Кухулин

Джендърна лингвистика https://en.wikipedia.org/wiki/Language_and_gender В Австралия жените говорят даже на отделен "женски език".

Айдее.. В оная тема беше "установяване", тука пък "всевъзможни произволни допускания"... Аз разбирам, че системното псуване на "огурологията" включва и тролене на опонентите - по-добре това, отколкото да удушиш някого на улицата ама нещо не ми е оферта да се включвам в купона. То навремето затова се махнах оттук.

На мен ми се струва излишно да бистрим във всяка тема едни и същи методологични казуси. Щом имаш желание да търсиш строги фонетични съответствия в заемките, мога само да ти пожелая успех. Гръцки, тюркски, ирански, материал има бол Колкото до адаптацията u > ъ , на твое място бих и обърнал малко повече внимание. Може да крие изненада.

Нямам идея какво е положението в мордовските езици, но според мен думата е по-късна заемка. Тази семантика "хартия" няма как да се развие от чувашките "шевици" или каквото е там (то не е много ясно какво е). Плюс фонетичните проблеми, за които пишеш по-горе. Струва ми се, че ерзянците са я прихванали някъде наоколо - я от късната чувашка форма, я от башкирския, я от някъде другаде. Разбира се, присъства ненулева вероятност да са я лепнали директно от унгарския покрай разните мисионери, ама надали. В мордовския етимологичен речник също не са много убедени за какво става дума и си измиват ръцете с обтекаемото "считается". Не знам на какво се дължи тази категоричност. Все пак обсъждаме заемка, а не наследена лексика със закономерни преходи. Не им е харесала на славяните предната гласна (или дифтонга /üi/ ) и са я заменили.

Няма в алтбулгариш такива преходи -g > -v. Това е стара концепция и по-късно самият Рясянен се отказва от нея. Крайната съгласна -g отпада закономерно в унгарска среда. След това по някакви техни склонитбени типове се развива -v. https://www.arcanum.hu/hu/online-kiadvanyok/Lexikonok-magyar-etimologiai-szotar-F14D3/k-F287B/konyv-F2CE5/ https://www.arcanum.hu/hu/online-kiadvanyok/Lexikonok-magyar-etimologiai-szotar-F14D3/b-F1794/betu-F18AF/

С какво са свързани тези съмнения?

Нямам поглед върху арменската хипотеза, не съм проучвал детайлите. Може би е редно да го направя, но няма да е лесно. Преди време тук пишеха хора много на ти с арменската проблематика, вероятно някъде по темите са я оценили. Във всеки случай явен минус е ниската плътност на арменските заемки в славянска среда. Лично аз германската версия не мога да я нарека "хипотеза", защото не издържа на никаква критика. Там не присъства даже конкретен етимон. В моите очи китайската хипотеза изглежда така: от една страна праславянската дума *kъniga сочи някаква изходна форма *kunig. От другата страна в далечен Китай има мощно разпространение на подобна заемка - корейски kwen, уйгурски kuin. Освен това някъде по пътя са я взели и унгарците, при това конкретно във формата *kunig. Кой е докарал думата от Китай дотук, как я е докарал - лично аз не знам. Популярните огурски морфологии ми се струват неубедителни. Чувашките паралели кенеке и коньа също ми се струват неубедителни. Но китайският етимон ми се вижда твърде вероятен.

Имам спомен отпреди десетина години. Двамата с Христо Тамарин бяхте задълбали толкова надълбоко в темата, че даже днес ми е неудобно да се намеся. Другаде сме имали и имаме разногласия, но по църковните въпроси съм пас

Аз затова написах "както трябва". На първо място следва да се посочи източник за въпросната дума "Old High German kenning" - да видим какво е, що е, дали не ни пързалят. Чак после има смисъл да обсъждаме останалите неща.

За чуване - чуваме, но освен говорене и чуване са нужни и доказателства. Виж името на форума.

Тази дума kenning от кой език е, с какво значение? На мен ми се струва, че ако развиеш както трябва немската етимология, ще се натъкнеш на всякакъв вид трудности - и фонетични, и семантични, а може би и контактолингвистични.

Който и да е бил посредник, едва ли и той, и славяните по него време са били с високи литературни постижения. Затова семантиката на китайската дума е деградирала от "свитък" до "буква, драсканица, заврънкулка" и така е заета в праславянския. След това множественото число се развива до "книга" (много букви).

