Кухулин

Не съм срещал такава информация за Су-27, възможно е. По принцип съвременните самолети стандартно претоварват до 9g с вътрешно гориво и около 6-7g с външни резервоари. За новия Грипен дори се твърди, че прави крачка напред в това отношение: Доколкото имам впечатления, изтребителите предпочитат 50% гориво за близък бой заради по-високата тяговъоръженост, а не от страх за конструкцията.

http://www.saabgroup.com/Global/Documents%20and%20Images/Air/Gripen/Gripen%20product%20sheet/Gripen_Dimensions.pdf

Това "нормално тегло" много зависи от мисията, затова в Уикипедия шляпат каквито си искат стойности. Например за въздушен бой нормалното тегло най-често включва 50% гориво и разни ракети. По тая причина не може да се използва в нашите сметки. Някъде по сайта на производителя имаше данни, ще ги потърся. За компромиса си прав, разбира се, но трябва да се направи едно уточнение - всичко в този живот е компромис. Дори и Щатите, въпреки че са водеща сила в областта, също правят такива компромиси (те пък с количествата). Лошото е, че в случая нашия компромис не се нарича "Грипен", понеже не ни стигат кинтите за него. Относно остарялата делтовидна концепция, обърни внимание на долните схеми (Rafale; Gripen; Eurofighter): Сещаш се, че приликата не е случайна

Стига бе, ти майтап взе да си правиш Я дай цитат да видим каква е тая далечина. Без резервоари JAS 39C поема около 3000 литра гориво и лети с тях около 2000 км. При същите условия МиГ-29 поема около 4500 литра гориво и лети 1500 км. С резервоари: JAS 39C: Ferry range: 3,200 km (2,000 mi) with drop tanks МиГ-29: Ferry range: 2,100 km (1,300 mi) with 1 drop tank Тук идва и най-съществения аспект от цялата работа - цената на полета. Сам можеш да се сетиш колко по-ниска е тя при JAS 39C. Твърди се, че експлоатацията е около 3 пъти по-евтина от МиГ. За България това е най-важното. Това за витловите самолети не знам как да го коментирам. 1) JAS 39 има много по-ниско натоварване на крилото, което означава, че много по-добре ще се справи с такава бавна цел; 2) ако целта е да гоним витлови самолети по Балкана, учебните пилатуси могат спокойно да свършат тая работа. Боен самолет купуваме, човек, боен. Трябва да може да се бие все пак, ако стане нещо. Иначе съм съгласен, че модернизация на миговете е добър вариант при нашето безпаричие, но в момента и тя няма да е много евтина. Цената ще е съизмерима с тези оферти, понеже сме много гъсти с Русия, нали се сещаш...

Човек, какви линкове, каква тяговъоръженост. Виж какво си писал: Направи си една справка колко гориво носят грипените и колко летят с него. След това погледни какво е положението при миговете. Ще ти стане лошо. Относно горните сметки и разсъждения, хубаво е да имаме предвид, че вече не живеем във времената на Виетнамската война. Тяговъоръжеността на F-35A е по-лоша от тази на JAS 39C и много по-лоша от нашите мигове, но какво от това? Такива ли са нуждите на България според теб - ескадрила от шампиони в близкия въздушен бой? Само си направи една сметка, че JAS-39 съпровожда наш МиГ-29 от 120 км, а обратната дистанция е под 30 км. Да не говорим за наземните възможности на шведската авионика, които при нас отсъстват напълно. Такова е положението и при комуникациите, и при останалите системи. Изобщо, да сравняваш JAS 39C с МиГ-29 9-12 e все едно да сравняваш някоя от новите тойоти с Mазда RX7 от 80-те години.

Значи, гледай сега. Хората предлагат какви ли не финансови облекчения. Шведските варианти са: 1) Швеция ни дава заем, с него купуваме самолетите и го връщаме за десетина години; 2) взимаме грипените на изплащане за десетина години; 3) взимаме грипените под наем за десетина години и след това решаваме дали да ги купим. Проблема е, разбираш ли, че немаме пари и за това. За да се вместим в бюджета (който май е около $350 млн), трябва някой да ни продаде евтини употребявани изтребители. Някакви комбинации мислят за 6 холандски бойни и 2 португалски учебно-бойни F-16 дали не бяха блок 40, някакви диви бараки, ама това е положението. Като нема - нема.

