Кухулин

До 80% растителна храна според Дробишевски. Изключения са северните месоядни популации и някои човекоподобни вегани. Ловът е тежко занимание, а пренасянето на плячката е още по-тежко.

Това наистина е ясна дефиниция. Значи теб те интересува дали някой от прародителите на Аспарух (прадядовци, прабаби) е живял около Алтай. В такъв случай е излишно да наблягаш толкова върху езиковите въпроси, защото те нямат никакво отношение към темата. Насочи цялото си внимание към генетиката - мъжка, женска, автозоми, дистанции между популациите и т. н. Това е базата, върху която може да се дискутира и да се правят изводи. За пълнота можеш да изучиш и физическата антропология, но днес тя не е много актуален инструмент. Именникът е от този тип исторически извори, които не вдъхват голямо доверие. На мен ми се струва, че персонажите Авитохол и Ирник (дори в ролята им на Атила и Ернах) едва ли са прародители на княз Есперих. Разбира се, такива твърдения са, ако не принципно, то практически недоказуеми. Героите от прабългарските надписи със сигурност не са обикаляли около Алтай. Дали техните имена са се използвали някога около Алтай - това е въпрос, който няма отношение към родословието на Аспарух. А дали се етимологизират на някаква "алтайска" основа - това по същество няма голямо отношение и към лингвистиката. Етимологиите на този тип имена и етноними силно се доближават до гадаенето. По календарните проблеми сме много зависими от Именника и дори да приемем биологична връзка между владетелите, не виждам как ще докажем, че Авитохол е ползвал именно този календар. Авторите на Именника са го ползвали.

Или други са и дъвчели храната

Проблемът с този тип разсъждения е, че еволюцията действа малко по-различно. Ако нещо е резултат на еволюционно развитие, то изобщо не означава, че е здравословно или пък нормално. Означава, че по-ефективно предава гените в следващото поколение. А пък нашата представа за здраве и норми няма практически никакво отношение към този процес, особено в контекста на средата, когато са настъпили тези еволюционни изменения. Това най-добре се вижда при възрастните хора. За еволюцията те са ценност от трети и четвърти порядък, доколкото изобщо са ценност (само хипотези на този етап). Или вече са предали гените си, или вероятността да ги предадат оттук нататък е мижава. И все пак нашите представи за здравословен живот са свързани преди всичко с тях - когато остареем, да живеем още дълго и качествено. Тоест по същество стремежите ни към здраве са антиеволюционни. Освен това еволюцията не е мерило за "правилност", понеже действа много бавно, а човешката среда като комплекст се изменя плашещо бързо. Тоест по принцип има смисъл да вървим против еволюцията и да внасяме корекции, продиктувани от разум и в разрез с естествените биологични процеси. Ако не го правим, с времето ще сме все по-лошо и по-лошо приспособени към тази среда.

=> Това е най-важният въпрос в цялата прабългарска проблематика.

Така поставен, въпросът се нуждае от едно ключово уточнение. Какво означава "прабългари"? Може с голяма вероятност да се предположи, че езикът, на който са говорили Кубратовите българи, някога се е говорил повече или по-малко около планината Алтай. Това обаче е малка част от така зададения въпрос. Кой го е говорил? Как са се наричали тези хора? Какви гени са носили? Какви мечове са използвали? Всички отговори в различните им комбинации биха дали различна дефиниция за "прабългари", съответно били ли са това прабългари или не са били. Трябва да се уточни.

Оу, явно съм бил в заблуда. По стар навик си мислех, че ТО = термоядрено оръжие.

Технологията не е проблем, обаче дай боже и цената да не е проблем, както се надява уважаемият makebulgar. Във всеки случай засега се очертава силно проблемна. Аз по принцип споделям мнението ти за ТО, както могат да потвърдят колегите от разни други форуми. Отделен е въпросът, че се съмнявам това да доведе до значителен популационен спад в средносрочен план. По-скоро ще е начало на един нов разцвет.

Хм, отново си прав. Явно съм бил в заблуждение. Мерси за инфото.

Да, прав си, не съм обърнал внимание. И все пак основният източник на месо са говедата, всичко друго е на заден план.

По принцип си прав, но за да се впишем отново в този модел, ще трябва доста да съкратим човешката популация. Не че не е възможно, ама не се знае кой ще го отнесе пръв. Не е изключено да са баш веганите...

