Детето - нищо повече от бездушна машина за успехи?!

[ISTORIK]

Със заплахи вместо с дискусии - така китайците възпитават децата си. Дали все пак строгите китайски методи не са по-успешни от германските? Напоследък този въпрос си задават все повече родители в Германия, отбелязва Дойче веле.

Книгата на американка от китайски произход породи ожесточена дискусия в германското общество на тема как да възпитаваме децата си? Книгата се казва "Бойният химн на майката-тигрица" и излезе наскоро на немски език.

В живота има смисъл само едно - успехът, а цената на един човек се определя от постиженията му. Това са най-общо казано принципите, които ръководят американката от китайски произход Ейми Чуа, преподавателка по право в елитния университет Йеил. Възпитанието на двете й дъщери протича в изцяло забравения в Германия авторитарен стил.

Заплахите са за предпочитане?

Определяните като азиатски, но доста познати и в източноевропейските страни възпитателни методи, изискват от децата подчинение и високи оценки, поставят конкуренцията на първо място и предпочитат заплахите вместо убеждаването и дискусията.

Книгата на Ейми Чуа нямаше да бъде забелязана, ако не бъркаше дълбоко в една от раните на германското общество. Конкурентът Китай притиска Германия и я кара да се замисли сериозно над бъдещето си. Още повече, че резултатите от образователния тест "Пиза" показаха огромната пропаст между челните позиции на учениците от Шанхай например и класиралата се доста по-назад Германия.

Точно затова от поне две години насам либералните принципи на наложилата се от поколението на 1968 г. реформистка педагогика започнаха да се поставят под въпрос. В германските медии се появиха критични статии със заглавия като "Деца-тирани". Все по-често се чуват въпросите:

Къде сбъркахме във възпитанието?

Защо младите германци са по-малко целенасочени и амбициозни от китайските си връстници? Ще намали ли това конкурентноспособността на самата Германия?

Въпреки това книгата на Ейми Чуа изведе повечето германски експерти на барикадите. В жандармеристките методи на възпитание те откриха заплаха за постиженията на старата демокрация. "Родителите не са архитекти на детските мозъци", предупреждава германската изследователка Елизабет Щерн.

"Детето не е дошло на този свят, за да отговаря на очакванията на родителите си!", припомня Ремо Ларго, педиатър и писател. Германските експерти са категорични: у детето трябва да бъде събудено любопитство, а не - страх. Мненията им са публикувани в последния брой на списание "Щерн", чиято тема на броя гласи: "Дресирано дете. От колко дисциплина имаме нужда?"

Възпитателните методи на Ейми Чуа обаче срещат и подкрепа. "Кой се страхува от тази жена?" запита провокативно германският седмичник "Ди Цайт". Отговорът му: "Германското средно съсловие е изнервено. Че кой иска детето му, което учи с огромно неудоволствие, да бъде изпреварено от някакъв си китаец, само защото той умее да се труди повече?", обобщава иронично "Ди Цайт".

Няма да накараме децата си да се трудят повече и да имат успех, ако се опитваме непрекъснато да им се харесваме. Тази теза защитава пък Доната Елшенбройх от германския институт за младежта, която хвали книгата на Ейми Чуа в интервю за списание "Шпигел".

Китай - много работници, но - и никакви изобретатели

Едно от писмата в читателския форум в същото списание е от германски психотерапевт, който пише: "Водени от истеричния страх, че Китай ще ни изпревари, ние захвърляме всичките си педагогически познания зад борда и се опитваме да направим всичко възможно, за да превърнем децата си в бездушни автомати за успех... "Раните" от това се опитвам да лекувам в моя кабинет. Да ти се доплаче...", пише д-р Даниел Бове.

