Отиди на
Форум "Наука"

Откъде се появи Дядо Коледа?


Recommended Posts

  • Потребители

Наближава Нова година, а преди това е Коледа. Още в началото на прехода едновременно с чалгата се появи и един нов персонаж от така наречения „неофолклор” (всъщност псевдофолклор): Дядо Коледа.

Празникът Коледа е отбелязван от памтивека от българите успоредно с Рождество Христово. Има си и традиционни битови обичаи, свързани с него. Сред тях е посещението на Бъдни вечер (деня преди Коледа) по домовете на млади хора, които благославят стопаните, техните дом и „стока”. Наричани са коледари. Дали, пък, от българското им име - „коледжане”, не е произлязло западноевропейското „колега”? :biggrin: За разлика от днешния Дядо Коледа, коледарите не оставят подаръци, а получават такива - нарочно приготвените за празника коледарски краваи, или добре познатите финикийски знаци.

Седмица след това - на Нова година, наричана Сурваки, минават сурвакарчета, и те да благословят стопаните на домовете. Сурвакарите също не оставят подаръци, а получават такива: пак краваи, пари, сладки. В 1916 г., с въвеждането на Григорианския календар, датата на Коледа и Рождество се измества с 13 дни и посрещането им става след празнуването на настъпващата Нова година. Това трае до 1968 г., когато Българската православна църква връща отново стария църковен календар.

С настаняването у нас на съветската комунистическа идеология, Рождество, а покрай него и Коледа, престанаха да се отбелязват официално, а на Нова година наред със сурвакарите се появи Дядо Мраз - един наглед симпатичен образ. Вярно, беше с червен кожух и ботуши, но така облечен е и неговият американски колега, всъщност прототип. На практика Дядо Мраз, макар, че идваше от север - едва ли не от Русия, се държеше видимо като политически необвързан. Пък и той се появяваше в ден, който всички - вярващи или не, честват: Нова година.

Като подходяща илюстрация за времето на социализма в България и неговата битова култура, показвам една новогодишна картичка от 1973 г. Като я гледам, си мисля, че сурвакарчетата сякаш питат: „Дядо, ти откъде се появи?”

post-2642-037506400 1291191079_thumb.jpg

В началото на годините на прехода Дядо Мраз изчезна. Сигурно се е пенсионирал след 45 години трудов стаж. Тогава ние пеехме: „45 години стигат!”. Но си намерихме майстора. Сегашните управници криво ни разбраха и днес ни разправят, че май ще ни се наложи да работим 45 години, докато се пенсионираме.

Мястото на Дядо Коледа не остана, обаче, вакантно. То бе заето от Дядо Коледа - едно лице с нулева дотогава биография. По всичко той прилича на Дядо Мраз, но има друго име, и идва седмица по-рано. Същият сюжет от горната картичка - Дядо Мраз със сурвакарчетата, може да се използва и днес, но вече за Коледа, като сурвакниците на децата се заменят с тояжки, с нанизани на тях кравайчета (виж една от картичките по-долу). Всъщност това само ни показва, че българинът държи на традициите си от ден до пладне.

Картичката, по-долу, ми е изпратена през 1994 г. с поздрав: „Най-искрено Ви поздравявам по случай Коледните и Новогодишните празници!” Печатните материали и илюстрованите картички по това време не бяха по джоба на всеки, та шефът на обществената организация, който ме поздрави тогава, беше решил да мине за празниците в края на годината с един масраф. Днес като извадих картичката, се запитах: този на нея Дядо Мраз ли е, или Дядо Коледа? Не си спомням, фактически кога точно стана тяхната смяна.

post-2642-052306100 1291191086_thumb.jpg

Дядо Коледа ми се вижда политически ангажиран. Демонстрира пристрастие: по телевизията редовно го показват как надига бутилка с едно американско питие. Разделя и българската нация на религиозна основа. Аз на 25 декември поздравявам с: „Честита Коледа и Честито Рождество Христово, изберете си сами”. (Напоследък се опитвам да се унифицирам и на всички подобни дни казвам: „Честит празник!”) Хората обаче, които са добре осъзнати, би трябвало да празнуват само едното от двете събития. Ако човек е религиозен, например, той не би трябвало да признава един такъв езически празник, какъвто е Коледата. Интересно ми е, вярващите в Бога водят ли децата си в детската градина да им раздава Дядо Коледа подаръци?

Както казах, за такъв персонаж като Дядо Коледа, пристигнал в „зората на демокрацията” незнайно откъде, в традиционните български бит и култура не се споменава. Няма го и в евангелските текстове, да кажеш, че е поредното заиграване на управляващите с религиозните чувства на хората. Много ми е интересно какво мнение има православната ни църква за Дядо Коледа, който го няма споменат в евангелията, но се появява на връх Рождество на Исус Христос. Е ли той, Дядо Коледа, например, един от тримата влъхви? Те също са носили дарове на новородения Христос.

Реципрочната на Дядо Коледа личност, на запад й казват Санта Клаус, т. е. свети Клаус. И тук вече се вижда, че у него има някакво религиозно присъствие: свят човек е този Клаус. За нашия, не се споменава такова нещо. Името на западния Санта Клаус идвало от Николай и всъщност ставало дума за свети Николай Мирликийски, който се чества две седмици и нещо по-рано от Рождество. Възможно е някъде в годините да е станало някакво объркване. Светецът като епископ носел червени одежди, имал и бяла брада - оттам идвал и външния вид на Санта Клаус.

