Кухулин

"На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде [достатъчно] задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите." (ГИБИ V, 310). Под линия е отбелязано, че според Д. Благоев (1898) "това сведение свидетелствува за установяването на феодални отношения в България".

Да, това е безспорно.

А всъщност как се обосновава тезата, че реформите в християнството водят до технологичен напредък?

Шекспир, Сонет No.7 Денят показва своя румен лик с лъчистите черти на божество. И всички срещат гордия светлик с нескривано, сърдечно тържество. Когато той във своя зрял разцвет възкачи онзи син небесен рът, очите ни с какъв дълбок привет го следват дълго в златния му път. Но щом без мощ, с угаснали лъчи закрета той с превити рамена, то същите възторжени очи се впиват вече нейде настрана. И ти така, в сина си съхранен, срещни във него утрешния ден. Едно към едно, дето се вика

Няма да споря кое откритие на Галилей е най-значимо (епохално). Нито има връзка с темата, нито има някакъв спор по въпроса.

Да, това наистина е силен аргумент, съгласих се.

В края на краищата Козимо Медичи трудно щеше да събере библиотеката си и да организира екзотични събори без съответната база. Галилей безспорно тласка Европа напред с брилянтния си ум, но за целта му трябва телескоп (съвсем материален артефакт). Изобщо, духовните ценности и иновации трудно работят без социално-икономическа база, включително и християнството. Универсалната Църква така или иначе се ражда в недрата на съвсем конкретна цивилизация.

Християнството е в основата на цялата Западна цивилизация (и на Православната). От тази гледна точка е методологически спорно дали можем да го разглеждаме като предпоставка за контретен процес. Да, и тези промени са свързани с християнството, както и всичко друго в Европа през последните 2000 г. Конкретно в случая се смята, че предпоставките са комплексни. Италианските градове са в периферията на Европа и имат добри търговски комуникации. Натискът върху тях е по-слаб отколкото в централноевропейските територии. От друга страна нямат възможност за географска експанзия и са принудени да се развиват качествено, вместо количествено. Чумата също има своята роля - работната ръка изчезва и стопанството е принудено да развива високоефективни технологии. Всички тези неща - много пари, високи технологии, конкуренция между градовете - водят до качесатвена промяна в икономиката и в обществото, съответно в политиката.

Да го кажем така - настъпват някакви социално-икономически и политически промени, а протестантството ги "узаконява" в духовен (етичен) план.

Този проблем е сложен. Примитивната причинно-следствена връзка (протестанти => яко бачкане => капитализъм) е очевидно невярна и май напоследък никой не се занимава с нея. Съществува обаче друг аспект на протестантската етика - отношението към натрупаното богатство. Докато в теоретичен план за ортодоксалното християнство богатството е по-скоро злина, според протестантските възгледи то е добродетел. При това, натрупването му, независимо от методите, не се отразява върху "отвъдния живот" на забогателия. Този абстрактен компонент, зародил се с протестантството, постепенно се разпростира върху по-голямата част от западното общество. Генезисът обаче е именно там.

Благодаря ти, статията наистина е интересна и разглежда проблема многостранно. Прочетох я с удоволствие. Според мен има няколко много слаби момента, които поставят под съмнение тази етимология: 1) Авторът твърди, че самоназванието на Урарту е Biani/Wiani (без източник) и използва втория вариант като аргумент. Аз форма с W- не можах да открия; 2) Авторът твърди, че шумерският запис GES има звукова стойност [wi] (без източник). Бърза справка в нета показва звукова стойност [mu-] (2.0.1. Фонемный состав); 3) Авторът (геолог) ревизира протокавказката реконструкция на Старостин (лингвист), твърдейки, че праформата за "кръв" е *wi-, а не *ṗiħV (линк). При това аргументите на Гаджимурадов са меко казано странни. Това ми направи впечатление на първо четене.

Ще коментирам този момент, защото според мен титлата добавя интересен щрих към историята на Ахеменидска Персия. Дарий I не се титулува шахан шах, а хшаятия хшаятиянам. Думата хшаятия е производна от корена хшай- "царска власт" и означава "този, който притежава царската власт", т.е. "цар". Думата хшаятиянам е родителен падеж мн. ч. на хшаятия, т.е. означава "на царете". Така цялата титла се превежда "цар на царете". Проблемът е, че в староперсийския език словоредът е обратен. Титлата би трябвало да звучи хшаятиянам хшаятия. Това, заедно с някои фонетични особености, показва, че титлата всъщност е мидийска, а персите са я възприели при завладявянето на Мидийското царство от Кир Велики. По-късно, в средноперсийския език, думата хшаятия добива вида шах, а хшаятиянам - шахан (както ариянам > еран). Едновременно с това словоредът се нормализира и двете думи разменят местата си, давайки окончателния вид на титлата - шахан шах.

Не е точно така. Понеже темата е за раждането на модерността, основната и характеристика е именно тази - ярък контраст в технологиите за упражняване на организирано насилие (въоръжение, тактика, стратегия, логистика и т.н.). Причините за този контраст са сложни, в тази тема не могат да се дискутират. С други думи, различните култури се озападняват, внедрявайки същите тези технологии, както каза колегата по-горе. В този процес Европа губи позициите си (губи се контраста) и резултатите не закъсняват.

Не може да се разделя технологията от културата. Тя е част от културата. Но да, този компонент е изиграл водеща роля в развитието на Европа.

Тоя руски капитализъм от средата на XIX в. трудно може да се смести в някоя от дефинициите за "капитализъм". Нужни са доста сложни логически акробатики

Този факт как собствено е установен? В смисъл, има ли твърдо доказателство, че виняга "лоза" не е изконно славянска дума? Според Гамкрелидзе и Иванов няма категорични доказателства за заемка: Фасмер също не изключва такъв вариант, признавайки го за формално коректен (виж вино, ягода).

Предполагам, че е заемка от осетински. Самата осетинска дума има точни фонетични съответствия в индоиранските и в тюркските езици, като тюркската семантика е доста по-близка. Тоест етимологията е или тюркска, или индоиранска, но едва ли е аварска.

Не мога да открия никакви данни за И. Гаджимурадов, но по принцип думата вино е вандерворт и разсъжденията за нейната етимология трябва да са супер прецизни, за да носят някаква информационна стойност. В горния цитат лично аз не виждам такава прецизност. Напомня ми по-скоро лингвофрическо сравнение, но може тезата му да е развита в пълнота на друго място и това да е просто резюме. Гамкрелидзе, който също не е идеален:

Средновековен филм без битки е малко като жена без цици, но да речем "В името на розата" не е лош. http://www.imdb.com/title/tt0091605/

Римува се с орки

Чувал съм, че това се дължи отчасти на проиндийски настроения сред англичаните, свързани с колониализма. Има ли нещо вярно?

Войнуците претърпяват известно развитие през годините. Първоначално са били част от бойния състав, но постепенно са изтеглени към обозите, по-точно към конюшните. Смята се, че има приемственост с военните отряди на ВБЦ. От тази гледна точка може да се допусне, че картинка #1 е донякъде правдива.

Думата джибри има алтайски произход (ПТ чуп, монг. шавхру, ТМ чупа, тюрк. чупра). Осетинската дума цырв със същото значение е с неясна етимология.

Ако мислиш, че този въпрос все още е открит, сподели, моля те, според теб какво е нужно, за да се закрие.