Кухулин

Еми какво... човекът е гостоприемен, вежлив е към гостите. Отишли са хората там, платили са си сигурно за интервюто, вечерта маса ще направят в кръчмата. Значи какво - прабългарите били с изключителна материална култура. Милион и половина. Два милиона. Ехе...

На 4:00 хлъцнах и щях да си изтърва чашата...

Има примери за разширяването на пастирската семантиката: *gъpan > pan "господин", ποιμένι λαῶν "пастир на народите", pastor "пастир на вярващите". Нито една от тези думи обаче не е административна титла. Съмнявам се, че в санскрит gopa се употребява като административна титла за "цар" или "управител на провинция". Това обаче не пречи царят някъде да е наречен gopa. Освен това има и фонетични проблеми пред тази етимология на титлата жупан.

Лично мен не ме учудва, прецизността му по принцип не е висока.

В Бойна Слава стана дума за етимологията на думата стопанин (линк). Дал съм известни съображения по иранския произход, но така или иначе - аматьорски. Интересно дали реконструирания етимон *asta-pan може да се локализира по-конкретно?

Няма чак такава нужда от въоръжена охрана. По едно време взеха да увиват корабите с бодлива тел, инсталираха допълнителни водни оръдия и работата заспа. Цялата история с това пиратство е повече за парлама, обслужва съвсем други цели. Затова се получават абсурди като тоя:

Църква си е църква, обаче има форми с к-, неотбелязани в ЭССЯ: Първия цитат е от Праславянски речник на Славски, а вторият е от Новгородския диалект на Зализняк. Втората палатализация явно и тук е протекла нормално, а Трубачов е блял някъде през това време.

AK-630, вижда се след 1:30.

U4, XII в.: Venetius A, X в.: Venetius B, X в.: Вижда се, че формата с -τ- присъства само в коментарите. Дадена е като тесалийски изговор на етнонима. Според мен в случая съответствието /g/ ~ /t/ не може да се обясни с диалектна фонетика, следователно формата с -τ- е била предгръцка и се е запазила в този диалект. Това обаче си е чисто мое мнение, възможно е да греша.

Възможно е, ще търсим, но все пак ми се вижда слабо вероятно. В Илиада 16:233 би следвало да очакваме πελαστικὲ, а не πελαστοί. В тази връзка ето нещо от Уикипедия, което може би ще ви е интересно:

Значи, въпроса за генетичното родство на езиците изисква малко по-специални познания в лингвистиката и не знам дали има смисъл да го обсъждаме тук. Там играе преди всичко фонетиката, наред с базовата лексика. Например английския има огромен романски товар в лексиката и граматиката, но си остава германски език и на Острова са го занесли германците, а не римляни или нормани. Та в тоя смисъл микенския език е гръцки, което може да се види във всяка една публикация. Вариациите са от диалектен порядък. Но, ако имаш желание, можем да обсъдим нещата и да видим дали действително е така. Просто не знам дали ще има смисъл, защото позицията ти ми изглежда прекалено твърда. Т.е. ще я преосмислиш ли? На мен ми се струва, че текстът в Персей е предаден коректно. Вероятно под форма с -τ- се има предвид лексикона на Исихий Александрийски - πελαστικόν. Ясно е, че това не може да е кой знае какъв аргумент сам по себе си, но контекстът е интересен. Част от пеласгите се ситуират в Анадола и имат много близък етноним с палестинците. Палестинците имат анадолска дума серен, родствена с гръцката тиран, но и с етруската тиран, а етруските също имат анадолска връзка. Тоест, без значение кой е индоевропеец и кой не е, вероятно всички по някое време са се гъчкали в Анадола, в тоя инкубатор на езици по думите на Дзвера

Е, предполагам правиш разлика между генетично развитие и чуждо влияние. Микенският език е индоевропейски. Старогръцкият език е генетично развитие на микенския. Това са факти, не подлежат на дискусия.

Ако съм схванал добре този пост, значи не поставяш много ясна граница между език и писменост. Двете неща обикновено имат различен път на развитие. Гърците например възприемат семитска писменост, но говорят индоевропейски език. Коптите възприемат гръцка писменост, но литургичният език е египетски. Значи, ако не искаш да ти лепнат етикета "псевдонаука", трябва да зададеш въпросите в съответствие с тази схема.

А къде е мястото на линеар-Б в цялата схема? Все пак с него е писано на гръцки език...

