Кухулин

Напълно съм съгласен, по това не може да има спор. Въпросът е, че на професионално ниво този интердисциплинарен подход изисква висока квалификация във всяка от дисциплините. А колкото до кавказките и сарматските алани, за мен общото е дълбока мистерия. Като изключим езиковия компонент, разбира се.

Ако беше ПСА, с всяка нова проба координатната система щеше да се променя и нямаше да е съвместима със старите диаграми. Била е ПСА едно време, с първия комплект проби... Много публикации наричат ПСА неща, които не са ПСА. Просто за нагледност и по-лесно визуално възприемане.

Г25 не е ПСА, защото компонентите не са принципни. Недей да се правиш на артист

Можеш ли да кажеш с две думи за какво точно иде реч, защото имам само най-обща представа и не съм задълбавал.

Не разбирам много добре за какво става дума. Принципните компоненти са просто координатна система, в която се изобразяват процесите. Избрани са така, че когато проектираш 400000-мерен процес върху тази координатна система, в проекцията се губи най-малко информация. Тази загуба никога не е нула, но практиката показва, че при десетина ПС вече не оказва никакво съществено влияние. Даже при по-малко. Но три ПС например не стигат за сериозен анализ. По принцип сигурно е възможно да определиш ПК1,2,3... (т. е. координатните оси) чрез разни сметки с ф4, но да ти кажа честно - за мен смисълът на това упражнение остава загадка. ф3-статистиките и на мен много ми харесват, особено в техния Д3/Г25-вариант А иначе сериозно, прав си - ф3(А; Б, В) показва дали А може да е микс от Б и В. При положителна статистика вероятността е 0. ф3 съвпада с ф4, когато векторите имат общо начало, тук според мен няма какво толкова да се дискутира.

Евала му правя на Южняка, че изобщо полага усилия да ни обяснява това-онова. Разбираш ли, има една съществена разлика между любители и професионалисти - едните го правят за кеф, а другите от това живеят. Оттук следва другият проблем - ние с теб и да изплющим някоя глупост, дреме ни на шмайзера. А в професионален план това носи различни рискове. Ето, виждаш какво става в съседната тема. Не ми е много ясно как са организирани нещата там и защо такива видни и доказани археолози трябва да се занимават с достатъчно сложна генетика, но явно се налага. От това уважението ми само расте, но възникват въпроси...

Не ни върши работа. Идеята е следната: Забелязали сме, че има някаква необичайна близост между балкански халколит и минойците. Или просто искаме да изследваме тази хипотеза - има ли някакъв поток на гени между двете популации. За целта трябва да конструираме вектори, които при липса на поток дават ф4 = 0, а при наличие на поток бягат от нулата. Не просто да копираме кой какви вектори е смятал по изследванията, а да конструираме най-подходящите вектори за случая. Първо, популациите се дефинират във времето. Не можем да търсим поток между две конкретни точки, а между два вектора, на които лежат тези точки. Примерно да се явяват единия край на векторите, но не е задължително. Потокът ще измени ъгъла между двата вектора. Значи, ако искаме точност в пространството, векторите трябва да са сравнително къси. Потокът обаче може да не е директен от вектор до вектор. Няма значение колко и откъде са обикаляли гените - щом са стигнали от едната популация до другата, значи са отклонили вектора. Второ, трябва да сме сигурни, че без поток векторите ще са перпендикулярни. За целта не трябва да имат изначално споделен дрифт. Всеки вектор, това е най-краткият път по дървото между две популации. И тези два пътя не трябва да имат общ участък. При това положение те са напълно независими, следователно перпендикулярни. Така трябва да избираме двете двойки популации. В тази схема според мен Мбути изобщо нямат място, само пречат. Взимаме например векторите "минойски неолит -> минойски бронз" и "български неолит -> български бронз". Къси, независими вектори. Наистина, може да има проблем със статистическата значимост, но това после. Поне аз така разбирам нещата. На този етап. Но може и нещо да съм объркал.

