Шпага

Този въпрос си го дал като пример за смислен, но всъщност той е безсмислен, тъй като не са уточнени множество фактори, в зависимост от които въпросното "средно разстояние" би било различно. Но като се замислим още повече, ще стигнем до извода, че Теорията на относителността може и да не е вярна, така че нейните "забранявания" въобще не са задължителни. Знаеш, че има физици, според които сплетените частици си взаимодействат - т. е. предават си информация - мигновено. Значи въпросът "как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината?" всъщност не е безсмислен, а дързък - от типа на тези, които понякога водят до уникален научен напредък. Точно този въпрос е безсмислен за хора като теб, които предварително са го "накичили" с един-единствен възможен отговор. Нещо от сорта "не или не?" А какво би казал против този отговор: Вселената съществува защото е вечна. Или: Вселената съществува защото Господ я е създал. Какво му е безсмисленото на този въпрос, след като в някакъв момент от човешкото бъдеще може и да получи своя отговор - че Вселената е вечна, а не "продукт" на Големия взрив, или че все пак има Бог, или че Вселената всъщност не съществува

Глупости

Въпросът съвсем не е безсмислен просто защото не е безсмислен и въпросът дали скоростта на светлината е максималната възможна

Ти как преценяваш кои въпроси са смислени и кои безсмислени? От каква позиция им лепиш "етикетите"?

Сканер, все пак въпросите не са елементарни, нито отговорите са безспорни. Например как предполагаемата дискретност, тоест структурност на пространството може да се съчетае с твърдението, че то самото е абстракция? Ето тук има интересни разсъждения в тази насока: https://megavselena.bg/kakvo-ako-prostranstvo-vremeto-e-grapavo-tova-shte-promeni-realnostta/

Според мен понякога се проявява и нещо, което бих нарекла "пълзяща травма" - едно постепенно натрупващо се чувство за безсмисленост на това, към което човек се стреми, заради което се лишава от много приятни и леки моменти. Постигаш някакъв голям успех с цената на упорити усилия и точно когато си мислиш, че трябва да литнеш от радост, изведнъж си казваш "Е, и какво толкова? Какъв е смисълът..."

Господа, хайде помирете се Вижте колко е хубаво, че тук си имаме общо място, където да си говорим за тази велика наука ФИЗИКА. Малко ли са конфликтите в бити-ето, та ви трябват още и тук? Нека всеки си казва свободно мнението, без да бъде заклеймяван с обидни думи, ако според други греши. Повече от очевидно е, че тук тъпанари няма, така че... Оспорването на съответното мнение с аргументи е предостатъчно за четящите... Хубав ден ви желая!

По тази логика и всички "жрици на любовта" трябва да ги обявим за измамени и прелъстени и да се облеем в сълзи на съчувствие към тях. П.П. Понятието "мъж" става все по-физиологично - в смисъл включващо само някои все по-незначителни телесни... специфики

Сканер, в контекста на този... разговор би ли казал какво точно трябва да разбираме под израза "скъсяване на дължините според СТО"? Какво всъщност се скъсява? Например: - Ако сега литна от Земята и зацепя без крайна цел през космическата необятност какво ще се скъси за мен? Или относно мен? - А ако литна с крайна цел някоя отстояща на стотици светлинни години планета какво ще се скъси? Чия дължина? На протяжността ли, на отстоянието ли... на абстракцията-пространство ли?

Ето срещу това по-горе никой разумен човек не би могъл да възрази!

Тук както сме се събрали, сякаш разиграваме в спектакъл баснята "Орел, рак и щука" Но все пак може би имаме шанс да заменим гайдите с нещо по-джазово

За съжаление, в такива случаи няма напълно справедлив подход, а това налага да се избере от "две злини по-малката". Има хора с дотолкова опасни за другите "интелектуални затруднения", че се налага непременно да бъдат поставени под запрещение - под продължително или дори доживотно запрещение! Оставени на свобода те неизбежно ще съсипят живота на близките си, на съседите и въобще на много хора, дори и ако не извършат някакво физическо насилие. Тоест, в такива случаи трябва бъде защитено мнозинството за сметка на малцинството... доколкото нормалните хорица все още сме - са? - мнозинство

