Шпага
Потребител-
Брой отговори
4214 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
40
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Шпага
-
Горкият човек - не може да се защити
-
Според моите представи, телескопът няма никаква друга роля, освен за информация.
-
Така, както е казано, излиза, че няма ли телескоп, няма и аберация. Нещо от типа на "Нет человека — нет проблем" Ако си представим два успоредни и близки един до друг лъча, които идват от звездата, и единият от тях премине пред наклонения телескоп, другият - който не минава през телескопа - вертикално надолу ли ще продължи до земята?
-
Сканер, има ли някакви физически агрументи, поради които написаното по-горе да не се отнася и за осветеност на площ от звезда, вместо от точков източник?
-
Но защо, според Брадли или според теб, се случва това? Какво е научното - физическото - обяснение за процесите, които протичайки вътре в телескопа, причиняват аберация?
-
Сканер, това не означава ли, че в едната ИС ще се наблюдава син, а в другата червен доплеров ефект?
-
Младенов, може би трябва да обърнеш по-голямо внимание на този постинг --
-
След като - както си отбелязал в следващия си постинг: "... това опростено разглеждане е валидно само за полюсите..." Какво още е необходимо, за да бъде установено с още по-голяма точност действителното положение на звездата, когато измерванията се правят на някой от полюсите?
-
ОК. И два въпроса просто от любопитство 1. Ако изберем за отправна точка центъра на Земята, отправната система каква ще бъде - инерциална или неинерциална? 2. И въобще, как при избора на отправна точка ще се определи каква е отправната система, след като тази точка всъщност не зависи от тялото, което е неин "носител"?
-
Е, когато ни интересуват планините и моретата, здравият разум ще ни подскаже да приемем за по-смислено, че сме седнали не върху Земята, а например върху някой стол. Тогава с по-малко угризения ще занулим размерите на стола и ще го нарочим за "точково" отправно тяло на необходимата ни отправна система. Но когато ни интересува някакво отношение между Земята и Андромеда, ще приемем без особени притеснения, че Земята е точково отправно тяло. Т.е. свободни сме да избираме кое обемно тяло да набедим за точково, но все пак... както е казано "Свободата е осъзната необходимост"
-
За мен е объркващо това, че навсякъде, където става дума за отправна система, се говори за отправно тяло, а не за отправна точка. Тялото, по определение винаги е обемно, за разлика от точката. И след като във физиката напълно ясно са разграничени тези понятия "тяло" и "точка", моето тълкуване досега беше, че -- за целите, постигани чрез отправната система -- споменатото отправно тяло по принцип се приема за безобемно, безразмерно. В този смисъл всяко тяло, което е прието за отправно, задължително трябва да е прието и за "точково". В противен случай се получават доста безсмислици, както се вижда и от вашия спор
-
За мен парадоксалното в тази ситуация е, че сте го разбрали - творението на Лапландеца. Парадокс би било и ако самият Лапландец си го е разбрал творението/отрочето
-
Ефектът на Унру не е ли достатъчен, за да се установи наличието на движение през вакуума? https://ru.wikipedia.org/wiki/Эффект_Унру "... ускоряващият наблюдател ще види фоновото излъчване около себе си, дори ако не ускоряващият се наблюдател не вижда нищо..."
-
Не е достатъчна материалността. Нужни са и особени, задължителни свойства - да не е изотропен по всичките си качества. Оня етер е бил такъв и това е инициирало търсенето му. Вакуумът може да се разглежда като материална среда (нулевите квантови колебания), обаче изотропна, съответно лоренцово инвариантна. И не става за отправна система. Сканер, а полетата - гравитационни, електромагнитни... - стават ли за отправна система? Тези полета винаги ли не са изотропни и съответно винаги ли не са лоренцово инвариантни?
-
Един "страничен" въпросТ : Ако си представим инерциална система, в която има само един-единствен неподвижен материален обект и в някакъв момент този обект се ускори /т.е. напусне системата, какво ще последва? Бихме ли могли да считаме, че тази система, макар и вече без абсолютно никакъв неподвижен материален обект, продължава да съществува? Аз мисля, че отговорът е "да", но разбира се, може и да греша...
-
Именно, защото това не е време, а е координата на събитие, момент. Сканер, ако приемем, че моментът на случване на събитието не е нулев, а например една секунда, тогава ще се окаже, че моментът все пак е време И цялата постановка рязко ще се промени, при което въпросът на Младенов ще добие доста неудобен за СТО смисъл. Впрочем, и без това случването на събитие за момент нула е физически невъзможно, така че, както и да ги извъртаме нещата, моментът си е време "отвсякъде".
-
Това - подчертаното - има ли смисъл изобщо да се споменава? Не е ли напълно ясно, че е така, след като говорим за общо време в инерциална система? Може ли някой да си въобрази, че в една и съща инерциална система ходът на самият процес би бил повлиян по какъвто и да е начин от началния момент на този процес Може би преди да бъде дефинирано това -- "същото" или "различно" за време -- ще е по-добре ако първо ти дефинираш самото понятие "време". За да сме сигурни, че говорим за едно и също нещо... нищо?
-
Е, как не се разбираме! Неподвижните часовници в една инерциална система не цъкат ли с едно и също темпо, т. е. не са ли винаги в синхрон, освен ако не са някакви китайски бракми, естествено
-
Синхронни - цъкат с едно и също темпо. Сверяеми.
-
Сканер, ако моментът на събитието е един и същ /напр. 12.00 ч./ за абсолютно всички часовници/наблюдатели в една отправна система, не е ли именно това доказателство, че времето в тази система е хомогенно - в смисъл, че "тече" по един и същи начин за всички и всичко в тази система.
-
Не знам дали съм те разбрала правилно, но грешиш, ако свързваш едновременността или неедновременността на събитията с това кога информацията за тях пристига при наблюдателя. Да речем, че имаме две събития, които се случват в една ИС на разстояние 10 000 км. едно от друго, като всяко от тези събития е регистрирано точно в 12.00 по неподвижния часовник, който е непосредствено до мястото на случването. След това инфото от първото събитие стига до теб чрез светлинен сигнал, а инфото от второто събитие ти го донасям аз след няколко дни, тъй като се придвижвам към теб на камила Е, това ще промени ли по някакъв начин фактът, че въпросните две събития са се случили едновременно в тази система? Не, нали? Освен това, за тяхната едновременност не би имало абсолютно никакво значение и твоето място "между" тях. Може да си в близост до мястото на случване на едното събитие и много далече от другото, но това е просто твоята позиция на наблюдател и нищо повече. Извинявай, ако ти натрапвам вече ясни за теб неща.
-
Relinquishment, отричайки идеализациите, ти всъщност опровергаваш СТО. Защото, освен мигновената смяна на системата, физически невъзможни са и: 1. Инерциалните системи. 2. Съвършените часовници. 3. Точковите -- т.е. безразмерни -- събития. 4. Мигновеното -- т. е. с време нула -- случване на споменатите точкови събития. ... ... ... А освен това, ако приемем, че неподвижните часовници в една инерциална система не са синхронни, а трябва да бъдат синхронизирани, това също ще означава, че опровергаваме СТО или по-точно, че отхвърляме като неверен нейния постулат за инвариантността на физическите закони.
-
Надявам се, че Relinquishmentor ще прочете отговора ти