Важното е, че почнахме да му хващаме цаката. Не е много красиво така като цъкаме и не знаем какво цъкаме. Трябва нещата да се разбират в дълбочина.

Така. Последните два часа медитирах върху разни щанги, дъмбели и нЕкои други интересни обекти у нашио фитнес. В резултат стигнах до следното прозрение: Бачо Тантине! Мозъка ни изгорЕ от таа люта рикия, дето я сУшим като чешмяна вОда. ОстанАли са ни по три неврона като на горски патици и затова се мъчим да вкараме многомерното снипово пространство в опростен четиримерен модел - тримерно дърво на живота расте във времето. Че ни е по-лесно да си го въртим у главите. То обаче не е четиримерно, а много-много-мерно. И ако няма взаимодейтвие между обектите, всичките чукурнайсе бимбилиона вектора са перпендикулярни ВСЕКИ със ВСЕКИ. Всеки прав ъгъл си е в отделно измерение, без да се допълва с останалите! И ф4 дава нули между всички вектори, които не са взаимодействали никога, вкл. при раждането си. Без значение кога са се родили популациите и колко са се отдалечили една от друга. Може Хасково да се засели в Москва, а Марс да направи гравитационен лупинг около небесната ос, обаче векторите Харманли-Хасково и Венера-Марс ще дадат 0.00(0) (нула) в статистиката. А ако се отклони от нулата, значи или двата вектора имат общ участък по дървото (по пътя на най-кратките дистанции ), и/или някой нерез от единия вектор е скокнал да мърсува в другия... На тая мажорна нота ти предавам щафетата да видиш кой къде с кого, да провериш дали любимата ти златикюнска парантия не е скъсила вектора на някой черен негроид, преди да я изядат вълците. Аз отивам да развъртя малко чакрите, че нещо кармичния баланс съвсем издиша...

Не. Въпросът е кога са се разделили варненци от минойци. Кога са започнали да дрифтят самостоятелно. Оттам вече гледаме каква е реалната дистанция и дали съвпада с хипотетичната неомешана дистанция (2 х дрифта). Ако не съвпада, значи някой с някого се е праскал. И не е идеята да ги смятаме ние, а да разберем теоретично къде се крие тази информация в ф4. Ако се крие.

Е така е, да. Въпросът е какво следва от това. Може да са се мешали, може да не са се мешали. За да се прецени, трябва да знаем кога са изскочили от ствола и оттам вече дали близостта им е ненормална.

Ти фактически смяташ f3(ЗК; Каритиана, ТЕСТ). Просто пробата от ЗК е много стара и не е успяла да се отдалечи много от главния вектор. Затова и стандартните отклонения са ти толкова малки - векторите са под много малък ъгъл.

С две думи, всяка точка от отсечката АБ отговаря на 25-мерна сферична повърхност. Пробите, разположени върху нея, са пропорционално близки до Б и отдалечени от А. По-старите проби като Бачо Киро остават по-близо до ствола на дървото и съответно се проецират малко по-близо до А, отколкото биха били техните хипотетични неомешани потомци днес.

Ахаааа... https://bg.wikipedia.org/wiki/Окръжност#По_Аполоний_от_Перге Мерси!

Теоретичните основи на цялата цигания: https://www.biorxiv.org/content/10.1101/594333v1.full.pdf

Бистрим с колегата Тантин едни статистики от генетиката, но нещо не мога да се преборя с една крива. Идеята е следната: Имаме отсечка AB и точка C такава, че (AC - BC) / (AC + BC) = k (константа) С малко преобразувания получаваме, че AC / BC = (1 + k) / (1 - k) Е, пита се в задачата каква е тази крива (в равнината), съставена от множеството точки C, отговарящи на горното условие? Нещо като a+b (елипса) и a-b (хипербола), ама a/b. Някой има ли идея как се казва това чудо?

