Кухулин

Винаги е полезно да разполагаш с богат набор от инструменти, когато захванеш някаква работа. В случая моят инструмент е чукче, а твоят е пневматичен чук

Един от начините да си отговориш, това е строежа на думата. Между другото, той е пряко свързан с по-ранните ти разсъждения за семантичните гнезда. В думата шило коренът е ши- "шия" със суфикси -л- и -о. шия ~ шило точа ~ точило меря ~ мерило багря ~ багрило и т. н. При думата шиле този фокус не може да се получи, въпреки че има звуково и семантично сходство.

Тук не става дума за китайски и огурски, а за принципна аргументация. Нещо си не било необходимо. Няма значение дали е необходимо или не е необходимо, има значение дали е факт. Това са различни неща. А тъй като информацията ни е оскъдна, то може да е факт, а може и да не е факт.

Не знам, човек, ти си специалистът по адаптация на заемките. На мен ми е трудно да ги извеждам тези неща.

Това е обяснено отдолу в коментара. Формата с -an е поетична (римувана), а реконструкцията е с -en. The word occurs only within one rhyming sequence in *-anʔ, but both xiesheng and external parallels are in favour of reconstructing *-enʔ. Eastern Han Chinese, това е китайският език по време на династията Хан, т. е. до началото на трети век. След това е Early Postclassic Chinese: kwén.

Еми династията Хан приключва именно в началото на трети век, а с нея приключва и класическият писмен старокитайски (със закъснение спрямо говорите). Започва междинният период, към който се отнася етимона *kwen. Дали заемката е адаптирана до *küin - един господ знае.

Заемането на думата книга не е свързано с навлизането на хартията. Ранната старобългарска употреба е на пергамент, например в Супрасълския сборник.

В този период писането на текст е било по същество рисуване. Затова думата пиша има най-разнообразни значения - от писане до рисуване и други видове украса. Виж статията в БЕР (V, 270). Хронологията на китайската хипотеза я обсъждахме по-рано в темата. Става дума за трети век, не за шести. За останалото по принцип съм съгласен с теб. Думата едва ли е заемка в пратюркски. Дори да е огурска, не ми се вярва да е директна заемка от китайски. Хронологично Атила би могъл да я предаде на славяните през пети век, но фактически данни няма...

Според мен може да се предположи семантичен паралел, макар явно да е по-късна заемка. Тюркутите заемат думата от огурите (с < ш), а в славянския идва от тях.

Аз, както писах по-рано в темата, не съм запознат кой знае колко добре с тази хипотеза. Не се ли предполага обаче да сме заели думата от арменски, а не от акадски. Според мен би следвало да се провери семантиката в арменските текстове от този период или в съответните речници. Семантичното развитие е отделен въпрос. На мен ми се струва неубедително, но първо трябва да се знаят детайлите.

По принцип тюркизация означава промяна на майчиния език - бил е ирански, поле е станал тюркски. Едно време степите са били ираноезични, а днес са тюркоезични. Няма вече ирански езици. Каква е била степента на тюркизация в прабългарската популация - по този въпрос можем само да гадаем. Нямаме иранска хипотеза, съответно нямаме база за сравнение. Решаваме уравнение с поне две неизвестни Някои биха казали, че иранският генетичен компонент е нула, т. е. доказано отсъства в прабългарските езикови остатъци, но според мен това не може да се приеме за доказано.

Лично аз никога не съм изключвал възможността за съставяне на прилична иранска хипотеза, съпоставима с нивото на тюркската. В крайна сметка тюркизацията на иранско население е факт, а двуезичието е твърде вероятно. Чакаме анализ.

Тука малко ни плъзгаш по пързалката Не се търсят алтайски неща, а се търсят думи, които са чужди на славянския език. Анализът на тези неща сочи към генетична връзка с тюркското езиково семейство и засега не сочи другаде.

На старобългарски думата книги в мн. ч. има и значение "букви". Както стана дума няколко пъти в темата, в степите вероятно се случва някаква деградация на семантиката. Може да е "лист", може да е просто "буква" или "някакви букви".

На български сулка. https://bg.wikipedia.org/wiki/Бяла_риба

Старобългарската дума за съчинение е в множествено число, т. е. книги. Много книги => едно съчинение. Освен това по него време още няма книгопечатане, което може да е, а може и да не е аргумент против арменската хипотеза. Трябва да се види точната семантика. Ако вярваме на уикиречника, има такъв проблем.

Думите шиш, диш и шило нямат етимологична връзка помежду си. шиш < ПТ *шил диш < ПТ *тиш шило < ПСл *шидло

Така е. А сега виж пак какво пише в Уики:

А какво не ти хареса в английската дума loof ? https://en.wiktionary.org/wiki/loof

По принцип има логика в думите ти. Обаче, ако думата наистина е прабългарска заемка, трябва тези прабългари да са 1) много мощни, за да я закарат чак при балтите и германците; и 2) много древни, за да я закарат там преди Закона на Грим. https://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_на_Грим

Има някои проблеми с хронологията. Колко сигурни алтайски заемки в иранските знаеш през този период?

Библос и Вавилон са различни градове. Първият е финикийско пристанище, а вторият е в Месопотамия.

Вероятността да е прабългарска клони към нула. Обаче каква е - загадка. Всички речници пишат различни неща. На мен ми се струва, че едва ли е индоевропейска. По-скоро субстрат. https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Germanic/lōfô https://en.wiktionary.org/wiki/լուփ

Думата е тюркска. *teke

Когато се роди дете, майка му го учи да говори. Това се нарича майчин език. Тя го е научила от своята майка, тя пък го е научила от своята майка и така. Има определени неща в езика, които могат да се проследят много назад по тази линия. Тези неща се променят с времето, но са част от езиковото наследство. С течение на времето семейството се увеличава, става род, а после племе. Племето се разцепва и хората отиват да живеят в различни места. Отначало всички говорят на един език, но понеже езикът се променя с времето, постепенно двете групи хора спират да се разбират помежду си. От общия им език са се образували два различни езика, негови наследници, свързани с общ произход. По този начин се образуват дървовидни структури с много разклонения, наречени езикови семейства. Угро-финските езици и тюркските езици са две различни езикови семейства. Две различни дървета, които нямат общ корен. А и да имат общ корен, той е толкова далеч в миналото, че не ни интересува в тази тема. Тюркското езиково семейство има няколко разклонения, едно от които се нарича "огурски клон". Този клон няма родствена връзка с угърския клон на угро-финското семейство. Просто имената на тези клонове звучат сходно в българския език. https://en.wikipedia.org/wiki/Oghur_languages https://en.wikipedia.org/wiki/Ugric_languages