Кухулин

Аахм, разбрах.

Относно името на бог Хърс, мен малко ме притесняват тези съпоставки с гръцките записи. Струва ми се, че иранският и славянският клъстер ho- не съответстват на гръцкия клъстер ko-. В случая може би боравим даже не и със случайно фонетично съвпадение, а просто с прилика. Hormizd ~ Ορμίσδας Horatius ~ Οράτιος Khosrau ~ Χοσρόης Холм ~ Χλωμός Оряхово ~ Ἀράχοβα ...

Аййй... ойде коньо у ряката

Не е възможно по фонетични причини - крайният звук -ы остава неясен.

Аз по-горе дадох източноиранска заемка, защото там се запазват краесловните звуци. В конкретния пример имаме (ще ме извиняваш за изброяването в стил ЖВ ) шугнански gunj ~ gunjin, идгийски gunia, вахански guni, бартангски, рушански и пущунски gunj. Източниците са в по-предния пост. Това ме кара да предполагам, че славянския език е приел думата от източноиранските, т.е. от староосетински. За съжаление не виждам как ще се направи фонетична датировка.

Привет. Според мен заемката от латински в славянски не е много вероятна, защото: 1) Фасмер и Трубачов не виждат откъде ще дойде смекчаването в края при този вариант; 2) Фиксирането в изворите върви по този ред: при Маврикий (края на VI в.); в Пасхалната хроника (средата на VII в.); латинската дума се появява чак в средата на VIII в. при св. Бонифаций; след това и двете думи се използват регилярно в изворите; 3) Всички знаем какво е дирил Маврикий по Дунава и какви гуньи са го били по главата Наздраве и лека вечер! wtf няма емоушънка с алкохол, само някви кафета

Тук ме подведоха находките в БМАК (цък), но се оказа, че акадското свидетелство е много късно (надпис RIAA 295 от Ур, IV-I в. пр. Хр.). Следователно акад. gaunakka и арам. gwnk са староирански заемки, а названието се е прехвърлило върху доиранската културна реалия. При това положение могат да се търсат индоевропейски етимологии (ЭСИЯ III:240, ИЭСОЯ II:326).

P.S. ЭССЯ вып. 03 стр. 149 + Гамкрелидзе:

Развитието на семантиката "съм, съществувам" в "раста" и оттам в "растение" е добре обоснована при Гамкрелидзе. Освен фиданка < φυτόν < φύομαι, могат да се приведат и други примери: англ. beam "дърво" ~ to be, ст.арм. բոյս boys "растение" и т.н., всичките от корена *bheuh2 в различни огласовки. Не съм се интересувал конкретно от извора на Дунав в келтската митология, но ако думата е свързана с бог Белен, значи е свързана и с лат. filix, рус. белена, бълг. (черен) блян, с различен корен от предния - ПИЕ *bhel-.

Няма нужда от такива гимнастики, думата се извежда директно от значението на глагола быть "съм, съществувам" > "раста" > "растение". Конкретния произход е билка < ПС *bylь < ПИЕ *bheuh2 (~ гр. fuomai), виж ЭССЯ 03:149, Гамкрелидзе 467.

Руското съответствие на билка е быльё. Между другото, минала седмица изчетох доста нещо за гайдите и работата се оказа по-сложна, отколкото я мислим. В чисто лингвистичен план - испанската дума gaita почти сигурно е от готски произход(< gaits "коза"). Другите етимологии са много слаби. При всички случаи имаме късна дума сред келтите. От друга страна, самият инструмент вероятно води началото си от Близкия изток и не е изключено да навлиза при келтите през Рим. Има какво да се бистри по въпроса, проблемът се оказа много интересен.

Твърде интересен случай. За да се изясни, според мен трябва да се подходи от две страни. БМАК *gonVka, санскр. gonika, акад. gaunakka, ст.перс. gaunaka > ст.гр. γαυνάκης > лат. gaunacum "горна дреха" По-късно тръгва втора линия с контаминации върху първата: изт.ир. *gunja > изт.слав. *gunja > ср.гр. γούνα > лат. gunna > ...

Аз по принцип съм на същото мнение за Винтер, но е факт, че се спори и няма консенсус. Извеждат *sedьlo < *sedilo < PIE *sedi-lo (~ OHG sidilo), а семантиката търпи нормално отместване. Същото е положението с вода и др. В английската уикипедия например е отразен този възглед: "lengthen before unaspirated voiced stops in a closed syllable". Виж също: Закон Винтера и выпадение смычных перед согласными в праславянском False exceptions to Winter's Law

Привържениците на собствено славянския произход допускат, че правилото на Винтер не действа при отворени срички, например sedьlo. На мен тая работа не ми вдъхва доверие, но знае ли човек...

Оф, и аз не мога да си позволя да споря, щото не съм гледал The Help. Дали пък да не се прежаля...

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ

От тези филми не съм гледал само The Help, няма и да го гледам вероятно. Обаче! Изпълненията на Мишел Уилямс, Рууни Мара и Мерил Стрийп са на такова феноменално ниво, че ми е трудно да повярвам в някакво актьорско превъзходство на Виола Дейвис. Ако вземе оскара, това 95% ще е по расови причини. Още повече, жената я гледа тая боза The Help и е съгласна с мен Лично за мен най-добра роля прави Мишел Уилямс, но другите две и отстъпват не повече от милиметър.

Пандора ги е обяснила по-горе:

Ако искаш, може да отделиш постове #3311, #3314 и #3321 в нова тема някъде из Езикознание. Въпросът е интересен.

Добро утро. Тоест, щом няма генетична връзка, значи според теб българската дума не е с келтски произход?

1) два поста по-нагоре специално отбелязах, че не е невъзможно, но е по-слабо вероятно; ако искаш, направи статистика; 2) санскрит и латински са на специален режим от хиляди години; 3) все пак в горните думи има по-голяма разлика, отколкото между гайда и гайта; По-принцип е така - периферните диалекти са архаични. В случая обаче не ми стана ясна връзката. Южняк, ще излъжа, ако кажа, че разбрах добре какво си написал. Сигурно си прав.

В такъв случай балканската и иберийската дума трябва да запазят еднакво звучене в продължение на две хиляди години, отдалечени на две хиляди километра. Не е невъзможно, но е доста по-слабо вероятно от алтернативата (виж пост #94).

Вече сме си писали по този въпрос - цък.

ЭССЯ вып. 01 стр. 100 Фасмер СтарЛинг

Ами въпросът е интересен и доколкото съм чел, още не е решен окончателно. Независимо от правилото на Винтер и от дължината на първата гласна, праслав. *ez- няма как да премине в аз-, а би рефлектирала в *ез-/яз-. От друга страна има консенсус въз основа на дистрибуцията и историческото развитие, че праславянската форма е именно азъ, като дори се придава дължина на първата гласна, което прави нещата още по-сложни. Сега, относно правилото на Винтер. Не е ясно дали при диалектното членение на ПИЕ славянската съгласна е получила придихание. Във всеки случай формите *h1eg- и *h1egh- се разглеждат като равностойни в ПИЕ и не съм срещал строга диференциация по някакъв признак. Възможно е пропускът да е в мен, не съм кой знае колко дълбоко в материята. Не е нужно кой знае колко голямо иранско влияние, защото става дума за съвсем слаб фонетичен тласък. Особено ако приемем дълга гласна по правилото на Винтер и някакво иранско влияние след прехода *ē- > *ě-, то нещата заспиват. Само че този сценарий е чисто хипотетичен заради горните съображения. После ще дам линк, че жената се опитва да ме бие вече