Last roman

Попрочетете Гогол и ще Ви стане ясно колко сее 'отличавал' навремето украинския /или малороския/ от руския. Но темата е за един момент от вековната полско-руска разпра.

Или как този пазар за милиарди, който не подлежи на качествен контрол дори в САЩ печели продавайки опаковки, без заявеното върху тях съдържание на Биологично активни вещества. Някои от тези компании са разпространени и на българския пазар и приемайки техните продукти, вие всъщност хапвате соя и нишесте: FDA Finds Majority of Herbal Supplements at GNC, Walmart, Walgreens, And Target Don’t Contain What They Claim – Instead Cheap Fillers Like Wheat And Soy Powder http://greenfoodmagazine.com/fda-finds-majority-herbal-supplements-gnc-walmart-walgreens-target-dont-contain-claim-instead-cheap-fillers-like-wheat-soy-powder/

За 'Охлюв на склона' няма ли някой желаещ да разказва? Или пък 'Обреченият град'... Изобщо антиутопиите им са номер едно.

Непоправим си, да знаеш :))))

уникални са дотолкова, доколкото са живели изолирани няколко хилядолетия. Ама то по тази логика аборигените в Австралия са най-уникални.

а ето и от древен Рим:

Проф. Попов: Заразихме се от Македония с мания за бутафория Автентичността е важен феномен за психологическото възприемане на паметника, без който всичко може да се разпадне с едно духване Професор Петър Попов е сред водещите български реставратори, специализирал се в реставрацията на произведения на изкуството от Античността, Средновековието и поствизантийския период– стенописи, мозайки, икони. Работил е и продължава да работи по много от най-интересните обекти в страната, сред които Базиликата "Св. София", Бачковския манастир, множество тракийски гробници и др. Той бе един от гостите и лекторите на провеждащия се на 30 и 31 май в столицата семинар на тема „Съхраняване и реставриране: от декоративни повърхности до исторически сгради”, организиран от ИЧЕ – Агенция за пoдпомагане и интернационализация на италианските предприятия в чужбина, италианското посолство, българските им партньори и др. Събитието е принос към повишаване стойността на археологическото и художествено наследство на България чрез опита и технологиите на световния лидер в областта - Италия. OFFNews се срещна с проф. Попов, за да обсъдим тенденциите в реставрацията на исторически паметници на културата и архитектурата, световния опит в областта, провалът на Ларгото, унищожаването на културното ни наследство с цел печелене на пари и възможностите да го спасим. Каква е темата, която ще представите на семинара? Поканен съм в качеството си на специалист по основната тема на семинара, която е консервацията и реставрацията на антични и средновековни артефакти. В случая могилни покрития с гробнични структури вътре, нашите т.нар. тракийски гробници. Едно от нещата, които ще представя, е работата ни по проекта за реставрация и консервация на подовата мозайка от най-ранния храм под Базиликата „Св. София“, който датира от средата на 4-и век, когато се създават условия в тогавашния некропол да се изгради малък християнски параклис. Неговият под е бил с мозайка, която е оцеляла в достатъчна цялост, и ние сега се стараем да направим така, че да я реставрираме и да я възстановим много близо до мястото, където е открита и преди 15 години сме извадили за консервация. Както знаем, Италия е страната в Европа с най-много археологически обекти, и се предполага, че реставрацията е на наистина много високо ниво. Какви са общите неща в практиката между България и Италия, и има ли какво да учим още от тях? Имаме твърде много какво да учим от тях, защото Италия както е люлка на реставрацията и консервацията на паметници на културата и произведения на изкуството от последните няколко века, така има и примери за съответните грешки и неуспехи. Консервацията и реставрацията е изпълнена с не само положителни и напълно успешни проекти. За съжаление или не, това е както в хуманната медицина свързано с много експерименти, непрецизни и недалновидни операции. Засега във всяка една сфера, както в монументалната архитектурна консервация, така и в най-малките детайли на иконите, манускриптите и др. се откриват неща, които не би трябвало да се правят така, но преди 20, 40 или 120 години това е било решението и единственият шанс. В началото на 20 век са открили цимента и с бетон са направили консервация и реставрация на такива неща в Италия, от които сега не могат да се отърват от тази консервация. И при нас има такива случаи, където с цимент през 30-те години е направена консервация на контурите на фрески в църквите в Трапезица, в резултат на което са останали само циментовите поправки, а оригиналът е изчезнал. Не е лесно да се извърши една много добра консервация или реставрация, тя е резултат на много усилие и не една и две грешки. Тъй като практически всичко е имперично установимо, докато не премине изпита на времето, дадена консервация не може да получава хвалебственост, а само критика. Критиката е най-полезното нещо, тъй като няма случай, в който при някой паметник всичко да е перфектно направено. Винаги се установяват разрушителни процеси от вторично естество, било то