Кухулин

Тук е хубаво да прочетем пак извора: "А [Никифор] навлязъл и се настанил в резиденцията на първенеца на България по име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около дванадесет хиляди, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други петдесет хиляди, с които влязъл в сражение и ги погубил всички." Никифор 1) влиза в резиденцията и 2) там намира 12к въоръжени мъже. Ако свържем това с планировката на Плиска, то изводът сам се налага - Никифор е преодолял външния вал без да срещне съпротива, след което е щурмувал вътрешното дървено укрепление с гарнизона.

Еми бележката за дифтонга са я заврели долу, със ситни букви, #3, а другото за адаптацията е най-горе. Аз не разбирам много баш тая част от фонетиката, но навремето Христо Тамарин каза, че беззвучната мъжечна преградна [q] може да премине във всичко между [k] и [x] (май беше за гръцкия език това). Тъй че нищо чудно, ако в арменския език се предава като [x].

Маджарска адаптация значи, че маджарите така са произнасяли титлата на Крум. Рона-Таш пише, че дългата гласна -аа- в унгарския език би звучала точно -еа-. Под линия отбелязва, че е възможно дифтонгът да е оригинален. Значи, изхождайки от унгарската форма, титлата на Крум е била или каан, или кеан. Имайки предвид, че навсякъде - в близката и далечна околност - се използва титлата каган, и че елизията каган > каан също се среща доста често, то логично е да заключим, че титлата на Крум е била именно каан. Ако решим да свържем титлата на следващите български владетели (канасубиги) с титлата на Крум, то далеч по-малко вероятно е кеан да контрахира в кан, отколкото каан да контрахира в кан. Всички тези фактори накуп според мен достатъчно убедително доказват, че титлата на Крум е била каан. Възможно е да греша, но човекът, който най-добре може да прецени това, знаеш къде е...

Бате Спандю, чакай сега. Общоприетата етимология за тюркската титла каган е именно < кехан. Има спорове за произхода на кехан, но това е отделен въпрос. "Qaγan, каган Этот титул верховного правителя становится известным, а затем и общеизвестным в Европе (χαγάνος, chaganus, caganus, cagan, хаганъ, каганъ, см. Moravcsik II: 332-334) с появлением аваров; на востоке Евразии первыми – с 402 г. – носителями соответствующего титула (кэхань, k’o-ḥan в китайских источниках) были правители жуань жуаней (Менгес 1979: 109, Ligeti 1986: 138-139, Кычанов 1997: 75 76)." Евгений ХЕЛИМСКИЙ, ТУНГУСО­МАНЬЧЖУРСКИЙ ЯЗЫКОВОЙ КОМПОМЕНТ В АВАРСКОМ КАГАНАТЕ И СЛАВЯНСКАЯ ЭТИМОЛОГИЯ, 2003 Този преход става доста рано, вероятно преди III в., защото титлата каган е разпространена буквално навсякъде.

Доколкото става дума за тюркски и унгарски, а Рона-Таш е специалист баш по двете, не виждам какъв е проблемът да му се доверя. Хайде, да имах някакво косвено съображение против, а то нищо... Би ли обяснил по-подробно защо няма как? Не ми е ясно.

Глаголът съм (си, е, сме, сте, са) си е глагол като глагол (почти ). Сравни например имам. Е ли това? - Това ли е? Имаш ли пари? - Пари ли имаш? По този начин май не звучи чак толкова абсурдно

Ключов въпрос, на който не мога да отговоря, а мога само да правя догадки. Затова горното е мой "вариант", а не "хипотеза" Може да е имал проблем с изхранването и да е оставил населението по полетата да жъне (~ АВР). Може да е имало вътрешна управленска криза и мобилизацията да се е провалила.

Еми обяснил съм защо смятам, че числата са силно завишени. Точно колко са завишени... можем само да гадаем. Според мен махането на една нула прави стойностите най-реалистични, за разлика от махането на две.

Моята хипотеза (по-скоро обяснение) е, че Крум не е успял да мобилизира полевата армия към този момент, а е разполагал само с постоянните гарнизони (~ 1200 за Плиска) и собствената си дружина (~ 5000). Останалите варианти според мен не издържат на критика.

Страхът (или каквото е там психичното състояние, по-скоро излизане от релси) идва след вестта, че Крум блокира проходите. Съвсем нормално, независимо от броя на войските. Спомни си "Време разделно"

Спомни си Черномен и нощното нападение на Хаджи Илбеги. Атаката в 04:30 е страшна работа, дори и в наши дни Иначе в пост #90 съм дал някои съображения за числеността на българската войска.