А що се отнася до реалната конкуренция между младите китайци и германци, списание "Щерн" обобщава: "Китай има нужда от прилежни и изпълнителни работници, но не успява да създаде изобретатели. Нито един китаец не е получил досега Нобелова награда в областта на естествените науки".

http://www.republika.bg/

http://www.deltanews.bg/

Редактирано 20, 2011 от ISTORIK

[Doris]

  On 17.02.2011 г. at 6:38, ISTORIK said:

......

Китай - много работници, но - и никакви изобретатели

Едно от писмата в читателския форум в същото списание е от германски психотерапевт, който пише: "Водени от истеричния страх, че Китай ще ни изпревари, ние захвърляме всичките си педагогически познания зад борда и се опитваме да направим всичко възможно, за да превърнем децата си в бездушни автомати за успех... "Раните" от това се опитвам да лекувам в моя кабинет. Да ти се доплаче...", пише д-р Даниел Бове.

А що се отнася до реалната конкуренция между младите китайци и германци, списание "Щерн" обобщава: "Китай има нужда от прилежни и изпълнителни работници, но не успява да създаде изобретатели. Нито един китаец не е получил досега Нобелова награда в областта на естествените науки".

http://www.republika.bg/

http://www.deltanews.bg/

Има китайци - нобелови лауреати, но ги водят за американци:

  Цитирай

През 1956 г. двама американски физици — Дзун-Дао Ли и Чженин Янг, предположиха, че слабото взаимодействие фактически не се подчинява на P симетрията. С други думи, слабото взаимодействие би принудило Вселената да се развива различно от начина, но който би се развило нейното огледално изображение. Същата година тяхната колежка Цзин Сян Ву! доказа, че предсказанието им е правилно. Тя направи това, като ориентира ядрата на радиоактивни атоми в магнитно поле така, че всички те да се въртят в една и съща посока, и показа, че в една посока се освобождават повече електрони, отколкото в друга. Следващата година Ли и Янг получиха Нобелова награда за своята идея. Освен това беше установено, че слабото взаимодействие не се подчинява на P симетрията, т.е. поведението на вселена, съставена от античастици, ще бъде различно от това на нашата Вселена. Въпреки това, изглежда, слабото взаимодействие спазва комбинираната CP симетрия, т.е. Вселената би се развивала по същия начин, както огледалното си изображение, дори ако всяка частица бъде заместена от своята античастица! През 1964 г. обаче други двама американци — Дж. У. Кронин и Вал Фич, откриха, че CP симетрията не се спазва дори при разпадането на определени частици, наречени К-мезони.

http://chitanka.info/lib/text/834/7

Обаче са родени, израстнали и възпитавани в Китай:

http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/155652/%D0%AF%D0%BD

http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_colier/778

Въобще, доста китйаци правят своите открития в Америка:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10831

Редактирано 17, 2011 от Doris

[glishev]

Не съм бил родител, но пък имам опит в преподаването (а и не съм забравил как съм отглеждан). Мнението ми е, че нито само морковът на глезенето, нито само тоягата на строгостта са добър подход. Комбинацията от тояга и морков вероятно е най-добра. Детето има нужда и от ласка, и от тежък авторитет.

[dedenze]

В самото заглавие на темата е вплетена и една от големите родителски грешки, че детето трябва да сбъдне мечтите на родителите. Да постигне това, което те не са успели и така чрез него те да лолучат реализация на стари години. Приема се, че то е наша физическа и душевна собственост и отглеждайки го имаме всякакви права над него, включително побой и насилие . Доста по трудно е да го възприемем като равностоен човек с индивидуални възможности и заложби, понякога коренно различни от нашите. Неопитен и необучен човек, на който трябва да се дадат нужните знания и умения, но най- важното да се научи да живее и справя самостоятелно в живота.

Много българи възпитават също доста строго със заплахи и насилие не са само китайците. Това е бързата " процедура", за дискусии и търпеливо режисирано убеждаване се изисква по-висок интелект и време.

Различното в двете култури е това, че китайците не са индивидуалисти и си помагат взаимно, не са безучастни към поведението,възпитанието и на другите не собствени деца. При нас има безразличие и даже задоволство ако чуждото дете се учи и успява по- малко.

