Шпага

Сканер, според мен изрази като този са доста подвеждащи. Ако не се подчертае, че разпадът се е забавил в системата, в която уранът се движи, би се получило впечатлението, че наистина самото движение води до "физическа промяна", каквато безспорно е забавянето на разпада Въобще тези фрази "забавяне на времето", "забавяне на разпада", "забавяне на стареенето" никак не допринасят за правилното разбиране на СТО.

Младенов, може би трябва да обясниш малко по-подробно какво трябва да разбираме под израза "физически промени". Така беше и с израза "физическо пространство" -- не го разбирахме по един и същи начин и се получаваше "спор между глухи"...

А защо не трябва да я има тази разлика?! Не е ли пределно ясно, че щом при срещата единият близнак е по-млад от другия, значи за него е минало по-малко време и съответно за уранът, който е бил с него също е минало по-малко време. Какъв всъщност е проблемът?! Как може въпросният близнак да е по-млад от земния, а уранът, който е бил с него, да НЕ Е "по-млад" от този, който е при земния близнак?

Сканер, нека да разгледаме този елементарен пример: Стоиш си ти до една неподвижна с теб проба уран, а край теб прелитат милиони други проби, всяка с различна скорост и на различно разстояние от теб. Периодът на полуразпад на урана, който е неподвижен спрямо теб, е точно такъв, какъвто е според съответния закон. Обаче -- по твоя часовник -- всяка от другите милиони проби е с период на разпад, различен от "законния". Тоест, колкото скорости на движение на различните проби, толкова и различни периоди на разпад. Тоест, оказва се, че в твоята система, по твоя часовник, именно "движението променя физическите свойства на урана - и по специално, неговия период на полуразпад" - както твърди Младенов. В твоята система, по твоя часовник периодът на полуразпад на урана зависи от скоростта на движение на съответната проба спрямо теб и неподвижната спрямо теб проба.

Това, че задачата не е симетрична, го сочи твоят пример - като избираш за "цел" на летящия близнак някакъв неподвижен със Земята обект /за какъвто в случая си приел Сириус/. Но аз не забелязах подобна "цел" да е спомената нито от Младенов, нито от Втори след княза. Може би съм пропуснала нещо, но така, както съм ги разбрала, при тях задачата е напълно симетрична. Тоест, важи това, което си казал в началото на този постинг. Ето го пак: "Това което "няма как да бъде обяснено" почива на представата че задачата е напълно симетрична. Тоест единият се движи спрямо другият, и обратно, вторият спрямо първият, и резултатът се очаква че всеки трябва в крайна сметка да е в еднаква степен по-млад от другият."

Сканер, но защо считаш, че за земния близнак няма да е валидно обратното - а именно, че за него пък отсечката Сириус-Земя няма да се движи и съответно да се скъси в системата на земния близнак. Или с други думи, защо да не кажем и така: Какво става обаче със земния близнак? За него пътуващият близнак ще се отдалечава от Земята със скорост 0.8 скоростта на светлината. Отсечката Сириус-Земя за него ще се движи, а СТО казва, че подвижните обекти/пръчки/отсечки се скъсяват. Тоест за земния близнак разстоянието Сириус-Земя ще изпитва релативистско скъсяване... П.П. Доколкото аз съм разбрала СТО, без завоя, т. е. без смяна на системата от страна на пътуващия близнак и съответно - връщането му обратно на Земята, тази разлика в годините, изминали за всеки от близнаците, просто няма как да бъде обяснена

Но много по-често "отива на кино" онзи, който е с различно мнение. Консенсусът - особено този от типа "заедно сме, силни сме" - понякога придобива вида на многоглаво чудовище с големи и тежки... юмруци П.П. Чудя се дали има политически експерти, или самото словосъчетание е нещо като оксиморон - все пак експертите би трябвало да са безпристрастни, а в политиката безпристрастието май е недостижимо.

А ти явно спиш, докато говориш /пишеш/. Спиш и сънуваш кошмари

Присъединявам се към молбата ти. Дано Сканер се включи в онази тема! Сигурна съм, че неговото участие там ще е както полезно, така и интересно - както винаги

Сканер, а как да си обясним факта, че има физични /и математични/ теории, според които пространството и времето не съществуват? Доколкото си спомням, дори и т.нар. "некомутативна геометрия" на Ален Кон май също отрича съществуването им.

Здрасти, Малоум! Не мога да си спомня защо, според хипотезата ти, протонът -- също като електронът -- е "вечен". Тоест, каква е принципната разлика между протоните и неутроните, които пък не са "вечни".

Е, добре де Може и да не сме мъдри, обаче сме красиви. А нали "Красотата ще спаси света" - както правилно е отбелязал самият Достоевски

Кухи възражения.

"МЪДРОСТ", Върбанов. Тази е думата от женски род. Тя е основната, а "мъдрец" е нейна производна/второстепенна и много често лъжовна

Сканер, все пак не е ли по-подходящо да се каже, че автоматизираните системи регистрират факти, а не че ги наблюдават. Например термометърът регистрира температурата, а не я "наблюдава".

Във връзка с тези историйки може би трябваше да напишете "изкуство" в кавички. Както и думата "хумор".

