Кухулин

Ами грубо можем да определим четири критерия за етническа принадлежност: - майчин език; - култура (обичаи, бит, религия и др.); - биология (гени, антропология и др.); - самоопределение (самоназвание и др.); Много рядко има плътно покритие на четирите признака. Примерно две групи могат да говорят един език, но да имат различни обичаи, различни гени и да се наричат по различен начин. Ето ти случая със славяните: едните се наричат "словени", другите не се наричат така. Някой обаче ги вижда, че говорят един език и ги слага в общ кюп. Петнайсет века по-късно друг решава, че понеже са в общ кюп, значи всичко им е било общо. Да, ама фактите говорят друго. Давай да деконструираме...

Самото понятие "етнос" е толкова мъгливо, че действително заслужава деконструиране. Келти, славяни, индоевропейци и т.н. са все групи, дефинирани от лингвистиката. Опитите да се привържат плътно към нещо друго (гени, археология) са обречени на подобни "деконструкции". Просто връзките между отделните елементи на "етноса" са прекалено слаби, за да се подхожда толкова опростено, особено в XXI век. А Фоменко си пише откровени глупости и си прави кинти от това. Той е в съвсем друга категория

Хм, прегледах статията на Дзвера и останах с впечатлението, че в тия книги друго освен псевдонаука няма. Всъщност Бернал дал ли е някакъв сериозен аргумент, който да си струва обсъждането? Сори, че подхождам толкова мързеливо, но тия четири тома няма кой да ги гледа при това положение.

Лицето на триъгълника е равно на a * ha / 2 = b * hb / 2 = c * hc / 2 За да съществува триъгълника, трябва a < b + c Ако заместиш стойностите и сметнеш, ще откриеш отговора (който е отрицателен).

Тая ПИЕ-реконструкция върху германските и балтийските форми е много слаба. Семитската заемка в прагерманския също ми се вижда зле аргументирана. От друга страна, семитските думи са явна заемка отнякъде, при това след залеза на акадския език, защото там коренът е съвсем друг. Лично мнение: славянската дума е заемка от готски (по Фасмер), а семитската дума може би е с китайски произход. Германската е по-скоро с някакъв субстратен произход (с каквито е пълен прагерманския).

Да, от тази гледна точка сте прав. Аз имах предвид разпадането на дългата гласна.

В случая основата е на /ū/, а суфиксът е -ъvе от тази основа (род. п.). Old Church Slavonic grammar ЭССЯ вып. 03 стр. 198

Аахм, разбрах.

Относно името на бог Хърс, мен малко ме притесняват тези съпоставки с гръцките записи. Струва ми се, че иранският и славянският клъстер ho- не съответстват на гръцкия клъстер ko-. В случая може би боравим даже не и със случайно фонетично съвпадение, а просто с прилика. Hormizd ~ Ορμίσδας Horatius ~ Οράτιος Khosrau ~ Χοσρόης Холм ~ Χλωμός Оряхово ~ Ἀράχοβα ...

Аййй... ойде коньо у ряката

Не е възможно по фонетични причини - крайният звук -ы остава неясен.

Аз по-горе дадох източноиранска заемка, защото там се запазват краесловните звуци. В конкретния пример имаме (ще ме извиняваш за изброяването в стил ЖВ ) шугнански gunj ~ gunjin, идгийски gunia, вахански guni, бартангски, рушански и пущунски gunj. Източниците са в по-предния пост. Това ме кара да предполагам, че славянския език е приел думата от източноиранските, т.е. от староосетински. За съжаление не виждам как ще се направи фонетична датировка.

