
Шпага
Потребител-
Брой отговори
3993 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
39
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Така е. Но доста приличат на измислици и противоположните човешки концепции -- за възникването на Вселената от "безразмерна точка" и развитието й до някакъв край на времето и "изчезване" на пространството. Трудно е да се каже кое е по-правдоподобно като концепция: Дали това, че Вселената е вечна и безкрайна? Или че е ограничена във времето и с някакви крайни "размери"?
-
Е, значи сме на противоположни мнения, но в това няма нищо лошо. Даже е по-интересно Това, че нещо е уникално в тази вселена, съвсем не означава, че то не би могло да съществува - и също да е уникално - в някоя друга вселена. Точно както всяко едно число в нашата вселена би било уникално и "сред безкрайното множество от числа" в някоя друга вселена. Според мен, ако съществуват безброй вселени, повторяемостта на всяко нещо - включително и на всеки от нас и дори на цялата Земя - е не само възможно, но и напълно сигурно. Бихме могли да направим аналогия с т.нар. "Теорема за безкрайната маймуна": https://megavselena.bg/kotka-s-maslo-bezkrayna-maymuna-i-takiva-mi-ti-neshta/ По същата логика можем да стигнем до извода, че при безкраен брой вселени, просто не е възможно на някои от тези вселени да няма и повторения на абсолютно всичко съществуващо някъде, някога... на нашата Вселена или на която и да е друга.
-
Простете, но това изобщо не е задължително. В безкрайната редица числа, числото 3 е единствено и неповторимо. При това се е случило от най- простото събиране на 2 и 1. Там, където има зависимост от много повече фактори, смятам повторяемостта за невъзможна. Значи, ако съществуват безброй вселени, според вас не е задължително -- и дори е невъзможно?! -- числото 3 да е същото и в някои други от тези безброй вселени? Тоест, вие считате, че ако нещо -- каквото и да е то -- е единствено и неповторимо в една от вселените, неговата повторяемост е невъзможна в нито една от другите безброй вселени?
-
Преди малко си припомних хипотезата за Топлинната смърт на Вселената. И стигнах до извода, че тази хипотеза всъщност опровергава всички Закони за запазване -- на енергията, на импулса и т-н. Което означава, че фактически опровергава и почти цялата физика, която до най-голяма степен се опира именно на тази закони
-
Всъщност според хипотезата за Топлинната смърт на Вселената ще се случи именно това, което си написал Или казано по начин, близък до този на Втори след княза: Ако тази хипотеза е вярна, значи дори и движението не е вечно...
-
Връщам се пак към въпроса за формата на Вселената. Каква би могла да е тази форма, ако -- както е казано в уикипедията: Плоска Вселена - т.е. с кривина 0 - каква форма би могла да има?!
-
Да, но ако Вселената е изпълнена само с еднородни частици, които са на равно разстояние една от друга, дали ще е възможно да възникне каквато и да е аномалия? В такъв свръх монотонен свят каква ли би могла да е причината за проявлението на нещо различно -- каквото всъщност е всяка аномалия?
-
Според мен можем да свържем вечното с невъзможното. Или по-точно с абсолютно невъзможното не само тук и сега, но и всякога и навсякъде. Невъзможен обект или субект, или явление -- т. е. винаги невъзможен дори и ако допуснем, че Вселената е безкрайна във времето и пространството или че хипотезата за Мултивселената е вярна и има безброй други вселени освен нашата. Но при тази "постановка" възниква въпросът дали има такава всеобхватна/всемирна невъзможност? Или баналният израз "Всичко е възможно" все пак е много по-смислен, отколкото предполагаме Засега не ми идва на ум подходящ пример за "вечна невъзможност". Ако някой от вас се сети за такъв, нека го опише тук...
-
Бяхме бързи - Тичахме през гробището от добри възможности.
-
Г-н Георгиев, бихте ли пояснили с какво лично Вие допринасяте за НЕразводняването на дискусията в този Ваш постинг: Наистина ли считате, че написаното от Вас е в съзвучие с темата "Пътят към човешкото съзнание - очите"?
-
Интересно ми е, ако "очите са прозорец към душата", как бихме тълкували случаите, в които човек е в безсъзнание, например поради пълна упойка? Дори когато очите му са осветявани с много ярка светлина, човекът не реагира - сякаш "душата" му я няма там, зад широко отворения прозорец
-
И на мен това ми изглежда по-логично. Но представата за "престой" на фотон не е ли в пълно противоречие с тезата, че фотонът съществува само и единствено в движение -- и по-точно в движение със скоростта на светлината или поне с близка до тази скорост, ако движението му не е във вакуум, а в някаква среда.
-
Не отнася, иначе волфрамовата нишка трябва да се изчерпва. При процес наречен анихилация, материята изчезва но на нейно място възниква гама фотони. Трябва ли този процес да се тълкува като отнасяне на материя от фотони. Ако материята я схващаме като затворена енергия, значи анихилацията е просто един процес на освобождаване на енергия от затвора и. Според мен при излъчване на фотони, те отнасят част от материята. Така че и в конкретния пример волфрамовата жичка наистина се "изчерпва". Иначе би се оказало, че освобождаваната във вид на фотони енергия е неизчерпаема -- тоест, че волфрамовата жичка ще излъчва безкрайно и ще си остава все същата
-
Ако дядо ти или прадядо ти е извършил някакъв подвиг, ти трябва ли да изглеждаш победител? И въобще имаш ли право да се чувстваш победител? Парадът е ЗА победителите... повечето от които -- може би за техен късмет -- отдавна са напуснали този свят. П.П. Извинявай, мислех за по-късните "парадиращи"
-
Всъщност какво трябва да се празнува днес? Денят на победата или Денят на Европа? Или и двете? Току що гледах по БНТ един почти истеричен спор на тази тема и с неприятна изненада открих, че не мога да се ориентирам кой е прав, кой е крив. Някаква каша от аргументи, а може би и от псевдоаргументи.... И все пак: Честит празник!
-
https://chitanka.info/book/1196-krajat-na-vechnostta
-
Мисля, че той доста ясно е обяснил защо счита това за израз, а не за число. Но наистина е грозно, когато в спора се включват обиди и саркастични забележки. Сканер също търпи критика в това отношение. Все пак нали идваме тук, за да ни е интересно и приятно. Достатъчно неприятни неща търпим в "реалния" свят.
-
Моето впечатление е, че г-н Михов е забъркал някакъв коФтейл от безсмислици и банални истини, при което най-агресивно се натрапва претенцията му за мъдрост и откривателство.