Отиди на
Форум "Наука"

Съзнанието ли определя битието или обратното


Recommended Posts

  • Потребител

Аз мисля че и двете се самоопределят , от една страна това как живеем , се определя от това как мислим , обаче и това как мислим, се определя от това как живеем .

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Има един социолог -Пиер Бурдийо, който казва, че тези опозиции са фиктивни и измамни. Структурализъм-феноменология, обект-субект и т.н. Той решава проблемът с две основни за неговата теория понятия - поле и хабитус. Полето са обективните структури, които действат на субекта, а хабитусът е просто казано - субективното действие. Интересното тук е, че хабитусът представлява нещо като инстинкт как да действаш и какво да правиш в определена среда и самият хабитус е детерминиран от полето, т.е. структурата. Новото при Бурдийо е, че според него агентите могат да променят структурата, защото могат да действат противно на "практическия усет", който им дава полето.

Общо взето Бурдийо е марксист и структурата надделява при него, но мисля че е интересен като автор, точно защото е единственият, който се опитва да разруши тези изкуствени опозиции.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз мисля че и двете се самоопределят , от една страна това как живеем , се определя от това как мислим , обаче и това как мислим, се определя от това как живеем .

Да.

Доколкото съзнанието е отношение, а не - отражение; не е отражение като върху фотографска плака; не е снимка на реалността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Питието определя съзнанието.

Извън майтапа, все по-често се уверявам в правотата на старата марксистка максима.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Социалните закономерности определят влиянието на съзнанието върху , битието, а природните , влиянието на битието върху съзнанието . Интересно е обаче кои фактори определят , социалните закономерности , кое ги поражда , дали ги пораждат природни или , човешки фактори ?

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Има един социолог -Пиер Бурдийо, който казва, че тези опозиции са фиктивни и измамни. Структурализъм-феноменология, обект-субект и т.н. Той решава проблемът с две основни за неговата теория понятия - поле и хабитус. Полето са обективните структури, които действат на субекта, а хабитусът е просто казано - субективното действие. Интересното тук е, че хабитусът представлява нещо като инстинкт как да действаш и какво да правиш в определена среда и самият хабитус е детерминиран от полето, т.е. структурата. Новото при Бурдийо е, че според него агентите могат да променят структурата, защото могат да действат противно на "практическия усет", който им дава полето.

Общо взето Бурдийо е марксист и структурата надделява при него, но мисля че е интересен като автор, точно защото е единственият, който се опитва да разруши тези изкуствени опозиции.

От което и следва че в крайна сметка , битието определя съзнанието , обаче чрез пречупване през самото съзнание.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Социалните закономерности определят влиянието на съзнанието върху , битието, а природните , влиянието на битието върху съзнанието . Интересно е обаче кои фактори определят , социалните закономерности , кое ги поражда , дали ги пораждат природни или , човешки фактори ?

Какво съдържание се влага в понятието "социални закономерности"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И двете се взаимоопределят.

Битието определя съзнанието. Дори, когато съзнанието не е "съгласно" с битието и ражда идеи за промяната му, то е логически безспорно, че без първопричината "битие" не може да има "несъгласно" съзнание. Т.е съзнанието може да не реагира адекватно на състоянието на битието, но това е вторична реакция, резултат от примата на битието.

Разбира се, някои от плодовете на съзнанието също влият на свой ред върху битието и дори водят до промени в някои случаи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И обратно, Деднро, и обратно.

КГ,

няма обратно. Дори според Библията битието е преди съзнанието - първо Бог създал света (разбирай материята), а накрая човеците (по-точно един, от чието ребро клонирал половинката му) като носители на съзнание. ;)

Това, че човеците се опитват да променят битието и понякога имат дребни временни успехи вече го посочих.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бог създал света(демек съзнанието) и накрая човеците (демек материята)?!

Само аз ли не разбрах?

Защо понятието битие се отъждествява с материалния свят?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Само аз ли не разбрах?

Защо понятието битие се отъждествява с материалния свят?

Прав си. Да уточним какво се има предвид под това понятие, защото то варира в различните философски школи. Най-често го определят като "обективна реалност", което ми прилича малко на "сепуленето на сепулки в сепулкарий" като обяснение що е сепулка (по Йон Тихи, Звездни дневници - Станислав Лем). ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не само тази реалност, която е обект на перцепцията е обективна. Нека наречем тази реалност емпирична, за да я отличим от обективната. Всички душевни процеси, от които можем да се отстраним и абстрахираме също са част от нашата обективна реалност. Затова и лесно можем да ги съобщим на другите, когато казваме неща като: "Гладен съм!", "Студено ми е!", "Обичам те!" Но това не е битието в онтологическото значение на термина. Изобщо, диалектическите материалисти поставят пгрешно основния въпрос на философията, защото обратното на битие е небитие, а на съзнание - несъзнание. :)

Редактирано от MARK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Този въпрос е зададен така сякаш съзнанието е нещо различно от битие..., че да го определя... Въпросите от този тип са противоречиви... и губят времето на хората да умуват над бъга в дадена пропозиция, наместо да отстранят тоя бъг и да умуват над нещо по-съществено...

И тъй отделни ли са съзнание и битие едно от друго, различни ли са чак дотолкова, че да се питаме кое, кое определя.

Взаимното проникване на материя и съзнание вероятно е по-разумен път на решаване на подобни главоблъсканици...или поне по-малко главоболен път.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Този въпрос е зададен така сякаш съзнанието е нещо различно от битие..., че да го определя... Въпросите от този тип са противоречиви... и губят времето на хората да умуват над бъга в дадена пропозиция, наместо да отстранят тоя бъг и да умуват над нещо по-съществено...