Според моите представи самото понятие "празно пространство" е абсурдно. И в този смисъл това, което пък е абсурдно според теб, е много по-логично според мен: Доколко е подходящо самото понятие "монолитно" е отделен въпрос, но така или иначе, по аналогия можем да кажем, че както човешкото тяло е едно-единствено, въпреки огромното многообразие от съставящите го материи, така и Вселената всъщност е едно-единствено тяло, "без никакви вътрешни пространства, кухини, шупли и тем подобни." Все пак нека не забравяме полевите форми на материята, които са и основните, преобладаващие, а може би и... единствените

Във връзка с тази тема ме "осениха" разни въпроси, като например: - Има ли в психологията - или психиатрията? - такова понятие като "склонност/предразположеност/ към психично травмиране" или казано по друг начин "множествена психична травмираност"? - Правени ли са някави изследвания за връзката между интелекта на индивида и психическите травми. Има ли например такава зависимост, според която по-ниско интелигентните хора страдат по-рядко от психически травми? - Тъй наречената "емоционална интелигентност" предпоставка ли е за пораждането на по-малко и по-лесно преодолими психотравми?

Да, но тази последователност в "сега-тата" е само в нашите глави, субективна е. А така ние всъщност мултиплицираме самото понятие "сега" и то губи смисъла си.

Въпреки аргументите ти, които са в пълен синхрон с хипотезата ти, тази твоя категоричност ми се струва прекалена!

Така е. Но от друга страна непрестанно се сблъскваме с доказателства за произход на нежива материя от живата. Така че не е напълно изключено даже и по глобалния въпрос "кое от кое произхожда" да проявяваме някаква наложена ни от "грубия материализъм" слепота

Мисля, че тъй като повечето от постингите на Сканер отразяват достиженията на съвременната физика, те би трябвало да са интересни за всеки, които не е физик по образование, но се интересува от физика. Разбира се, това съвсем не означава, че човек автоматично трябва да приема за вярно всичко, което му е интересноНо нали за да обявим, че нещо не е вярно, първо е задължително да го разберем, при това в детайли и в дълбочина. Иначе се получава някакво самоцелно отричане...

Да, но нали трябва да те провокираме... някак си - понякога и с тъпи въпроси или просто със заяждане. Иначе ти просто изчезваш от хоризонта, а без теб клубът замира Но така - в битката си срещу "банализацията на тъпотията" - пишеш много интересни и полезни за лаиците като мен постинги

Утре ще пробвам да ви прочета и разбера, ама засега... ще си замълча, щото Сканер както е тръгнал да раздава диагнозите...

Я ти обясни: Балонът като започне да расте поради надуване, преди надуването по-малък ли е бил? На грамаж

Споко Примиряването няма да продължи дълго. Много скоро пак ще се хванат за косите... т.е. за формулите

Приели сме, че времето тече в една посока и че това се дължи на нарастващата ентропия - т.е. "течението" е от подреденост към хаос. Но не е ли по-логично да считаме, че: - За обектите, при които в определени ситуации ентропията намалява, времето всъщност обръща посоката си? Такова обръщане обаче се реализира само в биологични обекти - като коня на bojkoiwanow например, докато за камъка промените винаги са към разруха. И в тази връзка още един въпрос: - Ако времето е физична величина, защо за физичните закони то няма посока? Защо тези закони са винаги едни и същи - независими от фундаменталната характеристика на времето, каквато е именно неговата посока?

Имам травма от детството - на едно тържество трябваше да кажа стихотворение пред доста хора, но засякох. Тишината беше продължителна и - за мен - кошмарна. Този епизод до голяма степен предопредели живота ми. Работата ми би била много по-успешна във финансово отношение, ако се появавах по разните медии, но това просто не ми е по силите - сърцебиене, ледена пот и прочие Превъзмогвала съм редица трудни моменти, обаче с тази травма не можах да се справя и в крайна сметка се отказах от борбата, въпреки загубите, които продължавам да понасям. Не знам как подобно нещо би могло да се предотврати, нито как да се "излекува". А отстрани изглежда някак си незначително - от типа "Е, това да ти е проблемът!"

Ако приемем, че това са геометрични проекции, всичко ще си дойде на мястото