Шпага

Да. Но самата доброта е красива -- буди красиви чувства, мисли, намерения... И спокойствие -- защото е безопасна

Надявам се, че ще приемете и този "ракурс" към красивото : https://dnes.dir.bg/spektar/turski-shofyor-chaka-45-dni-da-se-izlyupyat-pilentsa-v-dvigatelya-na-kamiona-mu

Ако човечецът е лаик и няма сили, време, желание, интерес да се задълбочи в съответния научен въпрос, най-добре би било нито да не се доверява, нито да се доверява на експертите, за които -- именно поради факта, че е лаик, -- няма как да е сигурен дали не са псевдоексперти. За съжаление прекалено много хора държат непременно да изказват СВОЕ мнение по въпроси, които дори не са се опитали да проумеят. А такива хора често допринасят за сформирането на не съвсем научни консенсуси.

Е, що за обективност би била тази? Предложената от теб "най-проста работа" май ще подхожда само на хора, които считат, че по-голямото количество /или пък мнозинството/ е гаранция за по-добро качество /или пък основание за по-голямо доверие. Но все пак нека не забравяме, че доста научни теории постепенно са преминали от "разпни го до осанна", какъвто е например и случаят с теориите на Айнщайн. Така че как да се доверяваме на консенсуси, който се променят с времето, лъкатушат и даже се олюляват според това накъде духа в момента нАучният вятър

При почти всеки научен спор се оформят най-малко по два "консенсуса". Релативисти -- антирелативисти; ваксъри -- антиваскъри; има епидемия -- нема епидемия... и пр. Така че ако човек не иска да избира слепешката на кой от въпросните консенсуси да се довери, ще трябва да се осланя на собствения си разум - доколкото го има, разбира се

Ако имате търпение прочетете тази статия. Може и да е полезна... за някого. https://psychology.framar.bg/когнитивното-нетърпение-пътят-към-оглупяването "Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е често, че можем да го класифицираме като „проклятието на нашата прекалено свързана ера“. Говорите с човек. Той ви слуша. Или поне така изглежда. Мислите, че сте свързани емоционално, че сте предали онова, което искате да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е разбрал почти нищо от казаното. И на следващия ден той дори не го помни. Това е когнитивното нетърпение, най-прекият път към оглупяването. Какво е когнитивното нетърпение? Кога за последен път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, за да направите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате желание да преминете към нещо друго „по-интересно“? Тази неспособност да се запази вниманието, съсредоточено върху една единствена задача, е онова, което професорът по литература Марк Едмъндсън нарича когнитивно нетърпение. Този професор осъзнава, че много студенти активно избягват класическата литература от деветнадесети и двадесети век, защото нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет. Той въвежда определението „Когнитивно нетърпение“, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, необходимо за разбиране на сложността на една мисъл или аргумент. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложни идеи, но дори не можем да запомним по-простите идеи." И т. н.

Опитах се да разбера защо "умножението на две матрици не е комутативно". Досега си мислех точно обратното - а именно че в общия случай това умножение би трябвало да е комутативно. Зачетох се в поясненията тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/Умножение_на_матрици Добрах се до изречението: "Тази дефиниция не е комутативна, въпреки че запазва своята асоциативност и дистрибутивност при събирането на матричните клетки." И се заколебах дали да се гръмна, или само да се напия. А може би и двете... в НЕкомутативен ред, разбира се

Вие, антирелативистите, сте страхотни особняци Ето и ти сега -- даваш задача, а като ти поискат някакви разяснения, вместо да отговориш, превключваш на гневни възгласи и люти клетви. Няма угодия за вас, но и прокопсия няма

Тъй като нямам претенции да "събарям" СТО, нито се изживявам като по-голям "разбирач" на физиката от плеадата велики физици, приели безрезервно тази теория, мога да си позволя да задам някои лаишки въпроси. И така, моля някой да ми обясни какво трябва да разбираме под твърдението, че Галилеевите трансформации са комукативни, а Лоренцовите са НЕкомутативни /неабелеви/. Аз най-кратко казано си представям това: "Според Галилеевите трансформации резултатът от двете преобразувания не зависи от реда, по който са изпълнени, докато според Лоренцовите трансформации редът на преобразуванията е от ключово значение." Но може би греша Допуснала съм буквена грешка - като първия път съм написала "комукативни" вместо "комутативни".

А защо пренебрегваш основната разлика, че: Според Галилеевите трансформации резултатът от двете преобразувания не зависи от реда, по който са изпълнени, докато според Лоренцовите трансформации редът на преобразуванията е от ключово значение.