Вижда се, западният Дядо Коледа има нещо общо с църквата, а нашият си е езичник от времето на Крум (избирайте си кан или хан). Тогава не е ли по естествено Дядо Коледа да се казва Дядо Николай или още по-добре - Дядо Кольо? Има историческа прилика, има даже и съзвучие. :biggrin:

Да запитам: някой спомня ли си кога се появи ментето Дядо Коледа и кой го измисли? Ако някой си спомня нещо по въпроса, нека да сподели. Да почнем да му пишем биографията. Да излезе „на светло” тази личност, както се казва, че току виж се оказал човек от сивата икономика.

* * *

По-надолу представям няколко български поздравителни пощенски карти от 20-те и 30-те години на миналия век. Някои от тях не са много оригинални, но мисля, че те представят традиционните в България форми на посрещане на Нова година и отбелязваните след това тогава Рождество Христово и Коледа.

Първите две картички условно ги наричам „християнски”. Те явно представят предпочитанията на градските жители от възпитаните в християнските добродетели семейства.

post-2642-032082900 1291191093_thumb.jpg post-2642-091901900 1291191099_thumb.jpg

Следващите две картички са свързани със селския бит и традиции. Илюстрациите са дело на известната художничка-приложничка Бинка Вазова - Николова.

post-2642-036127600 1291191106_thumb.jpg post-2642-031765300 1291191113_thumb.jpg

Засега не съм открил български картички от това време с Дядо Мраз или Дядо Коледа. Но ето още две, които поясняват, откъде идва поздравлението: „Нова Година - нов късмет!” Подателят на лявата картичка, явно познавайки мераците на приятеля си, го поздравява: „Нека новата година (1921) реализира младежките ти мечти”. Допълнително, обаче, е поставил логото си: „Тази година сам, догодина бекярин (т. е. ерген)”. На картичката вдясно не е Снежанка, а нещо като „момиче на късмета”. Май по едно време имаше такива по телевизията. Навремето са били по-зиморничави.

post-2642-078440200 1291191120_thumb.jpg post-2642-028730100 1291191127_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз си празнувам и Коледа, и Рождество, и Нова година (сега отнякъде ще изскочи Романа да ме поправи, че Рождеството е я на Митра, я на Непобедимото слънце - честито да му е на Романа, важното е да се празнува).

А Дядо Коледа е приятна неопаганистка фигура - нещо средно между аса Ньорд и свети Николай.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи на 6. декември Никола но си на децата армаганчета.

Като казва Хо хо хо и се спуска чрез комина да сложи на добрите шоколадчета, бнбони а на лошите и сноп от вейки в приготвените, лъснати обувки.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8

На 25. Исусчо носи елхата след полунощ накичена с големи подаръци за децата и големите.....

Новата година си е нова.....

Така, че да си дете е бижу в месец декември.

:))::)): :)):

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Или да си попско чедо по Задушница :bigwink:

Мда, много неприятно - отдавна не съм най-малкият в семейството и това прави Коледата неизгодна...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да взема да си изразя едно недоволство, дето тлее у мен. Защо трябва авторски текстове на хубави и обични български детски песнички да се редактират - вместо "Дядо Мраз," пишат "Дядо Коледа"? Най-малкото се нарушава ритъмът на стиховете. А и какво лошо има един такъв дуализъм - да обясним на децата, че с Дядо Коледа и Дядо Мраз имаме казус "идентичност на лице с различни имена."

Редактирано от Kuna
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това за което говориш, ще да е наистина нещо на ниво самодейност - аз поне, до колкото съм запознат с детските песнички, такова нещо няма. :) Просто се появяват нови песнички отговарящи на новата самоличност на "Добрият старец" :) Това, че художествената стойност на тези произведения може да е съмнителна е съвсем друг въпрос. В крайна сметка, важното е децата да ги харесват. Те със сигурност не се опитват много-много да раберат за какво иде реч точно в текста. :)

Редактирано от hristo_serafimov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ми не зная каква самодейност е, ама е факт. В една книжка /купена на децата ни тези дни/ с такива стихчета явно дедомразът е подменен с дядо коледа. Също така децата по градините ги учат на изменени текстове - вместо за "За Новата година да люшнем ний хорце" пеят "за Коледа да люшнем, да люшнем ний хорце!" :doh: Поне във втория пример е спазен броя срички, ако не друго...

Редактирано от Kuna
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Aми то така беше, че Дед Мароз на нова година носеше елхата с подаръците.....

За Св. Николай, за рождество Христово и дума да не ставаше......

Ну, Погоди!

http://multiki.arjlover.net/info/nu.pogodi.08.avi.html

:))::)): :)):

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много са смешни поборниците за "чистота на родните традиции" или за "чистота на рождество Йешуово"...smokeing.gif

Ясно е, че е съществен денят 22 декември - зимното слънцестоене. Всичко останало са селски или християнски... ае да не довършвам.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много са смешни поборниците за "чистота на родните традиции" или за "чистота на рождество Йешуово"...smokeing.gif

Ясно е, че е съществен денят 22 декември - зимното слънцестоене. Всичко останало са селски или християнски... ае да не довършвам.

Тъй, тъй - Io Saturnalia /Весели Сатурналии/ на всички желая.

Bene valete in pacem Saturni!

saturnalia.jpg

Сатурналиите при древните римляни били най-популярният празник в края на годината - в чест на бог Сатурн, с името на който жителите на Лациум свързвали земеделието и реколтата.

