Традициите в БАН

[Р. Теодосиев]

От няколко месеца много актуална стана темата с БАН и преструктурирането на институтите й. Може би най-точният въпрос свързан с академията трябва да бъде: Реформа има ли и в какво се отразява тя?

Реформа има и тя много видимо се отразява на институтите към БАН, като променя едва ли не половин вековната „традиция”, която я е запазила в този й вид. Слагам „традиция” в кавички, защото тези дни сред няколко учени вече чух доста да се използва в някаква много положителна форма, а терминът „комерсализация” е като табу в редиците на традиционните учени.

От известно време се обединяват институти, започват преструктуриране на цели отдели или по друг начин казано, големи реформи текат в Българската Академия на Науките. Реформи няма само в академията, а и се забелязват огромни промени в Софийски Университет Св. Климент Охридски. В момента на академични съвети се гласуват нови специалности в различни факултети, но най-притеснителното е, че се обсъждат вдигания на студентските такси, които вече ще накарат студентите да излязат не пред Народното Събрание, както до сега, а пред ректората на университета.

Но нека се върнем към БАН. Интересното в случая е че така наречените „традиции” не просто спъват развитието на самите институти, а й саботират всяка комерсиализация, която би вкарала пари в така трудното положение на институтите. Аз знам за един институт, а не се съмнявам, че те са повече от един с над милион дефицит и още толкова задължения към външни организации. Подобни институти трябва изцяло да се ориентират комерсиализация. И за да не остане някакво грешно впечатление за използваният от мен термин ще разясня какво се има предвид от „комерсиализация”: в тълковният речник думата е описана като „Превръщане на дейност в източник на печалба.”.

Трябва да се прегледат всички сключени договори, наемите, които взимат институтите и хилядите отделни звена от където се получават и където отиват парите.

Доста институти могат да обучават докторанти и да позволяват на млади хора да влизат в редиците им. Това е много ключов момент тъй като колкото повече млади хора има в институтите толкова повече един институт се развива.

Огромни средства могат да се усвоят по така наречената 7-ма рамкова програма. Българските институти на академията имат както потенциала така и ресурсите да развият проекти и да ги ръководят. БАН е в състояние като институция да участва в преговорите за бъдещата 8-ма рамкова програма, тъй като институтите й са членове на огромни изследователски и научни центрове.

Това е лично мое мнение и БГ Наука не застава зад него!