Кухулин

Това е речника на Александър Брюкнер, за него говоря по-горе. Фасмер също го използва и ревизира. Според Брюкнер Кирил и Методий са взели цялата терминология от немски и са я въвели в славянските езици, което на този етап не се споделя от останалите автори.

Кой речник цитираш? При Brueckner, Фасмер и Трубачов няма такова нещо, а Кирило-Методиевата етимология на първия е ревизирана от другите двама.

Мм, не знам. По мои впечатления общоприетото схващане е за разпространение в праславянския период. Заемането на християнски термини между различните славянски езици е доста рядко явление в етимологичните речници. Например съвременната руска дума крест според Фасмер е заемка от църковнославянски, но съществува и изконната староруска дума крьстъ < праслав. *krьstъ. Може би има и друго общоприето схващане (извън езиковедските среди?), но не съм попадал на него.

Днес постовете Ви са особено наситени с хумор, г-н Тамарин. Истинско удоволствие за читателя

По всичко личи, че във форумите със звучното име "БГ-Наука" все пак ще се наложи да чертаеш и стрелкички

Разбира се, подобен възглед е застъпен в научната литература, а също и коментиран от изследователите:

Приемам забележката и ще погледна речника подробно при възможност. Предполагам че става дума за Словарь народных географических терминов. Мурзаев Э.М.

Според славянската хипотеза (по мое мнение най-силната към момента) думите рус "светлокос" и Русь са сродни и имат общ праславянски корен *roud- "червен" с окончание -so. Това означава, че са се развили самостоятелно от този корен, а не че Русь произхожда от рус (или че всички руснаци са руси ).

Atom, би било хубаво и полезно, ако се придържаме към терминологично и методологично по-издържани разсъждения. Великоморавия съществува след IX в. Праславянският език се разпада окончателно през VII в. Няма как да има праславянско заемане от великоморавците. Не знам какво разбираш под "разколебано използване на термините", но една от най-ранните употреби на думата църква е от края на IX в. в западнославянски писмен паметник (Киевские глаголические листки), при това в архаичната словоформа циръкы, различна от южнославянските форми и вероятно пряк рефлекс от второто -i- в гот. *kirikô. Именно това кара Фасмер да говори за големи фонетични трудности при старовисоконемската етимология, където тази гласна отсъства. Не знам и каква липса имаш предвид в Полша, но думата си съществува (cerkiew). Като цяло оставам с впечатлението, че си приел някаква хипотеза (за мен не е ясно точно каква) и търсиш на всяка цена факти в нейна подкрепа. Освен това приемаш нещо за възможно и в следващия момент го представяш като факт. Например "възможна е латинска заемка" > "заемката е от латински" или "възможно е южнославянско влияние" > "влиянието е южнославянско". Покрай последните постове темата ми стана интересна, затова ще те помоля, ако не те затруднява, да опишеш с две думи твоята хипотеза за делото и мисията на Солунските братя. Според мен няма голям мегдан за импровизации - разработват в Полихрон писменост въз основа на своя славянски диалект, доста по-късно се явява необходимост от мисия във Великоморавия и там прилагат на практика разработката си. Със същия успех можеше да се появи мисия и на Балканите, и при антите. Има разбира се възможност първоначалният замисъл да е бил за християнизация на Балканите, но това е изцяло в сферата на догадките.

Извинявам се за повторението, наистина в момента не съм в най-добрата си историческа и лингвистична форма, но пак не мога да разбера. Защо праславянското заемане да е проблематично? Иначе, на прима виста от статията в ЭССЯ оставам с впечатлението, че фонетиката и морфологията на църква е праславянска. Имаме окончание за родителен падеж -ъve, възможно само след кратко /u/, т.е. *cъrky, което от своя страна изисква кратка закръглена гласна в края на етимона и изключва формите на -a (kirika, cyrica и т.н.). Процесите в първия клъстер cъ- не са ми ясни, а и в момента нямам възможност да си ги изяснявам, но май пак има някакви праславянски преходи.

На този въпрос би могъл да отговори само квалифициран славист или любител с желание и възможности да задълбае навътре в проблема. В момента не мога да коментирам по същество точно този случай - дали са фонетични, семантични или исторически причините. За мен е достатъчно, че двата най-авторитетни етимологични речника изключват тази хипотеза, но и те са писани от хора, ерго не са безгрешни.

Имах предвид връзката между името на града и унгарското име на реката, съответно castrum Hung (днешен Ungvar) и Ung (линк). Ако приемем генетична връзка между двете, то най-вероятно по горната хипотеза реката е получила името от крепостта, което е необичайно.

Atom, не става ясно как от горните факти правиш този извод. Няма логическа връзка. Цитирайки Фасмер, можем да посочим следното: "Точно так же неприемливо толкование как заимств. через народнолат. *суriса". Виж също ЭССЯ 13, 76.

