
КГ125
Глобален Модератор-
Брой отговори
28579 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
118
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ КГ125
-
То има такъв закон,ама не е достатъчно изпипан. http://www.bcnl.org/doc.php?DID=61 глава трета
-
Брех, супер са снимките! И тези от планината - чак сега ги виждам!
-
Времето на лова и събирачеството е време на първичната технология или на липсата й. В този смисъл можем да го пренебрегнем от нашето уравнение, защото тогава хората са в предобществено и следживотинско състояние и просто не е относим към днешния, а и бъдещ сложен свят. Макар, че и тогава е имало отношение на собственост - убитото животно се е разпределяло според определни правила. Технологията е съвкупността от вещи, които ни служат. Вещите, това са материални обекти. След като ни служат, ние трябва да ги третираме по определен начин, а затова трябва да имаме право върху тях. Право - това значи всъщност задлжение на всички останали (абсолютно право) и на определени субекти (относително право) да се въздържат от действия с конкретната вещ, които действия са позволени само на собственика й. Разбира се, горното е казано много схематично, тъй като обекти на правото на собственост са не само вещи, а и авторски и патентни права, а и в сложния ни свят многообразието на вещи е такова, че води и многообразие на правата. Но същността на отношението човек - вещ си остава - вещта е икономическа категория, защото носи полза. За да е защитено това отношение, имаме правото на собственост. Каквото и да стане в обозримия ни съвременен и бъдещ свят, собствеността винаги ще бъде или частна, или не частна. При цялата условност на това разделение, частна е тази, от чиито блага и ползи се ползван едно или ограничен кръг лица. Колкото е по-голям нейният дял в съответната политическа структура, нека бъде за по-лесно държава, толкова по-добре се развиват технологиите и благата стават повече. Няма как да се избяга от това. Всеки опит за изтъргване на технологията от естественото й състояние на частна собственост или ще остане теоритичен, или ще доведе до печални последици, както и стана през 20 век. Това, че собствеността има някои ограничения (неизбежни поради нуждата от безопасност) не променя основната й характеристика. А и за какво ти е да си посипваш нивата със сол, т.е. да унищожиш вещта си. Ако не я искаш - откажи се от нея, а ако си сред тези, които я искат, то нейното естество ще определя как ще се ползва тя. Ограниченията на собствеността са много, но най-често те надминават разумните граници и така спъват развитието. Но те винаги са били ограничения над частното, над частния характер на собствеността,който е естествен за нея тъй, както гравитацията за обектите на земята.... Това, че технологиите изправарват организацията не е нещо ново - така, натрупвайки и разрешавайки това противоречие, е вървял и ще върви света. Като организацията изостава, то тогава тя ще се смени, или по лесния ил по трудния начин, зависи от разума на участващите в процеса хора. Но това пак не е аргумент за естеството на собствеността. Дори мисля, че днешното време е време в което обществените институции са твърде "не частни" и така спират прогреса на технологията... Единственото място, където обобществяването на собствеността е проработило, за кибуците в Израел. Но чувам, че напоследък и тази форма страда от сериозни проблеми...
-
ЧЕСТИТ 24 май!!! http://www.vbox7.com/play:863fa698
-
Докато не се прекрати дружеството, нищо няма да се случи. Може да почнат съкращения, но то ще е ако намалее работата, не автоматично поради факта на несъстоятелността. Т.е. трудовите договори не е задължително да се прекратяват. Чл.123 урежда как трудовите договори преминават автоматично към други предприятия. След като правоприемството между старото и новото предприятие е приключено, то отношенията ще се уреждат с новото. То е в несъстоятелност, нали? Какво ще стане с едно предприятие, което е обявено в несъстоятелност не се знае. Може да я оздравят, може да я ликвидират, то е цял процес. Докато трае гледането на делото а и след това, до приключване на производсвото по несъстоятелност, предприятието ще си работи (или не, но това не е функция на процеса по несъстоятелност, а на икономическото състояние на предприятието) може да има само един временен синдик, който да управлява заедно с ръководството (много грубо казано, де).
-
Не, но има някакви други проблеми... Поздрав за "еколозите" и слепите последователи на Русо.
-
Но всъщност "то" не идва... А и реалностите обикновено се придържат към по-традиционните състояния и историят ни показва, че след като поредица от промени се осъществят и отпратят съответното общество в най-неочаквани пътища, се оказва, че добрата стара категория "собственост" с нейните стари и май вечни характеристики всъщност отново формира живота на хората, оставайки неизменна, за разлика от изградените над нея обществени структури. Последните променят отношиението на субектите към собственоста. Всъщност цялата работа е кой ще я притежава и как, независимо дали обществата са прединдустриални, индустриални, постиндустриални или два пъти пост-такива.
-
Чакаме продължението.
-
Но само коректно, без въвеждане на потребителя в заблуждение и без манипулативни внушения
-
Да, цяла нова тема Добре, но чисто емпирично-исторически, в реалността, този термин е донесъл такива злини, че по-добре да го забравим и да наречем дефинирата от теб ситуация по друг начин. Защото ако строят се състои от независими свободни участващи в пазара висоокоефективни субекти, това не е комунизъм. Мигар той в началния си вид при Маркс някъде е казал, че средствата за производство ще бъдат частни? Че обществеото няма да ги ползва чрез институциите им? Това, което описваш е всъщност един завършен съвършен капитализъм.