Честването протичало през втората половина на декември - времето, когато завършвало жъненето. По времето на Сатурналиите /17 – 21 дек./ обществените работи били отменени, учениците не учили, забранено било да се наказват престъпниците. Робите през това време получавали допълнителни привилегии - те се освобождавали от повседневните си занимания, могли да носят pilleus /шапка-символ на освобождаването/, могли да се хранят от трапезата на господарите си и да носят техните дрехи и дори да ги командват.

В обикновеното римско семейство празникът започвал с жертвоприношение - заколвали се прасе, теле и овца в чест на бога. Следвало гощавка, като роднините и приятелите си подарявали подаръци. Сред даровете имало восъчни свещи /cerei/ - символ на зимното слънцестоене /bruma/ и тестени или теракотени фигурки /sigillaria/ - посветени на бог Сатурн.

Обществените мероприятия започвали от храма на Сатурн на Форума, следвало религиозно пиршество, в което участвали сенаторите и конниците. Храмовете и сградите били украсявани с венци. Улиците били наводнени с тълпи от хора, навсякъде се викало Io Saturnalia. Забавленията продължавали 7 дена.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ромъняска се траяска :)

Романе, НГДЕК скоро ще празнува Сатурналиите, виж там дали някоя местна дама няма да те покани :happy:

(Жалко, старата шефка сдаде поста, така че половината вицове отпадат.)

Едно е сигурно - през декември може и да сме безделници, но не сме без празници. Скоро е Шарановден и оттам като се тръгне - еж, пий, ходи по гости, дай си гърбината да те сурвакат племенничета и братчедчета... цел месец нема изтрезняване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да запитам: някой спомня ли си кога се появи ментето Дядо Коледа и кой го измисли? Ако някой си спомня нещо по въпроса, нека да сподели. Да почнем да му пишем биографията. Да излезе „на светло” тази личност, както се казва, че току виж се оказал човек от сивата икономика.

* * *

По-надолу представям няколко български поздравителни пощенски карти от 20-те и 30-те години на миналия век. Някои от тях не са много оригинални, но мисля, че те представят традиционните в България форми на посрещане на Нова година и отбелязваните след това тогава Рождество Христово и Коледа.

Първите две картички условно ги наричам „християнски”. Те явно представят предпочитанията на градските жители от възпитаните в християнските добродетели семейства.

post-2642-032082900 1291191093_thumb.jpg post-2642-091901900 1291191099_thumb.jpg

Засега не съм открил български картички от това време с Дядо Мраз или Дядо Коледа. Но ето още две, които поясняват, откъде идва поздравлението: „Нова Година - нов късмет!” Подателят на лявата картичка, явно познавайки мераците на приятеля си, го поздравява: „Нека новата година (1921) реализира младежките ти мечти”. Допълнително, обаче, е поставил логото си: „Тази година сам, догодина бекярин (т. е. ерген)”. На картичката вдясно не е Снежанка, а нещо като „момиче на късмета”. Май по едно време имаше такива по телевизията. Навремето са били по-зиморничави.

post-2642-078440200 1291191120_thumb.jpg post-2642-028730100 1291191127_thumb.jpg

Картичките, които показваш, с изключение на тези на Бинка Вазова, са пълни копия на западноевропейски картички и нямат нищо общо с българските традиции. На две от тях например виждаме коледна елха.

Колкото до дядо Коледа, той съвсем не е новопоявил се персонаж без биография, възникнал "в зората на демокрацията". Дядо Коледа се появява още в края на 19 век под западноевропейско влияние, а през 20-те и 30-те години е вече напълно утвърдена и неделима част от представите за празника.

Гео Милев:

Сняг на облаци се дига,

дядо Коледа пристига

в златна хубава шейна

чак от Стара планина.

"Дзън-дзън-дзън!" - звънци звънтят,

в сладък сън децата спят.

Но да знаят той що носи,

ще наскачат голи, боси

и ще дигнат шум безкрай:

"Дай на мене, дядо, дай!

На мен - кукла, на Стоян -

топка или барабан!"

Впрочем Гео Милев има и стихове за дядо Мраз:

Чакай, детко, да обуем

топлите чорапки,

че навън, погледай - падат,

падат, падат капки.

Дъжд вали и вятър вее

непрестанно, всеки час:

скоро, скоро ще пристигне

тук при нас и дядо Мраз.

Дядо Мраз - студен, замръзнал,

и със сняг отрупан цял -

иде дядо Мраз и носи

на гърба голям чувал.

Иде през гори, балкани -

чак от Черното море;

с лед и сняг, и скреж чувалът

му напълнен е добре.

Ще изсипе отвисоко

той чувала си навред -

и ще побелей полето

в сняг и скреж, и лед.

Един ден ще се събудиш

рано, рано сутринта,

през прозореца ще видиш -

побелял навън света.

И снежинки много, много,

хвъркат с лекички крилца,

като бели пеперудки,

като весели деца...

Вятърът сега неспирно

вън реве със страшен глас

и ни казва и повтаря:

"Иде, иде дядо Мраз!"

post-5121-073985100 1291251555_thumb.jpg

(1933)

Чук... чук... чук, чук, чук.

Дядо Коледа е тук -

до вратата ей го, чака

и с тояга трака, трака.

Стар е, бял е като сняг,

но на гости иде пак.

Подранил е като лани,

носи цял кош армагани.

Хвърляй, дядо, таз лула —

да го срещнем с мен ела!

Твоята лула е лоша,

има новичка във коша.

Хурката ти не преде,

бабо, остави я, де!

Дядо Коледа у нас е,

нова хурка ти донася.

А на мене, кой ли знай,

може би ще е кравай,

или носи питка сладка,

или молив и тетрадка.

