Кухулин

Да, добре. Сравнявай Дейвид Антъни, дето срича по лекциите, с Дългополски

Ами не знам какво да ти кажа. Тези неща не са пряко свързани с темата, но карай. Най-общо носителите на ностратическия праезик се позиционират в Югозападна Азия около 12 000 г. пр. Хр. Хипотезата не е общоприета (затова е само хипотеза).

Аз да питам - ти прочете ли в Уикипедия, че Дългополски е един от водещите компаративисти в света?

Хм. Значи, има разлика между генетична (в лингвистичен смисъл) връзка и контакт. Някога, някъде е имало един праезик. В някакъв период от него са се отделили ПУ и ПИЕ. Разделили са се и всеки е поел по своя път. По-късно може пак да са влезли в контакт помежду си. Лингвистите могат ясно да различат общите генетични черти от общите контактни влияния.

Дългополски и Илич-Свитич издигат хипотезата за ностратическо генетично родство (в лингвистичен смисъл) на езиците. Става въпрос за друг период, не за обсъждания тук. Не пречи курганите да са индоевропейски, но от това по никакъв начин не следва, че там е индоевропейската прародина.

Дългополски изрично подчертава, че аргументът "море" е слаб, виж стр. 8. Все пак, отдавна искам да поговоря с някой лингвист за осетинската дума mal. Абаев има една много странна студия за скито-европейските изоглоси, която така и не успях да разбера. Според теб mal индоирански произход ли има или някакъв друг?

Здравейте. Южняк, разбирам те, но нека оставим тази тема засега. Не мога да бъда адвокат на Долгополски, а и ти не можеш да му бъдеш критик. Не си разбрал много добре какво е написал. Между другото, именно той е бащата на теорията за връзка между протоуралски и протоиндоевропейски.

Колин Ренфрю е интересен за слушане и мисля, че е изключително подходящ за лице на въпросната хипотеза. Мен обаче ме атрактират (по-скоро ме карат да си задавам въпроси) имена от съвсем друга класа: Долгопольский, Арон Борисович Гамкрелидзе, Тамаз Валерианович Иванов, Вячеслав Всеволодович Чел съм техни изследвания по въпроса за индоевропейската прародина и, надявам се, горе-долу съм ги разбрал. Определено има проблем с хипотезата на Гимбутас в лингвистичен план. В момента се сещам за: Dolgopolsky, The Indo-European Homeland and Lexical Contacts of Proto-Indo-European with Other Languages, 1988 Gamkrelidze - Ivanov, Indo-european language and Indoeuropeans, 1984

Аз продължавам с аматьорските напъни Теофан пише: κ' του Ιουλιου μηνος (κυνός την επιτάλη πανολεθριος) в ГИБИ превеждат: 20 юли (бил всеунищожителният изгрев на Кучето) Реших да проверя глаголната форма, обаче не открих глагол Да не би в случая по някакъв начин да се подразбира глаголът съм в 3 л. минало време? Или преводът е малко украсен?

Чух го в лекцията на Джеймс Мелъри - (след 30:00). Тохарската дума за "прасе" възхождала директно към ПИЕ, следователно Афанасиево не може да е междинна спирка на тохарския клон.

Специалистите казват, че нямало как да е тохарска заради липсата на прасета.

Скоро четох нови изследвания за предполагаемата Дене-енисейска езикова група, които горе-долу дават някакви очертания. Засега изглежда, че глотохронологията праща разделянето на групата отвъд 20 000 години, доколкото може да се разчита на нея (границата на Сводеш е 10 000 години, ако не се лъжа).

Имаш право

Аз под "автохтонци" разбирам по-скоро една група български любители-историци, които отстояват тезата за тракийски (или палеолитен, не съм много сигурен) континуитет на българската популация. Съответно и Ахил, водачът на мирмидонците, си е чист българин. Що се отнася за степите и индоевропейските им обитатели, скоро имаше интересно събитие по този повод, за което писах в един друг форум - Нов поглед върху Пътя на коприната. Там се засегна и въпросът за индоевропейската прародина, който не изглежда чак толкова категорично решен.

