Last roman

птиците 'одъртяха' с 6 млн. години: http://www.iflscience.com/plants-and-animals/130-million-year-old-fossil-china-oldest-relative-todays-birds

След приемането на Християнството терминът волох при русите става синоним на езичник/магьосник.

http://russian.rt.com/inotv/2015-05-06/Direct-Matin-Poyavlenie-Armati--

продължаваме да нищим тайните на римския бетон и това, което го прави уникално издръжлив през хилядолетията: http://www.ancient-origins.net/news-history-archaeology/researchers-discover-secret-recipe-roman-concrete-020141

аз пък съм фен на Сенека по въпроса за краткостта на живота: Луций Аней Сенека: "За краткостта на живота" І.1. Повечето хора, Павлине, се оплакват от скъперничеството на природата: раждали сме се за съвсем кратък период от време и предоставените ни години протичали с такава скорост и с такава бързина, че с изключение на единични случаи животът напущал хората в самия разгар на житейските приготовления. И не само обикновените люде и невежествената тълпа са вдигали поплак срещу това всеобщо, както те смятат, нещастие; същото чувство е изтръгнало глас на негодувание дори от прочути мъже. То е причината най-великият сред лекарите да възкликне: "Животът е кратък, изкуството-дълговечно". 2. То е причината Аристотел да отправи срещу природата обвинение, съвсем недостойно за един мъдрец: тя се е показала тъй снизходителна към животните, че ги е оставила да съществуват пет или десет човешки поколения, а за човека, който се ражда за хиляди велики дела, пределът е поставен много по-близко. 3. Не е малко времето, с което разполагаме, а много го губим. Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-велики замисли, но при условие че целия сме го организирали добре. Но ако го разпиляваме от разпуснатост и нехайство, ако не го харчим за нещо ценно, едва когато ни притисне неумолимата последна минута разбираме, че без да сме усетили как върви, той вече е отминал. 4. Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живот. Както най-големите царски съкровища хвръкват за един миг, ако попаднат в ръцете на лош стопанин, ала дори един неголям имот под грижите на добър пазач се увеличава със самото използуване, тъй и нашият живот предлага широки възможности за всеки, който добре го разпредели. ******************** Живеете сякаш ви е писано вечно да живеете, никога не се замисляте колко сте крехки, не забелязвате колко време е вече изтекло. Пилеете го, сякаш го черпите от рога на изобилието, а може би същият ден, който посвещавате на някой човек или на някоя работа, е последният за вас. От всичко се страхувате като смъртни, за всичко копнеете като безсмъртни. 5. Често ще чуеш хората да казват: "След петдесетата си година ще се оттегля на спокойствие, чак шестдесетата ще ме освободи от задълженията." Но кой в края на краищата ти е гарантирал един по-дълъг живот? Кой ще ти позволи нещата да вървят тъй, както си намислил? Не те ли е срам да заделяш за себе си остатъците от живота и да определяш за душевното облагородяване онова време, което не можеш да използуваш за никаква делова дейност? Що за закъснение! Да започваш живота си тогава. когато трябва да го свършваш! Що за глупост! Да забравяш за преходността си, да отлагаш спасителните мерки до петдесетата си и шестдесетата си година и да начеваш живота в момент, до който малцина са достигнали! Сенека "За щастливия живот" 1. Всички, брате Галион, искат да живеят щастливо, но като че са слепи, та не могат да видят добре това, което прави живота щастлив. А да се постигне щастлив живот е тъй мъчно, че всеки, колкото повече се стреми към него, толкова повече се отдалечава, ако е сбъркал пътя. А когато той води в обратна посока, самата бързина става причина да се отдалечи повече. Затова първом трябва да ни бъде ясно, към какво се стремим. След това трябва да видим, по кой път можем да стигнем най-бързо до него. Като вървим по пътя, стига само той да е прав, ние ще разберем, колко изминаваме всеки ден и колко сме по-близко до това, към което ни тласка едно естествено желание. Когато, обаче, скитаме на посоки и следваме не някой водач, а крясъците и обърканите викове на хора, от които всеки един ни кани да вървим в различни посоки, животът ни ще се похаби и ще свърши сред грешки, дори и ако ние и денем и нощем се мъчим да се придържаме о здравия разум. И така, трябва да различаваме, по кой път се движим и в коя посока, и то с помощта на някой опитен човек, който е изследвал страната, към която сме се запътили, защото в тоя случай условията не са такива, каквито при другите пътувания: при тях ти хващаш някоя пътека или питаш местни хора, така че не можеш да се луташ дълго: а тук всеки най-отъпкан и най-известен път мами най-много. Затова повече от всичко друго трябва да ни бъде на ум да не вървим подобно на говедата след стадото, което се движи пред тях, та да не се запътваме там, където отиват другите, а там, където ни повелява дългът. Изобщо нищо не ни докарва такива злини както това, дето се всушваме в хорската мълва и смятаме за най-добри нещата, които са били приети с общо одобрение и това, дето имаме пред себе си много примери, та живеем не според правила, а така, както виждаме да живеят и другите. От тук това толкова голямо струпване на хора, които се сгромолясват един върху друг. Можеш да видиш, че това, което става, когато много хора са събрани наедно и когато самият народ се натиска - никой не пада така че да не повлече и друг след себе си, и първите стават причина да погинат и тия, които ги следват - се случва навсякъде в живота: никой не греши само за себе си, но става причина за чужди грешки и съучаствува в извършването им. Лошото е, че ние се облягаме върху тия, които вървят пред нас, и, дето всеки предпочита да вярва, отколкото да съди, ние никога не съдим за живота, а само вярваме, и грешката, предавана от ръка на ръка, ни разкарва насам-нататък и ни погубва. Ние не погиваме поради примерите, които ни дават другите. Но стига само да се отделим от множеството и ще бъдем изцерени. Сега, обаче, народът, на пук на разума, защищава това, което му причинява зло. И тъй, става както в изборните събрания, дето същите хора, които са избрали известни лица за претори, се чудят, че са ги избрали, шом подвижната им благосклонност се промени. Едни и същи неща одобряваме, едни и същи неща укоряваме. Тоя е изходът на всяко съдене, когато се решава в зависимост от това, какво мислят повечето хора.

