Кухулин

Думата куче е част от огромно етимологично гнездо, разположено в поне три езикови семейства. Има следи в почти всички славянски езици (кутёнок), в няколко угро-фински, в балтийските, индоарийските, иранските, тюркските езици и т.н. Най-вероятния произход е източноирански звукоподражателен < *kuti, виж Абаев I, 605. За мен е трудно да се ориентирам в разпространението при толкова много заемки, но почти сигурно думата е влязла в праславянския език директно от източноиранските. Собака е източнославянска дума, пес се свързва с пъстър отново на праславянско ниво.

Ами какво да кажа, принципно си прав. Българската наука изостава с десетилетия от световната, а в хуманитаристиката може би със столетие. Конкретните хипотези може да са силни, може да са слаби, но факт е, че изобщо липсва дискусия на високо научно ниво. Пишат се само глупости и то се пишат доста неграмотно.

В изворите има достатъчно данни, просто трябва да се публикува един модерен, изчерпателен интердисциплинарен анализ. За съжаление у нас отделните дисциплини нито са на много високо ниво, нито мелят добре помежду си, но все накаква надежда има.

Мерси за плюсчето. Дай и ти сега примери за правилна употреба в научната литература, за да ти щракна и на теб плюсче

Разбирам те, но твоята терминологична хипотеза не се подкрепя от научните публикации: Самодийское слово имеет уральскую этимологию не этимологизируется однозначно не имеющие удоволетворительных индоевропейских этимологий поддерживает осетинскую этимологию Этимология фонетически безупречна и семантически правдоподобна ...

Изглежда Кадафи не е бил в конвоя, а е загинал в престрелка на друго място. Може би Мутасим е бил в конвоя. Не е ясно.

Мерси, сега ще ги прочета.

Това, което наричаш "контекст", се състои от няколко неща, подредени по важност: 1) фонетични съответствия; 2) морфологични съответствия; 3) семантични съответствия; 4) исторически контекст при заемките; За да кажем, че етимологията "пасва", трябва да пасва по всяка една от тези точки. Забележи, че никъде няма критерий "прилика". Тогава вече, пасвайки по всички точки в различен контекст, можем да кажем, че имаме различни варианти за етимология. Тоест, ако кажем, че една дума може да е изконно славянска или пък да е иранска заемка, трябва за първия вариант да имаме фонетка, морфология и семантика, а за втория същите плюс исторически контекст. Всякакво друго "откриване на източници" е лишено от етимологична стойност. Аз съм най-големия фен на критиката, темата ми е интересна и затова си губя времето тук но, за да има файда от цялата работа, а и за да научим нещо ново, критиката трябва да е обоснована (виж по-горе). Чети го плюс къс ~ късам. Семантичният ред е стандартен: къс < късам "откъсвам"; кратък < кратя "отрязвам" и т.н. със съответствия в много езици.

Нали Никифор бил тръгнал в посока Сердика, значи Върбишкия проход е по-вероятен от Ришкия. Децата не могат да ги занимават с вероятности, трябва им конкретика. Значи Върбишкия.

Аз останах с впечатлението, че се интересуваш от етимологиите, а не от лексикостатистическата страна. Грешно съм те разбрал. По принцип базовата лексика търпи различни типове изменения. Някой думи се изместват от външни заемки, други се заменят вътреезично. Първият процес е по-неустойчив и варира в рамките на 5-10 думи за 1000 години в Свадеш-100. Вторият процес е много устойчив, но измененията са силно нелинейни. Като груба апроксимация може да се приеме 5-7 думи за 1000 години в Свадеш-100. Причината е в т. нар. стареене на думите - деформиране и размиване на семантиката. Има някои езици, при които протичат съвсем различни процеси в Свадеш-100, резултат от табуизиране и т.н., но славянските не са сред тях. Етимология = произход, т.е. общ корен означава обща етимология. Може би говориш за когнати, по-късно преминали като заемки? Например княз - заемка от руски, когнат на бълг. кнез. Това пак си е заемка, нищо че имат общ корен. Винаги може да стане грешка, но това мнение следва да се аргументира. А когато се върви срещу някой етимологичен речник, аргументацията трябва да е доста сериозна. В крайна сметка интересуват ли те конкретните етимологии?