Дисциплина и спазване на правилата, това лежи в основата на успешното обучение, но без пръчка и физическо насилие, а с наказание, отнемане на удоволствия, задължителна награда и пр. Усвояването на знания, трябва да става на база педагогически формирана мотивация, че в утрешният ден това ще формира силата, успеха и реализацията на ученика. Не парите на семейството, не заустените знания, не далаверата и ходотайството, а реалните, осмислени и приложими знания. Огромната енергия и възможност за възприемане, трябва да се насочи във вярната посока, да има състезателно начало, публични изяви, морални награди, признание. Посредствеността, винаги се противопоставя на по- доброто и тук във форума има подобни примери. Днешният образ на успелия ученик, не само че не е символ за подражание, точно обратно, по него се сипят подигравки и обиди. Липсва реална, младежка, неполитизирана организация, коато да бъде арена за изява и формиране на морал и поведение.

Ако се върнем на китайците и добавим японците, трябва да се съобразим с древната им култура и схващания - личния, физически живот няма стойност- камикадзе, сепуко...Да те откроят и издигнат в работата се приема като наказание !? Това ражда други форми на развитие и прогрес - преди години, може би и сега, да си спомним изпълнението на химните преди работа, събранията за качество на продукцията и пр... Работа, много работа, при нищожно заплащане и без заплащане - доброволно отдаване !? В Китай - не на последно място- хората "кучета" без документи за самоличност и местоживеене. Принципите и схващанията на основната, будистка религия. Много от тези неща, европееца не може да възприеме и разбере. Извадени от родната схема, много от тях стават значими и водещи в наука и техника - Дорис правилно отбелязва това. Напълно погрешно е да ги приемаме като по- ограничени изпълнители, занимаващи се само с чисто приложни неща.

Децата не бива да се превръщат в немислещи машини, защото това не носи успех, камо ли бъдеще за хората .

Тоягата г-н Глишев да я запазим само тук във форума !?Децата трябва да пощадим от нея, даже и да имаме "право" да я размахваме и ползуваме !

Редактирано 17, 2011 от dedenze

[glishev]

Очевидно изразът "тояга и морков", както и фигуративното говорене са ти непознати.

[dedenze]

Познат ми израза като "фигуративно говорене"и множество други подобни, но много добре познавам и реалното, незаслужено и нефигуративно прилагане на тоягата, особено от хора с нисък интелект и "власт"!

[Last roman]

бой през ушите му е майката)))

[Kuna]

Съгласна съм с много от нещата в поста на Дедето. /Не споделям наблюденията му за съвременния образ на преуспелия ученик/.

[madlady]

Аз съм чела неща свързани с начина на възпитание на децата според китайците и там нямаше подобно нещо.Даже напротив,според китайците е грехота да се оставя детето да плаче и да седи самичко и всички съседи и познати на родителите ходят да им помагат.Не съм наясно кое е вярно,защото нямам лични наблюдения,но не смятам,че наказанията и боя са начина за възпитание на дете.Наказанията не са ефективни ако детето не знае защо е наказано,а за да разбере трябва да му обясним внимателно точно кое в поведението му не е правилно.Така или иначе авторитет към родителите трябва да има,но те трябва да го заслужат.Раздаването на команди и суровите наказания обаче няма да постигнат авторитет,а по скоро страх и озлобление.Чрез любов и търпение се постига много повече отколкото чрез наказания.Това не значи,че трябва да вървим по гайдата на децата си и да ги оставим те да ни се налагат,но не значи и че трябва да ги наказваме за щяло и нещяло.А и ако се стигне до наказания значи ние сме се провалили в общуването и възпитанието на детето си,а не то в поведението си.

[glishev]

Това, което казваш, се отнася до традиционното възпитание.