Айде малко ограмотяване /стига да има кой да чете/: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10233

прекалено мъгляво зададена тема, ще се радвам да конкретизираш мислите си. Иначе всеки си има лична философия и с малко външни заеми си я следва или поне така си мисли.

част от даките се романизирали и към 272 г. се изнесли заедно с администрацията в новосъздадените провинции отсам Дунав. Тези, дето си живеели по пагусите се смесили с придошлите варвари и по-нататъчната им съдба се губи.

мдам, трагично.

В Южна Америка е открит нов растителнояден динозавър, който се пада 'братовчед' на Тиранозавър Рекс: T. rex's Oddball Vegetarian Cousin Discovered A newly discovered dinosaur from South America doesn’t fit easily into any known category. A new dinosaur found in southern Chile was a relative of T. rex and its carnivorous kind but, surprisingly, was a herbivore. You might not recognize the word “therapod,” but you almost certainly know members of this terrifying group of dinosaurs, including Velociraptor and the fearsome T. rex—the most terrifying predators that ever walked the Earth. So it's shocking that a newly discovered therapod not only looks like a strange mash-up of other dinosaur types, but was a vegetarian A team of Chilean and Argentinian scientists report the new dinosaur species Monday in Nature. Its name, Chilesaurus diegosuarezi, honors the seven-year-old son of team geologists, Diego Suarez, who first spotted its bones at the Toqui Formation in southern Chile. “At first,” says Fernando Novas, of the Argentinian Museum of Natural Sciences, lead author of the Nature report and a National Geographic grantee, “we thought we had a typical Jurassic dinosaur.” Pelvic bones from the fossils, which dated to about 150 million years ago, at first appeared to be from the ornithischian group, which includes Stegosaurus and Triceratops. The small head bearing small, spatula-shaped teeth, however, along with a thin neck and robust limbs, more closely resembled dinosaurs from the sauropodomorph group—Brontosaurus and its relatives. And the vertebrae had perforations, which are typically found in therapods. “It really is a very strange and exciting combination of features. If I hadn’t seen an articulated [assembled] specimen, I’d have found it hard to believe,” enthuses National Geographic Explorer Paul Sereno of the University of Chicago. To figure out what this bizarre creature actually was, Novas and his co-authors compared its features with those of each of the three other groups to see which it was most similar to. “The best-supported conclusion,” says Novas, “is that it’s a basal [which is to say, primitive,] therapod, which acquired features resembling those of the other groups as it evolved from a meat-eater into a plant-eater." Such transitions are relatively rare in evolutionary history, but not unheard of. One familiar example: the plant-munching panda, which evolved from a carnivorous ancestor whose other descendants include the polar bear and the grizzly. Paleontologists have unearthed a handful of herbivorous therapods in the past, but all the previous cases came from much later in the evolutionary record, and were evidently not very common. In this case, says Sereno, “this thing was major part of the fauna.” That’s a surprise for more than one reason. Fossils show that in other parts of the world, such as what's now the United States and Africa, ornithischian dinosaurs like Stegosaurus and Triceratops dominated, not big theropods like T. rex. Why that should be is still anybody’s guess. “There’s no clear answer,” says Sereno, “but that’s where the research needs to go.” Fortunately for dinosaur experts, those answers may be waiting in the rocks where Chilesaurus was uncovered. “What we’ve already discovered,” says Novas, “is just the tip of the iceberg. More specimens will appear, not just of Chilesaurus,” but also of the meat-eaters that preyed upon it. It’s already clear that South America is dinosaur paleontology’s next great frontier—and that the terrible lizards in general were more diverse than even the experts can quite wrap their heads around. “There’s something fundamentally different about dinosaurs,” says Sereno, “as experimental animals in laboratory of evolution.” http://news.nationalgeographic.com/2015/04/150427-theropod-dinosaur-vegetarian-rex-science/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20150427news-dinosaur&utm_campaign=Content&sf8829356=1

„Дворът на кирилицата” е композицията, която беше представена днес пред журналисти в Плиска. Това е идея реализирана в чест на 1150 г. от покръстването на България. Автор на идейната и пространствената композиция е на арменеца Карен Алексанян, който отдавна живее в България, каза доц. Юрий Проданов, влизайки в ролята на презентатор на композицията. Тя се намира в двор на входа на града. Изграждането й е започнало в края на миналата година. Дворът на кирилицата - като модерна концепция за представяне на историята - няма друг аналог в България. Центърът на композицията е паметника на царя покръстител Борис и неговия поглед отправен къмсветите братя Кирил и Методий (склуптурата им с височина 3,20 м), зад които има 12 метров кръст. Те държат ръкописа с глаголицата. Срещата на погледите на царя и славянските братя е просветлението. Автор на двете склуптурни композиции е Бехчет Данаджъ. В целия двор е разположена респектираща азбука. Буквите са изработени от камък туф, традиционен за Армения. Изработени са от майстор Рубен Налбандян в Армения и още няколко човека, после са транспортирани в България. Всяка буква е ръчна изработка на майстора. Разпръснати са из целия двор, като само надписа ПЛИСКА посреща гостите на двора. Камъкът Хачкар е паметник в прослава на българския народ. Това е изписано на арменски под православния кръст. Друга част от композицията е параклисът. Той е осветен от варненско преславския митрополит Йоан и отец Багнатемос от арменската църква. Галерия с картини представя моменти от покръстването, а картините са дело на художниците Иван Узунов, Михаила Михайлова и Валентир Голешев. Изключително въздействащ и модерен комплекс за това как трябва да се развива поклоническия, изследователски и обучителен туризъм. Идеологът е арменец, склуптурите са турчин и арменец, художниците българи, а историята е българска. Само на 2 май Дворът на кирилицата ще бъде отворен безплатно за всички граждани, които имат желание да го разгледат. След това ще бъде определен вход. http://www.forteradio.com/index.php/forte/forte-home/news-feeds/563-dvor-na-kirilitzata-napravi-armenetz-v-chest-na-1150

тези изложби се правят главно за отбиване на номера, усвояване на средства и евтин популизъм.

