Пресилваш. Падането на духа на част от войската лесно може да се проследи в спомените оттогава. Например нещо, което често цитирам напоследък е "Моят живот" на Димитър Илиев. (такива са ценни с непосредствеността си). Още след Вердюн българските войници започват да униват.
Отговорността е много сложно нещо. За съжаление, Стамболийски, а и цялата българска политическа реторика до и след него формират една идея, която в намира добра среда в главите на българите, известни с политическата си повърхностност, да не казвам с липсата на политическа култура.
Кой е виновен? Немците, че загубиха войната? Или Фердинанд и Радославов, че не можаха да прозрат поражението на Централните сили, влизането на САЩ във войната на другата страна? Кой?
Да търсиш колективна вина за загубена световна война у водачите си, ако си малък народ, е нещо като убийството на племенните вождове при диваците ако тая година няма дъжд. Примитивна отмъстителност, насочена навътре към народа.
Ето това убива и ще убива България и занапред. Е, да, Фердинанд трябва да си върви и си върви. Нима Стамболийски му е алтернативата? Вижда се каква алтернатива - Оранжева гвардия, спъване на демократичния процес с недемократични средства и т.н. и т.н.
Спонтанният гняв може да бъде разбран, но не и оправдан. Политическата манипулация на БЗНС и БКП съвсем пък не може. А действията на властта са образец за справяне с криза във военно време - с твърде разумни средства, с малко сили и с доста голяма доза адекватност.
ПП
Това с героите от шантаните - това са глупостите на Стамболийски, превърнати после от комунистическата историография от мит в принцип. Какви шантани? ПОчти целият народ е на фронта, нечуваното 20% мобилизационно напрежение - банкери, индустралци и интелигенция гинат заедно със селяните - дребни средни и едри. Цял народ... Затова и психологическото отражение на катастрофата не е изтрито от главите на българите и до ден днешен, защото е всенародно.
Дебелянов на шантаните ли го простреляха, или в окопа на Черна?
Никой никоге не е казвал, че въстаниците са попречили на нещо. Както виждаме, една рота немци и военното училище са се справили с тях, та междувременно са успели и да спрат сърбите на север от Кюстендил.