Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Кухулин

Потребител
  • Брой отговори

    5044
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    15

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин

  1. Не трябва да се бърка биологичното качество на човешкия организъм със социалното качество на човешкото общество. Тези две неща са в конфликт помежду си. Колкото повече се развива цивилизацията, толкова по-некачествени ставаме като геном. Причината е, разбира се, в липсата на естествен отбор - има медицинска помощ, социални помощи и т. н. Тъй че пшеницата в контекста на тази тема е абсолютно зло - води до най-различни здравословни проблеми, но пък ни дава възможност по-бързо да се размножаваме
  2. Яденето на месо позволява на мозъка да нарасне чисто физически. Понеже усвояването на енергията е по-ефективно, масата на дъвкателния апарат намалява с времето. А понеже масата на цялата глава е ограничена по биомеханични причини, това позволява мозъка да се увеличи за сметка на челюстите и мускулите. При това описаният процес е на два етапа - първо започваме да ядем сурово месо и се фиксира увеличаване на мозъка, а по-късно започваме да готвим месото и се фиксира второ увеличаване.
  3. Така е, при ексцентричните орбити се отделя по-голяма енергия. Пропорционална е на ето това: Можеш да сметнеш колко е огромна за орбитата на Земята. Защото сблъсъците, при които се отделя енергия от порядъка на много слънчеви маси, не са кой знае колко чести. И слава богу.
  4. Получават се като първа производна от ускорението, а не от самото ускорение. В случая с орбитите основната енергия идва от тяхната промяна. Затова са толкова слаби. Примерно земната орбита дава около 200 вата. Ходи ги засечи.
  5. Доколкото разбирам, възражението на Втори след княза има по-скоро философски характер и е свързано с това, че някои хора включват в определението "Ние" и микроорганизмите. Тоест някаква общност, която обитава Земята. Според него трябвало да включват само човеците. Тук обаче идва въпросът - а кои човеци, щом ще прецизираме толкова. Аз например не чувствам някаква общност с Хомо еректус, тъй както я чувства той, съдейки по мнението му за преките ни предтечи.
  6. Тук по същество само изместваш проблема. Когато кажем "Ние-човеците", някой може да визира рода Хомо, друг биологичния вид Сапиенс, трети пък конкретно нашия подвид. Не всеки би се съгласил, че преките ни предтечи са човекоподобните маймуни.
  7. Прав си, разбира се. Това е една от хипотезите, които решават Парадокса на Ферми. Възможно е ние да сме сред първите интелигентни видове във Вселената и експанзията на разумния живот всъщност да предстои.
  8. Не споря с теб. Напротив, съгласен съм. Имах предвид мнението на уважаемата dora, която ми опонира, че българската нация е от френски тиип.
  9. Тук се намесва времевият фактор. Вероятността е на просто животът да възникне, а да възникне в течение на определен период. А понеже животът на Земята възниква много бързо след оформянето и, тази вероятност, интегрирана върху по-дългите космически периоди, става значителна. Има мнение, че е практически единица.
  10. Е, да. На мен нещо не ми се спори, но това е "А-Б" в етнологията. Учи се още на първите лекции в университетския курс.
  11. Като цяло се приема, че нашата национална приказка започва с Паисий. Тогава не само липсва българска държава, но и споменът за българската идентичност е достатъчно блед. Тук не става въпрос за германофилия, а за исторически реалии. Когато започваме да пишем нашата национална приказка, българските и германските реалии са доста близки в национален план. За разлика, например, от френските.
  12. Поддържат ги благодарение на статистиката - микрослучайностите дават пренебрежимо отклонение на макрониво. Освен ако... ... освен ако не става дума за силно нелинейни динамични системи с достатъчна степен на миниатюризация. Примерно като човешкия мозък.
  13. Това е характеристика на нацоналния модел от френски тип, примерно по Жан-Жак Русо. Германският национален модел, а оттам и българският, не боравят с такива причастности.
  14. Това е класическият модел за създаване на нацията, но през последните десетилетия тези схващания търпят развитие. Някъде из Бойна слава обсъждахме тези неща, ама... https://en.wikipedia.org/wiki/Nationalism_in_the_Middle_Ages
  15. А защо определяме това твърдение като факт?