Проблемът с хляба е именно в комбинациите. Хората сме слаби същества и се изкушаваме лесно - хляб с яхнийка, с беконче, с нутели разни... Аз, например, не си спомням изобщо да съм срещал такъв аскет, дето яде само хляб и лук. А пък за дебел да не говорим. В случая това е без значение. Ставаше дума за допълнително култивиране за земеделски площи, т. е. за допълнителен разход на торове. Не си съвсем прав. Едно на ръка, че говедата хрупат трева и слама, които имат съвсем бегло отношение към растителните белтъци в човешката храна. Но освен това има и друг момент. Ако погледнеш по-горе, че забележиш много интересна диета - кашу, бадемчета, авокадце... Ти даваш ли си сметка колко кила биомаса трябва да се отгледа, за да се усвоят тия 50 кила кашу годишно

Ако разсъждаваме в такива глобални мащаби, подобно култивиране е доста лоша идея. Човечеството има един проблем, който не е много популярен, но пък е изключително коварен. Peak phosphorus С две думи, засега кротко ядем от мароканските запаси, но не е ясно докога ще стигнат и как ще им расте цената. Трябва много да се внимава с интензивното земеделие.

Тези неща са строго индивидуални - и по отношение на генетиката, и фенотипно, и всякак. Хубаво е всеки да установи какво работи най-добре за него. При това е хубаво да го установи като млад, за да не стават фалове, докато експериментира Аз по принцип работя доста добре на кетоза, тъй че хлебните изделия не са ми жизненоважни. Иначе да, хлябът може по много линии да спомогне за отслабването. Но може да предизвика и обратния ефект. Особено в комбинация с бира

Малко са ме подлъгали спомените, но все пак е познавателно. https://www.youtube.com/watch?v=rerj92ZPuV4

Аз почти не ям хляб. Да речем веднъж седмично някоя питка, не повече. Но да, няколко бутчета и една пържола могат да оправят настроението на всеки

Имаше някакъв изверг в тубата, дето си правеше експерименти с това чудо. Сипва една купчинка стрито на прах, половината я гълта, половината я шмърка, а каквото остане - втриваше си го в очите. После пет минути нокаут

Имам познат колоездач, който върти доста активно и е веган. Здраво момче, сериозно, обаче трябва да яде по един час, за да навакса с манджата. Не е много практично за спортисти. Статистически сигурно са части от процента. Друг е въпросът за популацията като цяло. Ако на обикновените тюфлеци им спреш месото, сигурно половината ще измрат от разни болести. Лично аз минавам на вегетариански режим, когато трябва да смъкна рязко тегло. Усещането е горе-долу като мокър парцал...

Интересно какво би показала тази методика, ако се приложи към съвременния български език.

Винаги е полезно да разполагаш с богат набор от инструменти, когато захванеш някаква работа. В случая моят инструмент е чукче, а твоят е пневматичен чук

Един от начините да си отговориш, това е строежа на думата. Между другото, той е пряко свързан с по-ранните ти разсъждения за семантичните гнезда. В думата шило коренът е ши- "шия" със суфикси -л- и -о. шия ~ шило точа ~ точило меря ~ мерило багря ~ багрило и т. н. При думата шиле този фокус не може да се получи, въпреки че има звуково и семантично сходство.

Тук не става дума за китайски и огурски, а за принципна аргументация. Нещо си не било необходимо. Няма значение дали е необходимо или не е необходимо, има значение дали е факт. Това са различни неща. А тъй като информацията ни е оскъдна, то може да е факт, а може и да не е факт.

Не знам, човек, ти си специалистът по адаптация на заемките. На мен ми е трудно да ги извеждам тези неща.

Това е обяснено отдолу в коментара. Формата с -an е поетична (римувана), а реконструкцията е с -en. The word occurs only within one rhyming sequence in *-anʔ, but both xiesheng and external parallels are in favour of reconstructing *-enʔ. Eastern Han Chinese, това е китайският език по време на династията Хан, т. е. до началото на трети век. След това е Early Postclassic Chinese: kwén.

Еми династията Хан приключва именно в началото на трети век, а с нея приключва и класическият писмен старокитайски (със закъснение спрямо говорите). Започва междинният период, към който се отнася етимона *kwen. Дали заемката е адаптирана до *küin - един господ знае.