Тези дни доста негови неща четох и наистина се усеща такова нещо. С малко усилие обаче може да се отдели плявата.

Самото предположение, че войската е отишла някъде и после се е върнала, малко куца. Ако се беше върнала някаква силна войска и беше победила ромеите, щеше след това да опустоши Тракия, а нямаше да се спотайва зад Балкана. Стана дума за това по-рано в темата, но нещо не можахме да постигнем съгласие.

Айнхард не пише за битка през 811 г. Бърза справка в нета показва следното: аварите са разгромени през 804 г.; стават франкски васали; постоянно имат конфликти със славяните; Карл е принуден да праща войски, за да ги разтървава. Не претендирам за някаква точност или изчерпателност, просто това е първата информация, на която попаднах. Denis Sinor, The Cambridge history of early Inner Asia, 1990, стр. 219

Лол по това време Диагоналния не функционира ли?

miroki, ама там Сенгалския монах пише за разгрома на аварите и превземането на Ринга (796 - 804 г.), а не за събитията от 811 г. Даже и бележка под линия има.

Без да съм някакъв капацитет по български синтаксис, според мен е съвсем коректно. Няма причина да разграничаваме "Не е ли" от "Е ли" в смисъл на коректност. "И ето: днес всеки гимназист може да пише отлични стихове: гладки, фини, класически; но четеш и нищо не запомняш. Е ли това поезия?"

ГИБИ IV, стр. 10

Ако при Теофан грешката е вярна, значи: 1) в АВР имаме три грешки вместо една, т.е. разпределение 0:3 вместо 1:1; 2) един куп ключови събития от АВР трябва да се обявят за фантазия; 3) хронологията по Теофан става меко казано проблемна; Както и да го гледам, не бих заложил пари на тази "вярна грешка"

Предполагам, че първоначално става дума за калка от гръцки (зографики -> живопис), закономерно пренасяйки гръцкия женски род на гр. γραφική. По-късно е започнал да се използва и мъжки род под натиска на българската морфология.

Може да е объркал една цифричка

И аз не съм кой знае колко компетентен, просто съм чел тук-там по нещо. Етнонимът оногур се среща само в чужди източници, което затруднява реконструкцията на оригиналното звучене. Затова е напълно възможно китайските "десет стрели" да са превод от он-ок, което пък от своя страна да е свързано с етнонима онокур / оногур. Хипотезата се споменава в ЭСТЯ-I, 438. Етнонимът огуз се среща още в орхонските надписи ( OGZ), а морфологията му предполага много по-дълбока древност. Там звученето е ясно, затова ок "стрела, племе" трудно се вмества в етимологията, но изглежда не е изключена. В ЭСТЯ-I, 415 етнонимът се свързва с думите ог "майка, род" и огул "син". Но, както съм писал навремето в горния пост, не съм сигурен (а всъщност кой ли е сигурен по този въпрос)

Попаднах на една статия от Рона-Таш, според когото дифтонгът в keanus (magnus) е закономерна адаптация на дългата гласна -ā- [a:] в праб. qān [qa:n]. Това означава, че при Крум имаме словоформа след елизия на -g- в qagan, но преди контракцията. Според мен този факт бетонира хипотезата qan < qagan (забравих вече кой номер беше ). OLD TURKIC LOAN WORDS IN HUNGARIAN, 2002, стр. 44

По-рано в дискусията стана дума за числеността на българската войска в тези битки. Всякакви разсъждения са условни, разбира се, но: - АВР е агиографска творба в прослава на загиналите византийски войници; - Крум няма сили да защити планинските проходи и ги изоставя; - няма сили да нападне ромеите по пътя им към Плиска; - изоставя външния периметър на Плиска и отбранява само дървеното укрепление; - гарнизонът е избит при първия щурм; Тези факти говорят по-скоро за малочислени отряди, отколкото за значителна армия. Според мен махането на една нула (1200 + 5000) би ни приближило до някаква обективна оценка.

Според мен Крум няма как да блокира друго, освен планинските проходи. Едва ли е имал сили и средства за равнинна блокада, макар Маготин да спомена нещо за Търново. По тази логика бихме могли да предположим, че е блокирал Ришкия и Върбишкия проход. Никифор се е насочил на запад, преди да зацикли, следователно с нелоша вероятност битката е била около Върбишкия проход.