Път пътува от зори -

бързай, бабо, отвори!

Иде много от далече

и отколе чака вече!...

Христо Смирненски, фейлетон "Дядо Коледа" (1923)

Константин Гълъбов, разказ "Дядо Коледа" (1926)

post-5121-032304800 1291252975_thumb.jpg

(1934)

И пр., и пр.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ромъняска се траяска :)

Романе, НГДЕК скоро ще празнува Сатурналиите, виж там дали някоя местна дама няма да те покани :happy:

(Жалко, старата шефка сдаде поста, така че половината вицове отпадат.)

Едно е сигурно - през декември може и да сме безделници, но не сме без празници. Скоро е Шарановден и оттам като се тръгне - еж, пий, ходи по гости, дай си гърбината да те сурвакат племенничета и братчедчета... цел месец нема изтрезняване.

Мдам, мисля да отида да ги видя класиците какво са измислили. Ти ще ходиш ли?

А за празниците, ядене и пиене винаги повод ще има.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тук са описани народните празници и вярвания.

"След дългите коледни пости подир черква се вкусва от коледната жертва -прасето. Свинското е една от най-древните храни, използвани от незапомнени времена. Вергилий разказва, че когато Еней слязъл от кораба си в Лаииум, срещнал свиня с малки прасенца, убил ги и веднага ги принесъл в жертва на боговете. Неслучайно го наричали „благочестивият Еней". Но както всички древни, и той отреждал на боговете кръвта и дима, който се виел над олтара, а останалото изяждал. Дълго време обаче свинското било смятано за храна на бедните. в господарските кухни обръщали внимание само на някои избрани части - задните бутове, главата и опашката. Старите митове отъждествяват Адонис с житото, а зурлата на глигана, който го убива - със сърпа. Семето бива „убито", но след „смъртта" се ражда за нов живот. Това всъщност е естественият цикъл на земеделието, на растителния и животинския свят. Затова прасето от старите фрески и мозайки бива отъждествявано с плодовитостта. На старогръцки думата „прасе" означава „утроба". То често присъства в митовете, в които се говори за смърт и възкръсване. Естествено през вековете загубва Значението си на символ и се превръща в домашно животно, задоволяващо гастрономическите вкусове на празничните трапези."

Предполагам,че за обичаите може да се пише много .А всъщност откъде идва традицията да се носят подаръци - от св.Николай или има нещо по-старо.Четох някъде ,че в Италия не е дядо ,а е баба - Babbo Natale.

В крайна сметка, важното е децата да ги харесват. Те със сигурност не се опитват много-много да раберат за какво иде реч точно в текста

А моите деца доста се бяха пообъркали,защото аз трудно свиквах в началото с новото име и все ме избиваше на "Дядо Мраз".Но пък кой го интересува името ,като ще се получават играчки ... :)

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Четох някъде ,че в Италия не е дядо ,а е баба - Babbo Natale.

***

А моите деца доста се бяха пообъркали,защото аз трудно свиквах в началото с новото име и все ме избиваше на "Дядо Мраз".Но пък кой го интересува името ,като ще се получават играчки ... :)

По първия цитат - погледни мнение номер 5 тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10423&st=0&p=136496&hl=babbo&fromsearch=1&#entry136496

По втория - моите си ходят пообъркани, ама не ми пука. Реших аз да си наричам добрия старец "Дядо Мраз" :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Унгарската дума произлиза от славянската дума корчун която означава стъпващ, престъпващ.

angol -Christmas- Христос

német Weihnacht, holland kertsmisse -szent éjt jelent, Свята нощ

francia -Noel, az olasz -natale, a spanyol -navidad, walesi -nadoling, latin -Natalis -jelentése születés Раждане

skandináv -Jul - Не се знае точно, но означава зимни празненства

A történet

Всеки познава раждането Христово....

Az ünnep keletkezése

Началото на празника.

Между 325 и 335 в Рим. Целта е била да преключи споровете във връзка с решението на събора в Никеа тоест, че Исус Христос е Бог и човек в една личност. Имало спор за точната дата на раждането на Исус. Според някои 20 декември, според други на 18 или 19 април, 25 ноември, 6 януари.

Избрали 25 декември за да заличат езическият “Sol invictis” . Така въвели “Sol Salutis” и очакването на неговото рождество "Advent".

Jelképek

Символи

Angyal

Ангел

Коледата има символи. Единият от тези е ангелът. Християнската иконографика от началото ги изобразява като мъже в антично римско облекло. От начало нямали са криле. От 4. век се появяват крилати ангели, чиито крила в ренесанса изчезва. От седемте ръководещи ангела трите най популярни са: Mikhaél, Gábriel, Ráfael. Михаил е ръководителят на небесните войски, победителят на злото, именният му ден е 29 септември, пази есенният интервал. Габриел, носителят на новото, именният му ден е на 24 март и пази пролетният интервал. Рафаел е лечител и е първи между ангелите.

Gyertya

Свещ.

Според Библията е символ на Logosz -Светлината на Света символът на Исус Христос. Свеща символизира чрез восъкът-фитила-огъня света троица. Спроед унгарският обичай всеки има една запалена свещ на онзи свят и докато тя гори е жив. Затова свеща съпровожда всички важни събития в живота ни, кръщене, тортата на рожден ден, свадба, умиране, погребение.

Hogyan ünneplik a Karácsonyt világszerte?

Как празнувът в света?

Обикновено 25 декември, но има където на 6 януари празнуват.

Írország

Децата оставят един чувал за армаганите, и стареца за да не остане гладен, оставят баница и една бира на масата.