[ISTORIK]

Любопитни родителски методи на възпитание

- Майка продала в сайта eBay всички играчки на двете си деца за 500 $, понеже те си играли с някакви назъбени метални пумпали във ваната и я надрали отвътре, а единият пумпал се оказал по-малък и запушил ваната. Било отчупено парче от ваната, била откъртена и една сапуниерка. Майката продала играчките им на цената на ремонта в банята. Който чупи, да купи! И после снимала разплаканите лица на децата си и разпространила снимката им в интернет. Коментарите са раздвоени. Едни поздравяват майката за това, че не ги е пребила и не им е крещала, а им е дала интересен урок. Други я наричат "кучка и идиотка", понеже смятат, че е нанесла на децата си психически удар, от който те няма да се съвземат скоро и ще я мразят до края на живота си. Трети я обвиняват само за това, че ги е унижила публично в интернет. В крайна сметка, след наддаване, някой купил играчките им за около 9 000 $.

- В един от коментарите една майка споделя, че искала да накара дъщеря си да си подреди стаята. Дала й срок от една седмица и й обещала да изхвърли всичко, което не бъде подредено. Дъщерята решила да тества родителското търпение. Когато срокът изтекъл и нищо не било прибрано, майката събрала на леглото учебниците и тетрадките на детето и изхвърлила всички неподредени неща. Малко след това всичко отишло в "търбуха" на буклукчийския камион.

- Друга майка споделя, че също помолила дъщеря си да разтреби стаята си. Когато това не станало, майката се качила в детската стая и извадила всичко от гардеробите, шкафовете и чекмеджетата и го разхвърлипа ло пода. Когато щерката се върнала, едва успяла да отвори вратата. Няколко часа по-късно стаята била подредена, пометена и боклуците - три чувала - изхвърлени.

Редактирано 20, 2011 от ISTORIK

[glishev]

Ето това е възпитание.

[mitaca]

Аз съм на принципа винаги да има поне дилема. Затова ще оправдая първата майка - ясно и точно е казала: подреди, което не е ще бъде изхвърлено. Децата особено тийнеджърите (имам такава в къщи) не понасят много добре заповедния тон и тоталните забрани (че кой ги понася ). Но не бива да става отведнъж, това трябва да се култивира отрано, по тази причина не я оправдавам, ако е действала "тоталитарно" преди и изведнъж е обърнала другата страна. Подхода на втората майка тук е по-добър.

По отношение на боя - силно против! Както и на тоталните забрани. Както се казваше май точно в една китайска поговорка (и то преди векове), детето може да се бие едимствено през 1-вите 7год., сега и това не е правилно!

По отношение на забраните си имам пример. Още от 1-ви клас поради много причини дъщеря ми слушаше чалга (причините не бяха в семейството, а в обкръжението), разбрахме се, че при определени условия ще може да слуша 1 час дневно. И тя беше "в час" сред съочениците и оценките на ниво. Ама някъде след 5-ти клас жена ми (доста темпераментна и ...импулсивна), забрани тотално без да предостави някакъв избор. Ами чалгата се разшири (вее не по телевизията - има компове мобилни и т.н.), а в края на 6-ти и оценките почнаха да падат.

Друг пример, винаги съм страдал, че детето ми не чете. Не, не съм обвързвал някои "свободи" с четене, ама се консултирах с наши познати. Та те ми казаха, че сегашните тийнеджъри започват четенето около 9-ти клас (е предполагам има доста изключения де). Тя започна в 7-ми с кримки (даже беше похвалена от даскалката, че по-добре кримка отколкото нищо). Сега гледам чете някакви шведски автори дето и на мен са ми трудно смилаеми.

[ISTORIK]

Ако още си пада по криминалната литература, й препоръчай да погледне "Загадките на инспектор Стрезов", поредицата "Китайски загадки" на Робърт ван Хюлик, книгите на Михаел Пайнкофер... Има и една поредица за японски средновековни загадки, има и за загадки от западноевропейското средновековие...

