Шпага

Младенов, с тези фриволни разтягания и скъсявания на дължините, добре че не си в бизнеса с недвижими имоти... и особено със земеделските земи

Въпрос: Възможна ли е според СТО ситуация, при която забавянето на времето да е свързано с "разтягане" на дължините? Аз мисля, че логиката е двата ефекта да са в отношение забавяне на времето - скъсяване на дължините, но... ако съм права, цялата тази тема би се оказала абсолютно безсмислена.

След като движението е относително и никой не счита тази относителност за неинтуитивна, защо свързаните с движението величини, каквито са времето и пространството, трябва да са абсолютни? Тоест, защо относителността на времето и пространството да е неинтуитивна? Напротив, не е ли по-неприемлива за интуицията именно представата за абсолютност на времето и пространството... в съчетание с относителност на движението?

Сканер, ако проводник и изолатор -- например една медна и една стъклена тръба се движат по инерция през електромагнитно поле, няма ли да се "натрупат" някакви различия между тях? Медната тръба не би ли претърпяла деформации и в своята отправна система -- за разлика от стъклената тръба, на която ел. полето не би въздействало по никакъв начин? Приемаме, че двете тръби са били с абсолютно еднакви размери в състояние на покой една спрямо друга. Но дали след прекратяване на движението им спрямо ел. полето размерите им пак ще са абсолютно еднакви? И въобще възможно ли е инерциално движение през ел. магнитно поле? Или дори по-общо казано: Възможно ли е инерциално движение през каквото и да е поле?

Здравей, Малоум! Допадна ми този твой постинг в темата "Вечност", затова си позволявам да го копирам и тук Така ще има възможност и за допълнителни разяснения, които не биха били уместни в темата на Втори след княза. Ето го и постинга:

Мисля, че понятието "Вечност" е много по-близко по смисъл до понятието "безвремие", отколкото до "време"

Този въпрос си задавам и аз - особено в дните преди Великден, когато изтерзаният образ на разпнатия Христос ми въздейства толкова смазващо, че без рационална причина започвам да се чувствам виновна, а и да изпитвам някакво близко до омраза чувство към хората изобщо. Преди време зададох същия въпрос на една дълбоко вярваща християнка - интелигентна и високо образована жена. А тя дори се учуди. "Каква вина? Ние трябва да се радваме, че Исус е поел греховете ни, трябва да изпитваме облекчение..." и т.н. Е, не я разбрах. Но може би само хора с истинска вяра биха могли да разсъждават и да чувстват като нея. За тях Исус е това, което е - БОГ. А такива като мен правят грешката да мислят за Него като за човек и така хлътват в "ямата" на съчувствието и вината

Според мен, Расколников направи повече зло с "очистването" си, отколкото с престъплението си. Измъчи най-близките си хора - направо ги омърси с протяжното си хленчене и... лигавене. Всъщност не са редки случаите на лично очистване чрез омърсяване на околните.

А има ли неоспорими факти, че в "Белене" НАИСТИНА са хранели свинете... така?!?!?! Даже не намирам сили да довърша изречението.

Не. Аз говоря за НЕинерциална отправна система. Обектът Б е отправното тяло с неподвижно свързани с него часовници. В този смисъл можем да кажем и че Б е наблюдателят, от чиято гледна точка коментираме казуса.

Имаме условие за инерциална система, обаче системата, която коментираме, НЕ Е инерциална. И въпреки това не се наблюдават ефектите, свързани с неинерциалните системи. По принцип всяко ускорение компенсира някаква сила, така че дали това е насрещен вятър, триене, дърпане ими нещо друго едва ли е от значение. Това имах предвид...

Тъй като Б поддържа равномерното си и праволинейно движение чрез ускорение: Значи се оказва, че в този случай е налице общо време между инерциална и неинерциална система. Оказва се и че ускорението по никакъв начин не променя хода на часовниците. А като вземем предвид Принципа на еквивалентност между гравитация и ускорение, оказва се, че и гравитацията също не би променила хода на часовниците...

Това, че Б се движи "успоредно" на А, не означава, че се движи с А. Разстоянието между А и Б може да е произволно голямо, така че условията, в които се намира А да позволяват инерциално движение, а Б да се намира в условия, които налагат използването на двигател, за да се постигне равномерното и праволинейно движение със същата скорост, като тази на А. А---------------------------> инерциално Б----------------------------> с двигател П.П. По-ясно не мога да го кажа, така че ако пак е неразбираемо... жалко, но факт

Един въпрос: Ако обект А се движи равномерно и праволинейно по инерция, а обект Б се движи успоредно с А , но не по инерция, а като поддържа равномерното и праволинейно движение чрез някакъв двигател, какво ще е "поведението" на часовниците им един спрямо друг? И какво ще е "поведението" на часовник Б в неговата система - в която той е неподвижен?

Ако въпросните две системи са инерциални, това "при еднакви други условия" не означава ли, че всъщност системите не са две, а една? И ако двете системи са неинерциални, всъщност не е ли невъзможно да "се поставят при еднакви други условия в различни моменти време"?

Ако изключим "фундаменталността", която има предвид Ньотер... Можем ли да твърдим, че има еднородност на времето - и съответно симетрия -- в НЕинерциална система?

Сканер, би ли дал някакви разяснения за тази характеристика на времето? Не мога да разбера какво означава

Любимото ми четиво за времето е "Относно времето. Незавършената Айнщайнова революция" от Пол Дейвис. Може би ще допадне и на теб Има го в четири части, публикувани в края на четири последователни книжки "Светът на физиката" от 2007 г. Ето първата част: http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/1_2007.pdf И линк към архива на списанието: http://wop.phys.uni-sofia.bg/archive.html

Може би трябва да подчертаем, че не става дума за търсене на някакъв "чисто" философски смисъл. Става дума за физически смисъл, какъвто липсва в някои математически "сметки". Например трудно е да се впишат в реалността разните безкрайности, сингулярности, нули...

Мисля, че Пенроуз е от тези, които търсят смисъл в т. нар. Парадокс Андромеда.

Стигнало се е до някаква прекомерна нАучна надменност, при която търсенето на смисъл е оставено единствено в "налудните" мозъци на философите

Това, че движението на всички обекти във Вселената протича едновременно, означава, че в нито една система не може да има момент, в който нещо да не се движи -- да е неподвижно. Или казано по друг начин: В абсолютно всеки момент абсолютно всичко се движи. Без значение кой е моментът и в коя система. Но, разбира се, за такава Всемирна едновременност на движението можем да говорим само ако напуснем СТО рамката от две или понякога три системи. Просто трябва да се върнем към темата "Фундаментални взаимодействия в природата", въпреки че според СТО те трябва да бъдат игнорирани - нещо, което е напълно правилно с оглед на нейните конкретни цели.

Как може да бъде отхвърлена тази критика от поддръжниците на СТО? А защо да бъде отхвърляна! Това което Мермин казва е това което СТО казва. Гравити, все пак -- освен философи -- няма ли по света и физици, поддръжници на СТО, които да търсят присъщ смисъл на едновременността на далечните събития?

Сканер, един уточняващ въпрос: Доколко е уместно да говорим за преходност на събитията, след като според СТО те се случват в безразмерна пространствена точка и за време нула?