Spanyolország

Тук Дед Мароз носи подаръците. През комина влиза. На 6 януари пък чакат трите царя които също носят подаръци.

Belgium

Децата тук на 6 декемри получават от Св. Никола подаръци. Под елхата или в чорапчетата над камината се слагат само дребни армаганчета. На коледа се яде за закуска сладък хляб. Тържествената вечеря почва с аперитиф, после морски животни (миди, раци, полипи) и главното е пълнена пуйка.

Mexikó

Света Вечер певци излизат на улицата с дълги прътове на които има звънци и свещи и така утиват до църквата.

Norvégia

Света вечер чаша арпажичена каша слагат в стопансите здания за да изгонят лошите духове. Около Накичената елха семейството танцува хоро и пее.

Kenya

Окичват и църквите с ленти, цветя, зелено, балони. Вечерята я приготвят на свободно на открит огън. Далеч живеещите роднини се прибират за да се срещнат.

Svédország

Сутринта с горящи свещи чакат хората в църквите. Менюто е риба и боб. На добрите деца Св. Николай с помоща на Юлтомтен (добро джуже) раздава подаръци.

Anglia

Децата пишат писмо и списък на подаръците на Св Никола което го хвърлят в огъня за да може с помоща на пушека да отиде на север. Ако се запали първо списъкът, на ново трябва да се пише. Специален пудинг се яде в който има скрито късметче. Тук почнаха първи да слагат върху входната врата Имел.[media]http://www.youtube.com/watch?v=3QVm8uU9BEM

Olaszország

След бъдна вечер посещава децата вещицата Strega Buffana. Пристига на метла и на добрите носи сладки работи а на лошите въглища. Италианците подаряват на приятелите си леща, да си направят супа. Това ги припомня за бедните времена и им носи късмет за новата година.

Ausztria

A Mikulás (Heiliger Nikolaus) december 6-án ajándékozza meg a jó gyerekeket édességgel, dióval és almával. December 24-én pedig a gyermek Jézus hoz nekik ajándékot és karácsonyfát. A gyerekek izgatottan várják, hogy megszólaljon a csengettyű. Csak ezután léphetnek a gyertyákkal, díszekkel és édességgel feldíszített karácsonyfát rejtő szobába.

Libanon

A családok karácsony előtt egy hónappal gabonamagvakat ültetnek. December 24-én pedig a cserepeket a karácsonyi barlang és a karácsonyfa köré helyezik. A barlang Jézus születésének helyszínére utal.

Franciaország

A kisebb gyerekek kikészítik cipőiket a tűzhely közelébe, hogy karácsony estéjén a Mikulás beletegye az ajándékot. A nagyobbak a felnőttekkel elmennek az éjféli misére, majd hazatérve ülnek az ünnepi asztalhoz.

Németország

A németek karácsonykor nagyon feldíszítik a házat. Az ablakokba fakeretre erősített színes gyertyaégőket vagy színes képeket szerelnek, amelyek nagyon szépen mutatnak a téli éjszakában. A lakások többségében megtalálható a Betlehem is. A gyerekek a karácsonyi ajándéklistát rajzokkal díszítik és éjszakára az ablakpárkányra helyezik. Tetejére cukornehezéket tesznek, hogy a Mikulás biztosan megtalálja.

Új-Zéland

A karácsony náluk a nyár közepére esik, ezért ilyenkor a többség piknikezik a szabadban, vagy a tengerpartra megy. Általában hideg sonkát és jégbe hűtött sört fogyasztanak.

Dél-Afrika

Itt is nyáron van karácsony. A kiadós ebéd után a családok meglátogatják barátaikat, és karácsonyi dobozokat adnak át egymásnak, amelyben rendszerint valami ennivaló finomság van.

Finnország

A Mikulás érkezése előtt a finnek szaunáznak egyet. Karácsony napján a legtöbb ember elmegy a templomba és elhunyt szeretteinek sírjához, hogy gyertyát gyújtson emlékükre.

Ukrajna

A gyerekeknek az ajándékot a Jégapó három rénszarvas húzta szánon viszi. Vele van Hópehely leány is, aki ezüstkék, szőrmedíszítéses ruhát, fején pedig korona formájú hópelyhet visel.

Ausztrália

A Mikulás "szánját" nyolc fehér kenguru húzza. A karácsonyi vacsorát a szabadban fogyasztják, majd lemennek a tengerpartra, vagy krikettet játszanak.

Csehország

Az emberek úgy tartják, hogy szenteste csodák történnek, ezért az éjszaka megsúghatja a jövőt. A Mikulás érkezését a gyermek Jézus jelzi kis csengettyűjével.

Lettország

A lettek szerint a Mikulás a szentestétől számított 12 napon át hozza az ajándékot a gyerekeknek! Az ünnepi menü: barna borsó, rétes, káposzta és kolbász.

Portugália

Az ajándékok a tűzhely mellett felsorakoztatott cipőkbe kerülnek. Az ünnepi vacsora: sózott, szárított tőkehal burgonyával.

Svájc

Zürichben ilyenkor mesevillamos jár, amely körbeviszi a gyerekeket a városon. A srácok karácsonyi dalokat énekelnek, közben pedig édességeket osztanak nekik.

Amerikai Egyesült Államok

Ahány etnikum él Amerikában, annyiféleképpen ünnepli a karácsonyt. A Kelet-Európából származó család pulykát készít karácsonyra, de a lengyel nagyszülők még ma is a keilbasit (lengyel kolbász) kedvelik. Az olasz származású férj viszont ragaszkodik a lasagne-hoz.