Благодаря за обяснението, професоре. Свързването на европейския топоним Хунг с китайския етноним Хунг (според Старостин Хонг) би било забележителен принос в евразийската проблематика, доколкото разбирам в пряка връзка с проблема "хунну - хуни". Посочената от Вас междинна топонимика изглежда доста ценна в този контекст. Притесняват ме само два момента в горното изложение. Първо, ако приемем името на град Хунг като рефлекс на етнонима Хунг, би трябвало да приемем и хидронима Унг като рефлекс на едно от двете. Това би било доволно рядко явление - произход на хидроним от ойконим или етноним. Второ, марката uuangar- [вангар] се ситуира през IX в. някъде в Централна Европа (около Залцбург). Това прави етимологизирането въз основа на източнослав. вангар малко проблемно, но може би не и невъзможно. Иначе мнението Ви е много интересно.

Източноиранският произход на етнонима Русь е една от популярните хипотези, но съм останал с впечатлението, че към момента не се подкрепя от водещите лингвисти. В обширния анализ на осет. ruxs "светъл, светлина" Абаев напълно игнорира тази възможност (ИЭСОЯ II, 435), същото прави и Максимович в задълбоченото си изследване от 2006 г. Трубачов директно отхвърля предположението като "лишенное, как я думаю, лингвистической опоры" (К истокам Руси, 1993). Наред с другите аргументи, една от основните причини за това отхвърляне е наличието на -t- в праславянската форма, рефлектирало във фин. ruotsi (< *rutsь / *rutsi). Докато при индоарийската и славянската хипотези тази съгласна е закономерно обяснима, то иранският фонетичен модел я изключва. Това означава, че всеки опит за източноиранска етимология на Русь би трябвало да е придружен с надеждна етимология на финската лексема.

Благодаря Ви за отговора, проф. Добрев. Прабългарската дума *täŋgir е посочена в контекста на тюрк. *täŋgiz с евентуален множествен суфикс -z при семантичен ред täŋ "река" > *täŋgiz "област с много реки, езеро, море" ((ЭСТЯ III, 194-195). В подкрепа на това словообразуване могат да се посочат и унгарските хидроними, носещи сходна семантика "езеро". Извън огурската група се реконструират формите пратюрк. *tEŋ "река", пратунг. *tēŋ- "равнина", праяп. *tani "долина", оттам и праалт. *t'eŋa "равнина" (EDAL, 1417). В рамките на тюркската група съществуват формите taŋda (EDT, 512) и tengi (ЭСТЯ III, 194). Всичко това навежда на мисълта, че прабълг. *täŋgir би трябвало да се члени морфологически на тюркска основа, най-вероятно с мн. суфикс -r, което би изключило семантичния нюанс "малка рекичка". Иранската етимология за мен остава неясна.

Горе-долу същото като Т-72. Чак ме обзе носталгия

Ако е високо в небето, може би е Вега от Лира, но тя не е оранжева. По-вероятно да е Арктур от Воловар - ниско, близо до хоризонта. Използвай този сайт, чуден е за любители - http://www.heavens-above.com

Това по принцип може да се осъществи, но не и в условията на демокрация. За да се отнеме свободата на вероизповедание, държавата трябва да се оттегли практически от всички международни споразумения. Следва изолация, бунтове, спад на жизнения стандарт и рай за опозицията. Съответно управляващите или губят властта и отиват в затвора, или налагат диктатура. Има доста примери, когато схемата е проработвала, но в края на краищата все идва някой да те демократизира.

Глишев, те си съществуват, но идеята е да не се появяват нови Погледни например Конвенцията за намаляване на лицата без гражданство от 1961 г., чл. 8 и 9.

Мисля, че според международните норми не може да се отнеме гражданство на човек, който не притежава друго. Т.е. хората не могат да се оставят без гражданство. Освен това, също както и при нас, гражданство по рождение май също не може да се отнеме.

Всеки ден има бомбардировки, даже напоследък ги засилиха. Бунтовниците затова отбелязаха лек напредък.

Те понятията са си изначално смесени, доколкото hungar < onogur с контаминация на hunni (Фасмер; или с протетично h- според други). Въпросът беше какво общо има всичко това с град Унгвар, но малко се отплеснахме

Статията е интересна, благодаря ти. Наистина, доста глупости съм срещал там, но и много полезни неща. Сведението за "оногурската марка" се среща и при Рона-Таш: uuangariorum marcha "the marches of the Vangaros" За съжаление страниците с анализа не са достъпни, но лично мен тази комбинация uua- [va-] в официална даритрелска грамота малко ме притеснява. Някак трудно се връзва с началното о- в оногур, за да определим марката нато "оногурска".

Никога не съм чувал за въпросната марка, признавам си. Би било интересно да се погледнат източниците. Чисто хипотетично, съществуването на такава административна единица трудно би могло да се обвърже по някакъв начин с топонима Унгвар / Онгвар. Първо, Франкската империя никога не се е доближавала до тези територии. Второ, фонетиката и морфологията не го позволяват.