с повече или по-малко принос на това, което наричаме опазване, с разбирането в онзи момент, когато е взето. Разбира се, нищоправенето не е най-доброто решение. Немислимо е да се лиши човекът и цивилизацията от възможността да общуват с произведенията на Античността, Средновековието. Той е неизменно важен. Затова консерваторите и реставраторите правят всякакви добронамерени усилия да ограничат разрушителния процес. Да го премахнат е почти невъзможно, но да го ограничат е в програмата на добрите реставратори. Защото ние съхраняваме едно състояние на нещата, не съчиняваме, не интерпретираме прекалено. Не можем да направим от факта фалшификат, това е един от най-големите грехове, където автентичността, както у нас напоследък доста често се случва, е подценена до степен, където на наблюдаващия се предава една визия, една фантазия за реставрираните паметници, която почти е фалшива. Доколкото знам, за да се предприемат реставраторски дейности до зъбер, да се зида, трябва да има много ясни исторически сведения и то от повече от един източник? Нашите документи, в които сме полагали символична клетва, е да се ограничим до границите на оригинала. Всички хипотези и реконструкции са възможни само в определена и доста ненатрапчива форма. Нищо не може да се възстанови, оригиналът изчезва бавно и постепенно, такава е съдбата и може би философията на Създателя – всяко нещо да има начало и край, и колкото и да се продължава, не е необходимо то да бъде съчинявано прекалено. Както виждате, в Италия почти никъде никой не си позволява да зида и строи, да фантазира свободно. Дори всички знаят много добре, че огромна част от скулптурите на Микеланджело са със следи на недовършеност – правено и обобщено оставено на фантазията на наблюдаващия. Въображението не трябва да се пренебрегва, то трябва да се уважава, интелигентният човек сам ще възпроизведе необходимите образи дори в детайл. Когато видите един лист пергамент от Евангелие от 3-4 век, някаква окъсана хартия, никой няма нужда и полза от това, ако листът бъде попълнен с целулоза и там бъдат написани, макар и с най-съвършени техники, букви от вече изчезнал вероятно текст. Автентичността е феномен, който е толкова важен за психологическото възприемане на паметника, че само с едно духване може да се разпадне всичко. Затова в реставрацията трябва да има много важен принцип, който да се уважава – че престараването е като преяждането. Какво е мнението Ви за показването на хипотетичната визия на паметници на културата и архитектурата чрез 3D графика и компютърни технологии? Това е най-добрият, коректният и елегантен начин да се подпомогнат въображението и разсъждението, на който се интересува от тези неща. Това не накърнява оригинала и дава свобода с предусловие, че не се говори за натрапчива действителност, а просто се предлага разсъждение. Все повече и повече ще бъде възможно да се възпроизведе каквато и да е хипотеза, защото във всеки случай и обект има поне няколко възможни насоки за развитие на хипотезата – първичната и насложилите се функции. Всеки паметник съществува с няколко периода на развитие, на промени, на преустройства – коя е оптималната дата, кой е оптималният вид на творбата? Ако видите Джокондата без патината, какво? Ако видите ръцете на Венера Милоска, какво ще стане? Чувал съм, че в Древен Рим и Древна Гърция статуите са били оцветени, не са били във вида, в който достигат до нас. Така е, това не означава, че трябва да ги изрисуваме и изпълним с пигмент. Пак казвам, че с феномена на времето оригиналът придобива сложен комплекс от стойности, в който времето и промените, които настъпват, създават достатъчно основание за разсъждение. Канилюрите, счупванията и т.н. не донасят естетическа или художествена по-висша стойност на творбата, но изграждат представата за натрупването на това, което се случва. Епикризата на творбата. Някои хора смятат, че е по-добре археологическите разкопки да бъдат погребани, ако не могат да се възстановят в момента или това ще стане некачествено, съгласен ли сте? Да, да, да, това за България просто трябва да излезе едва ли не като закон – че по-добре да се създадат проекти за затрупване и трайна консервация, че да не се консумира обектът, защото това води до неговото унищожаване. Огромна част от суперструкциите и какво ли още не открито, сега са разрушени само за няколко десетилетия, което налага да се построяват пак, но този път с нови китайски материали. В тази връзка, какво е мнението Ви за последните реставрации, които се направиха на Ларгото, на Цари Мали Град, например? Не съм привърженик, ще трябва друг да Ви отговори по-позитивно и въодушевено по темата. Това за мен не е консервация, това са атракции, които могат да съществуват, но това вече не са паметници на културата. Нито едно копие, нито една визуализация от този род не може да се нарече оригинал. Те са си някакъв оригинал, но са се отдалечили до такава степен от автентичното, че придобиват други стойности. Те са оригинал от 2016 г., не от преди 2000 години. Точно така. Те са атракциони, там може да бъде въведено и модерно изкуство, да бъдат създадени школи за плетене на