D3 статистиките на Г25 по принцип се водят олекотена версия на ф3, обаче като такава никаква работа не вършат (не умножават вектори и съответно не могат да смятат ъгли). За сметка на това много добре групират пробите по дрифт. Геометричният принцип на действие е следния: проектират цялото 25-мерно пространство върху отсечката АБ по една не много проста, но ефективна система. Съответно с тези проекции можеш да си построиш дървото. Например: Зелените са близо до А, лилавите са близо до Б. Като обърнеш долните и ги залепиш за горните, се получава следното: A: Mbuti -0.35963107 MWI_Hora_9000BP:I2966 -0.28818993 Bantu_S.E. -0.24944793 Cameroon_Mbo -0.23570414 Yoruba -0.09234041 Madagascar_Mikea -0.06835346 Ethiopian_Oromo +0.06054105 Tunisian_Berber_Matmata +0.07550433 Egyptian +0.09994241 Saudi +0.12719212 GEO_CHG:KK1 +0.13202516 Georgian_Kart +0.13302667 SRB_Iron_Gates_HG:I4878 +0.13662891 Iranian +0.13929635 Bulgarian +0.14348748 English +0.14355476 BGR_Bacho_Kiro_MUP:BK-1653_merge +0.15067058 Ukrainian_Dnipro +0.16859680 Finnish_North +0.20714189 RUS_Samara_HG:I0124 +0.22312168 CHN_Tianyuan:TY +0.23549222 Bashkir +0.26356426 RUS_MA1:MA1 +0.26678735 Yakut +0.27460715 Mongolian +0.29878793 Yukagir_Tundra +0.45741450 Eskimo +0.49130384 RUS_Old_Bering_Ekven +0.90352935 Bolivian_LaPaz +0.93611660 PER_Laramate_900BP:I1742 B: Karitiana Бързо, лесно и ефективно

В тези публикации няма достатъчно проби от българското желязо и никакви от късната античност. Само някакъв заблуден византиец, кой знае откъде попаднал тук.

Тази звездичка пред rauk означава, че някога е било раук, но към средноиранския период вече не е. Звуците се променят с времето, т. е. хората започват да произнасят думите различно. Колкото до истинското име на Аспарух, няма кой да ни го каже, за съжаление. Хората пишат по изворите, каквото им падне или каквото им се плаща. Може да е Аспарух и да са го деформирали до Аспархрук/Есперих/Испор. Може да е обратното. Пръстени и прочее не мога да коментирам, не съм запознат с археологията на обекта.

Хм. Благодаря за разясненията. Ще чакаме с нетърпение официалната публикация.

Проблемът на Г25 не е в броя на измеренията, а е съвсем друг. И ти много добре го знаеш какъв е. Но това няма никакво отношение към теоретичните въпроси, които обсъждаме по-горе. В статията, която ти линкнах, е обяснено и показано на практика колко принципни компонента влияят чувствително върху ф4. Под 10.

Ако съвременните българи имат 45% неолитен сигнал, а прабългарите имат 40% неолитен сигнал, това означава, че те са "разредили" неолитния сигнал на завареното население до 45%, а не че само тези 5% са от завареното население.

Това е все едно да забиваш пирони с микроскоп. Същата информация можеш да получиш с д3 в Г25, а при малко напън - и с прости дистанции. Ако искаш, вкарай твоите примери вътре и пробвай. На мен не ми е много ясно каква информация дава този микроскоп (ф4) по прякото си предназначение - да засича миксове между отделни клони в дървото. Имам усещането, че доста специалисти я тълкуват грешно тази информация, но още ми е рано да съдя. Струва ми се, че положителните тестове дават възможност за микс, но не го гарантират. А отрицателните тестове гарантират липсата му.

Напълно съм съгласен, че автохтонните културни елементи в българския етнос са близки до нула. Обаче ниските стойности на "тракийския" генетичен компонент трябва да се докажат. Засега лично аз не виждам и помен от доказателство. Но пък и съвсем отскоро съм в темата.