Шпага

Лапландец, ключовото изречение е това. Обърни му внимание вече

Не е рядкост за мен да не разбирам нещо от физиката. Обаче този път не разбирам НИЩО За какво спорите всъщност?! А Лапландеца, ако си мисли, че се изразява ясно... значи е постоянно пиян

Ако движещият се "наблюдател" е точков -- т. е. с нулеви или почти нулеви размери -- отговорът е НЕ. При всякакви по-големи от точката размери, отговорът е ДА.

Ако поставим за няколко минути в микровълнова фурна маските или някаква дреха, можем ли да считаме, че коронавирусите по тях са ликвидирани?

Дали? Виж например тук: https://segabg.com/category-technologies/potvurdeno-vuv-vselenata-deystva-peta-fundamentalna-sila Ето интересен цитат: Значи взаимодействията все пак са повече - пет или... двайсет и пет?

На определени етапи ще цъка по-бързо, на други ще цъка по-бавно. Сумарно, теоремата гласи, че ще цъка по-бавно. Ами това означава, че ако си подбереш етапите, в които ще цъка по-бързо, теоремата ще отиде по дяволите -- именно защото при такъв "подбор" сумарното "цъкане" няма да е по-бавно, а по-бързо

Нима?!

От тази какофония аз успях да разбера - или да си въобразя, че разбирам - следното: В система, намираща се на самата геодезична линия, събитията се свързват само чрез времеви интервали, откъдето следва, че обектите всъщност НЕ се движат по тази линия. Или казано по друг начин: Обектите, намиращи се на геодезична линия, НЕ изминават по тази линия никакви разстояния. А това означава, че т.нар. "свободно падане" фактически не е никакво падане, а състояние на пълен покой -- т. е. всички обекти, намиращи се на тази линия, са взаимно неподвижни. Падането, при това с ускорение, е САМО от гледна точка на абсолютно всички наблюдатели, които се намират извън въпросната геодезична линия. Поради казаното по-горе, часовниците, намиращи се на геодезичната линия "цъкат" най-бързо в сравнение с тези, които се движат спрямо тях с ускорение. Просто ускореното движение през пространството "отнема" част от движението през времето... Накратко - нулево пространствено движение по геодезичната линия и съответстващо му максимално времево "движение" по същата линия.

Сканер, благодаря ти за изрядния отговор! И предварително се извинявам, ако проявявам несхватливост с въпроса си: Както си казал, "движението на обектите се осъществява по геодезичните линии, формирани от разпределението на материята и енергията." Добре, но това разпределение на материята и енергията би трябвало да е нещо променливо; нещо динамично. А поради тази причина и самите геодезични линии, формирани от съответното разпределение, би трябвало да са променливи. Някъде в далечния Космос материята и енергията може да са разпределени по най-причудливи начини, при които геодезичните линии да изглеждат дори така странно, както на тази картинка: Е, при такава геодезична линия какво ще бъде "свободното падане" на тялото -- например на падащия асансьор? Не е ли очевидно, че за да следва линията, въпросното тяло доста често, ако не и постоянно, ще трябва да търпи някакви ускорения? А ускорения и свободно падане май са напълно несъвместими понятия...

Въпрос: След като според Общата теория на относителността няма гравитационни сили, нито гравитационни полета, колко са фундаменталните взаимодействия, приети от тази теория? Гравитационното взаимодействие не би трябвало да е сред тях

Не знам дали е подходящо да го наричаме постулат. Или е по-правилно да бъде определен като "Всемирен закон". Но така или иначе, ако приемем за правилно това описание за сила: Лесно можем да стигнем именно до извода, че всъщност всички сили са с ентропиен произход, просто защото взаимодействията -- чиято мярка се изразява чрез тези сили -- се развиват/протичат/ във времето. А тъй наречената "стрела на времето" винаги е в посока на нарастване на ентропията, т. е. на хаоса.

Сканер, за да не объркваме темата на Втори след княза, ще те питам тук: Специално за гравитацията въпросът дали силата е ентропийна, или не, май е безсмислен. Все пак нали според Общата теория на относителността въобще няма гравитационна сила. По същата логика според ОТО и понятието "гравитационно взаимодействие" изглежда безсмислено, но в такъв случай фундаменталните взаимодействия биха се оказали не четири, а три... ?!