[mitaca]

Историк, аз съм спец по криминалната литература и адвокатската такава (обикновенно чета най-малко 2 книги, някаква публицистика и кримка ). А и в къщи имам (почти)всичко. Според мен Стрезов си е доста остарял, за ван Хюлик е рано. За Филдинг също и е рано, но я чете (к'во разбира не е ясно де ). Почна (и продължава даже дрябваше да скоча до "библиотеката" си за да донеса всичко) с Патриша Корнуел "Двойни убийства", "Аутопсия", което си е по-лекичко. Ама това е ОТ де, нямахме ли тема за книгите "полезни" за хлапетата .

[glishev]

Това с обкръжението, чалгата, късното начало на четенето и падането на оценките е проблем. И то страшен, по моя полудаскалска преценка. Наблюдавам огромна, всъщност непреодолима разлика между еднакво интелигентни, но с коренно различни вкусове деца. В добро училище с класове от по двайсетина-двайсет и пет души в класа често се вижда група от пет-шест деца с разнообразен музикален вкус, четящи, с високи оценки и донякъде по-затворени. Останалите петнайсетина-двайсет са с разнообразен успех, много по-малко четящи, социално по-активни и слушащи само и единствено чалга. На практика не съм виждал деца, които да слушат и чалга, и друга музика. Рапърът може да слуша метъл, а металистът - и поп, но чалга-феновете слушат само своето си. Двете групи на практика не общуват помежду си.

Нещата на пръв поглед нямат нищо общо, но (не)четенето, музикалният вкус, социалната активност и успехът са страхотно свързани. Докато преподавах, не ми е било работа да се бъркам във вкусовете на учениците си, но нямаше как да не ми направи впечатление, че слушащите чалга директно задаваха въпроса: "Защо ми е да уча това"?

Впрочем, момчетата определено имат по-разнообразен успех от момичетата. Нямам предвид само по-нисък. Повечето индивидуалисти - социално неактивни, четящи и с много висок успех - обикновено са момчета. Повечето окончателно чалгясали и съответно с много нисък успех също са момчета. Момичетата обикновено са по средата - по-рядко са индивидуалистки, по-често са чалгаджийки, но и успехът им се запазва на прилично средно ниво.

Може би това означава, че момичетата държат повече както на успеха, така и на социалния си образ докато момчетата се отдават изцяло само на една страна от характера си, каквато и да е тя.

В резултат обикновено четящите са непопулярни и самотни, а повечето момичета се оплакват, че гаджетата им са по-глупави от тях.

Трябва да кажа, че това е съвсем различна картина в сравнение с преди само осем-девет години, когато и аз още бях ученик.

Ролята на домашното възпитание е огромна, разбира се. Обкръжаващата среда е много важна, намесата на учителя - също. Но решаващи са домашните навици, убеден съм в това.

Струва ми се, че старата семейна институция на бабата и дядото, при които детето се намира често, защото родителите са на работа, е на отмиране - и това има огромен ефект. Децата просто прекарват повече време извън семейството.

Редактирано 21, 2011 от glishev

[mitaca]

  On 21.02.2011 г. at 13:36, glishev said:

Ролята на домашното възпитание е огромна, разбира се. Обкръжаващата среда е много важна, намесата на учителя - също. Но решаващи са домашните навици, убеден съм в това.

Струва ми се, че старата семейна институция на бабата и дядото, при които детето се намира често, защото родителите са на работа, е на отмиране - и това има огромен ефект. Децата просто прекарват повече време извън семейството.

Именно! Сега е доста по-сложно! Но кога не е било за родители и учители? Всяко време си има своите сложнотии, е сегашното е по-бързо (може би, не си спомням ясно предишните прераждания ).

Добре, че каза ефект, а не дефект . Въпреки, че всяко нещо е ПОНЕ с две остриета, нали?