Forrás: www.szatmar.ro

Хайде другите по-късно.

:bigwink: :bigwink: :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пандора, на италиански "babbo" означава "тате".

Link to comment
Share on other sites

Добра тема и добър анализ г-н Гербов. Малко са нашите истински традиционни неща, омесиха се с американски , европейски и пр... Понеже сега е най-важно да се изкарват пари , може ние да въведем нова практика и символика , подкрепена с нужните картички, песни и аксесоари. Та идеята се основава на това, че по Коледа и Нова година, бабите са най-ощетени, край печката.(не край елхата) Затова да въведем с български автентичен произход и нова личност и понятие- "Баба- нова и демократична зима". Като подаръци ще носи веселие,ядене и пиене за всички !

(демократична- може да отпадне, за да няма политически елемент)

:tooth:

Редактирано от dedenze
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Картичките, които показваш, с изключение на тези на Бинка Вазова, са пълни копия на западноевропейски картички и нямат нищо общо с българските традиции. На две от тях например виждаме коледна елха.

Не са копия, а са направо оригинални западни картички, но върху тях е допълнително отпечатано „Честита Ви Нова година” на български. И поздравите отзад са за Нова година.

post-2642-053904300 1291317284_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не са копия, а са направо оригинални западни картички, но върху тях е допълнително отпечатано „Честита Ви Нова година” на български. И поздравите отзад са за Нова година.

post-2642-053904300 1291317284_thumb.jpg

В такъв случай защо смяташ, че тези картички "представят традиционните в България форми на посрещане на Нова година и отбелязваните след това тогава Рождество Христово и Коледа"?

Но поне, надявам се, се разбра, че дядо Коледа не е персонаж, възникнал "едновременно с чалгата в началото на прехода". :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами с тези картички са се поздравявали българи, а не марсианци. И не са били в тираж един брой.

Не съм знаел, че през първата половина на миналия век българските детски писатели са се опитали да вкарат в българските приказки Дядо Коледа. Явно по това време трябва да се търси създателя му. Но и тогава проблемите с неговата автентичност са били същите. И няма сведения дали е бил приет от децата и техните родители.

В 1921 г. Александър Божинов рисува „Златна книга за нашите деца”. В нея са дадени представи за годишните времена и за популярните български празници. Коледа и Нова година са илюстрирани с коледари и сурвакари. Няма коледни или новогодишни елхи.

Има показан Дядо Мраз, но като символ на зимата (нещо като побрат на Баба Марта) и не носи подаръци.

post-2642-028334500 1291364929_thumb.jpg post-2642-096368500 1291364938_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

FYI

Счита се, че изолираният 365-ти ден е играел роля на важен общонароден празник, след който е започвало отброяването на календарните дни. Много изследователи предполагат се, че това е традиционният за българския фолклор празник, наричан с народните имена Еднажден, Единак и Поляз (християнизиран като Игнажден, нощта на 21 срещу 22 декември). Има и друг български фолклорен празник, нощта на 24 срещу 25 декември (Бъдни вечер, нощта срещу Коледа – рождество Христово), който се чества с подобна символичност. И в двата случая се пали дъбово дърво – бъдник, и след двата случая се смята, че започват т.н. “мръсни дни” [Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител Анани Стойчев. Издателска група 7М + Логис. 1994. София, стр. 40 и 154].

Най-важната особеност на тази календарна структура е, че във всяка година, всяка дата и съответно празник винаги съвпада с един и същ ден от неделята. Пред вид на отсъствието на блуждаене и строгата фиксираност на празниците Нова година, Еднажден и др. трябва да се заключи, че прабългарският календар е от слънчев тип и е бил отлично уравновесен със слънчевата година посредством подходящи интеркалации. Това сигурно е ставало чрез добавяне по един високосен ден на всеки четири години. Не е невъзможно и наличието на интеркалации от по-висш порядък.

В този си вид (4 х 91 + 1 дни), прабългарският слънчев календар не прилича нито на египетския и сродния му зороастрийски, нито на римския юлиянски календар. Например, твърде късно, даже в VI в. в Армения е възприет слънчев календар от египетски тип (12 месеца х 30 дни + 5 допълнителни дни), без добавъчни месеци или дни. При прабългарския календар липсват добавъчните 5 дни, а новата година не съвпада нито с деня на пролетното равноденствие, нито с деня на лятното слънцестоене. В добавка, прабългарския календар е циклов, като годишният цикъл при него продължава една юпитерова година (12 слънчеви години с животински названия). От древните календари без китайския, зороастрийският календар е бил също циклов, но цикълът при него е траял 30 години (една сатурнова година). Поради връзката им със съответните чечено-ингушски празници, празниците Бъдни вечер, Коледуване и сурвакане при съвременните българи не може да има славянски или тракийски характер, а трябва да е наследен от прабългарите. Те следователно са били значителна част от първоначалното население на България. При някои славянски народи, руснаци, украинци и др. също има празник Коледуване, но при тях този новогодишен празник или е привнесен или има друг смисъл, защото Новата година при славяните се е чествала в деня на пролетното равноденствие, както при повечето индоевропейски народи.