Работата не е толкова проста, виж цялата статия на стр. 139. Трубачов, цитира краеведи, цитира Омир, доста материал е събрал. Все пак, признавам, обяснението на Бушаков донякъде отслабва тази етимология.

В интерес на истината, докато четох Indoarica, на мен също ми направиха впечатление някои много неубедителни етимологии. Например един град с много дълго име, очевидно гръцко, беше анализиран на индоарийска основа. Но, имаше и страхотни попадения (поне според мен), включително някаква "меча гора", ако не се лъжа. Пак ще прочета статиите, вече от твоята гледна точка. Мерси за насоките. Иначе, във всяко такова изследване има процент слаби етимологии. Това важи за всички лингвисти - първопроходци в дадена област, поне доколкото съм чел.

Леле, автохтонците ще ти организират атентат... да наречеш любимият им Ахил "турчин"

Това ме подсети за "Indoarica в Северном Причерноморье" и твоето отрицателно отношение към нея. Има ли някъде публикувана научна критика на изследването? Търсих в нета, но не открих.

Ами то е така - може да е нападнал и да не го пише. Спор няма. Стои само въпросът колко е вероятно Айнхард да не опише нападение над българите и предполагаема загуба. Бих казал ненулева, но ниска вероятност.

Така е, но войската не е нито пешеходеш, нито конник. Тя си е войска и има своята доста специфична динамика. Но, съгласен съм, разстоянието може да бъде преминато за 15 дни от кавалерия при липса на обоз и пеши части. Според мен е хубаво да се реконструира евентуалния тайминг на хипотезата и да се види дали в него има някакъв стратегически смисъл. Едва ли Никифор и Карл са нападнали некоординирано при този вариант. Така или иначе, българите не могат да се върнат, преди да разбият войската на Карл. Иначе ще стане лошо

В гръцкия текст е използвана думата аули, която означава както "двор, оградено място", така и "дворец". Общо взето, може да става дума за различни части на аули-то, а може и да си прав. Моята версия е, че вторият отряд се мъчи да пробие обръча и да подсили гарнизона. Вариантът с Крумовия дворец е по-слабо вероятен според мен. Точно този момент аз не го виждам - как от разказа на Теофан можем да видим сражения в началото на кампанията. Не знам, ако повечето хора го виждат, вероятно причината е в мен Принципно нищо не е изключено, възможно е да станат всякакви обърквания. Съгласен съм.

Безспорно вариантът е любопитен, но точно в този вид едва ли би ангажирал вниманието на сериозните историци. Точка едно е неясна, макар да твърди обратното. Няма индикации, че основните войски пристигат по-късно (освен ако не визираш ония 50 000), но пък е казано, че Крум въоръжава славяни, авари и т.н. Точка четири също е леко манипулативна. Карл праща едновременно три войски в трите края на империята, едната от които е за разтърваване на славяните и аварите в Панония (негови васали). Ако беше решил да воюва с българите, вероятно щеше да си концентрира силите. Освен това, за сериозна хипотеза трябва да се изясни тайминга - колко време би отнел походът на една голяма армия от Панония до Плиска. Аз бих казал - поне месец, а може би и два.

Ако между коловете е имало някакво пространство (например достатъчно да премине стрела или копие), то отбраната на трикилометров периметър от 1200 души е просто невъзможна. Пада се по един човек на 3 метра и този човек постоянно ще е блокиран от вражеския обстрел по време на щурма. Защитата надали би издържала и един час. P.S. Горното е във връзка с вариантите на mitaka.

Крепостта, която описваш, е от времето на Омуртаг. Крумовата май е била със стена от два реда масивни колове. Ако се появи Маготин, може по-добре да обясни. Както и да е, укреплението е било далеч от фортификациите на Константинопол.

Може и стилистика да е, не знам. Вътрешното укрепление е 700 х 700 метра, струва ми се. 12 000 души е точно гарнизонът, който би го направил непревземаемо без обсада. 1200 души е гарнизонът, който би паднал още с първия щурм. Според мен другите 5000 или са подкрепление, което се опитва да пробие обръча и да подсили гарнизона, или са някакви бойци в Крумовия дворец (last line of defence). Във втория случай вероятно не са чак 5000, разбира се. Абе, приказка без край