Отиди на
Форум "Наука"

Как Мьолнир се стовари върху Албион


Recommended Posts

  • Потребители

Естествено, че има - знаеш, че темата ще е интересна поне за няколко души тук.

Когато Егберт превзема Честър, уелсците отдавна са християни - всъщност те са християни отпреди англосаксите, но си имат собствена, доста особена Църква. Така че Егберт не им налага християнството, а по-скоро римската му форма. Но Уелс няма да стане част от Англия поне до XII в. и дори до по-късно.

Егберт така и не става крал на цяла Англия - налага му се да се примири с това да приеме обратно надвитите крале на останалите области извън Уесекс или сам да постави подчинени крале. Егберт за кратко е bretwalda, тоест нещо пръв сред равните между англосаксонските крале. Всъщност победите му над Мерсия може би забавят обединението на Англия и косвено допринасят за успехите на викингите през IX в. Но пък от друга страна той поставя началото на мощта на Уесекс, а именно уесекското опълчение ще освободи Англия от викингите и ще я обедини за първи път.

Eдин колега-ентусиаст подробно разглежда темата за "кървавия орел" ето тук.

Мисля, че имам и някакъв превод на предсмъртната песен на Рагнар. Трябва да се поразровя.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Същия. Кожените или косматите гащи също, зависи от превода, защото като верен езичник е носил разни одрани животни на пояса си :) а и много викинги приели християнството в последствие също не са се притеснявали да го правят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Този Рагнар ли наричаха "Рунтавите гащи"? :book:

Ето кой е папкал и е чел "Червения змей" :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

:good:

И така, със създаването на военно съсловие започва феодализацията на Англия, като съществен компонент от нея стават викингските завоеватели. Любопитното е, че като завладеят нещо, на мига стават земеделци. ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Феодализация" в Англия се появява едва с нормандското нашествие. Преди това всеки си има господар и господарят е най-често воин, но почти няма закрепостени, а и няма самостоятелни феоди. То и след 1066 няма точно феоди, но това е друг въпрос.

Военно съсловие в Англия има отпреди викингите. Което не пречи да се сформира и народно опълчение (!).

Скандинавците винаги се занимават с няколко дейности едновременно - търговия, грабежи и земеделие. Имало е такива, които още по ония времена са притежавали земя и в Исландия, и в Норвегия, и в Англия - и не говоря за някаква тежка аристокрация, а за забогатели от пиратство хора, които буквално влагат плячката си в недвижими имоти и пътуват, за да стопанисват земята си. Пиратството на викингите е средство, а не цел.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е, да, но можем да кажем, че започва процесът с това.

А иначе това, че пиратствтото е средство, ме връща към стария въпрос за уседнали и неуседнали народи.. Май нещата не са толкова прости, трудно може да се извлече обща закономерност извън конкретния исторически контекст и това е поредното доказателство.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добро допълнение за образованието и книгите. Имат с какво да се похвалят англичаните дори и в този ранен период :) Естествено ще продължим и по-нататък към Кнут, има време ;)

Още малко и за военно-административните дела:

Освен създаването на мощен флот, който не само успешно отбранява дългите крайбрежия на кралството и установява пълен контрол над Ла Манша, при Алфред се създава и нова преобразувана и по-ефективна армия.

Алфред първи променя принципа на народното опълчение (фирт) и започва създаването на военно съсловие. Тените и воините в неговата армия са изцяло освободени от земеделска работа във владенията. Тените се превръщат в англосаксонски велможи, а по-нисшите пълководци – средни и дребни земевладелци, чиито земи се обработват от крепостни селяни.

Цялата страна е разделена на военни окръзи, в които всеки пет домакинства са длъжни да излъчват по един воин, като го снабдяват със собствени средства с всичко необходимо. Всеки бург също е длъжен да предоставя определено количество войници. Службата във войската остава както и преди задължение на всеки свободен човек, но сега вече той може да прекарва част от времето си и в грижи за своето собствено стопанство, а и в последствие, след въвеждане на реформите, до набиране на опълчение от средите на крепостните селяни се прибягва все по-рядко и по-рядко.

Освен това вече част от войниците карат гарнизонна служба в градовете и селата докато друга част в същото време служи в действащата армия. Като на определен период от време те сменят местата си, така че войниците да не бъдат задълго откъснати далеч от домовете си. Също така и всеки земеделец е длъжен да участва в строежите и поддръжката на мостове и укрепления в неговия регион.

Алфред урежда и възстановяването на обществения порядък в кралството, като обаче поставя кралския съд над всички останали действащи съдилища и трибунали. Също така той съставя и първия сборник от национални закони и заповядва да се напишат на английски език законите и за различните саксонски крале избирайки най-подходящите от тях. От сега нататък всяко нарушение на тези закони се разглежда от съдиите, като лично оскърбление към краля.

Карти на Англия от това време:

England_Grosses_Heer_865.jpg

Britain_886.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Eто, значи, още една проява на здравия английски практицизъм! Вместо да му мислят много, приемат прост и ясен тезис - щом не спазваш законите, обиждаш краля. Мисли му.

Интересен е паралелът с българското развитие по това време, който Глишев загатна по-горе, много интересен. За съжаление, не съм сигурен дали ние тука не изоставаме още тогава...

Чакам още информация, господа! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А, добре си направил, че си сложил карти :)

Оправих си малко бележката за опълчението, че имах неточности в нея.

