Кухулин

Разликите в преписите изглеждат по-скоро като възпроизвеждане на неясни и повредени места, а не като свободен превод. Освен това има и някои епиграфски детайли, които също биха дали информация. Затова е интересно да се види изследване на съответните лингвисти. Всичко, което съм чел (а то не е много) е все плод на историци и не разглежда проблема по същество.

Трите преписа (а не преводи) на Именика вероятно имат в основата си старобългарски текст, но от това никак не следва, че той е оригинал. Може да е превод от прабългарски, може да е превод от гръцки с познания в прабългарския, може да е какво ли не. Ще бъде интересно да се види някоя качествена тексткритика, ако има такава де - кога, как и кой от кого е преписвал. Що се отнася до думата шегор, в Чаталарския надпис е изписана на гръцки сигор(елем).

Бих казал, че отношението Унгвар - Оногур е въпрос на съвсем повърхностни лингвистични познания. Топонимът Унгвар произхожда от хидронима Унг и унгарската дума вар "крепост" (< пахл. war). От своя страна името на река Унг се свързва със ст.слав. ужь "змия" < *ǫžь < PIE *h₂engʷʰ- (lat. anguis, OHG unc). Всичко това е обобщено много сполучливо в руското име на града - Ужгород. Преводачите са изпаднали в доста странни релации с Оногур...

Изразът на иврит е נְשִׂיא ראש [неси рош]. Преводът в Септуагинта е αρχοντα Ρως, а във Вулгата е principem capitis. ראש [рош] "глава, началник, вожд" < PS *raʔš Думата дълги години се е отъждествявала с етнонима Русь, но съвременното виждане е 95% "главен".

Мисля, че най-старата форма на етнонима е Hros (Захарий Ритор), обяснена с арменско посредничество. Старозаветните изрази "княже на Рош" и "към княза на Рош" вероятно са грешки при превода, дублиращи "княз" и семит. рош "княз". Това съм чел, но не съм проверявал семитските думи за "княз" в интерес на истината.

denarius < deni-arius < decem "десет", нищо общо с тюрк. тенгке.

Може ли да дадеш някакъв линк, че нещо не мога да се оправя с хотано-сакските етимологии. Гледам в санскрит zaila "хълм" и доста ми прилича на въпросната ulā, но като не ги намирам в речниците...

Праславянският корен *roud- е наследил индоевропейската семантика, т.е. "червен" (Фасмер: руда, рудый, рдеть, рыжий, русый). Ако добре съм разбрал, славянската хипотеза поставя генезиса на етнонима Русь в периода VI-VII в. западно от средното течение на Волга, където славяните нещо са се червенеели. Паралелно се образуват и доста хидроними в същия район. Археологическите съответствия напоследък се сочат в Именковската култура и западните и съседи. Поляците и чехите са далеч по това време. Относно "Indoarica" в момента не мога да коментирам по същество. Виждам, че се цитира много, чел съм и няколко положителни рецензии. Другата седмица ще взема да я прочета и ако успея - да я осмисля . Междувременно ще ми помогнеш много, ако дадеш линк към някакъв критичен анализ по неин адрес, евентуално подкрепящ горните изводи. Колкото до скандинавците, аргументът ти според мен не е много силен. Никой не отрича тяхната роля в руската история, за да говорим за самочувствие. Просто северната хипотеза не издържа лингвистично според Трубачов и Максимович. Хвърли едно око на статията.

Ето нещо много добро по темата: Максимович, Происхождение этнонима Русь в свете исторической лингвистики и древнейших письменных источников, 2006 (линк) Авторът анализира в детайли всички налични извори и разглежда критично трите главни хипотези за етимологията на Русь - северна, индо-арийска и славянска. Северната хипотеза на практика е незащитима и категорично се отхвърля. Индо-арийската хипотеза е издържана в теоретичен план, но липсва езиков материал в потвърждение на частичната асимилация *ruksi- > *rutsi-. Трябвало още да се работи по този пункт. Засега славянската хипотеза (Rusь < *roud-sь < PIE *roudh-, ruotsi < *roud-sь) е най-силна, обяснява всички изворови данни и няма теоретични дупки. Лично според мен индо-арийската и славянската са на кантар. Тъй както Трубачов обосновава теоретично, но не доказва частичната асимилация, по същия начин Максимович не доказва заглушаването -t- < -d- в ruotsi. Така или иначе, студията е супер информативна.

Така е, но името Атила трудно би могло да се изясни на тюркска основа 1) заради морфологията и 2) заради синхармонизма.

nik1, не знам как да възприема сравнението с адвокатлъка - като комплимент или като учтива ругатня, затова го приемам като комплимент. Благодаря ти Според мен е редно да уточним нещата около академик Трубачов. Говорим за най-големия славист на нашето време. Научната общност признава с много малки забележки огромните му постижения в славистиката и индоевропеистиката. С оглед на това е редно една критика към неговите трудове да има, ако не друго, то поне уважителна форма. Аргументи от типа "Арийката Олга-Хелга, ха-ха-ха-ха, как звучи само.." едва ли са подходящи, дори и за форум. Поне аз така мисля. Северната хипотеза за етимологията на русь предполага фин. ruotsi "шведи" > др.рус.*rutsь > rusь. От една страна ts > s е регулярен преход, а от друга -s- щеше да премине в -x- без преградната съгласна. Идеята е, че фините са наричали така варягите, славяните са взаимствали думата и са я превърнали в етноним. Схемата съдържа няколко големи дупки, най-голямата от които е етимологията на фин. ruotsi "шведи". Предположенията за "гребци" и т.н. не издържат критика в нито едно отношение. Непротиворечивата етимология, застъпена и в някои фински етимологични речници, е обратната - др.рус. rutsь > фин. ruotsi (линк). Трубачов предлага и защитава много убедително (в горната монография) следната хипотеза: *ruksi е индоарийски субстрат в Приазовието (< PIE *leuk); славяните я възприемат като етноним с преходна форма *ruksi > *rutsi; по-късно варягите образуват елит и етнонимът се пренася върху тях; фините заемат думата и започват така да наричат шведите. Това е в общи линии концепцията.