Лично мен сравняването на тая тема с темата на Боцмана малко ме обижда, но ще се направя, че не съм го видял За да прави човек сравнителен методологически анализ, трябва горе-долу да познава областите, които коментира. Ако не друго, то глоталната пауза си е глотална пауза, докато 2201 пленени еквеши в надписа не означава задължително 2201 пленени еквеши на бойното поле. Ако се сещаш какво искам да кажа. Иначе си прав, египтяните са адаптирали несвойствените звуци в чуждите думи. Както и всички останали хора.

Извинявам се, че влизам така набързо, но по-подробно може би довечера. Две думи относно връзката ахейци - хивити - еквеш в светлината на картинките горе. Тия пилета в средата (G1) през обсъждания период имат фонетична стойност [ʔ] (glottal stop, глотална пауза). За да ги изпишат изрично там два пъти, а не например да предадат някаква гласна в рамките на сричков запис, значи в думата са звучали глотални паузи. Такова нещо не присъства в старогръцкия фонетичен инвентар, още по-малко в етнонима ахейци. В семитските езици звукът е много разпространен и се отбелязва с буквата алеф א. Категорично липсва в етнонима хивити. Тоест моето мнение е, че е напълно изключено египетската дума еквеш да предава както ахейци, така и хивити. Мисля, че объркването е настъпило заради т.н. "традиционно транскрибиране" на 3 [ʔ] с познатите гласни, което обаче е условно, а не фонетично.

Тоя надпис нещо не се открива в нета или аз не гледам където трябва, та май ще се наложи да умуваме по зарисовка. Малко е тъмна работата, но на мен ми изглежда като M17 - A2 - N29 - G1 - V4 - G1 - M8 - G1: Тъмното в случая е втория йероглиф, щото мястото му изобщо не е там - нито фонетично, нито в ролята на детерминатив, нито като семантика. Или писаря се е подхлъзнал, или зарисовчика е бил пиян, или аз нищо не разбирам от йероглифи. Разбира се, отговорът е No.3, но важното е лаф да става Произношението ще го мислим утре...

Тука малко през куп за грош ги писах работите, ама ще извинявате. Относно суфикса -wa в топонимиката. Има запазени десетки названия: Arzawa, Šapinuwa, Isuwa, Tapasawa, разбира се Luwa и др. Например името на град Тиана е Tuwanuwa. Милет обаче не е най-подходящия пример, защото формите Milawata и Millawanda вероятно попадат в друга парадигма - Kizzuwadna и Parsuhanda. Хетски градове Относно етнонима ekwesh. В руската Уикипедия е дадено изписване 'kws, но ако е нужно, ще потърся йероглифите. Хипотезата, която на мен ми се вижда добра, отделя суфикс -esh типологически (Ter-esh, Shekel-esh, Meshw-esh, Wesh-esh) и го свързва със семитската дума איש ish "човек, мъж", например "Обрежете се заради Господа и снемете крайната плът от сърцето си, Иудини мъже" (Иеремия 4:4). Първата част 'kw- отговаря на топонима עכו ako "Акра". Трябва да се има предвид, че звукът [w] на български се адаптира до [в], но всъщност е кратко като във Washington. Това тук е етимология на форумно ниво, разбира се, но на пръв поглед ми изглежда много прилична. Трябва обаче да се изследва доста дълбоко - йероглифи, типология и прочее - за да се приеме за силна.

По принцип би могло, обаче в най-ранните хетски записи формата е Ahhiya, а по-късно става Ahhiyawa (виж например Миладавана "Милет", ако добре си спомням). Относно еквеш, четох нещо за жители на Акра. По памет - египетския запис бил 'kw's, като втората част -w's имала значение на жители, а 'k било традиционното изписване на град Акра. По-късно ще проверя какъв беше случая, дали не бъркам нещо.

От чисто лингвистична гледна точка не можем да отъждествим ахейците едновременно с хивити и еквеш от една страна, и с ахия(ва) от друга. Причината е в прословутата дигама по средата на етнонима - съществувала ли е или не е съществувала. Първия вариант обяснява хивитите и еквеш, но не обяснява ахия с продуктивния хетски суфикс -ва. Втория вариант пък изключва първите две. При това и хивити, и еквеш имат много добри обяснения извън ахейската хипотеза, докато ахиява няма такива. Допълнителни съображения по дигамата: никъде в гръцка среда не се откриват следи от нея, а тя изпада сравнително късно. Топоними, диалекти, поезия - тц. По принцип в този смисъл се приема микенския пример по-горе (а-ка-ви-я-де), обаче там контекста е толкова куц, че свързването на думата с етнонима Ахея е хипер натегация. В полза на дигамата говори латинския вариант на етнонима Achivi "ахейци". Тази полугласна -v- може да е резултат от дигамата, а може да е някакво друго влияние. Във всеки случай аргумента е силен. Та така, ако обобщим нещата от лингвоистична гледна точка, трябва да изберем един от двата варианта или ахейци = еквеш = хивити, или ахейци = ахиява. Обединяването на двете в едно е доста трудно.

