Кухулин

Преминаването на кой да е проход за един ден изисква неимоверни усилия. Практически не е възможно в случая на Никифор предвид епохата и конкретната ситуация.

~ царь Эбал (уики)

Това е важен и принципен въпрос, заслужава си да му се обърне внимание. Всяка информация, идваща от изворите, трябва да се "смели" - да се анализира от гледна точка на епохата, на автора, на самия извор и на куп други неща. Да се изложат всички аргументи ясно, точно и логически свързано, след това да се прецени според тяхната тежест колко е изкривена информацията. Анализът трябва да е както причинно-следствен, така и сравнителен - в първия случай се питаме "защо това е така?", а във втория случай - "има ли паралели и какво ни говорят те?". Общо взето това се крие под думата "съгласяване с изворите" в модерната наука. Типичен пример са изследванията на Библията и на еврейската история - мощни интердисциплинарни анализи, нови хипотези, разкриване на неподозирани факти и процеси от преди 3к години. На много места обаче, включително и в академични изследвания, тази работа понякога е свършена на интуитивно ниво, което дава съмнителни, ако не и жалки резултати.

Митак, прояви малко достоинство и недей да пишеш глипости. Човекът умря както е редно, умря както сам искаше. Лека му пръст.

Би било коректно да кажеш, че това е твоето мнение. Във всеки случай не е общоприетото мнение. Наемник е човек, който изпълнява временно задължение срещу заплащане. Днес се бие за едни, утре се бие за други и получава жълтици.

Фасмер и ред други лингвисти се обявяват против тази етимология. Аргументът е, че в много славянски езици и диалекти са запазени следи от древната индоевропейска семантика "блясък, зарево, сияние", а в латинския тя е изгубена отдавна. Извеждат луна от праслав. *louksnā < ПИЕ *louk-s-na. Латинската дума може би е оказала влияние на звученето. Ето още няколко етимологии: опашка < праслав. *пахати "размахвам" натискам < праслав. *тескнъ "тесен" ~ "стеснявам" корем < прабълг. *кърим "корем"

Не е задължително професионалистите да са наемници. Могат да служат по друга линия, например феодална клетва, "хранени хора" и т.н.

Не че разбирам грам унгарски, ама тая работа с kutya "бездомно куче" ми се вижда много съмнителна. juhász-kutya "овчарско куче" vadász-kutya "ловно куче" http://kutya.hu/ http://kutyasfotok.hu/ Думата eb "куче" е с протоугърски произход, има етимологични съответствия в мансийски и хантийски.

Според Фасмер и двете етимологии са вероятни, но пес < праслав *pьstrъ била фонетично по-издържана от пес < ир. pasu. Твърде интересно, ще се заинтересувам и аз Аз горе писах, че разпространението не ми е много ясно, но ето какво казват речниците: - според ЭССЯ-13:81 праславянската форма е *kučъka с рефлекс цслав. коучька. Може би това -о- препятства прехода -u- > -ъ-, не знам; - според Фасмер имаме руско междуметие куть-куть и полско kuciu-kuciu, а също латишки kuce, aлбански kutsh, италиански сuссiо и др. - в угро-финските езици имаме унг. kutya, перм. kuti, удм. kuta, ест. kut's и др. (според Абаев-I, 605); Тези неща ме карат да мисля, че и двете форми (куч- и кут-) са съществували рано в праславянския език. Каква точно е връзката между съгласните -ч- и -т- ми е трудно да предположа. Тук-таме се срещат мнения, че става въпрос за умалителна форма, например кути > *кутиче > куче (ср. момче, момиче). За да приема тази хипотеза за себе си, трябва да видя диахронизма на окончанието -че, а засега не съм го направил. Иначе ми се струва твърде логично. P.S. Другия вариант, който би решил всички проблеми, че ранна заемка от тюркски кючик > праслав. *кучъка, някъде IV-V в. по хунско време. Не съм го срещал като хипотеза обаче.

Думата куче е част от огромно етимологично гнездо, разположено в поне три езикови семейства. Има следи в почти всички славянски езици (кутёнок), в няколко угро-фински, в балтийските, индоарийските, иранските, тюркските езици и т.н. Най-вероятния произход е източноирански звукоподражателен < *kuti, виж Абаев I, 605. За мен е трудно да се ориентирам в разпространението при толкова много заемки, но почти сигурно думата е влязла в праславянския език директно от източноиранските. Собака е източнославянска дума, пес се свързва с пъстър отново на праславянско ниво.

Ами какво да кажа, принципно си прав. Българската наука изостава с десетилетия от световната, а в хуманитаристиката може би със столетие. Конкретните хипотези може да са силни, може да са слаби, но факт е, че изобщо липсва дискусия на високо научно ниво. Пишат се само глупости и то се пишат доста неграмотно.