Привет. Според мен заемката от латински в славянски не е много вероятна, защото: 1) Фасмер и Трубачов не виждат откъде ще дойде смекчаването в края при този вариант; 2) Фиксирането в изворите върви по този ред: при Маврикий (края на VI в.); в Пасхалната хроника (средата на VII в.); латинската дума се появява чак в средата на VIII в. при св. Бонифаций; след това и двете думи се използват регилярно в изворите; 3) Всички знаем какво е дирил Маврикий по Дунава и какви гуньи са го били по главата Наздраве и лека вечер! wtf няма емоушънка с алкохол, само някви кафета

Тук ме подведоха находките в БМАК (цък), но се оказа, че акадското свидетелство е много късно (надпис RIAA 295 от Ур, IV-I в. пр. Хр.). Следователно акад. gaunakka и арам. gwnk са староирански заемки, а названието се е прехвърлило върху доиранската културна реалия. При това положение могат да се търсат индоевропейски етимологии (ЭСИЯ III:240, ИЭСОЯ II:326).

P.S. ЭССЯ вып. 03 стр. 149 + Гамкрелидзе:

Развитието на семантиката "съм, съществувам" в "раста" и оттам в "растение" е добре обоснована при Гамкрелидзе. Освен фиданка < φυτόν < φύομαι, могат да се приведат и други примери: англ. beam "дърво" ~ to be, ст.арм. բոյս boys "растение" и т.н., всичките от корена *bheuh2 в различни огласовки. Не съм се интересувал конкретно от извора на Дунав в келтската митология, но ако думата е свързана с бог Белен, значи е свързана и с лат. filix, рус. белена, бълг. (черен) блян, с различен корен от предния - ПИЕ *bhel-.

Няма нужда от такива гимнастики, думата се извежда директно от значението на глагола быть "съм, съществувам" > "раста" > "растение". Конкретния произход е билка < ПС *bylь < ПИЕ *bheuh2 (~ гр. fuomai), виж ЭССЯ 03:149, Гамкрелидзе 467.

Руското съответствие на билка е быльё. Между другото, минала седмица изчетох доста нещо за гайдите и работата се оказа по-сложна, отколкото я мислим. В чисто лингвистичен план - испанската дума gaita почти сигурно е от готски произход(< gaits "коза"). Другите етимологии са много слаби. При всички случаи имаме късна дума сред келтите. От друга страна, самият инструмент вероятно води началото си от Близкия изток и не е изключено да навлиза при келтите през Рим. Има какво да се бистри по въпроса, проблемът се оказа много интересен.

Твърде интересен случай. За да се изясни, според мен трябва да се подходи от две страни. БМАК *gonVka, санскр. gonika, акад. gaunakka, ст.перс. gaunaka > ст.гр. γαυνάκης > лат. gaunacum "горна дреха" По-късно тръгва втора линия с контаминации върху първата: изт.ир. *gunja > изт.слав. *gunja > ср.гр. γούνα > лат. gunna > ...

Аз по принцип съм на същото мнение за Винтер, но е факт, че се спори и няма консенсус. Извеждат *sedьlo < *sedilo < PIE *sedi-lo (~ OHG sidilo), а семантиката търпи нормално отместване. Същото е положението с вода и др. В английската уикипедия например е отразен този възглед: "lengthen before unaspirated voiced stops in a closed syllable". Виж също: Закон Винтера и выпадение смычных перед согласными в праславянском False exceptions to Winter's Law

Привържениците на собствено славянския произход допускат, че правилото на Винтер не действа при отворени срички, например sedьlo. На мен тая работа не ми вдъхва доверие, но знае ли човек...

Оф, и аз не мога да си позволя да споря, щото не съм гледал The Help. Дали пък да не се прежаля...

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

От тези филми не съм гледал само The Help, няма и да го гледам вероятно. Обаче! Изпълненията на Мишел Уилямс, Рууни Мара и Мерил Стрийп са на такова феноменално ниво, че ми е трудно да повярвам в някакво актьорско превъзходство на Виола Дейвис. Ако вземе оскара, това 95% ще е по расови причини. Още повече, жената я гледа тая боза The Help и е съгласна с мен Лично за мен най-добра роля прави Мишел Уилямс, но другите две и отстъпват не повече от милиметър.

Пандора ги е обяснила по-горе: