Шпага

Не знам дали съм те разбрала правилно, но грешиш, ако свързваш едновременността или неедновременността на събитията с това кога информацията за тях пристига при наблюдателя. Да речем, че имаме две събития, които се случват в една ИС на разстояние 10 000 км. едно от друго, като всяко от тези събития е регистрирано точно в 12.00 по неподвижния часовник, който е непосредствено до мястото на случването. След това инфото от първото събитие стига до теб чрез светлинен сигнал, а инфото от второто събитие ти го донасям аз след няколко дни, тъй като се придвижвам към теб на камила Е, това ще промени ли по някакъв начин фактът, че въпросните две събития са се случили едновременно в тази система? Не, нали? Освен това, за тяхната едновременност не би имало абсолютно никакво значение и твоето място "между" тях. Може да си в близост до мястото на случване на едното събитие и много далече от другото, но това е просто твоята позиция на наблюдател и нищо повече. Извинявай, ако ти натрапвам вече ясни за теб неща.

Relinquishment, отричайки идеализациите, ти всъщност опровергаваш СТО. Защото, освен мигновената смяна на системата, физически невъзможни са и: 1. Инерциалните системи. 2. Съвършените часовници. 3. Точковите -- т.е. безразмерни -- събития. 4. Мигновеното -- т. е. с време нула -- случване на споменатите точкови събития. ... ... ... А освен това, ако приемем, че неподвижните часовници в една инерциална система не са синхронни, а трябва да бъдат синхронизирани, това също ще означава, че опровергаваме СТО или по-точно, че отхвърляме като неверен нейния постулат за инвариантността на физическите закони.

Надявам се, че Relinquishmentor ще прочете отговора ти

Как ли да се стигне до консенсус, след като твърденията са, че неподвижните часовници в една и съща система могат да бъдат с различни показания. Ами да, разбира се, че могат, като ги превъртим. А могат и да са повредени, да избързват или да закъсняват. Това обаче няма абсолютно никакво значение. Просто защото: Тук ние говорим за общо време според СТО, което означава, че по условие неподвижните часовници в една система са винаги с еднакви показания.

Според мен, след като часовниците са в една и съща система, неподвижни един спрямо друг, "уеднаквяване на тактовете им" е нещо напълно безсмислено, тъй като тези часовници поначало са с еднакви тактове - именно защото са неподвижни един спрямо друг.

Сканер, според теб не е ли вярно, че в СТО условно считаме преминаването от една система в друга за мигновено?

Е, не бързай с победоносните "песни" че може да прегракнеш...

Казах, че според СТО е прието преминаването от една система в друга да се счита за мигновено - т. е. прието е да не се вземат предвид ускоренията, необходими за преминаването. С други думи: Приемаме условно, че смяната на системите става мигновено, просто за да се откроят другите ефекти на СТО. П.П. Впрочем, ти като скочиш в движение от трамвая на тротоара всъщност ще смениш системите почти мигновено.

Защо считаш, че преминаването от една система в друга не е възможно без "телепортация"? Още повече че според СТО такова преминаване е прието за мигновено - даже и ускоренията са игнорирани.

Зациклих Дай, моля те, още някакво обяснение! Да, разбира се, както изрично съм отбелязала и аз, всяко събитие се случва в абсолютно всички системи. Но, ако си повторим за хиляден път, че: Две събития А и Б, които са се случили едновременно в една система, не се случват едновременно в друга система. Т.е. че в друга система първо се случва събитие А, а след това се случва Б, защо да не е възможна следната ситуация: Ти си в системата, в която първо се случва събитие А, но още преди да се случи събитие Б преминаваш в системата, в която А и Б вече са се случили. Поради което се оказва, че ти всъщност си пропуснал случването на събитието Б. Просто защото това събитие Б е било в бъдещето на системата, която си напуснал и е в миналото на системата, в която си преминал.

Е, ти какво искаш да кажеш? Че например в класическия "парадокс" на близнаците, близнакът, който се връща на Земята и се оказва, че е с петдесет години по-млад от брат си, не е пропуснал никакви събития, случили се в системата на Земята? Да, всяко събитие се случва в абсолютно всички системи, но когато някой сменя системата, той ще пропусне събитията, които вече са се случили в тази - нова за него - система, но все още не са се случили в предишната му система.

Всъщност натрупаната разлика във времената на Васил и Боби ще остане "во веки веков" независимо от сверяването на часовника на Боби към общото време в системата на Васил. Например, ако преди сверяването часовникът на Боби е показвал 01.00, а после е сверен на 11.00, това ще означава, че Боби е живял с десет часа по-малко от Васил. Ще означава също и че Боби, за добро или зло, е пропуснал всички събития, които са се случили през тези десет часа в системата на Васил.

Не, нямах предвид това. Но както и да е. Наистина неясно се изразяваш

Лапландец, извинявай, но не го разбирам това: "Система А , поради доказан <по бърз> часовник Ще отчете по-голям интервал , секунда и нещо. По голям интервал <сини лампи>" Казал си, че Червените лампи пулсират с период 1 секунда в своята система и че системата А е неподвижна с нея, поради което и там червените лампи също пулсират с период 1 секунда. Е, като оставим настрана това, че две неподвижни една спрямо друга системи всъщност са една и съща система, въпросът ми е: Щом червените лампи са неподвижни и в системата А и периодът им в тази система е 1 секунда, на какво СТО основание в която и да е подвижна спрямо А система този период ще е по-голям от 1 секунда. Обобщено казано, как в подвижна система един часовник ще е <по бърз> отколкото в системата, в която е неподвижен?

Книгата е увлекателна, но не е от тези, които се четат "на един дъх". Всъщност това е за добро, тъй като през паузите човек може и да се позамисли върху прочетеното... доколкото изобщо са ни останали сили да се замисляме Каня се напоследък да препрочета приказките на братя Грим, но все отлагам...

В момента чета доста странен роман с още по-странно заглавие -- "Карай плуга си през костите на мъртвите". Авторката е Олга Токарчук, която е удостоена с Нобелова награда за литература за 2018 година.

Е, значи Айнщайн все пак е грешал. Светлината -- под формата на разнопосочни лъчи -- може и да бъде видяна в "замръзнало" състояние. Спряла светлина

Сканер, всъщност като разглеждаме такава система -- както си казал "система от лъчи в различни направления, какъвто е реликтовият фон, идващ от всички страни" -- не се ли получава странната ситуация, при която относителната скорост между нея и всяка друга инерциална система да е винаги една и съща - С конст.? Каква друга относителна скорост може да има между такава "система от лъчи" и която и да е друга ИС? Все пак нали не може относителната скорост да е по-голяма от светлинната във вакуум...

На мен ми е малко съмнително относителното движение между два обекта, които /така да се каже/ са се разминали във времето Примерно, обектът А излъчва светлина и изчезва, след което се появява обект Б и улавя въпросната светлина. Т.е. когато А е съществувал, Б не е съществувал, а когато Б съществува, А вече не съществува. Е, какво относително движение може да има между такива злополучни обекти?

Ами да В абсолютното пространство-време абсолютно всичко -- включително и галактиките, разбира се, -- е абсолютно винаги съществуващо. За съжаление обаче всичко абсолютно винаги съществуващо е и абсолютно винаги абсолютно неподвижно

Сканер, по тази логика можем да "имаме система от лъчи в различни направления" не само като някакъв "фрагмент" от реликтовия фон, но и от всяка дифузна светлина. Т.е. излиза, че можем да свържем отправна система с всякаква друга светлина, освен с еднопосочен лъч/лъчи. Но нали става дума за "система от лъчи в различни направления". Как при това положение ще определиш посоката на движение на въпросната фонова радиация спрямо която и да е отправна система?

Дали е възможна следната ситуация: Относителната скорост между две галактики да е такава, че скъсяването на пространството /както е според СТО/ да е точно толкова, колкото е нужно, за да компенсира разширяването на пространството /според закона на Хъбъл/

Е, твое право е да си мислиш така. Според мен обаче, СТО е велика теория, шедьовър на дръзкия, разкрепостен интелект. Уверена съм в това, въпреки че засега съм успяла да я проумея на съвсем лаишко ниво. Но, така или иначе, с по-умни или с по-тъповати въпроси, се опитвам да разбера нещо повече не само за СТО, а и въобще за физиката. Уверена съм също и че вие, които само се напрягате да "оборвате" тази теория, губите страшно много като дори не се опитвате да я разберете. Уви, в случая грандоманията е ликвидирала нормалната човешка любознателност

Или ако двата постулата се комбинират с трети, който да "неутрализира" СТО-ефектите. Какъв обаче да е този трети постулат Може например да е свързан с приемането на отправна система, свързана със светлината. Такава система, разбира се, е напълно несъвместима със СТО, но... какво от това?

Да, но... Това, което ме обърква по отношение на т. нар. "скъсяване на дължините" е, че този ефект сякаш води до нарушаване на редица закони в подвижните системи. Имам предвид че химични, а също и биологични закони, които са валидни в неподвижната система, просто няма как да са валидни и в подвижната -- например поради деформация в строежа на молекулите, която ги прави невъзможни за съществуване. Лесно е, ако кажем, че от гледна точка на неподвижен наблюдател скъсяването на дължините по посока на движението е само илюзорно, но след като приемаме, че и скъсяването, както "забавянето на времето", е напълно реално, как се решава въпросът за валидността на /общо казано/ природните закони в съответните, приети за подвижни, системи?