Абсолютно, прав си. Тия сделки са преди всичко бизнес и човек трябва добре да следи какви договори сключва и какви комисионни са изтекли. Всеки се опитва да обръсне клиента за повече пара, това е ясно. Всички оферти по българската сделка имат такива елементи, но като че ли шведската е най-добра и в това отношение - 6 + 2 учебни с пълна логистика, резервни части и обучение за $450 млн. Само дето боеприпасите и контейнерите не са включени, а те са си бая пара също. Както и да е, ние нямаме такива пари, тъй че въпроса остава чисто теоретичен. Освен ако не смъкнат цената по няква линия.

Недей да бягаш по тъча, а дай конкретни цифри. Като пишеш глупости, после си ги защитавай. Скуби, JAS 39 воюва в Либия, в операции на НАТО. Унгарците преподписаха договора си до две хиляди двайсе и някоя. Ако е имало проблем, то явно те са си били виновни.

Можем ли да видим някакви числа в подкрепа на това изказване?

Мисля,че в момента само два от българските МиГ-29 са в състояние да летят. Дежурствата се поемат от МиГ-21. Предполагaм, че това е причината да сключим "договор" с Турция, т.е. да ни пазят въздуха. Освен това четох по форумите, че са предложили да ни подарят няколко F-16, стига сами да си ги ремонтираме/модернизираме. Иначе, за нов изтребител май няма пари, но ако имаше достатъчно, безспорно Тайфуна. Ако трябва да се мине по-евтино - JAS 39.

Еее, не. Стига бе, майтапиш се

Не знам откъде е този текст, но съдържа твърде много глупости. Например: Не ми е ясно как може да се роди тази мисъл.

Факторите за промяната са много - и вътрешната езикова динамика, и контактите между различните езици, и екстралингвистичните процеси в обществото, и др. Някои от тия фактори са с относително постоянен характер, например семантичните отмествания в базовата лексика. Други са по-неравномерни, например част от фонетичните промени. Падежната система например се опростява под влияние на езиковите контакти. Както и да е, важното е, че езиците са живи системи, постоянно се променят, живеят свой живот. Не можем да напишем куп думи върху хартия и да кажем - "ето това е език". Това са просто куп думи върху хартия, езика е нещо много по-сложно и мащабно.

Рашев пише, че се е консултирал с някакъв голям специалист за валовете. Професор, инженер и т.н. 10 000 души за 3 месеца вдигат 25 км вал, ако не се лъжа.

Добре е да изясним един принципен въпрос. Има ли някой, който не е съгласен с факта, че езиците се променят? Включително и българския език - колкото и да е странно - също се променя. Не е въпрос на пещерно дело, нито на аграрни тежнения, а най-обикновен процес. Всичко на тоя свят се променя, българския език също се променя. Не е добро, не е лошо, просто е факт. Ако някой се интересува в дълбочина от тия процеси, интернет е пълен с изследвания - защо се променят езиците, в каква посока се променят и т.н. Ей ги англичаните. Преди са казвали iced cream, сега казват ice cream. Шок.

Чисто диахронично, пещерняците най-вероятно са ползвали доста сложна падежна система. Дали са я изписвали - друг въпрос

Именьковская культура Балто-славянский языковой компонент в Нижнем Прикамье в сер. I тыс. н. э. Имало е някакви праславяни (параславяни?) по горното течение на Волга и не е изключено българите да са им видели сметката, след като са се завъртели в района.

По принцип разделянето на групите /kw/, /gw/ и т.н. не се разглежда като част от втората палатализация, а като следствие от нея. Тоест, явлението е по-късно, вероятно към VIII-IX в. Смята се, че новгородския диалект е избегнал палатализацията под финско влияние. Ако ще търсим ранно отделяне на праславяни, това са по-скоро именковците - доста интересен случай, за съжаление у нас не се коментира много.

