Кухулин

Явлебието е известно като polono-iranica и се свързва със скитските набези около 500 г. пр. Хр. Трубачев О. Н. Языкознание и этногенез славян. Древние славяне по данным этимологии и ономастики. 1982 Эдельман Д.И. Иранские и славянские языки: исторические отношения. 2002, стр. 14 Първото изследване е достатъчно авторитетно, а второто е класика в областта.

Да, на старта трябва да има по 300 кила фураж на човек. Ако приемем твоята численост от 15 000 души, това означава 60 000 коня и 4500 тона манджа.

Тази методика ми е неясна. Например конкретния епизод: Теофан: - ромеите тръгват в петък; - приключват в събота призори; АВР: - ромеите тръгват към Сердика; - Никифор мисли, че е завладял цяла България, побърква се; - войската пали наред, опустошава, дере животни; - моралът постепенно пада, появяват се дезертьори; - през това време българите наемат авари и славяни, въоръжават жените и т.н. Ти как би анализирал тези данни по гореописания метод?

Хрониките трябва да се анализират паралелно, да се търси съвместимост при логично обосновани компромиси. Не трябва да се противопоставят една на друга, каквато неясно защо е първоначалната реакция на повечето хора. Така стои въпросът с отношението АВР - Теофан, същия е случая и с АВР - Студит. Една от идеите на тази тема беше именно, че не става въпрос за първата събота след петъка. Става въпрос за следващата събота.

Според Теофан.

Това е интересно. Доколкото виждам в таблиците, става дума за съвсем точно фонетично съответствие по схемите за генетична връзка. Следователно славянската дума няма как да е заемка?

Не ми звучи убедително предвид името на раздела

ЭССЯ-16, 173: "Слав. слово определено не заимствано из лат. luna" според Berneker; "...оно имело бы вид *lyna" според Idem RES VI (каквото и да е това ); "Это слово не заимств. из лат., а также не является цслав. элементом в русск., вопреки Брюкнеру" според Фасмер, (KZ 46, 223) и Преобр. (I, 478).

Етимологичните речници твърдят друго, включително ЕССЯ. Ще си позволя самоцитат:

Както сполучливо се изрази Йончев по-рано в темата - има около един следобед

Може би след 20 страници глупости е време да се обърне внимание на хронологията - именно тя е в основата на всикчки проблеми. В твоя случай например - какви са тези два дена и как се съчетават с изворите?

Някои от горните монограми били с типична за периода връхна част O+V - гръцки родителен падеж. По книгите пише, че това е официалната формула. http://books.google.bg/books?id=U3Z7Q5SPXuwC&lpg=PP1&pg=PA37#v=onepage&q&f=false Сега нямам време да проверявам кое колко е вярно (книгата не изглежда много надеждна), но ми се струва добра следа за начало.

По принцип един ускорен 15 дневен кавалерийски поход от Панония до Плиска може да се самоизхрани, но всеки конник трябва да разполага минимум с 4 коня. Въпреки това, боеспособността в края на похода ще е доста ниска.

В случая това значение е слабовероятно до невъзможно, защото: 1) Никифор е "навлязъл в клисурите" (мн. ч.), а административната единица не е много дребна според Уикипедия; 2) "клисурите" са неопределени обекти в изложението, което говори по-скоро (дори твърдо) за географска семантика; 3) не са известни византийски клисури и клисуриарси в района.

Теофан не може да е имал това предвид, защото според неговите представи за хронологията на похода няма време.

Митак, изглежда постът ти е насочен към мен, но не можах да разбера каква е тезата и какви са сметките. По въпроса за опустошаването на Тракия аз твърдя същото - Крум не е разполагал с необходимата армия. Урагане, книги за средновековна логистика. Друг начин няма.

Преминаването на кой да е проход за един ден изисква неимоверни усилия. Практически не е възможно в случая на Никифор предвид епохата и конкретната ситуация.

~ царь Эбал (уики)

Това е важен и принципен въпрос, заслужава си да му се обърне внимание. Всяка информация, идваща от изворите, трябва да се "смели" - да се анализира от гледна точка на епохата, на автора, на самия извор и на куп други неща. Да се изложат всички аргументи ясно, точно и логически свързано, след това да се прецени според тяхната тежест колко е изкривена информацията. Анализът трябва да е както причинно-следствен, така и сравнителен - в първия случай се питаме "защо това е така?", а във втория случай - "има ли паралели и какво ни говорят те?". Общо взето това се крие под думата "съгласяване с изворите" в модерната наука. Типичен пример са изследванията на Библията и на еврейската история - мощни интердисциплинарни анализи, нови хипотези, разкриване на неподозирани факти и процеси от преди 3к години. На много места обаче, включително и в академични изследвания, тази работа понякога е свършена на интуитивно ниво, което дава съмнителни, ако не и жалки резултати.

Митак, прояви малко достоинство и недей да пишеш глипости. Човекът умря както е редно, умря както сам искаше. Лека му пръст.

Би било коректно да кажеш, че това е твоето мнение. Във всеки случай не е общоприетото мнение. Наемник е човек, който изпълнява временно задължение срещу заплащане. Днес се бие за едни, утре се бие за други и получава жълтици.

Фасмер и ред други лингвисти се обявяват против тази етимология. Аргументът е, че в много славянски езици и диалекти са запазени следи от древната индоевропейска семантика "блясък, зарево, сияние", а в латинския тя е изгубена отдавна. Извеждат луна от праслав. *louksnā < ПИЕ *louk-s-na. Латинската дума може би е оказала влияние на звученето. Ето още няколко етимологии: опашка < праслав. *пахати "размахвам" натискам < праслав. *тескнъ "тесен" ~ "стеснявам" корем < прабълг. *кърим "корем"

Не е задължително професионалистите да са наемници. Могат да служат по друга линия, например феодална клетва, "хранени хора" и т.н.

Не че разбирам грам унгарски, ама тая работа с kutya "бездомно куче" ми се вижда много съмнителна. juhász-kutya "овчарско куче" vadász-kutya "ловно куче" http://kutya.hu/ http://kutyasfotok.hu/ Думата eb "куче" е с протоугърски произход, има етимологични съответствия в мансийски и хантийски.

Според Фасмер и двете етимологии са вероятни, но пес < праслав *pьstrъ била фонетично по-издържана от пес < ир. pasu. Твърде интересно, ще се заинтересувам и аз Аз горе писах, че разпространението не ми е много ясно, но ето какво казват речниците: - според ЭССЯ-13:81 праславянската форма е *kučъka с рефлекс цслав. коучька. Може би това -о- препятства прехода -u- > -ъ-, не знам; - според Фасмер имаме руско междуметие куть-куть и полско kuciu-kuciu, а също латишки kuce, aлбански kutsh, италиански сuссiо и др. - в угро-финските езици имаме унг. kutya, перм. kuti, удм. kuta, ест. kut's и др. (според Абаев-I, 605); Тези неща ме карат да мисля, че и двете форми (куч- и кут-) са съществували рано в праславянския език. Каква точно е връзката между съгласните -ч- и -т- ми е трудно да предположа. Тук-таме се срещат мнения, че става въпрос за умалителна форма, например кути > *кутиче > куче (ср. момче, момиче). За да приема тази хипотеза за себе си, трябва да видя диахронизма на окончанието -че, а засега не съм го направил. Иначе ми се струва твърде логично. P.S. Другия вариант, който би решил всички проблеми, че ранна заемка от тюркски кючик > праслав. *кучъка, някъде IV-V в. по хунско време. Не съм го срещал като хипотеза обаче.