[Б.Богданов]

  On 17.02.2011 г. at 9:44, glishev said:

Не съм бил родител, но пък имам опит в преподаването (а и не съм забравил как съм отглеждан). Мнението ми е, че нито само морковът на глезенето, нито само тоягата на строгостта са добър подход. Комбинацията от тояга и морков вероятно е най-добра. Детето има нужда и от ласка, и от тежък авторитет.

Скоро по канал Explorer бе излъчен филм състоящ се от няколко части. В него бе представен експеримент за военно обучение, като имаше пълно разделение на "тоягата" и "моркова" при прилагане на този изненадващо популярен "метод".

Вместо млади войници бяха събрани доброволци на възраст между 18 и 20 години. Един от взводовете се стимулираше с награди за успешно завършване на задачата. При провал не се налагаха никакви наказания, дори не се коментираха резултатите.

Другият взвод бе наказван непрекъснато. След няколко седмично обучение бяха проведени серия състезания между двата отбора. Резултатът бе доста неочакван. Отборът - морков събра повече точки от противниковия - тояга. Отборът - тояга освен купища натрупано негативно отношение към света не получи нищо.

. . .

Експериментът бе доста интересен и си струваше да бъде наблюдаван...

[mitaca]

За съжаление или слава богу това не е миродавно за деца, освен в суворовско у-ще, но пък и там е доказано, че моркова е "по-приемлив" от тоягата .

[ISTORIK]

Абе, и морковите имат тънък и дебел край. Разрежи моркова наполовина и дай на един ученик тънкия му край (който е и по-сочен), дай на друг дебелия край на моркова и пак вторият няма да е щастлив, понеже ще му трябват повече усилия, за да си отхапе парче, а тази част на моркова е и по-твърда, и не чак толкова апетитна, понеже съдържа повече целулоза. А вторият ученик може и зъб да си счупи...

Това е принципът на тънката половина и на дебелата половина на моркова.

[glishev]

Както казах - трябва не само награда и не само наказание. А комбинация от двете. Може би ако имаше трети отбор, който да е получил от всичко, щеше да бие останалите два, които са получили само от едното.

[Frujin Assen]

Дълго се смях на разглезената идиотка дето изхвърлила вещите на дъщеря си. Искам тая да я видя в България, да я изцеждат на работа като лимон за мизерна заплата. С 300 зора купила учебници и тетрадки на детето си, и ги изхвърлила. С какво ще купи нови? На другия ден цялото училище ще се смее и подиграва на дъщеря и, а махалата на нея. Както казват при нас такива изгъзици стават от слободия. Да видим как ще се почувства когато половин година не може да си купи една вафла защото детето и е останало без учебници, а и дъщеря и изскренно ще я намрази за това че заради нея е станала за смях на цялото училище и не е могла да учи и живее нормално.

[ISTORIK]

Не, бе... Майката запазила тетрадките и учебниците и изхвърлила всичко друго. Не се споменава какво е другото.

[madlady]

Ако на детето бъде обръщано достатъчно внимание и то бива подтиквано към положителни действия едва ли изобщо ще има нужда от тояга.Проблема се състои в това,че ние сме свикнали да критикуваме и да се вглеждаме в грешките и недостатъците,а не обратното.Представете си ако вместо да се дразним за щяло и нещяло се радвахме и искренно ценяхме хубавите моменти.Това щеше да промени коренно отношението ни към живота и към другите.Ако вместо да се чудим за какво да се скараме на детето си го хвалим дори и за минималното,което е направило нимя то няма да се чувства щастливо и обичано?Но проблема е,че трябва да "дебнем" добрите прояви и да ги награждаваме,вместо да дебнем лошите.Добрата дума и усмивката са способни на чудеса и това е доказано при деца и при възрастни,но е по-трудно да гледаме положително на нещата.

[glishev]

Може би всичко трябва да бъде "дебнато". И хубавото, и лошото. Абе личи си различният поглед на родната мила майка и на даскала-досадник Ти го чакаш с лъжицата, аз - с дневника.