Отиди на
Форум "Наука"

Сръбска редакция на старобългарския език


Vasilenatr

Recommended Posts

  • Потребител

Бих искала да знам дали някой може да ми помогне с информация, свързана с ранната сръбска редакция на старобългарския.

Предварително благодаря :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Учебниците по старобългарски за НГДЕК за Х и ХІ клас, струва ми се, имат статии за сръбската редакция. Иначе избягването на йотуване на "е" и "а" и замяната на "ъ" с "ь" са много типични.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виждала съм въпросния учебник, но за момента няма от къде да си го набавя. Все пак благодаря, това, което сте посочили ще ми бъде от полза :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Странното е, че Душановия кодекс го чета без да ми мигне окото и го разбирам, а старобългарския - хич... ?!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

КГ, на обикновен съвременен сръбски ли четеш или на среднобългарски в сръбска правописна редакция?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами четох от един линк, на който самата книга беше дадена като фото, средновековния ръкопис. Не мога да се сетя къде беше.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Основните особености на ранната сръбска редакция са следните:

1. Тъй като в сръбския носовите гласни са се видоизменили - голямата носовка е станала у (йотираната - ю), а малката - е, тези гласни се изписват вместо старобългарските носовки (както е и в руската редакция на старобългарския).

- ѧ се заменя с е

- ѫ се заменя с оу (или ю, у)

- ѭ се заменя с ю (или оу)

- старобългарските носовки се запазват предимно за избягване на натрупване на едни и същи гласни, напр. -оуѫ вм. -оую; малката носовка поради тази причина често се изписва вместо начално е, напр. във формите на спомагателния глагол - ѧси, ѧсть вм. еси, есть, в местоименията ѧго, ѧмоу вм. его, емоу.

- употребата на оу и ю е непоследователна, напр. прѣбюдете срещу старобълг. прѣбѫдете, което би трябвало да даде прѣбѫдете; оу и ю се заменят не само при предаването на голяма носовка, а и при етимологично оу/ю, напр. емю вм. емоу, Люка вм. Лоука.

2. Употреба само на ер малък, напр. отьвѣть вм. отъвѣтъ.

3. Употреба на и вм. ъι след к, г, х, напр. грѣхи вм. грѣхъι.

4. Наличие на специфична кирилска буква ћ за меко г в чужди думи, съответстваща на глаголическата буква герв, напр. еваньћелие.

5. Почти пълна липса на йотирано e - ѥ (което липсва и в глаголицата, а и в много кирилски ръкописи) и употреба на йотирано а - ιа (също липсващо в глаголицата, където има една буква за ѣ и ιа) предимно за избягване на случаите на натрупване на две букви ѣ.

6. Заместване на представката въ- със свойственото за сръбски оу-, напр. оупросити вм. въпросити. Понякога от стремеж за хиперкоректност се среща и обратната замяна на оу- с вь-, напр. вьбити вм. оубити.

Основен паметник на ранната сръбска редакция е Мирославовото евангелие от края на 12 век, което може да се прочете тук:

http://digital.nb.rs/miroslavljevojevandjelje/

Един пример от ръкописа:

post-5121-030587900 1287776637_thumb.jpg

На нормален старобългарски текстът би изглеждал така:

... рекошѧ (вм. рѣшѧ) же емоу къ-

то eси · да ωтъвѣтъ дам-

ъ посълавъшиимъ нъι · чь-

то гл҃еши о тебѣ самомь ·

рече азъ гла҃с въпиѭщаа-

го въ поустъιни · испра-

вите пѫть г҃нь · ѣкоже

рече Исаиѣ пр҃ркъ · и по-

сълани бѣахѫ ωтъ фари-

сѣи · и въпросишѧ и и рекошѧ (вм. рѣшѧ)

емоу · чьто оубо кр҃щаеши

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

4. Наличие на специфична кирилска буква ћ за меко г в чужди думи, съответстваща на глаголическата буква герв, напр. еваньћелие.

Тази "Караджичова" буква не се ли появява едва през XII век, т.е. не е част от ранната сръбска редакция?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

4. Наличие на специфична кирилска буква ћ за меко г в чужди думи, съответстваща на глаголическата буква герв, напр. еваньћелие.

Тази "Караджичова" буква не се ли появява едва през XII век, т.е. не е част от ранната сръбска редакция?

П.П. Ако греша, моля да бъда извинен, не съм специалист по темата!

Иначе адмирации за Тироглиф (и плюсче от мене!) :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тази "Караджичова" буква не се ли появява едва през XII век, т.е. не е част от ранната сръбска редакция?

Ранната сръбска редакция е от края на ХІІ век, преди това просто няма сръбски книжовни паметници. По-късната сръбска (рашка) редакция се появява през ХІІІ в.

Ето как изглежда буквата герв в Мирославовото евангелие (в думата ев(а)нћел҃(ие)):

post-5121-021549700 1287782689_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...