тръстика, всичко може да бъде направено. Много Ваши колеги са против случилото се и продължаващото да се случва, както сега при Асеновата крепост, защо обаче гласът ви не се чува, а вместо това министър Рашидов посочва двама-трима реставратори, които го подкрепят, и си кара, както си знае? Това е тежък въпрос, свързан с по-лесните пари. Строителството е по-доходоносно, консервацията, която е с много по-малко средства, дава по-скромни резултати, не дава този атракцион. Консервацията създава произведение, което трябва едва ли не да се види в музей. Атракционите и реконструкциите създават възможност на няколко типа продукти да се развият и разцъфтят, като съвременно строителство и много други функции. Като се погледне демократично, произведението на изкуството е многозначително, но етиката предполага то да бъде оставено да въздейства с максимално автентичните си параметри и стройности. Но никой, за съжаление или не, не може да забрани на някого да си направи каквито иска преобразувания с това произведение на изкуството. В епохата на попарта сме виждали какви ли не комикси и превъплъщения на шедьоври от средновековието и античността. Всичкото това не може да бъде забранено, не може да бъде забранено взривяването в Палмира, то се случва, животът е такъв. Сега обаче, ако някой иска да строи взривеното, без да няма дори 3D документация или направено с лазерен скенер заснемане, всичкото това ще е измишльотина. Никой няма да бъде щастлив, ако се издигне Родоският колос. Имаше такива планове. Има, но много са малко хората, които подкрепят, парите ще бъдат сериозни, говори се за десетки милиони. Може би, ако Храма на Афродита в Ефес някой се опита да го издигне с ей толкова големи колони от цели парчета и т.н. Но надали, надали това вече може да въодушеви възприемането. Пак казваме, че автентичното и оригиналното са цехови понятия от изкуствознанието, използвани по-широко. Те не са разтегливи обаче, не се деформират така лесно. Не може от едно копче да се ушие костюм, някои го правят, но съвсем безсмислено. Дадохте пример със стореното от „Ислямска държава“ в Палмира, а и не само там, но това са терористи, а у нас подобни неща се извършват от официалните институции. Може ли да се говори за културно престъпление, ако не за престъпление по закон? Не знам дали е престъпление, това е просто изблик на маниакалност. За престъпление е малко тежко да говоря, аз поне не съм такъв род човек, но това е едно, за съжаление, егоцентрично, маниакално понякога, надскачане на всичко позволено за създаване. Това в Македония стана и ние се заразихме до някаква степен. За мен драмата е, че ние лесно се заразяваме от лоши неща. Можете ли да ми дадете положителен пример за реставрация в България и в чужбина, и за отрицателен съответно? Много са. Положителен пример за реставрация в България е старата казанлъшка гробница, над която по времето на Втората световна война с елементарни средства и брезент е направено перфектно решение за защитата ѝ. Тя не е загубила и един процент за периода след откриването си. Това е добър пример за мен и даже става за учебник. Реставрацията и консервацията не са еднократни кампании, после в годините сме сложили климатични инсталации и т.н. Но се касае за последователност, в която са малко лошите компромиси. За света иначе... Чували сте за пещерата Ласко, която посещаваха заради праисторическите рисунки десетки и стотици хиляди хора, които докарваха пари, туризъм. Но за да се съхрани оригиналът, правилното решение бе тя да се затвори, както сториха, и да се направи в известна дистанция копие – каверна, в която моделираха вътре нещата по същия начин, условно. Това е копие, не са поправяли оригинала. Така би трябвало да се правят и в България нещата, който иска да реставрира замъка Асеневци, крепостта, която никой от живите не е виждал, или еди какво си – около Търново има баири, да си направи един „скансен“ и да си построи там и църкви, и копие на крепост, копие на замък, не да измисля патриаршия, която не е била такава, не да вдига 2-3 метра зидове от тухли, които никога не са били такива. Така се изкривява възприятието, като се пипа грубо оригинала, се стига до положение, че авторът започва да се обръща в гроба си от отчаяние какво правят с неговите неща. В чужбина има отрицателни примери също доста. Там, за съжаление, за да се стигне до по-ранния вид на произведението, се отстраняват вторични или други периоди на наслагвания. Елиминират се покрития, надживописвания на икони и картини, например, в които има друга информация, друга реалност, последващи мода и интереси, които не трябва с лека ръка да се премахват, за да се стигне до руината от някакъв пра-пра-пра период. Така цялата техника на археологията и в България се гради на това, че се отстранява късният период, за да се стигне до по-ранния. Както се случи с Ларгото, където османският и средновековният период бяха напълно премахнати, за да се стигне до римския. Така е, така е. Това са жестокостите в реставрацията, че някой трябва да бъде отстранен. http://offnews.bg/news/Interviu_66/Prof-Popov-Zarazihme-se-ot-Makedoniia-s-maniia-za-butaforiia_630175.html