-
Дали ключът не бива да се тъсри в тогавашната атмосфера на разделяне на държавата и феодална независимост, в които с лекота Шишман може да се е отлказал от титлата си. За да се подписва Шишман "господин Търновски', т..е "господар Търновски", то очевидно се е отказал от титлата си. Или е предпочел да я премълчи, но дойде ли дотам един цар да премълчава титлата си ..... Струва ми се логично, след като Баязид е превзел царството му, де юре (при цялата условност на тогавашното международно право, и то със субекти от една страна търновското царство, от друга страна турците, каквото и да представляват те тогава) царската титла вече да няма възможност да се носи. Защото едно е да превземеш град, друго е да превземеш столица. Неслучйно Баязид се нарича султан именно след превземането на Търново. Шишман не е цар не в полза на Срацимир, той просто е лишен от царството си от Баязид. Отказал се е в полза на Баязид. Едва ли е извършил някакъв акт, но се подписва господар.... Или пък "господин" просто значи "господар", от нищо не се е отказвал, ами се е самонарекъл в тази сложна и тежка обстановка по-дипломатично с неясното "господар" и дори с още по- неясното "господин' (!) Ами че Баязид ще чете писмото на победения от него Шишман и вътре ще пише "цар"... Не върви някак. и Шишман е ползвал евфемизми..
-
Ами нека и на тях да направят, какво пък))
-
Поздрави и на тебе Интересн е. Да, ама някои считат, че това име е ново и е от времето на Ататюрк. Отде тогава иде Булгар даг. В книгата "Българите в Мала Азия" този топоним измислен ли ще да е? ПП през 80-тте например връх Синаница във Вихрен стана "Сини връх" - ....
-
Добре, но това е само хипотеза. Ами ако не е Бал кар (не трябва ли тогава да е Бол кар, защото на турски бол е много??? ) а е Балкар? А хрониката ясно казва - българи, българи, българи. После имаше едни теза за царството на Караман в Анадола и пр. http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/bulgarite_v_MalaAzia.htm Ами я вижте географската близост с Кипър? Хрониката говори за българи, топонимията срещу острова българска (ако приемем хипотезата, която е толкова вероятна, колкото и за това планината да е кръстена на сняг...) Има и някои преселения на българи още във византийско време, в т.ч. след 1018 г. в Мала Азия... Да не изключваме най-близкото до логиката обяснение като оставяме встрани едното от двете парчета от тази мозайка...
-
Абсолютно вярно! Имам само следните допълнения: 1/ Дефиирането на собствеността като частна/държавна е с оглед на основната разлика между социалистическата или капиталистическа система, или концентрирането на средствата за производтсво и въобще на основния дял от активите и обектите на собственост в страната в държавни ръце. Това, че държавната собственост всъщност е една огромна частна и че стойността, добивите от нея отиват преимуществено в полза на висшата държавна върхушка, а не на обществото като цяло, е 100% факт, каквото и да ни говореха разните теории. 2/ Комунизмът си е утопия. Не е възможен, колкто и да напреднат технологиите. Защото ако някой си присвои политическата функция да ги управлява от името на обществото, неминуемо ще се изкористи той и оттук системата да ги управлява в своя полза.... Обществената форма на управление на собствеността задължително значи ограничения за повечето членове на обществото. 3/ Оттук именно и това, което се получи в периода след средата на 50-тте години - то е точно това. Номенклатурата започва да ползва изградената тежка индустрия в свой собствен интерен (а защо не - тя я управлява и си е присвоила и неограничената от никакви демокрации власт!), и не желае да се заминава с гъвкавостта и динамиката на производствата от група Б, за които по някакъв магически начин е необходим свободен пазар.... Всъщност, това, което се нарича сега тоталитаризъм е политическата система не един строй, който никак не е толкова тъп и глупав, не и от гледна точка на върхушката му. Той е структуриран така, че националният доход да се изцежда в една единствена, определена посока и приоритет - или за военни разходи, както е при Сталин, или за "общнорадни цели" (училища, болници и т.н. и т.н.), което е неизбежно, но никога не се случи в достатъчна степен, колкото и да лъжеше пропагандата че се случи, или за личните сметки на върхушката в чужбина, което е най-икономически логичното. Икономиката, както и природата си има неотменими закони, които произтичат от самата вътрешна природа на човешките същества...
-
Не етнически чисти, като поведение:)
-
Абе като им знам поведението, чисти германци са си. Може етноси да има разни там, но определено немците са оставили културен отпечатък.
-
Твърде вероятно е. Особено, като се има предвид, че са викали "Вив ре Пиер", демек да живее крал Пиер... Ядосва ме нашето книгоиздаване, като вземе, та издава части от книгите. Та безинтересно ли щеше да е ако цялата Кипърска хроника беше издадена?!