Лексические расстояния между языками Европы

[Skubi]

Не ми е ясно с какво могат да бъдат полезни тези схеми.

В тях няма точно това, което се обсъжда в темата - лексикални разстояния между езиците.

Освен, че след сериозни и истински научни изследвания тези разстояния трябва да бъдат определени, много е вероятно позицията на някои езици в групите, където са те сега, да се разклати

ПП А горните `етимологии` са трагични и авторите им много добре го знаят.

Ама пък хубаво пъстричко. С много цветове....

:tooth: :tooth:

[SSlava]

Излиза, че фамозното `кутя`, което според форумната информация е унгарската дума за `куче` всъщност не е такова. Разбирам от горното, че съответствието в унгарски е `еб`,

Ну на русском есть тоже слово похожее - кутенок, что значит щенок собаки.

А что значит еб? Ха, это похоже на один из самых известных русских матов. ну этимология у него тоже индоевропейская, в древненемецком было слово вроде eib, и на санскрите ябхати в том же значении.

[Кухулин]

~ царь Эбал (уики)

[Христо Тамарин]

Фасмер и ред други лингвисти се обявяват против тази етимология. Аргументът е, че в много славянски езици и диалекти са запазени следи от древната индоевропейска семантика "блясък, зарево, сияние", а в латинския тя е изгубена отдавна. Извеждат луна от праслав. *louksnā < ПИЕ *louk-s-na. Латинската дума може би е оказала влияние на звученето.

луна е очевидна заемка от латински.

[Христо Тамарин]

в български гора си е променила значението от "планина" в "гориста местност", а планина се е появила през 13-14 век чрез преносна употреба на понятие за празно поле, пустиня.

Това някъде съм го писал из форумите, но сега не го намирам:

В старобългарски (старославянски) думата гора означавала само планина (mountain), а значението гора (forest) се предавало с думата ле:съ.

Изменението е характерно за южнославянските езици: български, сърбо-хърватски и словенски. Думата планина е заемка от балкано-романски (влашки) език по време, когато славяно-романско двуезичие било широко разпространено.

Ще Ви разкажа предполагаеми случки, които обясняват как е станала промяната.

Живели някога бай Слави и бай Марин. И двамата поназнайвали и балкано-славянски (български), и балкано-романски (влашки). [За успокоение на някои веднага ще кажа, че и двамата били българи.]

Бай Марин знаел по-добре романски, а бай Слави - славянски.

"Къде са ти овцете, бе Марине?" - попитал бай Слави веднъж през лятото.

"Горе в планината" - отвърнал бай Марин. Той искал да каже "в планината на равничкото" или "on the plane over the mountain". "Горе" е местен падеж от "гора". "Планина" е умалително от "плана" (равнина) в романски. За релефът по Нашенско са характерни високопланинските плата - е там бил оставил овцете си бай Марин.

Бай Слави обаче възприел думата "горе" вече като наречие и предположил, че думата "планината" в отговора на бай Марин означавала "the mountain". (Знаем, че бай Марин искал да каже "равничкото".)

Дошла зимата и пак се срещнали бай Марин и бай Слави, възможно в друго превъплъщение.

"Слави бре, откъде си насече дърва?" - попитал бай Марин.

"От гората" - отвърнал бай Слави и посочил нагоре. Искал да каже "от планината", ама бай Марин разбрал "от гората" (in the forest). По Нашенско, където цивилизацията е била установена от хилядолетия, характерно било полетата да са заети от ниви, а гори били останали предимно по планините.

А по-нататък в историята балкано-романският и балкано-славянският език си поделили територията по съвсем произволен начин и така се получили съвременните румънци и българи като отделни етноси.

Редактирано Октомври 24, 2011 от Христо Тамарин

[Кухулин]

луна е очевидна заемка от латински.

Етимологичните речници твърдят друго, включително ЕССЯ. Ще си позволя самоцитат:

Винаги може да стане грешка, но това мнение следва да се аргументира. А когато се върви срещу някой етимологичен речник, аргументацията трябва да е доста сериозна.

[Кухулин]

ЭССЯ-16, 173:

"Слав. слово определено не заимствано из лат. luna" според Berneker;

"...оно имело бы вид *lyna" според Idem RES VI (каквото и да е това );

"Это слово не заимств. из лат., а также не является цслав. элементом в русск., вопреки Брюкнеру" според Фасмер, (KZ 46, 223) и Преобр. (I, 478).

[Perkūnas]

Според Фасмер и двете етимологии са вероятни, но пес < праслав *pьstrъ била фонетично по-издържана от пес < ир. pasu.

Мани го Фасмер, в някои отношения се е подвел по остарелите наръчници по санскрит на Уленбек. Иначе индийското piśa- (Ригведа), което би следвало да е точен аналог на *pьsъ, означава вид (неопределен) сърна или антилопа. В някои съвременни ирански езици (сариколи pis, вахи pos), съответната форма по материалите на Morgenstierne означава "леопард" (т.е. животно с козина на петна, което е приемливо название на животно по характерна негова особеност). Цитираното от Фасмер пък piśaṅga- "червеникав, име на демон (постеведическа литература)" пък подозрително ми изглежда като туземна индийска дума и към горното може би няма никакво отношение. Иначе *paesaka- в иранските езици означава "прокажен", "проказа" или "мръсен, нечистоплътен (преносно от "прокажен")" и има широко разпространение, но не виждам връзка с куче.

Редактирано Октомври 24, 2011 от Perkūnas

[Христо Тамарин]

ЭССЯ-16, 173:

"Слав. слово определено не заимствано из лат. luna" според Berneker;

"...оно имело бы вид *lyna" според Idem RES VI (каквото и да е това );

"Это слово не заимств. из лат., а также не является цслав. элементом в русск., вопреки Брюкнеру" според Фасмер, (KZ 46, 223) и Преобр. (I, 478).

Имат пред вид *лъiна. На този аргумент се отговаря с контра-аргумент: луна е късна заемка от латински.

Вижте точки 5 и 6.

Съгласен съм с Брюкнер, че руското луна е църковно-славянско. Което пък е от латински/романски по силата на правилото, че сивата реалност има предимство пред въображението.

Редактирано Октомври 24, 2011 от Христо Тамарин

[Кухулин]

Което пък е от латински/романски по силата на правилото, че сивата реалност има предимство пред въображението.

Не ми звучи убедително предвид името на раздела

[Кухулин]

Иначе индийското piśa- (Ригведа), което би следвало да е точен аналог на *pьsъ, означава вид (неопределен) сърна или антилопа.

Това е интересно. Доколкото виждам в таблиците, става дума за съвсем точно фонетично съответствие по схемите за генетична връзка. Следователно славянската дума няма как да е заемка?