И тъй отделни ли са съзнание и битие едно от друго, различни ли са чак дотолкова, че да се питаме кое, кое определя.

Взаимното проникване на материя и съзнание вероятно е по-разумен път на решаване на подобни главоблъсканици...или поне по-малко главоболен път.

Животните са лишени от съзнание , но не и от битие , това недвусмисленно говори че съзнанието и битието са две различни неща , друг е въпросът че битието предшества съзнанието и че съзнанието е продукт на битието ,( според материалистите ) а не обратното. Съзнанието и битието са съвместени едно с друго различни неща , като жилището и обитателят му .
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...Взаимното проникване на материя и съзнание вероятно е по-разумен път на решаване на подобни главоблъсканици...или поне по-малко главоболен път.

Това зависи от подхода. Ясно е, че са две различни категории. От субекта зависи как ще ги изследва: във взаимодействие (съотнасяне) или като противопоставяне.

За да поизчистя малко въпроса от свое гледище, считам че човешкото съзнание е вторично като прозиход спрямо битието. Първо се раждаш като материя и потенциалност за съзнание в неразвит вид и едва след това започва формирането на съзнанието. При раждането ни може и да има наченки на съзнание или по-точно съзнание в потенциален вид, но то още не е проявено и развито до степен, че да придобие характеристиките на това, което обикновено наричаме човешко съзнание. Това става с времето под влияние на всички заобикалящи ни фактори от битието. В същност най-добре психолозите ще се произнесат по въпроса, но може би за съзнание можем да говорим в момента, в който себеосъзнаем, че имаме една такава особеност и престанем да се отъждестяваме със заобикалящото ни битие. Т.е в момента, в който Аз-ът ни започне да се разграничава от всичко останало.

Сириус поставя интересен въпрос. Дали нашите мисли, чувства, идеи, "състояния" (явно има предвид психически състояния) са битие, дали са част от него щом "стават"? Тъй като нашият свят е материален (във философския смисъл на думата), дали можем да кажем, че те са част от битието преди да бъдат обективизирани по един или друг начин или е достатъчно това, че се осъзнават от Аз-ът ни чрез функциите на мозъка ни? Вие как мислите?

Редактирано от DendroaspisP
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сириус,

наблягаш повече на психологията. Нека ти задам въпроса по този начин:

Ако решиш, че някой трябва да бъде убит и дори обмислиш всичко по този въпрос, включително кога, къде и как, но никога не го направиш (т.е обективираш в една или друга степен дори като опит), това което съзнанието ти е създало по въпроса битие ли е или не? И защо (да или не)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стар съм вече за философски въпросиии, стар съм. :biggrin::sneaky2:

Да бе стар. И аз така разправям като ме мързи да мисля за нещо. :biggrin:

А жените казват пък, че ги боли главата... :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това зависи от подхода. Ясно е, че са две различни категории. От субекта зависи как ще ги изследва: във взаимодействие (съотнасяне) или като противопоставяне.

За да поизчистя малко въпроса от свое гледище, считам че човешкото съзнание е вторично като прозиход спрямо битието. Първо се раждаш като материя и потенциалност за съзнание в неразвит вид и едва след това започва формирането на съзнанието. При раждането ни може и да има наченки на съзнание или по-точно съзнание в потенциален вид, но то още не е проявено и развито до степен, че да придобие характеристиките на това, което обикновено наричаме човешко съзнание. Това става с времето под влияние на всички заобикалящи ни фактори от битието. В същност най-добре психолозите ще се произнесат по въпроса, но може би за съзнание можем да говорим в момента, в който себеосъзнаем, че имаме една такава особеност и престанем да се отъждестяваме със заобикалящото ни битие. Т.е в момента, в който Аз-ът ни започне да се разграничава от всичко останало.

Сириус поставя интересен въпрос. Дали нашите мисли, чувства, идеи, "състояния" (явно има предвид психически състояния) са битие, дали са част от него щом "стават"? Тъй като нашият свят е материален (във философския смисъл на думата), дали можем да кажем, че те са част от битието преди да бъдат обективизирани по един или друг начин или е достатъчно това, че се осъзнават от Аз-ът ни чрез функциите на мозъка ни? Вие как мислите?

Съзнанието е социален фактор и нищо повече , от най примитивните племена до най развитите цивилизации , социалният фактор определя съзнанието , един човешки индивид , дивак който е оцелял и израсъл без общество , не би имал каквото и да било съзнание.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съзнанието е социален фактор и нищо повече , от най примитивните племена до най развитите цивилизации , социалният фактор определя съзнанието , един човешки индивид , дивак който е оцелял и израсъл без общество , не би имал каквото и да било съзнание.

С оглед на темата, "социалният фактор" към битието ли спада или не?

И малко неясно стана. От една страна "съзнанието е социален фактор", а от друга "социалният фактор" определя съзнанието. Излиза, че съзнанието се самоопределя без участието на битието? Или не схващам правилно?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И двете се взаимоопределят.

КГто го каза.. Двете са свързани и неделими.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГто го каза.. Двете са свързани и неделими.

Това е ясно. По-важните въпроси в отношението са:

1. по-равно ли се определят?

2. има ли първопричина между тях?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първопричината според мен е съзнанието, но се страхувам да обсъждам щото Глишев (да е жив и здрав) не спи.

Искаш да кажеш, че съзнанието определя битието?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...