  16. Или съществуват 10^500 вселени, в една от които водата завира при 100 градуса.
  17. Преди време имаше сериозен конфликт на тази основа в руския научпоп сегмент. Там върви една поредица "Учёные против мифов", която доста агресивно проповяда разни научни възгледи. Е няколко учени се разграничиха от нея именно защото лекциите придобиват отенък на проповед и изискват от публиката сляпа вяра, понеже повечето хора не могат критично да проучат материала. Та така, с популяризацията трябва да се внимава.
  18. Тук има една тънкост. Дадена идея може принципно да не подлежи на проверка и доказване, но същевременно да не е плод само на вяра в авторитетите. Тъмната материя и тъмната енергия не влизат в тази категория, но други неща от космологията влизат. Например Мултивселената. Тя в огромната си част е плод на анализ и е много далеч от фактите, макар че съм срещал някакви опити да се доближи - следи от допир с паралелна вселена по реликтовия фон и т. н. Съответно има доста учени, които не въприемат подобен чист анализ като част от природните науки и за тях Мултивселената е религия. От друга страна в хуманитарните науки, например в медиевистиката, процентът на анализ е много висок и там никого не можеш да удивиш с такива неща. Друг е въпросът с качеството на този анализ, но това е отделна тема
  19. Това, както стана дума по-горе, е въпрос на дефиниция. На мен ми се струва, че твоята дефиниция за религия (система от вярвания в нещо недоказано) не е много практична. В крайна сметка това е смисъла на дефинициите - да улесняват анализа на процесите и явленията. По света има много хора, които проявяват странна наивност - вярват, че приятелите няма да ги измамят, че жените няма да им изневерят, че котката им няма да избяга и т. н. Формално такива възгледи се вписват в твоята дефиниция за религия, но на практика подобна класификация изглежда малко странно.
  20. Между двата случая има съществена разлика, а именно - аргументите в полза на едното и другото. Когато човек изкаже такова твърдение за науката, то е подкрепено с анализ на досегашния опит - в практически 100% от случаите материалният прогрес на човечеството се задвижва чрез научната методология, пречупена през съответната епоха. Когато обаче изкажем такова твърдение за религията, вървим срещу логическия анализ, защото не можем да се опрем на никаква индукция. Практически липсва случай, когато човечеството е постигнало материален прогрес с молитви. Затова на мен ми се струва, че ако чакаме Бог да възстанови материалната цивилизация след някакъв планетарен апокалипсис, вероятно няма да дочакаме тази благодат. Обаче ако впрегнем за тази цел оцелелия научен потенциал, някакви перспективи съществуват. Съответно "имам вяра в Бог" и "имам вяра в науката" са фундаментално различни твърдения, описващи фундаментално различни вери.
  21. Разбира се, че хората имат нужда от вяра, поне на някои етапи от живота си. В случая обаче дискутираме дали вярата в научния метод е религия. При това подобна вяра може да се трактува в най-широк смисъл. Например скоро си говорихме в един друг форум за евентуален апокалипсис и унищожаването на материалната цивилизация почти до нула. Според мен повторното изграждане на нещо подобно ще е крайно затруднително или даже невъзможно, понеже човечеството вече е изчерпало евтините ресурси. Един съфорумник обаче ми опонира с аргумента "имам вяра в науката". Е, това религия ли е?
  22. По малко и от двете А ти как виждаш дефиницията за религия?
  23. Аз мисля, че тези неща не са достатъчни да определят някого като религиозен. Според мен в религията задължително трябва да присъства ирационален елемент, т. е. нещо, което не е достижимо чрез анализ на известните факти. Тук ми се ще да обърна внимание, че всички пишете за факти, но в науката водеща роля има логическият анализ на тези факти. Например хипотезите за тъмна материя и тъмна енергия са плод на анализ, следователно не могат да се разглеждат като религиозни елементи. От друга страна, ако дефинираме религията просто като вяра в нещо, значи всичко е религия. Някой примерно не може да е сигурен в добродетелите на жена си, обаче силно вярва в тях - значи е религиозен. Или пък вярва в демокрацията, или в панспермията, или в нещо друго... Според мен тези неща не са религии.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.