В книгата на Енох [Виктор, Роберт-Жан. Бог и боговете са били хора. Светлина върху книгата на Енох. София. 1982. стр. 156 – 159], в Главата за движението на небесните светила, са описани два календара, единият слънчев (глава 71) и вторият лунно-слънчев (глава 72). Слънчевият календар има 364 дни, разделени в месеци, повечето от които имат 30 дни, но някои са по 31 дни. Слънцето изгрява и залязва през небесни врати (месеци), които са номерирани. Когато Слънцето минава през първата врата (първи месец, начало на годината), денят има минимална продължителност, а нощта максимална. С нарастване номера на месеца, денят расте, а нощта намалява. В четвъртия месец (врата), денят и нощта вече са равни по продължителност – денят на пролетното равноденствие. Следва моментът, когато денят е два пъти по-продължителен от нощта (денят на лятното слънцестоене), от тук може да се заключи, че този календар е създаден и ползван в географска ширина, съответстваща на Северното прикавказие. От този момент, нощта расте за сметка на деня за да достигне до изходната точка (първи месец, врата номер едно), когато имаме зимно слънцестоене. Указва се, че дължината или краткостта на дните и нощите се определя от вървежа на Слънцето. Този факт, наред с отсъствието на сравнения с хода на луната показва, че описаният календар е от слънчев тип. Съгласно номерацията на месеците, годината е започвала от деня на зимното слънцестоене – 22 декември, както при древния чеченски календар и при прабългарския календар.

Приведените примери показват, че календарът от типа 4 х 91 + 1 дни с начало денят на зимното слънцестоене е бил широко известен и прилаган в района на Кавказ и Близкия изток. Тези примери вкючват календарите на чеченците, прабългарите и вероятно на аланите, календарът на Енох и кумранският календар. Това е важен факт, който показва, че календарни традиции сходни с тези на прабългарите, реално са съществували и са функционирали в един от най-цивилизованите райони на древния свят. Трудно е да се каже, кой го е приложил пръв, във всеки случай, календарът на Енох е описан около 110 г. пр. н.е., а сигурно е употребяван много преди това.

През 1888 година френският астроном М. Армелин представил проект за нов календар, представляващ усъвършенстван календар от Кумран, към който са добавени един ден за обикновената и два за високосната година. В 1954 година този календар е одобрен на 18-та сесия на икономическия и социален съвет на ООН, но поради съпротивата на някои страни неговото внедряване е замразено. Прави впечатление обаче, че в международната литература кумранският календар е широко известен, докато данни за прабългарския календар отсъстват. Причината за това е, че все още много български историци поддържат трудно доказуемата хипотеза, че прабългарите са били малко на брой номади с примитивна култура.

Възниква въпросът, ако празникът Бъдни вечер (нощта срещу 25 декеври) е бил важен празник в календарната нова година при българите, какъв е неговият смисъл? Защо той съвпада с Рождество Христово? Християнската църква никога не е криела, че действителният рожден ден на Иисус Христос не е известен и че датата 25 декември (Коледа) е избрана от самата Църква. Първата широко известна и приета от египетската християнска църква в Александрия дата за Рождеството на Христос съвпада с древноегипетския празник на възраждащото се Слънце – денят на зимното слънцестоене. Привързването на Рождеството Христово от светите отци на александрийската църква към слънчевия календар и денят на зимното слънцестоене се обяснява с това, че от най-древни времена народите на Стария свят са считали, че Слънцето като бог първенствува във Вселената над всичко и че точно в деня на зимното слънцестоене денят започва да нараства. Тогава Духът на Вселената се възражда и побеждава над тъмнината. В тази връзка, Фламарион в своята “История на небето” пише, че в древноегипетската традиция Слънцето е изобразявано като юноша по време на пролетното равноденствие, като мъж с голяма брада в деня на лятното слънцестоене, като старец в деня на есенното равноденствие, а в деня на зимното слънцестоене като бебе –младенец.

В езически Рим празникът на Възраждането на Слънцето се отбелязвал в нощта на 24 срещу 25 декември и е бил свързан с култа към Митра – слънчевия бог на древните перси – зороастрийци, чийто култ отдавна е бил възприет от древните римляни. В 337 г. римският папа Юлий I утвърдил с указ датата 25 декември като ден на рождеството Христово. Съединяването на празника на Слънцето с Рождеството Христово в Рим до голяма степен е улеснено от съня на римския император Константин Велики на 27 Октомври 312 г. Преди т.н. битка за Рим, той видял върху Слънчевия диск кръст с инициалите на Исус Христос и надписа "In hoc signum vinces" (Това са знаците на победата). След победата, Константин Велики провъзгласил християнството като държавна религия в Римската империя. Съединяването на “езическия” празник на Слънцето с рождеството Христово е било чисто прагматичен ход на църквата, която е съзнавала, че този много популярен празник е неизкореним.

Представените факти показват, че празникът на “горящото дъбово дърво” (Наджган - Бъдни вечер -25 декември) при чечено-ингуши и българи може да бъде свързан с древния Празник на възраждащото се Слънце. Самото “горящо дъбово дърво” е олицетворявало Слънцето, което, съгласно представите на древните хора, чрез своя огън произвежда светлина и топлина за хората. Този празник е бил един от най-популярните празници в Стария свят и няма нищо чудно, че се среща и при чеченци и българи, които са древни народи, живяли в съседство дълго време.

Таблица № 1. Астрономичен и календарен смисъл на началните дни в календара на древните българи.