айде без глупости в темата. Откровенията на 'културния министър' и компания са предостатъчни.

...И сътвори кметът света от гипс и бетон Музеят, който събира динозаври, траки, рицари и маймуни с портокали край Пловдив е кулминацията на местната самодейност и патриархален феодализъм http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/04/26/2519480_i_sutvori_kmetut_sveta_ot_gips_i_beton/?sp=0#storystart

честно казано, от екскурзията ми до Норвегия миналата година останах със смесени впечатления от тази тотално заробена от данъци и криворазбрана политкоректност нация. Плюсовете на северната страна са наистина прекрасните природни забележителности и музеите. Минусите - потресаващата ксенофобия, която по-социално изпадналите норвежци гледат да излеят върху източноевропейците, защото ако се правят на интересни пред неграта ще отнесат някоя глоба или съд. Като прибавим и 'полицейският час' в дискотеките, където не можеш на спокойствие да си изпиеш уискитата и бирите, които ти излизат златни, защото те гонят в 3,00 /тъкмо когато купонът е най-интересен/, малоумното ограничение на скоростта по пътищата до 80-90 км., кожодерските такси за паркиране в Осло - абе не бих отишъл повторно на пътешествие там. Исландия беше къде къде по-приятно местенце за излет /за сравнение/. Пък и за разлика от норвежците, 'братчедите' им от острова между Америка и Европа поне нямат нефт и не са си повярвали, че не са нещо повече от рибари. Но темата по принцип е за нашите мутрофилски неволи, не толкова за това какво мислят норвежците за нас или пък ние за тях.

Монте, мисля че те бях предупредил да ограничиш драматичните си постинги, които освен разводняване на темата са и изнервящи за тези, дето решат да ги четат. А ти продължаваш по старому. Що така?

Айде стига драми.

Че аз оттам го взех

Браво на Йончев!

ромеите са всички граждани на империята, от християнско вероизповедание.