Този постулат от къде се пръкна? Доказателства? Пръкнал се е от Big Bang -- т.е. от Големия взрив. От тогава вилнее ентропията:

1. Не знаем колко измерения има Вселената -- 4 или 11 или 20... 2. Познаваме, при това доста повърхностно, само 5 или 6 процента от материята в тази Вселена. 3. Собственото ни съзнание и до ден-днешен продължава да е една от най-големите загадки за учените. Обаче тези факти въобще не те спират да твърдиш с абсолютна категоричност, че същата тази Вселена -- вкупом с непознатото ни наше съзнание -- се "управлява" от въпросните четири взаимодействия. Наистина завидна нАучна увереност, особено като се вземе предвид че е подпряна предимно на дефиниции. А както знаем никак не са малко дефинициите, които впоследствие са се оказвали погрешни... Ами... браво

Кой знае? Ти например сигурен ли си, че не се "вземат" от тъмната енергия, за която науката все още не е установила почти нищо друго, освен това, че съставлява около 73 % от всичко, съществуващо във Вселената?

Въпрос. Как споменатите взаимодействия "управляват" следния процес: Почива си един човечец на спокойствие в леглото си, но внезапно си спомня някакъв стресиращ инцидент, сполетял го преди години. И хоп! Надбъбречната жлеза се активира, произвеждайки адреналин, сякаш -- макар и в по-приглушен вариант -- човечецът отново преживява онзи някогашен стрес. А този човечец, или всеки друг, може и умишлено да си припомни някакво стресиращо събитие -- т. е. само чрез съзнанието си да задейства системата за "производство" на прословутия хормон. Или да си спомни нещо тъжно, като по този начин "произведе" сълзи... И т.н. Е, в горните примери не се ли оказва, че всъщност съзнанието /мислите, чувствата/ са тези, които управляват "фундаменталните" взаимодействия?

Сканер, а не е ли по-правилно да се каже, че: Материята взаимодейства чрез своите качества /свойства/?

При положение че нито времето, нито пространството биха съществували без наличието на материя - че те са нейни атрибути и т.н. - не мога да проумея защо така категорично се отхвърля вероятността самото пространство-време да взаимодейства с другите обекти във Вселената. Защо задължително трябва да приемем, че неговото огъване-изкривяване се дължи само на някакви промени в геометрията му, вместо поне да предположим, че тези промени в геометрията му са предизвикани именно от взаимодействията му -- като своеобразен материален обект -- с другите материални обекти.

Може ли да се каже, че процесът, изразен във възникването на асиметрии и тяхното "поправяне", всъщност се явява като основен "двигател" на съответното движение? Или по-точно, че -- именно поради непрестанното образуване на обектите -- съществува нещо като физ. закон за непрестанно възникване и поправяне на асиметриите? Т.е. че в реалността е заложен някакъв естествен "стремеж за поправяне на асиметриите"... Извинявай, ако не съм се изразила достатъчно ясно

Да, взаимодействие е. Например едно тяло променя геометрията на пространството и с това става причина за промяна на поведението на друго тяло. В общият случай всички тела с енергия и импулс постъпват по този начин. Но тук според ОТО няма полета, гравитацията не е поле. Тъй като според ОТО гравитацията не е поле, значи взаимодействието няма как да е между две отдалечени едно от друго тела. Взаимодействието би трябвало да е между тялото и самото пространство-време... чието "изкривяване" се дължи именно на това взаимодействие

А самият вихър от какво се е образувал? Какво се е завихрило? Нищото ли

Взаимодействие от разстояние и без посредник /какъвто всъщност е всяко физ.поле/ означава да приемем, че е налице някакво паранормално явление - например, че Земята привлича Луната чрез телекинеза.

Сканер, фактът, че електроните взаимодействат и гравитационно, не означава ли именно това -- че електронът има и неелектромагнитни /в случая гравитационни/ сили? Защо елементарността на една частица трябва непременно да се свързва с нулев размер? Не може ли частицата да има размер и същевременно да е неделима - тоест да няма "вътрешна" структура? Впрочем, това, че според СТО елементарните частици задължително трябва да са "точкови" /безразмерни/ не е абсолютно неоспорим аргумент срещу наличието на електромагнитна маса. Виж например как тази маса до голяма степен е реабилитирана тук: https://www.fieldphysics.ru/electromagnetic_mass/ Общата теория на относителността също не може адекватно да се съчетае с квантовата механика, но това ни най-малко не я омаловажава.

Един страничен въпрос: Възможно ли е да съществува поле -- електромагнитно или някакво друго -- чието минимално състояние да е с нулева енергия?

Здравей, Сканер! И поздравления за страхотния постинг Относно полето на Хигс: След като частиците получават маса поради взаимодействието си с полето на Хигс, как масата остава непроменена при промяната в потенциала на това поле? Имам предвид че при промяна на потенциала би трябвало да настъпи и някаква промяна във взаимодействието между въпросното поле и частиците.