Пикльо.

Младенов, с тези фриволни разтягания и скъсявания на дължините, добре че не си в бизнеса с недвижими имоти... и особено със земеделските земи

Въпрос: Възможна ли е според СТО ситуация, при която забавянето на времето да е свързано с "разтягане" на дължините? Аз мисля, че логиката е двата ефекта да са в отношение забавяне на времето - скъсяване на дължините, но... ако съм права, цялата тази тема би се оказала абсолютно безсмислена.

След като движението е относително и никой не счита тази относителност за неинтуитивна, защо свързаните с движението величини, каквито са времето и пространството, трябва да са абсолютни? Тоест, защо относителността на времето и пространството да е неинтуитивна? Напротив, не е ли по-неприемлива за интуицията именно представата за абсолютност на времето и пространството... в съчетание с относителност на движението?

Сканер, ако проводник и изолатор -- например една медна и една стъклена тръба се движат по инерция през електромагнитно поле, няма ли да се "натрупат" някакви различия между тях? Медната тръба не би ли претърпяла деформации и в своята отправна система -- за разлика от стъклената тръба, на която ел. полето не би въздействало по никакъв начин? Приемаме, че двете тръби са били с абсолютно еднакви размери в състояние на покой една спрямо друга. Но дали след прекратяване на движението им спрямо ел. полето размерите им пак ще са абсолютно еднакви? И въобще възможно ли е инерциално движение през ел. магнитно поле? Или дори по-общо казано: Възможно ли е инерциално движение през каквото и да е поле?

Здравей, Малоум! Допадна ми този твой постинг в темата "Вечност", затова си позволявам да го копирам и тук Така ще има възможност и за допълнителни разяснения, които не биха били уместни в темата на Втори след княза. Ето го и постинга:

Мисля, че понятието "Вечност" е много по-близко по смисъл до понятието "безвремие", отколкото до "време"

Този въпрос си задавам и аз - особено в дните преди Великден, когато изтерзаният образ на разпнатия Христос ми въздейства толкова смазващо, че без рационална причина започвам да се чувствам виновна, а и да изпитвам някакво близко до омраза чувство към хората изобщо. Преди време зададох същия въпрос на една дълбоко вярваща християнка - интелигентна и високо образована жена. А тя дори се учуди. "Каква вина? Ние трябва да се радваме, че Исус е поел греховете ни, трябва да изпитваме облекчение..." и т.н. Е, не я разбрах. Но може би само хора с истинска вяра биха могли да разсъждават и да чувстват като нея. За тях Исус е това, което е - БОГ. А такива като мен правят грешката да мислят за Него като за човек и така хлътват в "ямата" на съчувствието и вината

Според мен, Расколников направи повече зло с "очистването" си, отколкото с престъплението си. Измъчи най-близките си хора - направо ги омърси с протяжното си хленчене и... лигавене. Всъщност не са редки случаите на лично очистване чрез омърсяване на околните.

А има ли неоспорими факти, че в "Белене" НАИСТИНА са хранели свинете... така?!?!?! Даже не намирам сили да довърша изречението.

Не. Аз говоря за НЕинерциална отправна система. Обектът Б е отправното тяло с неподвижно свързани с него часовници. В този смисъл можем да кажем и че Б е наблюдателят, от чиято гледна точка коментираме казуса.

Имаме условие за инерциална система, обаче системата, която коментираме, НЕ Е инерциална. И въпреки това не се наблюдават ефектите, свързани с неинерциалните системи. По принцип всяко ускорение компенсира някаква сила, така че дали това е насрещен вятър, триене, дърпане ими нещо друго едва ли е от значение. Това имах предвид...

Тъй като Б поддържа равномерното си и праволинейно движение чрез ускорение: Значи се оказва, че в този случай е налице общо време между инерциална и неинерциална система. Оказва се и че ускорението по никакъв начин не променя хода на часовниците. А като вземем предвид Принципа на еквивалентност между гравитация и ускорение, оказва се, че и гравитацията също не би променила хода на часовниците...

Това, че Б се движи "успоредно" на А, не означава, че се движи с А. Разстоянието между А и Б може да е произволно голямо, така че условията, в които се намира А да позволяват инерциално движение, а Б да се намира в условия, които налагат използването на двигател, за да се постигне равномерното и праволинейно движение със същата скорост, като тази на А. А---------------------------> инерциално Б----------------------------> с двигател П.П. По-ясно не мога да го кажа, така че ако пак е неразбираемо... жалко, но факт