Как министерството на културата се бори с културното наследство Реставрираната Пернишка крепост Министерството на културата обича да се хвали и да бъде хвалено. Когато не е и се посочват недостатъци, дали на административно или на изпълнително ниво, започва да се оправдава с недостатъчно добри разпоредби, а когато и това не е достатъчно - с корумпирани чиновници и агенции. Ако бъдат посочени примери за това как може да подобри работата си, започва да обвинява видими и невидими "врагове", които му се месят. Приликите с малко разглезено дете не са случайни. Поне в частта за политиката за опазването на културните паметници в България, мотото на министерството е нещо от рода на "Имам си кофичка, имам си лопатка – оставете ме на мира да си играя на пясъчника". Тези, които искат да строят като нашите кулички, може да останат да си играят – с другите не искаме да си играем, да си търсят друг пясъчник или да прочетат Ветрувий. Така поне изглежда от изявленията на министъра на културата Вежди Рашидов и неофициалния му говорител Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. И докато Рашидов може да се изказва в ролята си на министър, мнението на проф. Димитров не може да има никаква официална тежест, освен като самообявил се експерт по всичко. Една държавна институция не би трябвало да се държи по подобен начин и да защитава една единствена позиция в разговор, в който са намесени десетки страни, много от тях с различни цели. Но това не се санкционира, тъй като няма определена дългосрочна и ясна държавна политика по въпроса, която да бъде следвана постоянно и да не се влияе от парламентарните избори. След (а и преди това) случаите с реставрациите на обекти като Пернишката крепост и Яйлата край Камен бряг, обичайните заподозрени винаги са, според Министерството на културата, членовете на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Това са хората, които са одобрявали проектите за реставрация (в случаите, когато на никой не му харесва крайния вариант), и това са хората, които спират развитието на културния туризъм. С една дума - лошите корумпирани администратори и бюрократи. НИНКН има уникалната функция да се грижи за всички недвижими паметници на културата в България – само той може да препоръчва издаването на статут на културен паметник (след като е бил проучен от негови членове) и да препоръчва одобряването на планове за опазване или развитие. От друга страна, одобрението и прилагането на техните предложения зависи единствено и само от министъра на културата. Лесно е да се обвинява една институция, за която се знае сравнително малко, особено когато е забранено да се говори с медии "Дневник" проведе няколко неофициални разговора с членове на НИНКН през последните два месеца. След първоначалния представители на редакцията бяха помолени да забавят статията, защото предстояха 10% съкращения в института и експертите се притесняваха за местата си. Месец след това на някои от тях им е било изрично забранено да говорят с медии под заплаха от уволнение. Заплахата изглежда не е била голословна. Ден след интервю на архитект Яна Топалова от института пред сайта OFFNews, тя получава заповед за уволнение за административни нарушения. Министерски съвет. Вежди Рашидов и Божидар Димитров. Фотограф: Красимир Юскеселиев Дейностите на института са също непознати - за тях рядко се говори в медиите. Експертите обаче са постоянно обвинявани в пресата, най-често от проф. Божидар Димитров, че упражняват "рекет" срещу частните инвеститори и постоянно бавят преписки за развитието на културни обекти. Експертите от НИКН от дълго време настояват техните предложения да бъдат достъпни за обществото и да бъдат качвани или на техния сайт или на страницата на министерството, за да има яснота за тяхната работа. От министерството отказват с мотивите, че становищата не са официален документ, а са вътрешно ведомствени между две институции и няма право те да бъдат показвани на гражданите. Това е удобно, особено в случаите, в които те са различни от решенията на министерството. Създава се впечатлението, че една от основните цели на постоянните атаки, на цялата тази кампания е закриването на института, като всички негови функции да бъдат прехвърлени изцяло на съвет към Министерството на културата. Съмнително е дали министерството разполага с експертите и нужния капацитет да се справи с опазването на над 40 000 недвижими паметници на културата – споменатият от Божидар Димитров съвет от трима души към зам.