три синджира роби... Иначе - явно да не се загубят във виелицата

явно и сред турските военни превалират ислямисти и египетският сценарий няма да се повтори.

Теология на шарлатанството: как псевдонауката се превърна в религия Трудно е да се бориш с шарлатаните. Те облъчват наивните хора чрез всеки информационен канал: печатни носители на информация, радиа, телевизии, интернет сайтове, социални мрежи и дори лекции, в които едва забележимо се насочва вниманието на публиката към определена марка продукти. Много хора са жертва на това шарлатанско движение. Те вярват на антиваксърските небивалици, на империята с хранителни добавки, чудотворните лекове против рак, които ни дава природата или нещо друго, което на думи звучи толкова добре, че сякаш е невъзможно да е реалност… И не е! Но може би подхождаме към проблема по грешен начин. Вместо да гледаме на шарлатанството като форма на интерпретиране (грешно) на познанието, трябва да гледаме на него като на религия. Изглежда, че за огромна част от хората (най-често лековерни и без критична мисъл) псевдонауката се е превърнала в религия – съдържа сътворение, демони и върховно спасение. Замислете се… Митът за Сътворението. Всяка религия се основава на мит за Сътворението на всичко, а Шарлатанството не е по-различно. Сътворението при шарлатанството много наподобява на това при юдео-християнските вярвания, но главната роля на Бог в този случай се изпълнява от самата ПРИРОДА. Природата е създала човешките същества да функционират по един перфектен начин и да живеят в Палео градината на Рая, в която всички ядат органична храна, спортуват редовно, лекуват се с народна медицина, което обяснява и тяхното дълголетие. Истинска идилия без химия . Но какво се е объркало? Грехопадението. Както всички знаем човешкият вид е изпаднал от Рая. Змията в Градината на изобилието всъщност е Технологията, която е примамила хората далеч от Природата. Резултатът е видим – развили са се заболявания като аутизъм, рак и наднормено тегло. Болни сме, защото ядем от Дървото на познанието. Демоните. Пренаселени с демони. Може да не можем да ги видим пряко и определено не можем да ги открием с модерните ни научни технологии. Разбира се не ги наричаме демони, а токсини. Токсините функционират като демони. Те са навсякъде. Те са дяволски творения, които пируват на гърба на слабите. Предопределението. Калвинистите са вярвали в предопределението, което им позволило да идентифицират духовно избраните по своето материално богатство и успех. Шарлатанството има своя версия на предопределение. При него духовно избраните могат да се разпознаят по доброто си здравословно състояние. Късметът няма роля в калвинисткото предопределение. Не си забогатял поради късмет, умения или знания. Късметлия си, защото си избран от Бог. Късметът няма роля и в шарлатанството. Не си здрав, защото си късметлия. Здрав си, защото си един от избраните. Може би трябва да се спомене, че хората, които се разболяват може би са направили нещо, за да заслужат заболяване или са увредени от демони. Да се ваксинираш или да пиеш антибиотици е нещо, което може да ви донесе гнева на Природата Дяволът. Дяволът си променя формата. Един ден той е технологията, на следващия е Биг Фарма, а после може да е дори Бил Гейтс. Дяволът е отговорен за заболяванията, а единственият начин да останете здрави е да осуетите плановете му. Как? Като откажете това, което ви предлага Дяволът: ХИМИЯ ! Какво е химията в религията на Шарлатанството? Според науката „химикалите“ изграждат абсолютно всеки вид материя, но не и според Шарлатанството. Според тази идеология химия е всичко, което има дълго, сложно и страшно име. Екзорсизмът. Заболяванията са причинени от токсини, демоните на псевдонауката, така че не трябва да се изненадвате, че лечението включва екзорсизъм. Той включва прогонването на демоните чрездетоксикация. Вярата. Подобно на всички религии и Шарлатанството се нуждае от вяра, тъй като не може да се докаже дали работи, или че е истина. Но в Шарлатанството вярата се нарича „интуиция“. Пример: Не е от значение за антиваксърите дали има реална наука, която да подкрепя техните твърдения, защото интуицията им подсказва, че ваксините причиняват аутизъм. Те отхвърлят всякакво рационално обяснение и като истински вярващи смятат, че силната вярва в присъствието на реални доказателства се счита за символ на отдаденост, а не наивност. Свещениците. Всяка религия има своите свещеници, които снабдяват „нуждаещите се“ с шарлатански пособия и услуги. Но вместо да предложат реално лечебни терапии, шарлатаните предлагат (срещу заплащане) суеверия и подкрепа при отхвърляне на всичко рационално. Те продават субстанции без никакви лечебни ефекти (билки, хомеопатия) и предлагат приятелство и съпричастност, които заменят реалните знания. Молитвата. Шарлатаните създават грешната представа, че молитвите и магическите заклинания могат да лекуват дори рак. Това се постига чрез изграждане на илюзия и ловки лъжи. Спасението. Целта на Шарлатанството е същата подобна на всяка една религия – да бъдете спасен и приет в Рая. В случая на Шарлатанството Раят е илюзорната представа за перфектно здраве, което е сътворено от Природата. Идеята, че Шарлатанството е религия всъщност ни подсказва как трябва да гледаме на него. Много е трудно да убедиш вярващи хора с реални аргументи. За съжаление подобряване на научните познания и особено специфични познания в определени дисциплини (имунология, онкология, биохимия) е неефективно. Трудно е, когато силната вяра при наличието на реални факти се определя като пълна отдаденост. Когато поставяме под въпрос твърденията на антиваксърите, ние не поставяме под въпрос определени емпирични твърдения, а цялата им идеология. Следователно не би трябвало да се учудвате, че в САЩ някои лекари получават смъртни заплахи от антивакс активисти. Шарлатанството не е просто невежество спрямо основни научни принципи. То рефлектира върху погледа върху света, който позволява на хората да контролират своите страхове. Жертвите на Шарлатанството вярват, че им е писано да се завърнат в състояние на пълно здраве благодарение на Природата и натуралното. Късането на връзката между хората и Шарлатанството ще има нужда от нещо повече от добро научно образование. http://6nine.net/2016/05/30/теология-на-шарлатанството-как-псевд/#more-2305

Да де, идеал за епическа/утопическа личност. Само че няма такова животно в природата.

ама не му пречи да опита да съсипе държавата си и да предизвика широкомащабна криза в региона.

идейката на Ранд е доста по-различна от класическото определение за демокрация /тя лансира схващането че силни, можещи и способни хора, трябва да управляват неспособните, без оглед на моралните качества на първите/ и донякъде се доближава до утопичната философия на Платон за държавата. И е също толкова неприложима, колкото е и идеализираното кастово общество на елина.