Ден от Юлиянския календар

Пореден ден от прабългарския календар

Ден от седмицата според прабългарския календар

Астрономичен и календарен смисъл на деня

21 Декември 364 – ти ден Неделя Последен номериран ден на старата година

22 Декември

365 –ти ден

Единак Добавъчен, извънседмичен ден, ден на зимното слънцестоене – празник

23 декември 1 – ви ден Понеделник Първи ден на новата година

24 декември 2 – ри ден Вторник Втори ден на новата година

25 Декември 3 – ти ден Сряда Трети ден - Ден на възраждащото се Слънце

Пред вид на факта, че месеците в чеченския календар са започвали на 22 число, следва че фактически началото на чеченската нова година е бил 22 Декември, докато 25 Декември е бил празник на възраждащото се Слънце. В традиционния български фолклор също съществуват такива два празника, разположени на същите дати и с подобно съдържание – Еднажден (нощта срещу 22 декември) и Бъдни вечер (нощта срещу 25 декември). Може да се допусне, че Еднажден (22 декември) е бил добавъчният, 365-ти ден от старата година в календара на древните българи, денят на зимното слънцестоене а 25 Декември е бил денят на възраждащото се Слънце. Названието Еднажден или още Единак показва изолираността на този ден, посочва, че той е поставен в различна позиция спрямо останалите 364 дни. Бъдни вечер, Бъдник и Гула пък подсказват, че от този ден започва бъдното, бъдещото ново време, новата година. На второ място, описаният календарен и обреден смисъл на празниците Еднажден и Бъдни вечер при българите се потвърждава и от вложеното в тях митологично съдържание, което се състои в честване на раждането на новият “млад бог” – Слънцето [Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител Анани Стойчев. Издателска група 7М + Логис. 1994. София, стр. 40 и 154].

Както се вижда, почти всички народи от Стария свят (египтяни, иранци, римляни) са празнували празника на възраждащото се Слънце – 25 декември, но не като новогодишен празник, защото според техния календар, годината е започвала най-често от деня на пролетното равноденствие. Нахците и кавказките българи също са чествали празникът на възраждащото се Слънце, но като новогодишен празник, защото той е стоял в началото на тяхната календарна година.

В сходния на прабългарския календар на Енох, новата година винаги е започвала в сряда, съгласно наблюдението на Бартелми [barthelemy D. Notes en marge de publications recentes sur les manuscrits de Qumran.— RB. 59, 1952, № 2, pp. 199—203]. Това вероятно е свързано с факта, че срядата е трети по-ред ден, в който съгласно библията [книгата Битие 1: 14-19] бог е сътворил Слънцето. От тук може да се предположи, че в прабългарския календар денят след Бъдни вечер е първата сряда в първата седмица на годината. В такъв случай, дните около прабългарските новогодишни празници ще изглеждат съгласно представената таблица № 1. Разбира се, за да се докаже горната хипотеза са нужни още много допълнителни данни.

Вероятно, всички описани по-горе дни от 21 декември до 25 декември са били празнични, свободни от физически труд. Техният брой е общо пет, колкото са добавъчните празнични дни в календара на древните египтяни. В древния Рим, по същото време са се чествали известните Сатурналии, най-веселите пет поредни дни, в които всеки е имал право да се превъплащава в образа на своята противоположност. Тази традиция да се празнува в пет поредни дни около Коледа е съхранена и в християнската епоха.

Със съкращения

http://www.bolgarok.hu/index.php?id=228&L=1

:post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712: :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
По първия цитат - погледни мнение номер 5 тук: http://nauka.bg/foru...=1

Пандора, на италиански "babbo" означава "тате".

Извинявам се - грешката е моя и благодаря за информацията...santa_claus_20.gif

Въобще тези коледни празници за мен са показателни как едни обичаи преминават от място на място и се разпространяват по света

Ето и аз да допълня още малко информация

http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-11848/

http://www.elkaru.ru/articles.php?action=view&art=38

http://magazines.russ.ru/oz/2003/1/2003_01_31.html

"Снежные бабы

Снежные бабы издревле известны на Руси. По преданию, святой Франциск Ассизский, борясь с бесами, начал лепить снеговиков и называть их своими женой и детьми. Лепка снеговика угадывает прообраз сотворения человека, только теперь акт творения принадлежит самому человеку. Снеговик – сотворенный, рукотворный, сделанный руками.

Другие источники утверждают, что детская забава сооружать снежную бабу — явное наследие тех времен, когда из снега лепили идола, представлявшего Великую Мать в ее зимней ипостаси. С ней же связывают выражение «матушка-зима», кажущееся чрезмерно ласковым, если учесть лютую стужу, сопровождающую это время года в наших широтах."

http://danilova.ru/phpbb/viewtopic.php?f=561&p=435358

http://www.dom-dm.ru/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В житието на Св. Николай , пише , че той е подхвърлил 3 торбички на обеднелия баща на 3 девойки, които той мислел да продаде за проститутки .

Санта Клаус на Запад се е празнувал на 6-ти декември по Юлианския календар (Стар Стил). Но след като папата е благословил геоцентричния Григориански календар(Нов стил), той се е преместил на 19-ти декември, което от своя страна го е приближило максимално до Рождество Христово по Григорианския календар (Нов стил).

Така Санта Клаус е ''завързан'' към Рождество и понеже е подхвърлял торбички с парички , така е станал дядо Коледа, което измишльотина на Кока-колските боклуци, да могат да си продават наркоманската напитка.

Комунистите пък спретнаха един антипод на прекалено Християнския Дядо Коледа и така се роди на бял свят недоносеното отроче = Дядо Мраз :crazy_pilot:.

По време на соца гледахме всяка година разни дядо Мразиади (детски предавания) с герой дядо Мраз.

Имаше даже специални песнички -

"С червените ботушки потропва дядо мраз

дечица веселушки с шейната спря при нас

подаръци ще има за всички от сърце

за Новата година да тропнем ний хорце !:)):

Не, това с "боклуците" няма да мине.

Бел. мод. Глишев

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...