Лично аз не бих изключил възможността прото-картвелците да са оперирали с примитивни огнестрелни оръжия още в периода VII-IV хил. пр. Хр. Наистина, няма данни да са ги използвали, но няма данни и да не са ги използвали.

Аствацатурян, Оружие народов Кавказа, 2004: СЕВЕРО-ЗАПАДНЫЙ И ЦЕНТРАЛЬНЫЙ КАВКАЗ, стр. 40 ДАГЕСТАН, стр. 120 ЗАКАВКАЗЬЕ, стр. 159

Ахам, ясно. Значи си имал предвид връзката микенци - ахейци. От общия поглед върху проблема съм останал с впечатлението, че точно там положението е доста сложно. За нуждите на етимологията (т.е. на тази тема) съм приел научния консенсус, че микенци = ахейци. В момента не съм готов нито да го защитавам, нито да го оборвам. Може би е хубаво да се отвори отделна тема. Само бих отбелязал, че общоприетия и единствен запис от линеар-Б A-ka-wi-ja-de "Ахея" не издържа никаква критика, т.е. не може да се докаже, че означава "Ахея". От друга страна обаче микенските текстове са от такъв характер, че в тях не могат да се очакват етноними. Колкото до Ahhiyawa, въпросът не е толкова прост. Например от Милет до Ahhiyawa пътуват кораби. Има и редица съпътстващи фонетични паралели, както и други детайли. Това обаче също не е пряко свързано с конкретната семитска етимология. Иначе е интересно. Също така изобщо не изключвам възможността при Омир да става дума за политоним в широк смисъл, а не за етноним. Веднъж възникнали, този тип думи променят значението си сравнително лесно. Това също не влиза в конфликт с предложената семитска етимология.

По принцип не става много ясно какво имаш предвид, защото дори и тук има тема за микенската култура, започваща така: "Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия". Гугъл е пълен с публикации за микенската керамика, включително и в Уикипедия. Затова те помолих да линкнеш публикация, според която няма микенски археологически следи източно от Гърция. От друга страна, в темата за Черната Атина прочетох, че според теб линеар-Б не трябва да се свързва с ахейците или пък те не трябва да се свързват с микенците? Може би ще е хубаво да уточним понятията, защото току виж сме писали за различни неща... Не съм срещал споменаване на етнонима ахейци в старите семитски текстове. Дори и да се открие един ден, той със сигурност ще е деетимологизиран, следователно ще е обратна заемка от гръцки и няма да е полезен в етимологичен план. Иначе в Библията доста често се употребява изразът ахаи "мои братя" (цък).

В момента нямам време да обсъждам тоя въпрос издълбоко, но политическия обект Ahhiyawa присъства в 29 хетски документа. В двата най-ранни документа формата е Ahhiya. Става дума за мащабен политически обект и за интензивни контакти. Виж например въведението на The Ahhiyawa Texts, 2011: At the moment, as has been stated elsewhere (Cline 1994: 69; 1996: 145), if the Mycenaeans can be equated with the Ahhiyawans (Ahhiyawa = Achaia = Achaeans = Mycenaeans), then there is substantial textual evidence for con- tact between the hittites and the Mycenaeans throughout the course of the Late Bronze Age, in a variety of contexts ranging from hostile to peaceful and back again, as will be discussed in the Epilogue below. if, however, the Mycenae- ans are not the Ahhiyawans, then they are never mentioned by the hittites. This, though, seems unlikely, for Ahhiyawa must, essentially by default, be a reference to the Mycenaeans. Otherwise, we would have, on the one hand, an important Late Bronze Age culture not mentioned elsewhere in the hittite texts (the Mycenaeans) and, on the other hand, an important textually attested Late Bronze Age “state” without archaeological remains (Ahhiyawa). Относно липсата на ахейци по егейските острови, ще трябва да дадеш някаква публикация. Твърденията за противното са доста и за съжаление в тоя случай не мога да вярвам на честната ти дума.