'нормално' е, щом султан Ердоган плю на делото на Ататюрк и копнее да възроди Османската империя.

Оплакващите избитите полски военни удобно забравят за оставените да измрат от епидемии в полските лагери около 20 000 пленени червеноармейци през 1919-1922 г. Което си е геноцид. Както казах - историята на руско-полските взаимоотношения е дълга и е низ от размяна на взаимни удари. Няма прави и криви, просто такива са им съседските отношения. Но определено в исторически план руснаците са били доста по-хуманни към поляците, когато са били по-силни. Това е и смисълът на темата. Да не я разводняваме с мнения за различни исторически периоди.

неоосманизмът софициално си показа грозната зурла и пак чука на вратата на Европа. Поради импотентността на Брюксел, цялата ни надежда е в кюрдите.

то дозата прави отровата, така че не ближи силиция. Има много по-безопасни и действащи само в чревния тракт медикаменти.

Много правилно отклонение. Поляците покрай вековното противопоставяне с Руската империя, винаги са се стремяли да откъснат етнокултурно територии, населени с малороси и великороси, насърчавайки католицизирането и полонизацията им. Моите впечатления са същите - след 1991 г. украинският език доста се поополячи, съвсем нарочно и методично се натрапваха какви ли не митове за 'украинска нация' от памтивека, измисляше се нова история - величаеха се откровени предатели и нацистки колаборационисти. Всички видяхме до какво доведе това. За интересуващите се от темата за създаването на Украйна, мога да препоръчам ето тази книга: http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Polit/shirok/

мдам, ефектът на Дънинг-Крюгер в действие. Живи и здрави и не правете това вкъщи.

Stunning 3D Animations Showcase The Internal Layout Of The Roman Domus (House) From the historical perspective, the Roman domus (house) was oddly enough not exactly ‘Roman’ in its character; rather it was possibly inspired by a few older Mediterranean cultures including the Etruscans and the Greeks – as is evident with the architectural focus on the central courtyard. Now beyond origins and influences, a typical Roman domus served as a dwelling for the Roman familia, while being (sometimes) used as a ‘personalized’ center for business and religious worship. As can be deduced from these functions, the extensive domus were constructed for the higher middle class Roman citizens – and even then there were no standardized forms of the ancient dwelling-type (though ‘on an average’, there were probably 8 domus per city block). In any case, the resourceful folks over at Ancient Vine and Museum Victoria have given a go at virtually reconstructing the typical Roman domus of a ‘well-to-do’ family – and we daresay they have succeeded in portraying the dynamic internal layout of the Roman ‘domestic’ side of affairs. The Atrium – The video starts off with what is known as the atrium section of the Roman domus. This central hall was the focal point of the entire house, and was accessed from the fauces (a narrow passageway connecting to the streets) or the vestibulum. Now like its modern-day counterpart of a living room, the atrium was the semi ‘public’ area (pars urbana) that was primarily used for entertaining the guests – and thus it was typically the most decorated section of the entire domestic scope. Now intriguingly enough, the animation showcases a rather curious opening along the ceiling, which was actually called the compluvium. Used primarily for ventilation purposes, this conspicuous aperture also allowed the entry of rainwater, which was then collected on the floor-based cavity known as the impluvium and then passed on to the underground cisterns for household usage. The video continues by showcasing the rooms that were attached to this central hall of the atrium. Most of these enclosed spaces comprised the cubicula, which were basically bedchambers of the house (few being also located on an upper floor); and they were accompanied by the lararium(household shrine at one corner), slave/servant quarters and latrines of the house. These rooms were often flanked by the alae (side rooms), which further led to the triclinium (dining room) at the corner of the atrium. Now the dining room was considered as a privileged place by the ancient Romans. Triclinium in itself roughly translates to ‘three couch place’ because the guests treated here (with lavish dinner parties) often ate and drank their sumptuous fares by lying on their sides on the couches that were arranged in a U-shaped fashion. The last room of the atrium that ultimately connected with the peristylium (the rear open-air courtyard) usually consisted of the tablinum or ‘office’ of the paterfamilias – the male head of the household. The video aptly depicts this section as the official spatial zone with the low-table that stored all the important documents and business dealings. Now oddly enough, if we look closely, the atrium of the Roman domus didn’t seem to have any window openings that faced the streets. This was probably because safety was still a primary concern of the well-to-do citizens of ancient Rome, even when the city (and the empire) was at the apical stage. The Peristylium – As we mentioned before, the peristylium was the open-air courtyard behind the atrium, and it was usually colonnaded along its square (or rectangular) perimeter. Mainly used as a recreational zone for the children to play and for the family and guests to walk around, the peristylium combined the attributes of a garden and a courtyard, while sometimes also flaunting its central fountains. In some cases, this open-air colonnaded courtyard was flanked by cubicula (bedrooms) and a triclinium– the aforementioned dining room from where the guests could pleasurably view the inner garden while feasting. The peristylium was also connected to the culina (kitchen) and other storerooms. And finally, this courtyard was flanked on its rear-side by a curious arrangement known as exedra. The exedra was basically a large and often decorated room with elaborate mosaic floors. This space also carried forth the thematic element of a garden with its unique wall paintings and frescoes. Some Rome domus additionally boasted the hortus (garden) – the actual garden that was situated at the rear-most part of the entire house compound. This particular video with its amazing animation (sourced from Gilles Saubestre’s YouTube channel) showcases the Roman domus of Domitia Longina, wife to the Roman Emperor Domitian, who lived from 55-126 AD. Suffice it to say, the house was bigger than the typical Roman domus, and as such also consisted of a thermae – a bathing facility specifically constructed within the compound of the residence. http://www.realmofhistory.com/2016/05/27/3d-animations-layout-roman-domus-house/

мога да препоръчам само шивачи, изработващи римско облекло.