В изворите има достатъчно данни, просто трябва да се публикува един модерен, изчерпателен интердисциплинарен анализ. За съжаление у нас отделните дисциплини нито са на много високо ниво, нито мелят добре помежду си, но все накаква надежда има.

Мерси за плюсчето. Дай и ти сега примери за правилна употреба в научната литература, за да ти щракна и на теб плюсче

Разбирам те, но твоята терминологична хипотеза не се подкрепя от научните публикации: Самодийское слово имеет уральскую этимологию не этимологизируется однозначно не имеющие удоволетворительных индоевропейских этимологий поддерживает осетинскую этимологию Этимология фонетически безупречна и семантически правдоподобна ...

Изглежда Кадафи не е бил в конвоя, а е загинал в престрелка на друго място. Може би Мутасим е бил в конвоя. Не е ясно.

Мерси, сега ще ги прочета.

Това, което наричаш "контекст", се състои от няколко неща, подредени по важност: 1) фонетични съответствия; 2) морфологични съответствия; 3) семантични съответствия; 4) исторически контекст при заемките; За да кажем, че етимологията "пасва", трябва да пасва по всяка една от тези точки. Забележи, че никъде няма критерий "прилика". Тогава вече, пасвайки по всички точки в различен контекст, можем да кажем, че имаме различни варианти за етимология. Тоест, ако кажем, че една дума може да е изконно славянска или пък да е иранска заемка, трябва за първия вариант да имаме фонетка, морфология и семантика, а за втория същите плюс исторически контекст. Всякакво друго "откриване на източници" е лишено от етимологична стойност. Аз съм най-големия фен на критиката, темата ми е интересна и затова си губя времето тук но, за да има файда от цялата работа, а и за да научим нещо ново, критиката трябва да е обоснована (виж по-горе). Чети го плюс къс ~ късам. Семантичният ред е стандартен: къс < късам "откъсвам"; кратък < кратя "отрязвам" и т.н. със съответствия в много езици.

Нали Никифор бил тръгнал в посока Сердика, значи Върбишкия проход е по-вероятен от Ришкия. Децата не могат да ги занимават с вероятности, трябва им конкретика. Значи Върбишкия.

Аз останах с впечатлението, че се интересуваш от етимологиите, а не от лексикостатистическата страна. Грешно съм те разбрал. По принцип базовата лексика търпи различни типове изменения. Някой думи се изместват от външни заемки, други се заменят вътреезично. Първият процес е по-неустойчив и варира в рамките на 5-10 думи за 1000 години в Свадеш-100. Вторият процес е много устойчив, но измененията са силно нелинейни. Като груба апроксимация може да се приеме 5-7 думи за 1000 години в Свадеш-100. Причината е в т. нар. стареене на думите - деформиране и размиване на семантиката. Има някои езици, при които протичат съвсем различни процеси в Свадеш-100, резултат от табуизиране и т.н., но славянските не са сред тях. Етимология = произход, т.е. общ корен означава обща етимология. Може би говориш за когнати, по-късно преминали като заемки? Например княз - заемка от руски, когнат на бълг. кнез. Това пак си е заемка, нищо че имат общ корен. Винаги може да стане грешка, но това мнение следва да се аргументира. А когато се върви срещу някой етимологичен речник, аргументацията трябва да е доста сериозна. В крайна сметка интересуват ли те конкретните етимологии?

той < праслав. *тъ "този" те < праслав. *те "тези" голям < праслав. *големъ "много" къс < праслав. *косъ < *кодсъ "парче, хапка" куче < праслав. *кучъка "куче" тесен < праслав. *теснъ < *текснъ "тесен" бастун < нар.лат. *бастон "тояга" Ако имаш съмнения в някоя от етимологиите, можем да я обсъдим по-подробно. Следващите ще ги постна по-късно.

Какво стана със согдийската дума рак "вино", някой ще даде ли източник?

Южняк, честно казано не виждам логика в тези заключения. 1) етимологията на протииндоевропейската дума за "вино" не е сигурна; 2) самата дума вероятно е вундерворт (не знам как е на български), което нулира всякакви изводи; 3) нито в степта, нито в планините на Източна Анадола има лози; Изобщо, не мога да разбера горните разсъждения (може би причината е в мен).

Най-старите когнати на думата вино са в хетски, лувийски, микенски (Иванов-Гамкрелидзе, 647), в Битие (OED) и в латински. P.S. Забравих и акадската дума inu "вино" P.P.S. Забравих и египетската дума wns [унш?] "вино" от Старото царство

Много интересен и поучителен анализ. След като го прочетох, реших да погледна кои са авторите на изследването. Най-високата титла, до която успях да стигна с Гугъл, е асистент в Медицинския университет. Трябваше да привлекат някое име поне за цвят.

"the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East" P.S. "The first settlement of Proto-Bulgarians was possibly located in the foothills of Pamir and HinduKush." Изясни се работата