-министъра доц. Бони Петрунова определено не можа да се справи с подобна задача. Основният проблем в подобно решение е премахването на експертното начало в опазването на културните ценности. Докато членовете на НИНКН са професионалисти, наемани след конкурс, министерството е политическа структура и никой не може да гарантира, че при липсата на дългосрочна стратегия, тази политика няма да се сменя на всеки четири години. Решенията, взимани в министерството, са политически, а не експертни, и така решенията за културните ценности ще се взимат само на политическо ниво в Министерство на културата и точно това предлага Божидар Димитров. Новата "стара" крепостна стена в Созопол Фотограф: Цветелина Белутова От НИНКН може да имат притеснения за евентуалното закриване или реорганизация на институцията им, но обществото би трябвало да се притеснява от липсата на каквато и да е ясна представа какво ще се случи след закриване на института и кой ще поеме функциите му. Какви всъщност са функциите на НИНКН - Подпомага министъра на културата при провеждането на държавната политика за опазването на недвижимото културно наследство, изготвя оценки и предложения за регистрация на ценностите и предлага режимите за тяхното опазване; - Издирва и проучва ценностите и развива подходящата методология; - Документира наличната информация и поддържа националния регистър и архивен фонд; - Взаимодейства с български и международни културни институции. Администрацията на Националния институт за паметниците на културата е организирана в четири дирекции, чиито задължения растат заради промените в закона за културното наследство. Има няколко проблема, както в самата структура, така и в координацията между НИНКН и министерството. По думите на служителите, липсва и комуникация между тях и изпълнителните директори на института. Двете основни звена в института - изследователското (даващo оценката за стойноста на даден обект) и експертното (което изготвя мненията за всякакви промени, инвестиционни проекти за намеса) изготвят материали, които не се обединяват в единна база данни. Становищата на НИНКН нямат задължителен характер, а само консултативен Служителите на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД ИОКН) към министерството могат да изразят различно становище, което е нерегулиран процес, в който се създава възможност за конфликт между становища на експерт в НИНКН и инспектор в ГД ИОКН. Всички решения за намеса по обекти се одобряват единствено и само от министерството след становище на НИНКН. Подготовка за възстановяването на Яйлата, Камен бряг Фотограф: Спас Спасов Институтът е натоварен с отговорности да дава становища за всичко – от инфраструктурен проект за газопровод или магистрала, които минават през археологични обекти, до разрешения за използване на сгради паметник на културата. Всички тези дейности предполагат съществуването на една добре работеща институция с ясен правилник и налични експерти, но това не е така на практика. Някога институтът е имал близо 3 000 служители, днес щатът му е свит до 45 души Според направен вътрешен анализ, необходимата минимална бройка, за да върши институтът нормално работата си, е 104 души. Пред "Дневник" членове на НИНКН заявиха, че за да се справят с всички 40 000 обекта със сегашния си щат ще им отнеме приблизително 1 500 години. Липсва и добър устройствен правилник, който да определи и прецизира