а не съм аз, просто и на мен този период не ми беше много ясен, затова го пускам тук. Действителността е доста по-различна от романтичните алегории на някои наши революционери как 'руския ботуш' мачкал полската китка на славянството.;) А Пушкин говори за 'добрата семейна разпра' между Полша и Русия, продължила 5 века, като ту едната страна вземала надмощие, ту другата.

185 лет назад, 26 мая (14 мая по старому стилю) 1831 года, в битве у городка Остроленка на реке Нарев решалась судьба Польши. Русские и польские войска выясняли, кому надлежит править польскими землями – и в каких границах. Исторический контекст После сокрушения Наполеона монархи-победители перекраивали карту Европы, расширяя свои государства за счет владений французского императора и его союзников. Герцогство Варшавское, плод трудов Бонапарта, также не избежало этой участи. Основная часть его территории с более чем половиной населения досталась России, герцогство Познанское отошло Пруссии, а Величка с ее соляными копями – Австрии. Краков с окрестностями был превращен в вольный город под «покровительством» этих трех государств. Было оговорено, что поляки, «как российские подданные, так равномерно и австрийские и прусские, будут иметь народных представителей и национальные государственные учреждения, согласные с тем образом политического существования, который каждым из вышепоименованных правительств будет признан за полезнейший и приличнейший для них, в кругу его владений». В этом и была загвоздка. Правительства государств, разделивших Герцогство Варшавское, с одной стороны, и сами поляки решительно расходились во взглядах о полезности. Карта раздела Варшавского герцогства dic.academic.ru Император Александр I после огромных потерь и расходов на целую серию наполеоновских войн (не забудем о сожжении Москвы и разорении нескольких западных губерний) жаждал мира и стабильности. Поэтому Царство Польское всячески задабривалось. 13 мая 1815 года его жителям было объявлено о даровании им конституции, самоуправления, собственной армии и свободы печати. Польский язык становился государственным и обязательным в администрации, суде и армии. Раз в два года для обсуждения законов должен был собираться сейм из двух палат. В нижнюю палату сейма могли избираться депутаты от дворянства и городов, причем количество избирателей в Польше превысило число таковых во Франции того времени (100 000 против 80 000). Если в 1815 году население Царства составляло 2,7 млн человек, то в 1830-м — уже 4 млн. Почти вдвое выросло и население Варшавы. Пошлины на ввозимое в Россию сукно из Польши уменьшались до 1%. Польская армия мирного времени достигла численности в 35000 человек, и при этом получала оружие из России. Благодаря сроку службы в 8 лет на основе конскрипции (выборочного призыва) большое число жителей Царства постепенно получило опыт военной службы, что, при необходимости, позволяло удвоить армию. Но часть поляков желала гораздо большего — восстановления независимости Польши, причем в границах 1772 года. А назначение в августе 1826 года наместником Польши великого князя Константина Павловича вместо умершего Юзефа Зайончека выглядело в их глазах угнетением. Константин не любил служивших ранее Наполеону польских офицеров, всячески их оскорблял и наказывал. Польским патриотам казалось, что стоит только начать восстание в Варшаве, как городу на помощь придет своя армия и части из польско-русских губерний. Оказавшаяся после раздела в Пруссии Познань считалась «горнилом пламеннейшего патриотизма», поэтому считалось, что и ее народонаселение тоже восстанет разом. За считанные дни численность армии благодаря резервистам и волонтерам увеличится до 180000 человек при 276 орудиях. Поэтому восставшие смогут начать наступление на Киев, Бобруйск, Динабург (Двинск, будущий Даугавпилс) и Ригу. Более умеренные предлагали не сражаться против Пруссии и Австрии, а ограничиться восстанием только в польско-русских губерниях. Начало восстания В ночь с 29 на 30 ноября в Варшаве вспыхнуло восстание. Константин Павлович только чудом не был убит в Бельведерском дворце. Первыми жертвами восставших поляков стали… восемь польских же генералов — военный министр, начальник Генерального штаба, начальник школы подхорунжих и другие. Был захвачен арсенал и другие учреждения. По позднейшим словам пленных офицеров, избивали и евреев. Константин Павлович не только не подавил восстание, а наоборот — после нескольких стычек вывел русские войска (порядка 7000 человек) из Варшавы, а затем и вообще из Царства Польского – за пограничную реку Буг. Причем польским частям, оставшимся верным присяге (около 4000 человек), Константин письменно разрешил вернуться к «своим» — тогда за что же они сражались? Возможно, Константин не хотел уличных боев в огромном мятежном городе, где всего несколько тысяч верных ему людей могли понести большие потери, помня, что в 1794 году русский отряд в Варшаве был вырезан почти полностью. А расширение восстания угрожало и вовсе отрезать город от России. Даже капля крови, пролитая русскими войсками, могла надолго затруднить умиротворение страны. Как бы то ни было, время на подавление мятежа в городе было упущено. Главнокомандующим польскими войсками после некоторых уговоров стал генерал Юзеф Хлопицкий. Аппетиты восставших разгорались. 