Сканер, може би не съм разбрала правилно това: "... искажение структуры пространства-времени нарушает лоренц-инвариантность — одно из важнейших свойств известных физических законов. Грубо говоря, лоренц-инвариантность законов означает, что они не меняются при произвольных сдвигах и поворотах (в том числе бустах). Очевидно, что в дискретном пространстве-времени лоренц-инвариантность нарушается — причем на высоких энергиях, на которых длина волны частицы сравнима с шагом решетки, нарушение заметить легче всего. Конечно, на практике физикам еще очень далеко до таких энергий: энергия протонов Большого адронного коллайдера находится на уровне ELHC ~ 104 мегаэлектронвольт (то есть 10−15Ep), а энергия самых быстрых космических частиц не превышает Eparticle ~ 1011 мегаэлектронвольт (10−8Ep). Поэтому лоренц-инвариантность известных физических законов нарушается очень слабо. Тем не менее, даже такие слабые нарушения могут сыграть важную роль: например, благодаря им возможны осцилляции безмассовых нейтрино и вакуумное черенковское излучение." Моят извод от прочетеното беше, че проблемът при дискретно пространство би се изразил в нарушаването на т. нар. "универсална лоренцова ковариантност". Но както вече казах, може и да греша.

Ами да. Щом имат структура, значи са материални

А кои са троловете?

Според мен, това, в приказката, е просто натрупан опит/ наблюдения през годините, а не мъдрост. И въобще, връзката между старост и мъдрост ми се струва доста... пресилена. Уви, в повечето случаи изкуфяването е доминиращо...

Тъй като спорът в другата тема все по-често "ротира" към тази, реших да задам въпроса си тук. И така, Младенов казва "За мен лично пространството е физически съществуващо." А Сканер му отговаря, че пространството е абстракция, тоест, че "Не е материален обект, но съществува." Е, питам ви, кое от двете твърдения ще е по-близо до истината, ако пространството се окаже дискретно. Ето линк към една интересна статия: https://nplus1.ru/news/2019/01/09/discrete-space-time И част от нея с автоматичен превод: "Американски физици-теоретици са измислили експеримент, който може да измери дискретността на нашето пространство-време с точност 10 -31 метра, което е десет трилиона пъти по-висока от точността на предишни измервания. За да направят това, учените изчисляват корекциите на дираковия хамилтониан, възникващи поради дискретността на пространството-времето, и оценяват как те влияят на фазовата разлика на неутроните, които летят през интерферометъра на Мах - Зендер. Изследователите смятат, че с малка модификация на експеримента, неговата точност ще бъде сравнима с дължината на Планк. Статията е публикувана във Physical Review D , препринт на произведението е публикуван на уебсайта arXiv.org. Като правило физиците смятат пространството-времето за непрекъснато: за да се разграничат много къси разстояния, са необходими частици с много високи енергии, а в ежедневието рядко се срещат енергии, по-високи от един мегаелектронволт ( рентгенови лъчи и гама лъчение ). Това обаче не означава, че пространството-времето е наистина непрекъснато. При енергии и разстояния, сравними със скалата на Планк ( E p ~ 10 19 мегаелектронволта и L p ~ 10 −35 метра), стандартният модел и общата теория на относителносттаспрете да работите - следователно, пространството-времето може да бъде силно изкривено. По-специално, тя може да бъде дискретна. Нещо повече, някои физици вярват, че при толкова високи енергии понятията за пространство и време обикновено губят значението си и е невъзможно да се говори за техните свойства. В допълнение, изкривяването на структурата на пространство-времето нарушава неизменността на Лоренц - едно от най-важните свойства на известните физически закони. Грубо казано, Лоренцовата неизменност на законите означава, че те не се променят при произволни отмествания и ротации (включително усилвания ). Очевидно е, че в дискретно пространство-време неизменността на Лоренц се нарушава - и при високи енергии, при които дължината на вълната на частицата е сравнима с разстоянието между решетките, нарушението е най-лесно забележимо. Разбира се, на практика физиците все още са много далеч от такива енергии: енергията на протоните на Големия адронен колайдер е на ниво E LHC ~ 10 4 мегаелектрон-волта (т.е. 10 −15 E p), а енергията на най-бързите космически частици не надвишава E частица ~ 10 11 мегаелектронволта (10 −8 E p ). Следователно, неизменността на Лоренц на известните физически закони е много слабо нарушена. Въпреки това дори такива слаби нарушения могат да играят важна роля: например благодарение на тях са възможни трептения безмасовнеутрино и вакуумно излъчване на Черенков . За първи път последиците от нарушаването на неизменността на Лоренц бяха разгледани още през 1951 г. от Пол Дирак, а произведенията на Сидни Колман и Шелдън Глешоу, написани през 90-те години и развиващи идеите на Дирак, накараха физиците да се замислят за експериментално тестване на тази хипотеза. В момента универсалният модел, който описва всякакви нарушения на неизменността на Лоренц, е така нареченото разширение на стандартния модел (Standard Model Extension, SME); в тази теория отклоненията от стандартния модел се описват с малки безразмерни параметри. Експерименталните съобщения, които измерват тези параметри, излизатняколко пъти месечно, но досега учените не са успели да открият нарушения на неизменността на Лоренц. Независимо от това, изследователите продължават да подобряват точността на инсталациите, надявайки се да открият следи от "физиката на енергиите на Планк"." ... ... ...

Младенов, какво да разбираме под израза "физическите разстояния между отправни системи"?! За другото, което си написал, нямам думи Но то все пак доказва, че Итън Сийгъл е прав - трябва да се доверяваме на експертите. Въпреки че според теб, поне що се отнася до теориите на Айнщайн, всички експерти са пълни кретени

Младенов, ти май спориш на автопилот. Например какво невярно намираш в това изречение на Гравити: "Лоренцовите трансформации не променят разстоянията в пространствоТО, те дават съотношенията между разстояниа в различни пространства."

А ти сигурен ли си, че виждаш "нещата от реалността"? И въобще, има ли консенсус по въпроса какво е реалността?