Значи, претърпях голям шок. Скендербег че е македонец - окей, приех го. Че крито-микенската цивилизация е македонска - и това е близко до акъла. Оня камък отпреди 70 хил години с надпис "Македония" е добре известен, преглъща се. Ама не знаех че е открит в някаква южноафриканска пещера бе, ма*му стара. Оказа се, че Южна Африка преди 70 хил годинисе е казвала Македония... http://en.wikipedia.org/wiki/Blombos_Cave

Идеята беше да се вникне в ситуацията, преди да се продължи с дискусията. В случая не изказвам теза, а описвам факти. Тоест, няма смисъл да спорим с тях, а да ги разберем. Можем да спорим по други въпроси - дали синтактичната употреба на пълния член обединява нацията или я разделя. Дали премахването на тази употреба ще попречи на езика да изпълнява обединителната си функция или ще му помогне. Само че, за да говорим за тия неща, първо трябва да сме вникнали в ситуацията - що е език, що е писменост, що е пълен член и що е синтактична употреба на пълния член.

КГ, аз съм писал в 23:28:45, а ти си ми отговорил в 23:37:32. Не бързай толкова да отговаряш, а пообмисли малко нещата. Иначе няма база за разговор.

В случая логическата схема е друга, но няма значение. Ще обобщя накратко как изглежда дискусията дотук, за да излезем от кръга на общите приказки. Нека пак да цитираме Неофит Рилски (по Тироглифос): С две думи: в различните диалекти на българския език определителния член е звучал по различен начин. Някъде са казвали [отивам в градъ], другаде [отивам в градот] и т.н. Това са фонетични разлики, т.е. не засягат граматиката. На Неофит Рилски му се струва, че ще е добре да включи няколко от тези звукови форми в книжовния език. Да, обаче според него няколко различни форми не могат да изпълняват една и съща функция, затова решава да им даде различни функции. Измисля синтактично правило за употреба - за различните части на изречението ще се употребява различен звуков вариант на определителния член. Тоест, Неофит Рилски решава да преобразува дадено фонетично разнообразие в граматично разнообразие. Решава да бръкне в самата тъкан на езика и това му се струва добра идея. Езикът обаче е жива система и като всички живи системи поддържа свой вътрешен баланс (в природните науки това се нарича хомеостаза). Езикът, като всички живи системи, се стреми да отстрани външното тяло от себе си. Това е, което наблюдаваме и обсъждаме в нястоящата тема. Това виждаме и сред "неграмотните" носители на българския език, но срещаме трудности в разбирането на процеса. Симптомите на този проблем се проявяват веднага. "Колегите" на Неофит Рилски не харесват неговото правило и измислят други правила. Гласуват ги, приемат ги, отхвърлят ги, карат се и т.н. Системата е нестабилна. Крепи се изцяло с административни мерки. ---------------- Ако това пределно опростено (и следователно неточно) изложение срещне най-накрая разбиране, можем да обсъдим и другия аспект - това правило, крепящо се изцяло на административни мерки, носи ли някаква полза в социален план.

Няма какво да се палиш толкова, положението е от ясно по-ясно. Аргументите се казаха. Вижда се кой ги разбира, вижда се кой не ги разбира, изобщо - в цялата ситуация няма неизвестни за внимателния наблюдател. Ако има нещо притеснително, това е нежеланието на хората да разберат нещо, което не разбират. Включително и ти. Напрегнете се малко и осмислете написаното. Няма да навреди, само ще е от полза. Не го казвам с някаква отрицателна емоция, просто проблемът изисква разбиране, а не общи приказки.

В тая тема пишат точно двама души, които разбират в дълбочина за какво иде реч - unustamatu и Tyroglyphos. Първия направо разби рекордите по търпение и борба с разни лозунги, а втория - при цялото ми уважение - бяга по тъча и вероятно си защитава професията.

Това е очевидно невярна констатация. Огромна част от "грамотните" хора по този критерий са на доста ниско интелектуално и културно ниво. Двата показателя нямат пряка връзка.