21 декабря к Николаю I отправилась делегация во главе с подполковником Вылежинским (в прошлом – офицером наполеоновской армии). Делегация ехала с предложениями соблюдать конституцию 1815 года, объявить амнистию, присоединить к Польше Правобережную Украину, Белоруссию и Литву. Австрийскую Галицию поляки, так уж и быть, присоединили бы сами — а Николай должен был с этим согласиться. Нетрудно догадаться, что эти предложения были отвергнуты. Николай, не так давно имевший личный опыт знакомства с восстанием декабристов, назвал восстание «гнусной изменой» и предложил польской армии добровольно подчиниться законной власти. Польский сейм не остался в долгу и принял акт о детронизации Романовых, после чего примирение стало фактически невозможным. Фельдмаршал граф Иван Иванович Дибич-Забалканский, победитель турок, рвался закончить войну как можно быстрее. Поэтому его армия в 80 000 человек шла без осадной артиллерии и с небольшими обозами, с продовольствием всего на 15 дней, а фуражом — на 12. Внезапные оттепели привели к тому, что солдаты шли по колено в месиве из воды и снега. После быстрых маршей войскам пришлось дать отдых. После жестокого боя под Гроховым (восточнее предместья Варшавы Праги), где был ранен Хлопицкий, поляки отошли за Вислу. Но взять Варшаву Дибич не смог, а перейти Вислу где-нибудь еще — тоже. Обремененный массой больных и раненых, с недостатком в боеприпасах и фураже, главнокомандующий решил отступить. Мирные переговоры окончились ничем, и в марте боевые действия возобновились. Теперь польской армией командует генерал Ян Скржинецкий. Поляки, пользуясь туманом, в ночь на 31 марта 1831 года внезапно перешли через Вислу и смяли русский корпус Розена. Русская армия попыталась было отрезать противника, но из-за недостатка продовольствия вынуждена была отойти к своим складам в Седльце и Бресте. Отрезать никого не удалось. Эпидемия холеры, начавшаяся в марте и разбушевавшаяся в апреле, также не способствовала активности. Так, в Новоингерманландском полку 1 марта (по старому стилю) было на лицо 1536 строевых чинов, а к 20 числу осталось 935. К 1 мая, несмотря на прибытие выздоравливающих, в полку насчитывалось 835 всех чинов, к 8 мая — всего 744. Сражение под Остроленкой Карта боя www.runivers.ru После долгих маневров польская армия (около 33000 человек) расположилась у города Остроленка на левом берегу реки Нарев. Две дивизии занимали город, а основные силы расположились за рекой, поддерживая связь по двум мостам — на сваях и наплавному, на плотах. Эти силы прикрывала насыпь дороги высотой в рост человека. Поляки предполагали громить переплавляющиеся через реку русские войска артиллерией, а затем ударом с нескольких сторон сбросить их в Нарев. Но поляки не ожидали скорой атаки. А русская армия, преодолев за 32 часа 70 верст, с ходу пошла в бой. Русские войска внезапно атаковали передовые отряды поляков и после недолгого ожесточенного боя отбросили их за Нарев. Но попытки русских прорваться через реку по основному мосту были отражены польской картечью. Поляки пытались поджечь мост, но в свою очередь попали под огонь артиллерии и не успели его разрушить. Гренадеры Астраханского и Суворовского полков по балкам моста и по наплавному мосту перелешли на другую сторону реки, захватив два орудия из польской батареи. Но тут мост обрушился окончательно. Поляки попытались сбросить гренадеров в реку. Русские солдаты, сбившись в кучу, отбивали атаки польской конницы залпами и штыками. Оборона суворовцев adjudant.ru Оказавшихся в отчаянном положении гренадеров спасла своя артиллерия, вовремя выставленная правее и левее города. Наконец мост удается восстановить, и на другой берег пошли резервы. Одна сильнейшая польская атака следовала за другой. Но поляки атаковали по частям, и все красноречие Скржинецкого, кричавшего: «Здесь мы должны победить или погибнуть все. Здесь решается судьба Польши!» пропало бесплодно. Половина польской армии была выведена из строя. А русских на левом берегу становилось все больше. Наконец, поляки отступили. Русские потеряли до 5000, поляки — до 9500 человек. Только Новоингерманландский полк в ходе сражения потерял свыше трети состава, Суворовский — свыше 300 человек. Битва под Остроленкой. Картина Кароля Маланкевича wikimedia.org. Со стороны поляков в сражении участвовал Кароль Маланкевич, подпоручик 2-ой бригады 3-ей пехотной дивизии. После поражения восстания он уехал во Францию и в 1838 году написал там картину о битве под Остроленкой. На этом батальном полотне изображен первый этап сражения. Справа, на восточном берегу реки, изображен горящий город, занятый русскими частями. Выше Остроленки, на песчаной косе, расположены русские батареи, обстреливающие польских повстанцев на западном берегу. Через реку наведены два моста. Верхний мост на сваях защищают от наступающих русских гренадеров полки польской пехоты из бригады генерала Богуславского. Ниже находится наплавной мост, по которому прорываются русские солдаты. Часть их уже на левом берегу. В левой части картины виден Скржинецкий в окружении штаба и эскорта легкой кавалерии — кракусов. Эпилог Вскоре после сражения Дибич заболел холерой и умер. Новый командующий, Паскевич-Эриванский, взял дело в свои руки. Попытки поляков раздуть восстание в Литве и Подолии провалились, а лучшие части армии были уже обескровлены под Остроленкой. Осенью Паскевич после упорного штурма взял Варшаву, хотя сам получил контузию руки. Польша в результате восстания потеряла сотни тысяч людей, 600 млн. злотых, и все недавние привилегии. Сражение под Остроленкой было отмечено Пушкиным в переписке: «Ты читал известие о последнем сражении 14 мая. Не знаю, почему не упомянуты в нем некоторые подробности, которые знаю из частных писем и, кажется, от верных людей: Кржнецкий находился в этом сражении. Офицеры наши видели, как он прискакал на своей белой лошади, пересел на другую бурую и стал командовать — видели, как он, раненный в плечо, уронил палаш и сам свалился с лошади, как вся его свита кинулась к нему и посадила опять его на лошадь. Тогда он запел «Еще Польска не сгинела», и свита его начала вторить, но в ту самую минуту другая пуля убила в толпе польского майора, и песни прервались. Все это хорошо в поэтическом отношении. Но все-таки их надобно задушить, и ваша медленность мучительна. Для нас мятеж Польши есть дело семейственное, старинная, наследственная распря; мы не можем судить ее по впечатлениям европейским, каков бы ни был, впрочем, наш образ мыслей». http://warspot.ru/6196-russkiy-orel-protiv-polskogo

