сканер, благодаря и на теб, и на Малоум за отговорите. Много съм далече от претенцията, че разбирам хипотезата му, поради което сега се чудя дали изтъкнатите от теб проблеми с тембъра са "фатални" за нея. Но за това, че "непрестанно" и "непрекъснато" са синоними, продължавам да не съм съгласна с теб. П.П. Рамус, извинявай за тези отклонения от темата ти!

Сканер, значи това определение за тембър не е вярно, така ли? "Тембър е качеството на звука, по което се различават тоновете с еднаква честота, но излъчени от различни източници." С това - горното - изявление, ти всъщност доказваш, че изобщо не си разбрал хипотезата, която критикуваш. Непрестанното образуване на частиците е в основата й, а ти го отъждествяваш с "непрекъснато" - понятие, което е коренно различно. Непрестанно и непрекъснато не само, че не са синоними, но в случая са и взаимно изключващи се. Как си представяш една частица да се образува хем непрестанно, хем непрекъснато? Ами това е същото като да кажеш, че нещо си мига /пулсира/ непрекъснато. А всъщност, за да има налице мигане -- непрестанно мигане -- то трябва да е и непрестанно прекъсвано. Сканер, кажи просто с "да" или "не": Законите за запазване спазват ли се в отворени системи? И съществуват ли затворени системи в тъй наречената "обективна действителност"? Това може и да е нормално, но в случая е абсолютно неуместно използвано като пример за "прекъснато"-непрестанно.

Да, но нали законът за запазване на импулса важи само за напълно затворени системи, каквито в действителност няма. Така че тези идеализации в случая не са коректни от твоя страна. Точно обратното е - винаги има нещо "външно", което не дава възможност на частицата да е с траектория по съвсем права линия. Все някакво отклонение ще има, макар и недоловимо за нашите уреди. П.П. Тези закони за запазване на импулса и енергията не са ли в противоречие с теорията за Големия взрив? И по-конкретно с произлизащото от нея следствие за края на Вселената - разширяване, "разпукване" и прочие трагизми

Е, да, де: "но именно това - да знаете - не включва никаква практика". В огромна част от случващото се в живота ни именно знанието ни предпазва от практиката. Тоест, добре е, а често е дори и спасително да знаем - да узнаваме - какво не трябва да правим на практика... щото, ако го направим, може и да не оцелеем Всъщност, Рамус, не успях да схвана точно срещу какво възразяваш.

Мислиш си, че е факт. Обаче понятието "притегляне" е доста по-различно от понятието "изкривяване на времепространството". Така че в крайна сметка кое от двете е факт? Или след време ще се окаже нещо трето, четвърто, пето...

Малоум, ти май не правиш разлика между протон и позитрон.Или по-общо казано, като че според теб разликата между материя и антиматерия се състои различния им заряд... Но може би на мен напоследък не ми върви в "разбирането" - ето и в случая, това, подчертаното, изречение изобщо не успявам да го схвана

На Brain му стана ясно, обаче на мен - хич В единия случай R e разтоянието, от което планетата се върти, около някакво слънце. А в другия случай R e радиусът на планетата. Така че, във втория случай за каква центробежна сила може да става дума? Просто по тази формула няма "данни" за център, около който обектът да се върти...

Стига бе! Как внасяш ред? Като твърдиш например, че няма гравитационни вълни, а гравитони в "насипно състояние". Така ли? Ами в такъв случай: Горките нобелисти! Те дори не подозират колко са сбъркали

В първия момент си помислих, че всъщност имаш предвид ОТО, но по-нататък в постинга ти става ясно, че наистина визираш СТО. А щом, според теб, СТО е несъвместима с КМ, значи трябва да изхвърлим от физиката и Квантовата електродинамика /Релативистката квантова теория на полето/, тъй като СТО също е в основата на тази теория. Голяма "метла" си развъртял! Скоро от физиката нищо няма да остане

Сканер, твоето твърдение беше това: "Същото е и при ефекта на Казимир. И в двата случая взаимодействието е по причина променено електромагнитно поле около двете частици, която промяна отсъства при само една частици." След което аз изразих недоумението си: "Частиците при ефекта на Казимир са електронеутрални, а при това положение как наличието на втората такава - електронеутрална - частица става причина за промяна в електромагнитното поле?!" Сега ще те попитам и още по-директно: Възможно ли е електронеутрални частици да причинят промени в електромагнитно поле?

