Кухулин

Няма смисъл да търсим отговорите в миналото. Светът е динамичен, нещата се променят постоянно и трябва сами да си генерираме отговори. Или някой да ни ги генерира.

По времето на Хрушчов Крим не е бил автономна република. А виж, договорните отношения на Автономна република Крим и Украйна са интересна тема, заслужават си дискусията

Прогресът се крепи на проблеми, в това число и на войни. В този смисъл особеностите на нашия биологичен вид засега вършат добра работа. Въпросът е да държим проблемите в оптималната зона - нито много леки, нито много тежки.

Именно така, но не са приоритет в момента, а са в основата на българската идентиност. Ако искаш да ликвидираш тези "инерции", трябва тотално преформатиране на мозъците.

Това не е в сила за етническите нации, към които засега спада и българската. Българите възприемат даден човек като българин, ако майчиният му език е български, а не ако е юридически обвързан с българската конституция.

Общата цел в парадигмата на българския национализъм е била борбата за национално обединение в рамките на българската етническа нация. https://bg.wikipedia.org/wiki/Войни_за_национално_обединение_на_България Днес въпросът е безкрайно усложнен и за да се постигне национален консенсус, трябва обновен идеологически фундамент. Но теоретически може да се постигне, национализмът в никакъв случай не ни е чужд. Все още.

Е, по тази логика цялата морална надстройка на обществото е античовешка. Тя затова съществува - да подтиска примитивните човешки стремежи и да изгражда разни противоестествени ценности. Иначе няма как да живеем в социални групи, толкова различни от "природно заложените". Проблемът на съвременния "псевдолиберализъм" не е в "античовешкото му лице", а в ниската му ефективност. Същото се отнася и до нацизма - човечеството няма полза от него. А твърде вероятно вече няма полза и от меките му форми - разни вариации на национализма.

Или изобщо - ubi bene ibi patria

Ами да ти кажа, в Г25 има пет румънки от Трансилвания и само една от тях е изтеглена към унгарците. Другите четири са неотличими от българите. За съжаление мъже няма.

Тълкувам ги в смисъл, че населението на българските и румънските земи се е мешало активно в продължение на векове, чак до средата на миналия век. Къде по своя воля, къде насилствено...

Това прилича на някакъв майтап Ценностите на просвещението, въплътени в делото на Кирил и Методий Приоритети, традиции, насърчаване... Нещо не ми се вярва в съставянето на горния текст да са участвали юристи.

Това възражение не е много ясно. Ако в едно християнско общество си християнин, естествено че си "наш". Това обаче никак не пречи да се колите един друг. Дори кръвната общност не е застраховка - понякога брат коли брата по-зле и от християнин Тук има един неясен момент - дали българският национален интерес съвпада с интереса на България и ако да - в какво се състои.

15 години по-късно:

Подробно сме разисквали въпроса в няколко теми - трябва да се ускори научно-техническият прогрес, да се осъществи скок в енергетиката и усвояването на Космоса. Да се избяга от Парадокса на Ферми. Това обаче не е за тази тема.

Ами трябва, налага се. Ако искаме да излезем от дупката, където сме се заврели. А вече под каква форма ще е мотивацията - физическа, икономическа, идеологическа - това ще го решават китайските политработници

=> https://www.forumnauka.bg/topic/24980-konsumatorsko-otnoshenie-km-demokraciyata/page/16/#comment-566163

Като теглим чертата, получаваме класическа картина на така наречената "етническа нация". За яснота можем да заменим "култура" с "език", по Паисий. Обърни внимание, че тя е различна от "гражданската нация" на Левски, която е по френски модел. Затова етносът хем има значение за лоялността, хем няма. Това е един от моментите, които българските идеолози трабва да решат - България еднонационална държава ли е, многонационална ли е... Абе... аз съм по-скоро "глобалист" от не много ясен тип

Няма никаква причина, просто се мъча да изясня картината, която ти е в главата. Аз например обичам циганите като българите, т. е. умерено Но в твоята координатна система циганите заслужават далеч по-малко любов, защото са ти доста "по-далечни роднини" от българския народ. Добре ли разбирам?

Е, аз не общувам много с израелски скинари, но с български - редовно и обширно. За добро или лошо И с палестински араби ми се случва да общувам, оригинални. Положението е страшно, спор няма.

Аз не те питах за равенството пред закона, а за любовта. Обичаш ли в рамките на твоето родолюбие законопослушните цигани така, както обичаш законопослушните българи?

Тук малко са се омешали нещата. Хем етническият произход е без значение, хем любовта е към семейството и народа като цяло. Вие, родолюбците, обичате ли циганите? Питам, за да калибрираме малко координатната система

=> Горе-долу така мислят. Плюс някои специфични неща за евреите. Всъщност разговорите на патриотични теми рано или късно опират до евреи, няма друг вариант А иначе родолюбието е като всяка друга любов - можеш да обичаш много жени, можеш да ги обичаш всичките, но една от тях - най-много. Или мъже, или каквито там са локалните ценности. Ако преминем от метафорите към реалността, става дума за лоялност спрямо определени социални групи. Индивид, семейство, род, близки и далечни съседи, етнос, нация, класа, раса, религия, биологичен вид. Национализмът поставя максималната лоялност върху нацията, но това не означава нулева лоялност да речем към семейството (или към себе си). Това са крайни варианти или на европейски език - екстремизъм. Нормално човек е лоялен в различна степен към различните групи и в това няма нищо лошо.

Както стана дума по-горе, никой не разбира къде са националните цели и идеали. Поне доколкото аз имам впечатления.

Възможни са различни гледни точки. Някои намират причина в глобализма. Други смятат национализма за зло (не без известно основание). От друга страна идеологическата обосновка на българския национализъм не е много ясна. Виждаш по-горе - ще черпим смелост от предците и прочее лозунги. Неясна ситуация на този етап. Нацията има нужда от духовни лидери със силна философска позиция, ама нали...

Историята трябва да се чете с разбиране. Всяка ситуация е специфична и няма как да търсим "поучителен ефект" без анализ по същество. Българските земи са били най-процъфтяващите в цялата Османска империя. Богатство се е трупало именно заради общия пазар. А когато се натрупа богатство, следва борба за независимост. Богатите предпочитат властта да е в техни ръце, а не в някаква неподконтролна бюрокрация. "Овчите основи на българското възраждане" каваше някой от нашите историци. Проф. Пантев, ако не се лъжа. Всичко това е било идеологически обосновано, разбира се. Робство, национализъм, славянско братство и прочее. Ако много държиш да прокарваме аналогии с днешнта ситуация, има теоретична възможност. Можем да продължим икономическия разтеж в рамките на ЕС, като използваме всички възможни инструменти - пазар, субсидии и т. н. Един ден, когато нещата там тръгнат на зле, можем да се отделим богати и силни. Проблемът в случая е, че нямаме достатъчно време. Българската нация се топи доста по-бързо от необходимото. Ако искаме да я съхраним, тази стратегия няма да ни свърши работа.