Само във Фрог: Дадоха строежа на Ларгото на прокурор Строежа, ремонта и реставрацията на столичното Ларго са дадени на прокурор от шефа на Българска легия „Антимафия” Григор Здравков. Това научи Фрог нюз от източници в държавното обвинение. Той е изпратил сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров и до ДАНС за финансови злоупотреби при проточилото се две години възстановяване на комплекса „Антична Сердика” в центъра на столицата. Според сигнала при реставрацията на комплекса са извършени множество нарушения в ущърб на държавния бюджет, от които се е облагодетелствала фирмата изпълнител „Антична Сердика”. Според приложени към сигнала документи от изпълнителя на проекта не са спазени изискванията на обществената поръчка за реставрацията, а именно на обекта да присъстват експерт по реставрацията, регистриран архитект в областта на консервацията и реставрацията на културно-исторически ценности, лицензиран геодезист, технически ръководител, регистриран по чл. 165 от Закона за културно-историческото наследство с области на дейност по консервация и реставрация. Изпълнителят на „Антична Сердика” не е осигурил въпросните лицензирани специалисти, което се е отразило на качеството на изпълнените дейности, се казва в сигнала. Според него в представената от дружеството „Антична Сердика” декларация, че то няма да наема подизпълнител е станало точно обратното. Оказало се, че фирма „Пи Ес Пи”, която е била участник в търга като конкурент на „Антична Сердика”, но е загубила, е изпълнявала дейности на обекта, което води до подмяна на офертата от спечелилия участник и изпълнител в негова полза. „Прогнозната стойност на строителния надзор на обекта, съгласно обявления 00647-2011-0038 в Агенцията за обществени поръчки е 75 000 лв., без ДДС. Изплатената за строителен надзор сума на обекта обаче е 300 000 лв и то от бюджета на Министерството на културата, което е изцяло незаконосъобразно”, се казва в сигнала. Според вносителя цените за част от конструкциите, заложени в офертата на изпълнителя, впоследствие са неколкократно завишени и не отговарят на пазарните цени за метални конструкции и стъклени покрития. В представената в ОПРР заменителна таблица и придружаващите я документи, е записано е,че разликите в количествата и цените ще бъдат за сметка на „Антична Сердика” , но впоследствие Министерство на културата заплаща разликите. Ремонтните дейности на Ларгото продължиха до април 2016г. Въпреки това има изтекла гаранцията за добро изпълнение на изпълнителя, а останалите гаранции са освобождавани в нарушение на сключения с изпълнителя договор и в ущърб на МК.В офертата си изпълнителят е заложил срок от 200 календарни дни, който съгласно методиката за оценка на офертите му е донесъл 10т. Има подписан анекс между МК и изпълнителя за удължаване срока на изпълнение над 200 дни , което освен нарушение на ЗОП е извършени и в ущърб на МК, се казва още в сигнала. Според Григор Здравков въпреки забавянето на срока на изпълнение на обекта не е наложена неустойка на дружеството „Антична Сердика” в размер на около 680 000 лв. http://frognews.bg/news_112552/Samo-vav-Frog-Dadoha-stroeja-na-Largoto-na-prokuror/

естествено че ще предпочетем изписан от лекар противоглистен или друг антипаразитен препарат. Ако се нальокаш с отвара от коренище на мъжка папрат, току виж не видиш бял свят повече. Модераторско предупреждение - ако целта на темата е реклама на съмнителна и неподлежаща на контрол хранителна добавка, темата ще бъде изтрита, а авторът й ще получи бан.