Трубачов има много силна критика срещу прехода *ruotsi > *rutsь, може би най-силната. Според него семантиката *ruotsi "шведи" е сравнително късна. Трубачев, К истокам Руси, 1993 (линк)

Последно "мог-" или "маг-"? Относно първоначалното значение на *mogti една от модерните хипотези е "тегля", оттам и чисто славянска етимология на *mogyla "струпани камъни", но не много убедителна.

Погледни в ЭССЯ-XIX, 1992, 115-119. Има пет страници анализ, но етимологията остава неясна. Една от най-вероятните хипотези наистина е средноиранска заемка в праславянския език, само че етимонът е друг: *magu-ula "хълм на магите" > *mogyla "хълм".

Съвсем възможно, даже ми се струва много вероятно такова значение "женска къща" > "къща". Все пак ще е интересно да видим точната употреба. Така или иначе, вероятността за турска заемка в праславянския език според мен е доста ниска. Не знам дали персийците първи са стигнали до идеята за изолиране на жените, но ми се струва, че арабите първи я наричат харем.

Тук не си съвсем прав. Навсякъде по света се вихри псевдолингвистика, но отношението към нея е коренно различно. У нас тя се толерира на почти всички нива. Зам. министърът косвено я подкрепя, водещите исторически предавания я подкрепят, сериозни историци се позовават на нея и т.н. За 90% от българския науен кадър лингвистиката и псевдолингвистиката са неразличими, като вината пада изцяло върху хората със "систематична подготовка". Не си вършат работата. Научните форуми в интернет не правят изключение, разбира се. В крайна сметка те са огледало на съответния научен манталитет. Ако влезем например в някой руски лингвистичен форум и развием произволна теза на база "прабългари - тохари", "василевс - лъв", "канас - княз", "тюрки - баски" и т.н., макс до 24 часа ще сме се отзовали в кофата/общия раздел/псевдонаучния раздел. При нас обаче нещата седят иначе - науката и псевдонауката са здраво гушнати и макар на думи да не се обичат, на дела са неразделни. P.S. От четиримата лингвисти във форума трима спряха да пишат, а четвъртият е с ограниочени права за писане. Какво си говорим?

Трябва да направят някакви реформи в тия факултети, че положението става страшно

Между другото, забележката на Фасмер "Родство с др.-инд. harmyám "крепость" допустимо лишь при условии вариации и.-е. kh : gh" е отразена под въпрос и в базата на Старостин: Proto-IE: *g'hArm- Meaning: temple, castle Hittite: karimmi- n., karimna- c. 'Tempel' (Tischler 507) Old Indian: harmyá- n. 'large house, palace, mansion' Slavic: ? *xormъ Значи все пак има някаква вероятност за генетичен ИЕ произход *xormъ < PIE *g'hArm- Иначе, като говорим за съвпадения, перс. حرم haram си означава баш "sanctuary, temple". Язък, че е от края на VII в.

Според мен не може да има връзка по чисто семантични причини. В момента и двете думи съдържат елемент на сакралност, но този нюанс е вторичен. При храм развитието е *хоrmъ "дървена постройка" > "постройка" > "свещена постройка", докато при харем е H-R-M "забранявам" > "забранено масто" > "свещено [в смисъл на неопетнено] място" > "помещение за жените". При това положение единственият вариант за заемка е харем "помещение за жените" > праслав. *хоrmъ "дървена постройка" (??), което обаче по никакъв начин не се вмества в хронологията, да не говорим за географията. Колкото до фонетиката на *хоrmъ, Фасмер и Уикипедия дават доста инфо: хоромы, храм.

авария < итал. avaria "повреда" < араб. awariya "повредени стоки" < awar "повреден" < протосем. W-R "сляп, недъгав"

Е стига де, основателя-лъв Тръгваш по линията на колегата-тохаровед - хасковското сака с явна тохарска етимология Формата βασιλέων се употребява в мн. число род. падеж "на царете". Няма как да се преведе като "лъв". Например Ираклий, Канишка и Иисус се титулуват с персийската калка βασιλεύς βασιλέων "цар на царете". Освен това не виждам как βασι може да се преведе като "основател" - нито семантиката пасва, нито морфологията. Не знам, тук има далеч по-вещи в гръцкия от мен, нека те да кажат.

Няма как от βά-σις да се получи βα-σιλ-εύς. Всички лингвисти отбелязват неизвестна етимология за βασ- с начална gw-.

Виж, след като вчера по обяд прочетох следния пасаж "Аналогично по значение и звучене е българското диалектно /Хасковско/ сака – точно така. Тохарската етимология е явна" съм склонен да се съглася със всяко твое твърдение. Спечели ме

Аз предпочитам парасанскритския корен šukar "хубава, красива (планина)". Вписва се в историческия контекст поне от две гледни точки

Това е поуката от GoT S01