Това са движещите бунтовниците мотиви. В известен смисъл са прави, но:
1/ тогава ли е момента, когато се решава съдбата на всяка педя българска земя;
2/ нима по този начин с нещо допринасят на България? Че те стават част от съглашенските войски - все едно сърбите да превземат главната квартира;
3/ Останалите 794 000 войници нима не са били боси, окъсани и гладни.
"Измокрен, гладен, уморен..." Откога тези изпитания спират българските войници?
Снабдяването на фронта и проблемите с него са въпрос, който историята ни не е изяснила. Всичко се хвълря на спекулантите, но мисля, че това е пресилено. Да, спекула е имало, но пак - защо накрая, а не в началото? Какво пречеше спекулантите да спрат стоките в началото..?
В едно предаване по ТВ проф.Г.Марков каза, че вещите са били налице, но по някаква причина не са стигали до войската и властта не е успяла да се организира и да се справи с това...
Източниците свидетелстват, че сред армията,която тогава е така да се каже най-представителната част от народа, цари разбиране на обстановката и на наближаващата безнадеждност на ситуацията. При това положение, огромната част от армията изпълнявата задълженията си със свити сържа. За разлика от Дойран, при Добро поле ген.Русев и командващите проспиват подготовката за отбраната и така идва пробива и поражението.
Може би, МОЖЕ БИ, ако Добро поле беше станало втори Дойран (а имало е възможност!), може би границата на България щеше да е по-на запад, така, както Кюстендил например остава в България защото небезивестният майор Луков спира с четири оръдия и няколко селянина сръбското настъпление. ..... Сам.
Това, заедно с несгодите, заедно с общото тежко положение на Германия, и едва тогава заедно с пропагандата на БЗНС и БРСДП води до разбунтуването на една НИЩОЖНА част от българската армия. Войниците - участници, макар да не заслужават този огромен монумент, са разбира се невинни жертви на тези процеси. Водачите са тези, които отговарят. Това е първата стъпка от зараждащата се продължителна гражданска война в България, или хайде, гражански конфликт, който свършва на 09.09.1944 г. Той се проявава в поредица от изблици и затишия, докато ходът на ВСВ решава нещата.