той < праслав. *тъ "този" те < праслав. *те "тези" голям < праслав. *големъ "много" къс < праслав. *косъ < *кодсъ "парче, хапка" куче < праслав. *кучъка "куче" тесен < праслав. *теснъ < *текснъ "тесен" бастун < нар.лат. *бастон "тояга" Ако имаш съмнения в някоя от етимологиите, можем да я обсъдим по-подробно. Следващите ще ги постна по-късно.

Какво стана със согдийската дума рак "вино", някой ще даде ли източник?

Южняк, честно казано не виждам логика в тези заключения. 1) етимологията на протииндоевропейската дума за "вино" не е сигурна; 2) самата дума вероятно е вундерворт (не знам как е на български), което нулира всякакви изводи; 3) нито в степта, нито в планините на Източна Анадола има лози; Изобщо, не мога да разбера горните разсъждения (може би причината е в мен).

Най-старите когнати на думата вино са в хетски, лувийски, микенски (Иванов-Гамкрелидзе, 647), в Битие (OED) и в латински. P.S. Забравих и акадската дума inu "вино" P.P.S. Забравих и египетската дума wns [унш?] "вино" от Старото царство

Много интересен и поучителен анализ. След като го прочетох, реших да погледна кои са авторите на изследването. Най-високата титла, до която успях да стигна с Гугъл, е асистент в Медицинския университет. Трябваше да привлекат някое име поне за цвят.

"the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East" P.S. "The first settlement of Proto-Bulgarians was possibly located in the foothills of Pamir and HinduKush." Изясни се работата

В ПИЕ я дават заемка вероятно от средиземноморски субстрат (същата дума е в грузински, арабски и т.н.). http://www.etymonline.com/index.php?term=wine&allowed_in_frame=0

Е то от свободна аналогия сме я докарали до това дередже

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12337&st=100&p=189659&#entry189659 слав. рака "гроб, гробница, реликварий"

< PIE *wein- Има и доста когнати на "мед", медовина.

Тука надушвам почерк а ла Ж.В. Дай да видим къде и кога е употребена думата, да я обсъдим. Нали това е идеята.

Именно, проговарят SOV, но не са ми много ясни механизмите и заключенията. Ноам Чoмски е капацитет там, още не съм стигнал до това ниво

Навремето учителките ни набиваха в главите що е подлог, сказуемо и допълнение, но нямаше кой да ги учи тия неща. Сега, на стари години, със зор се мъчим да се образоваме "Пешо прасна Цецка" Пешо - подлог / subject (S); прасна - сказуемо (глагол) / verb (V); Цецка - допълнение / object (O) При различните езици нормалната подредба варира. В български и английски е SVO, в турски и санскрит е SOV, в арабския е VSO и т.н. Словоредите SOV и SVO обхващат около 90% от езиците, VSO около 7%, VOS около 2%, а OVS и OSV са под 1%. В Уикипедия има обща информация по темата (цък). Тези дни се появи едно интересно изследване за словореда на най-ранния език, така наречения прачовешки (proto-human): Gell-Mann, Ruhlen, The origin and evolution of word order, 2011 С две думи: При естественото развитие на езиците словоредът се променя. Променя се и под влияние на контактите с други езици. След мащабно проучване на историческите промени в различните езикови семейства, авторите установяват, че са възможни следните преходи: SOV > OVS SOV > OSV SOV > SVO SVO <> VSO SVO <> VOS Преход > SOV е регистриран само под влияние на друг SOV-език. С други думи, или най-ранния човешки език е бил SOV (моногенеза), или този словоред се е наложил еволюционно върху другите ранни човешки езици (ако приемем полигенеза). Съществува хипотеза, че SOV е биологично заложен, но тази част ми е малко мъглива

Каскадьоре, вземи прочети нещо по темата, стига хаби форумни мегабайти

Това "док" не е съкратено от "доказателство", надявам се