Това е ясно - че нещо се е променило, - обаче... Добре си преценил, че по-сложни обяснения няма да са по силите на лаик като мен Докато обяснението на Малоум доста добре го разбрах и честно казано, допадна ми, може би защото е в пълно съзвучие с хипотезата му: "При мен - заради лявото и дясното частично завихряне на полетата следствие "заряд" на частиците - има две възможности: сили на привличане и сили на отблъскване. В междината на частици - хаосът се подрежда: с "усилване" или се "гаси". При еднотипни заряди - усилване, частиците се образуват "бягайки" от местата си - сила на отблъскване. При разнотипни заряди - гасят се трептенията - сила на привличане, частиците падат една към друга." П.П. Лично на мен хипотезата му ми е интересна и намирам в нея оригинални и странни идеи. Много ме дразни обаче това, че той си позволява да критикува "официалната физика", приписвайки й нелепици, които всъщност са плод единствено на неговото неразбиране, неосведоменост, неуважителност... или както колоритно се изрази Гравити - БЕЗХАБЕРИЕ

Частиците при ефекта на Казимир са електронеутрални, а при това положение как наличието на втората такава - електронеутрална - частица става причина за промяна в електромагнитното поле?!

Малоум, благодаря ти за отговорите. За съжаление не успяхме да се разберем по въпроса какво всъщност означава съответствие/несъответствие/ с дадена теория, но... здраве да е Извинявай, ако неволно съм те обидила с някои от по-острите си коментари!

Малоум, според мен, ти - като човек, уверен, че е създал хипотеза, обясняваща... всичко - не би трябвало да се позоваваш чак толкова често и безкритично на уикипедията. Но така или иначе, повече от ясно е, че между ОТО и твоята хипотеза съществува - меко казано - разнобой. И не намирам никакво основание в това, да отричаш или да премълчаваш този безспорен факт.

Наистина ли в ОТО има такъв извод? Не съм попадала на подобно нещо

Е, в "макросвета" ако приближим например чрез менгеме два обекта един към друг, това едва ли ще означава, че между тях са се появили сили на привличане. Впрочем, доколкото си спомням, пластинките при експеримента за ефекта на Казимир са електронеутрални, така че как може да "са причина за неравновесното състояние на електромагнитното поле около тях"? Да, никак не са ми ясни силите на привличане, при това не само в конкретния случай. На какво точно се дължат; какво става например между два разноименни заряда, та да се привлекат един към друг? Какво "обменят" помежду си от разстояние? Но и обратното - едноименните заряди какво обменят, за да се отблъснат? Ел.магнитни полета ли, или... по-добре да не се излагам повече! П.П. Имам смътен спомен, че преди време сред физиците се обсъждаше въпроса дали понятието "сила" трябва да отпадне от науката физика. Но не съм сигурна. Може и да греша.

За това, че ефектът е "нищожен по величина" не мога да споря. Но се чудя дали вместо "сили на привличане между малки обекти" не е по-правилно да говорим за намаляване на силите на отблъскване между малки обекти. Имам предвид, че между обектите /пластините в експеримента/ се "раждат" много по-малко виртуални фотони, поради което тяхното въздействие - налягане отвътре навън - е по-слабо, отколкото налягането на огромния брой виртуални фотони, който се раждат от външната страна на всяка от пластините и така, отблъсквайки ги, фактически ги приближават една към друга. Дано си ме разбрал

Първо да подчертая, че не се заяждам, нито "оплювам", а просто питам: След като, според теб, "гравитационно взаимодействие - не съществува при липса на частици с физична характеристика "маса".", означава ли това: Че гравитационното взаимодействие всъщност НЕ Е универсално? В смисъл че то "не съществува" за тъй наречените "безмасови частици"? Или по твоята хипотеза НЯМА безмасови частици? И още един въпрос: как гравитационното взаимодействие се отнася към "невещевите", тоест полевите форми на материята? "Съществува" ли за тях, и ако отговорът е да, това означава ли, че съответните полета са "с физична характеристика "маса"?

Малоум, при всяко възражение срещу хипотезата ти, твоята реакция е да упрекваш другите, че не са я разбрали, че не са чели внимателно написаното от теб и т. н. Но виж какво правиш ти! Изказваш се за Теорията на относителността, за ефекта на Казимир, а в много случаии и за цялата "съвременна" физика, без изобщо да имаш понятие за какво става дума! Без да си прочел дори на елементарно ниво това, за което се изказваш! И ето, сега с тази изцепка за ефекта на Казимир съвсем прекали...

Е, чак до модератори да не стигаме, макар че... яко закъсахме във "ФИЗ-диалозите" вече