Пропуснал съм да отбележа, че Алфред отнема манастирски земи по границите с Областта на датския закон в Мерсия, за да ги раздаде на тегновете си и така да си създаде укрепен пояс срещу евентуално второ нахлуване на датчани в Уесекс.

Пропуснал съм и законодателството на Алфред, хубаво е, че го добавяш.

Може после да сложа едни стари преводи на "Битката при Брунанбург" от Англосаксонската хроника и "Битката при Молдън" като стигнеш до тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Слагай каквото имаш, не е задължително съвсем хронологично да се движим :) а и аз ще мога да продължа някъде към края на седмицата, когато ще има повече време за подготвяне на материали и привеждането им в горе-долу четлив вид :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Колкото и да правим разлика между нормани и нормандци, не може да се избяга от факта, че доплавалите от Франция през 886г. датчани са само три поколения предци на нормандците.

За чудене е, че за 150 г. си забравят езика и внезапно проговарят на френски като за добавка го носят на острова, където чак до стогодишната война е официален.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не само че има заинтересовани, ами имате и официално задание да продължите утре!!! :good::v:

Чудя се кога ли на тебе ще ти дадем едно официално задание да подготвиш някоя голяма сериозна тема...smokeing.gifsmile.gifbigwink.gif

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Глобален Модератор

Според Хеймскрингла сага Ерик Харалдсон „Кървавата секира” стартира пиратската си кариера на 12 г. възраст. Като за първите 4 г. той изтарашва Балтийските, Датските и Фризийските брегове, а също така и Германските („Саксаланд”). Следващата Четирилетка от живота си той прекарва в опустошения по Френските, Шотландските, Уелските, Ирландските крайбрежия и накрая дори в Лапландия и Бйармаланд (днешните полярни крайбрежия на Европейска Русия), като понякога се предприемат и нападения навътре в континента по речните корита.

Доста по-подробно описания в сагите е периода след тези събития когато Ерик се връща трайно у дома за да се включи в борбата за Норвежкия трон, до който успява да се докопа в крайна сметка след безбройни кръвопролития и погроми срещу конунги – претенденти, негови полу-братя, владетели на други норвежки владения и др. Както може да се предположи от всичко това и последвалото управление на Ерик Кървавата секира (930-934 г.) преминава в доста суров и деспотичен режим, поради което доста бързо губи благосклонността на норвежката аристокрация. Тогава друг негов полу-брат Хаакон, се завръща от Английския двор на крал Етелстед и се съюзява с недоволните велможи в борбата за норвежкия трон. В спечената ситуация Ерик се оказва в доста неизгодно положение и решава да офейка. Заедно с неголяма дружина той отплава по най-бързия начин от Скандинавия.

След бягството си той продължава да води по старо му живот с нападения и грабежи покрай Датските брегове и дори до Испания според някои от сагите. Докато накрая корабите му пристигат на Оркнейските острови където подчинява местните ярлове. Новосформираната му войска започва нападения по Шотландските и ирландските брегове, Хебридските острови и най-накрая по Англия от север нахлувайки в Нортумбрия. Тогава властта там се успорва от Западно-саксонските крале и иберно-норманските потомци на Имаир, краля на Дъблин. Въпреки многото претенденти, както и стремежа на английската корона за контрол над Нортумбрия Ерик успява да подчини и местните владетели, които вероятно в противовес на домогванията на английския крал Едред го признават за свой крал, около 947-948 г. според Англосаксонската хроника.

Последва рейд на английските войски водени от Едред, който в желанието си сурово да накаже непокорството на нортумбрийците опожарява много селища, включително дори и манастира в Райпън. И въпреки че понася тежки загуби в битката при Кесълфорд Едред продължава похода на юг заплашвайки местните феодали с още по-голям хаос ако продължат да поддържат Ерик, докато накрая те се виждат принудени да изоставят норманския си крал, както и да изплатят компенсациите към Англия заради войната. На следващата година тези земи са нападнати и от шотландците, от там те изнесят огромно количество добитък и плячка на север, като шотландския крал Малкълм І най-вероятно действа в координация с Ерик и все още боеспособните му отряди.

Оттеглянето на Ерик отваря пътя на конунга Олаф, който пристига от Ирландия още същата година и установява контрол над Нортумбрия, което остава без отговор от страна на крал Едред изпаднал явно в невъзможност да овладее ситуацията в тези земи.

3 години по-късно (952 г.) нортумбрийците отхвърлят Олаф и отново признават Ерик Харалдсон за свой крал. Интерсно, че в аналите на Ълстър е записано, че в същата тази година „чужденците от севера” (т.е. норманите) нанасят поражения на шотландците, уелсците (бретонците от Стредклайд) и саксонците, като е доста трудно да се каже какво точно е станало в този хаос, но изглежда кампанията от 952 г. завършва триумфално за Ерик Кървавата секира. Но също така и хрониките са единодушни, че Ерик губи отново властта си над местните феодали само две години по-късно – в 954 г. отново при неизяснени обстоятелства.

Хрониките са неясни и неединодушни относно смъртта на Ерик, но като цяло говорят за ожесточена борба между него и Олаф, без да споменават западно-саксонска намеса в конфликта, което навежда на мисълта че може да е бил убит от хората на другия конунг. Викингските саги гласят, че Ерик умира заедно с петима други крале в жестока битка на неназовано място в Англия.

eric-bloodaxe.jpg

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...