функциите на института, които бяха регламентирани от Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г. Сегашният правилник е от 2011 г. и е одобрен в изключително кратък срок – в момента се изготвя нов, за който няма никаква яснота даже и сред членовете на института. Други два проблема са липсата на адекватно финансиране и управление на НИНКН. През последните години 80 млн. лева отидоха за "възстановяване" на крепости, а годишният бюджет за всичко останало е 500 000 лева. През 2011 г. от института беше уволнена избраната след конкурс директорка арх. Йорданка Кандулкова, което предизвика протести сред архитектурната общност. Оттогава в института са се сменили двама "и.д. директори до провеждане на конкурс". Това според служители възпрепятства нормалната работа и нещо повече - дава път на лобистки интереси и съмнителни поръчки от бизнесмени "правени по телефон или след индивидуални срещи". Изпълнителните директори се назначават директно от министерството, което не бърза да обяви нов конкурс. През ноември 2009 г. се отменят и част от правомощията на директора на института, като се прехвърлят към министерството и конкретно към министъра. Всички тези проблеми са залегнали още в Закона за културното наследство и националната система за неговото опазване. Преглед на оригинала Схема на участниците в опазването на културното наследство [НИНКН] За недвижимото културно наследство по принцип не се говори толкова много, смесва се с движимото (музейните колекции например), често се слагат под общ знаменател (както е дори и в самия закон), докато спецификите и проблемите му налагат неговото категорично отделяне и специално внимание. Особено в светлината на културния туризъм, който България се опитва да развива напоследък. Опазването му не трябва да е дейност, а процес. И то системен. В този процес роли имат различни институции (от ЮНЕСКО до общините), проектанти и изпълнители, собственици и наематели, НПО-та, научни организации Всички те са взаимно обвързани с различни фукции, които могат да се припокриват. Например държавата може да е както законодател, така и инвеститор (например общините). Инвеститори обаче могат и да са частни лица. Националната система за опазване на недвижимото културно наследство отразява този процес, следвайки националната политика за това опазване. А каква е националната политика за опазване на недвижимото културно наследство на България в момента? В момента националната политика се свежда до непоследователно, поръчково или инцидентно избирателно прилагане на закона. Липсва ясна визия за националните приоритети и програмна обвързаност с общоприета стратегия, неподчинена на краткосрочните програми и интереси на едно или друго правителство. По данни от проучване на Светослав Георгиев (юрист, член на БНК на ИКОМОС), министърът на културата е министърът с най-много задължения вменени по закон и със системно най-нисък бюджет от всички останали министри за последните 25 години. ЗКН е законът с най-много подзаконови актове, голяма част от които все още не са създадени от 2009 г. насам (когато е приет ЗКН) и така се превръща в най-недействащия закон, а той в същината си е специфичен. Роля на НИНКН е да създава правила, без които всяка намеса в обект на наследството е под въпрос. Според експертите, за да има качествено опазване на културното наследство в България, което да е в обществен интерес, е необходимо да има не просто институт, а силен държавен институт, който да е политически независим, да е експертното начало в държавното опазване и да задава правилата на тази дейност на национално ниво. За института логиката е, че той е следствие на държавната политика за опазване, а не неин инициатор. Съответно той е такъв, каквато е политиката. В момента той е изключително слаб, с вързани ръце ... и на изчезване. http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/04/22/2517815_kak_ministerstvoto_na_kulturata_se_bori_s_kulturnoto/