Трудно ми е да разбера каква е логическата връзка между първото и второто изречение, но да кажем, че причината е в мен. Влиянието не само е логично, но е факт. Логично е, защото книги и свещеници вървят заедно през Средновековието. А е факт, защото така се оформя началната групата ks- < *kn- при дисимилация с носовките. Двете думи се развиват заедно. https://pl.wikisource.org/wiki/Słownik_etymologiczny_języka_polskiego/książka Тоест, ако трябва да опиша целия процес, ще изглежда примерно така: *kniga > *kniega > *knięga (под влияние на *kniędza)> księga (под взаимно влияние) *knędza > *kniędza > *księdza (под взаимно влияние)

Полската форма не може да бъде обяснена от праславянската чрез закономерен фонетичен преход. Може обаче да бъде обяснена чрез влиянието на думата księdza "свещеник", от която получава вторичната назализация. Освен това полският език не е сам в западнославянската група. Да не забравяме например долнолужишкия и неговата дума knigwy.

Тезата, че е напълно невъзможно да има различна фонетика при една и съща семантика на индоевропейския корен, плавно ни изпраща в чудния свят на разширенията и s-mobile https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/(s)tew-

Не съм много сигурен, че разбирам смисъла на тази аргументация. Тоест според теб италийската и келтската форми се етимологизират с <*meik, който е иновация в прото-итало-келтски, а закономерният славянски рефлекс всъщност не е рефлекс, а е заемка от прагермански, която просто съвпада по звучене с горния корен. И всичко това на база някаква асиметрия в разпространението на двата праславянски корена - *migati и* mikati (~*mьkati). Добре ли съм схванал идеята?

В старобългарски има два глагола, защото в праславянски има два глагола. А там има два глагола, защото в ПИЕ има два глагола. Неясно защо са тези въпросителни, при положение че имаме рефлекси в латински, тохарски, келтски и т. н. https://books.google.bg/books?id=EWziAAAAQBAJ&pg=PA494&lpg=PA494#v=onepage&q&f=false

По въпроса за семантичните преходи на чертог, така изглежда въпросния čārtāk в оригинал: https://www.google.com/search?q="طاق+چهار"&rlz=1C1AOHY_enBG708BG710&hl=en&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwi35c2S5LvvAhVCOhoKHWoqBBgQ_AUoAXoECAIQAw&biw=1280&bih=879 https://www.google.bg/search?q="čārtāk"+architecture&rlz=1C2AOHY_enBG708BG708&biw=1280&bih=879&tbm=bks&ei=RExUYO-2DuLHrgS5lIrgBg&oq="čārtāk"+architecture&gs_l=psy-ab.3...6558.10831.0.11323.13.13.0.0.0.0.104.1125.11j1.12.0....0...1c.1.64.psy-ab..1.0.0....0.P6POaGaBJmI

Аз не виждам никакъв проблем в това. С удоволствие бих обсъдил евентуална латинска, гръцка и т. н. етимология, както обсъждам прабългарската.

А, да. Albanian Etymological Dictionary, BRILL, 1998

Аз разбирам, че мнението на палеобалканиста д-р Орел не може да съперничи на нашите субстратни специалисти, но все пак да го приложа:

Еее, аз си викам сега Атом ще ми благодари за инфото, а той пък - нямало нищо

Не знам дали има друг пример за такова редуциране, трябва да се потърси. Имай предвид, че заемката е от ирански в прабългарски в славянски. Може би на първия етап се губи дължината (ако я има), а на втория се редуцира. Също така имай предвид, че обсъждаме фонетична адаптация, а не закономерен фонетичен преход. Някъде я има, някъде я няма. Когато думата преминава от един език в друг, много фактори оказват влияние и повечето от тях са ни напълно неизвестни. Затова обясняваме адаптацията, когато я видим и щракаме с пръсти, когато я няма. Прабългарският етимон на белег завършва с -к. Ако в БЕР пишат друго, значи грешат. Виж ЕСТЯ II : 110, виж също и чувашката форма палак.

Може би играе роля фактът, че не е ударена.

Предположението се основава на емпиричния факт, че в ранните тюркски езици има много повече ирански заемки, отколкото са ранните тюркски заемки в иранските езици. По-късно палачинката се обръща. Ерго, вероятностите са съответни. Защо се получава така и какво е формалното описание на тази картина - това е отделна и достатъчно обширна тема. Тук има много познавачи на иранските реалии от периода, може би някой от тях ще се включи.