Шпага

Според мен, Расколников направи повече зло с "очистването" си, отколкото с престъплението си. Измъчи най-близките си хора - направо ги омърси с протяжното си хленчене и... лигавене. Всъщност не са редки случаите на лично очистване чрез омърсяване на околните.

А има ли неоспорими факти, че в "Белене" НАИСТИНА са хранели свинете... така?!?!?! Даже не намирам сили да довърша изречението.

Не. Аз говоря за НЕинерциална отправна система. Обектът Б е отправното тяло с неподвижно свързани с него часовници. В този смисъл можем да кажем и че Б е наблюдателят, от чиято гледна точка коментираме казуса.

Имаме условие за инерциална система, обаче системата, която коментираме, НЕ Е инерциална. И въпреки това не се наблюдават ефектите, свързани с неинерциалните системи. По принцип всяко ускорение компенсира някаква сила, така че дали това е насрещен вятър, триене, дърпане ими нещо друго едва ли е от значение. Това имах предвид...

Тъй като Б поддържа равномерното си и праволинейно движение чрез ускорение: Значи се оказва, че в този случай е налице общо време между инерциална и неинерциална система. Оказва се и че ускорението по никакъв начин не променя хода на часовниците. А като вземем предвид Принципа на еквивалентност между гравитация и ускорение, оказва се, че и гравитацията също не би променила хода на часовниците...

Това, че Б се движи "успоредно" на А, не означава, че се движи с А. Разстоянието между А и Б може да е произволно голямо, така че условията, в които се намира А да позволяват инерциално движение, а Б да се намира в условия, които налагат използването на двигател, за да се постигне равномерното и праволинейно движение със същата скорост, като тази на А. А---------------------------> инерциално Б----------------------------> с двигател П.П. По-ясно не мога да го кажа, така че ако пак е неразбираемо... жалко, но факт

Един въпрос: Ако обект А се движи равномерно и праволинейно по инерция, а обект Б се движи успоредно с А , но не по инерция, а като поддържа равномерното и праволинейно движение чрез някакъв двигател, какво ще е "поведението" на часовниците им един спрямо друг? И какво ще е "поведението" на часовник Б в неговата система - в която той е неподвижен?

Ако въпросните две системи са инерциални, това "при еднакви други условия" не означава ли, че всъщност системите не са две, а една? И ако двете системи са неинерциални, всъщност не е ли невъзможно да "се поставят при еднакви други условия в различни моменти време"?

Ако изключим "фундаменталността", която има предвид Ньотер... Можем ли да твърдим, че има еднородност на времето - и съответно симетрия -- в НЕинерциална система?

Сканер, би ли дал някакви разяснения за тази характеристика на времето? Не мога да разбера какво означава

Любимото ми четиво за времето е "Относно времето. Незавършената Айнщайнова революция" от Пол Дейвис. Може би ще допадне и на теб Има го в четири части, публикувани в края на четири последователни книжки "Светът на физиката" от 2007 г. Ето първата част: http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/1_2007.pdf И линк към архива на списанието: http://wop.phys.uni-sofia.bg/archive.html

Може би трябва да подчертаем, че не става дума за търсене на някакъв "чисто" философски смисъл. Става дума за физически смисъл, какъвто липсва в някои математически "сметки". Например трудно е да се впишат в реалността разните безкрайности, сингулярности, нули...

Мисля, че Пенроуз е от тези, които търсят смисъл в т. нар. Парадокс Андромеда.

Стигнало се е до някаква прекомерна нАучна надменност, при която търсенето на смисъл е оставено единствено в "налудните" мозъци на философите

Това, че движението на всички обекти във Вселената протича едновременно, означава, че в нито една система не може да има момент, в който нещо да не се движи -- да е неподвижно. Или казано по друг начин: В абсолютно всеки момент абсолютно всичко се движи. Без значение кой е моментът и в коя система. Но, разбира се, за такава Всемирна едновременност на движението можем да говорим само ако напуснем СТО рамката от две или понякога три системи. Просто трябва да се върнем към темата "Фундаментални взаимодействия в природата", въпреки че според СТО те трябва да бъдат игнорирани - нещо, което е напълно правилно с оглед на нейните конкретни цели.

Как може да бъде отхвърлена тази критика от поддръжниците на СТО? А защо да бъде отхвърляна! Това което Мермин казва е това което СТО казва. Гравити, все пак -- освен философи -- няма ли по света и физици, поддръжници на СТО, които да търсят присъщ смисъл на едновременността на далечните събития?

Сканер, един уточняващ въпрос: Доколко е уместно да говорим за преходност на събитията, след като според СТО те се случват в безразмерна пространствена точка и за време нула?

Оформя се нещо като "Закон за абсолютната едновременност на Вселенското движение". Или казано накратко: Панта рей... едновременно

Добро утро и на теб По твоята логика лесно можем да стигнем до извода -- до верния извод -- че всъщност движението на абсолютно всички обекти във Вселената е едновременно.

А има ли някой, който да твърди, че е възможно?

За съжаление, тръгнахме с бързи темпове от здравеопазване към здравеПогазване. За което пак трябва да благодарим на някои "дискриминирани" безделни веселяци, неспособни да живеят без сбирки на тумби и песни "до зори"

Защо се мъчиш... да мислиш?

Навярно би имало смисъл раздалечени събития, не свързани с причино-следствена връзка, да се наричат "сега' само ако е верен Принципът на Мах. А той -- според мен, разбира се, -- просто няма как да не е верен, въпреки някои критики срещу него https://en.wikipedia.org/wiki/Mach's_principle

Интересен материал! Оттам се заинтригувах и от този мислен експеримент: https://en.wikipedia.org/wiki/Rietdijk–Putnam_argument А ми се стори и доста убедителна и съвсем кратката критика накрая. Но тъй като използвам автоматичен превод, не съм сигурна дали разбирам правилно това: "The interpretations of relativity used in the Rietdijk–Putnam argument and the Andromeda paradox are not universally accepted. Stein[5] and Savitt[6] note that in relativity the present is a local concept that cannot be extended to global hyperplanes. Furthermore, David Mermin[7] states: That no inherent meaning can be assigned to the simultaneity of distant events is the single most important lesson to be learned from relativity. — David Mermin, It’s About Time" /Интерпретациите на относителността, използвани в аргумента Rietdijk – Putnam и парадокса на Andromeda, не са общоприети. Щайн [5] и Савит [6] отбелязват, че в относителността настоящето е локална концепция, която не може да бъде разширена до глобалните хиперпланове. Освен това Дейвид Мермин [7] заявява: Как може да бъде отхвърлена тази критика от поддръжниците на СТО?

В крайност не отиват анти-расистите, а разните лумпени и дегенерати, които се възползват от ситуацията, за да дадат безнаказано свобода на най-низките си изблици. Това е самоцелното зло -- чупене на витрини, палежи, унищожаване на многогодишен труд, без да им пука дали така съсипват живота на някой бял, черен или жълт. Истинските анти-расисти не действат по този начин. И тяхната борба срещу расизма във всички негови форми е наистина достойна за уважение и за подкрепа от страна на всеки нормален човек.