Кухулин

Имаше някакъв изверг в тубата, дето си правеше експерименти с това чудо. Сипва една купчинка стрито на прах, половината я гълта, половината я шмърка, а каквото остане - втриваше си го в очите. После пет минути нокаут

Имам познат колоездач, който върти доста активно и е веган. Здраво момче, сериозно, обаче трябва да яде по един час, за да навакса с манджата. Не е много практично за спортисти. Статистически сигурно са части от процента. Друг е въпросът за популацията като цяло. Ако на обикновените тюфлеци им спреш месото, сигурно половината ще измрат от разни болести. Лично аз минавам на вегетариански режим, когато трябва да смъкна рязко тегло. Усещането е горе-долу като мокър парцал...

Интересно какво би показала тази методика, ако се приложи към съвременния български език.

Винаги е полезно да разполагаш с богат набор от инструменти, когато захванеш някаква работа. В случая моят инструмент е чукче, а твоят е пневматичен чук

Един от начините да си отговориш, това е строежа на думата. Между другото, той е пряко свързан с по-ранните ти разсъждения за семантичните гнезда. В думата шило коренът е ши- "шия" със суфикси -л- и -о. шия ~ шило точа ~ точило меря ~ мерило багря ~ багрило и т. н. При думата шиле този фокус не може да се получи, въпреки че има звуково и семантично сходство.

Тук не става дума за китайски и огурски, а за принципна аргументация. Нещо си не било необходимо. Няма значение дали е необходимо или не е необходимо, има значение дали е факт. Това са различни неща. А тъй като информацията ни е оскъдна, то може да е факт, а може и да не е факт.

Не знам, човек, ти си специалистът по адаптация на заемките. На мен ми е трудно да ги извеждам тези неща.

Това е обяснено отдолу в коментара. Формата с -an е поетична (римувана), а реконструкцията е с -en. The word occurs only within one rhyming sequence in *-anʔ, but both xiesheng and external parallels are in favour of reconstructing *-enʔ. Eastern Han Chinese, това е китайският език по време на династията Хан, т. е. до началото на трети век. След това е Early Postclassic Chinese: kwén.

Еми династията Хан приключва именно в началото на трети век, а с нея приключва и класическият писмен старокитайски (със закъснение спрямо говорите). Започва междинният период, към който се отнася етимона *kwen. Дали заемката е адаптирана до *küin - един господ знае.

Заемането на думата книга не е свързано с навлизането на хартията. Ранната старобългарска употреба е на пергамент, например в Супрасълския сборник.

В този период писането на текст е било по същество рисуване. Затова думата пиша има най-разнообразни значения - от писане до рисуване и други видове украса. Виж статията в БЕР (V, 270). Хронологията на китайската хипотеза я обсъждахме по-рано в темата. Става дума за трети век, не за шести. За останалото по принцип съм съгласен с теб. Думата едва ли е заемка в пратюркски. Дори да е огурска, не ми се вярва да е директна заемка от китайски. Хронологично Атила би могъл да я предаде на славяните през пети век, но фактически данни няма...

Според мен може да се предположи семантичен паралел, макар явно да е по-късна заемка. Тюркутите заемат думата от огурите (с < ш), а в славянския идва от тях.

Аз, както писах по-рано в темата, не съм запознат кой знае колко добре с тази хипотеза. Не се ли предполага обаче да сме заели думата от арменски, а не от акадски. Според мен би следвало да се провери семантиката в арменските текстове от този период или в съответните речници. Семантичното развитие е отделен въпрос. На мен ми се струва неубедително, но първо трябва да се знаят детайлите.

По принцип тюркизация означава промяна на майчиния език - бил е ирански, поле е станал тюркски. Едно време степите са били ираноезични, а днес са тюркоезични. Няма вече ирански езици. Каква е била степента на тюркизация в прабългарската популация - по този въпрос можем само да гадаем. Нямаме иранска хипотеза, съответно нямаме база за сравнение. Решаваме уравнение с поне две неизвестни Някои биха казали, че иранският генетичен компонент е нула, т. е. доказано отсъства в прабългарските езикови остатъци, но според мен това не може да се приеме за доказано.

Лично аз никога не съм изключвал възможността за съставяне на прилична иранска хипотеза, съпоставима с нивото на тюркската. В крайна сметка тюркизацията на иранско население е факт, а двуезичието е твърде вероятно. Чакаме анализ.

Тука малко ни плъзгаш по пързалката Не се търсят алтайски неща, а се търсят думи, които са чужди на славянския език. Анализът на тези неща сочи към генетична връзка с тюркското езиково семейство и засега не сочи другаде.

На старобългарски думата книги в мн. ч. има и значение "букви". Както стана дума няколко пъти в темата, в степите вероятно се случва някаква деградация на семантиката. Може да е "лист", може да е просто "буква" или "някакви букви".

На български сулка. https://bg.wikipedia.org/wiki/Бяла_риба

Старобългарската дума за съчинение е в множествено число, т. е. книги. Много книги => едно съчинение. Освен това по него време още няма книгопечатане, което може да е, а може и да не е аргумент против арменската хипотеза. Трябва да се види точната семантика. Ако вярваме на уикиречника, има такъв проблем.

Думите шиш, диш и шило нямат етимологична връзка помежду си. шиш < ПТ *шил диш < ПТ *тиш шило < ПСл *шидло

Така е. А сега виж пак какво пише в Уики:

А какво не ти хареса в английската дума loof ? https://en.wiktionary.org/wiki/loof

По принцип има логика в думите ти. Обаче, ако думата наистина е прабългарска заемка, трябва тези прабългари да са 1) много мощни, за да я закарат чак при балтите и германците; и 2) много древни, за да я закарат там преди Закона на Грим. https://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_на_Грим

Има някои проблеми с хронологията. Колко сигурни алтайски заемки в иранските знаеш през този период?

Библос и Вавилон са различни градове. Първият е финикийско пристанище, а вторият е в Месопотамия.