дам, по света отдавна действат по друг начин: Какво можем да научим за добавената реалност от Британския музей? - Museum System Британският музей разполага с една от най-обширните и качествени дигитални образователни програми, основата, на която са мобилни приложения. Това вече не новост в западните музеи, но въпреки това, този конкретен музей бележи значителни постижения пред останалите. На какво се дължи това? Какво прави мобилните приложения на Британския музей по-харесвани и предпочитани от посетителите? Разгледахме няколко и тях и достигнахме до следните изводи. 1. Мобилните приложения трябва да разпознават изображения и/или използват добавена реалност. Наличието на тези функционалности подобрява повествованието и съответно потребителското преживяване. Посетителите могат да получат много повече информация за предмета и да си взаимодействат с него по-качествено. 2. Мобилните приложения трябва да притежават изчистен интерфейс. Интерфейсът на мобилните приложения трябва да е съобразен с възрастта на предполагаемите потребители. Можете да използвате красиви илюстрации, но се опитайте да запазите неговия изчистен вид и ясно повествование. 3. Използвайте добавена реалност, за да покажете нещо, което не е добре познато. Можете да привлечете вниманието на посетителите към някой предмет, който обикновено бива подминаван, като използвате вариантът добавена реалност. Това ще го направи много по- интерактивен и посетителите на музея ще получат възможност да научат нещо, което по принцип не би предизвикало интереса им. 4. Мобилните приложения трябва да бъдат забавни и интригуващи. Помислете за употребата на различни интерактивни методи, направете повествованието под формата на игра, със загадки за разрешаване, сглобяване на пъзели и подобни. Така ще успеете да задържите вниманието на потребителите. 5. Мобилните приложения трябва да бъдат лесни за употреба. Мобилното приложения трябва да бъде тествано обстойно, не трябва да има бъгове, трябва да работи бързо и най-вече трябва да е лесно за употреба дори и от хора, които нямат опит с подобен софтуер. Заключение Когато създавате повествованието на Вашето мобилно приложение, трябва да вземете предвид начина, по който хората учат и начина, по който си взаимодействат с обектите. Така със сигурност ще постигне добри резултати, ще успеете да забавлявате и образовате неговите потребители. Източник: https://econsultancy.com/blog/63929-the-british-museum-five-lessons-in-augmented-reality . Ако проявявате интерес или ако работата ви изисква дигитализация на движими и недвижими ценности, можете да се свържете с нашия екип. НИТ – Нови Интернет Технологии ЕООД предлага уникална за България софтуерна платформа, подходяща за каталогизиране и дигитално съхранение и представяне на колекции от всякакъв размер и вид!

на запад го празнуват днес: http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/news/st-georges-day-2015-as-google-doodle-marks-englands-patron-saint-here-are-some-facts-that-may-surprise-you-10196496.html

Без военна техника на парада за Гергьовден 600 пешаци ще набиват крак на жълтите павета навръх Деня на храбростта и българската армия вместо танкове и бойни машини, съобщава „Телеграф”. Няма пари за техника за 6 май, затова ще изкараме бойците, те са най-големият ни капитал, разкриват от МО. За сравнение миналата година маршируваха едва 300 войници, а парадът беше определен като „постен”. Единствената техника на гергьовденския парад ще бъде хеликоптер Ми-17, който ще прелети над строените рейнджъри и гости. За първи път крак ще набиват курсантите от Националния военен университет. Със сигурност трима нови генерали ще се окичат със сърмени пагони на Гергьовден, като бройката може да нарасне до 6 души.