Отиди на
Форум "Наука"

Раждането на модерна Европа - от Италия до Англия


alvassareiro

Recommended Posts

  • Потребител

част 1. Италия

Съгласни сме, че модерната епоха се заражда някъде между 16 и 17 век, съгласни сме, че е свързана с определени характеристики, макар да имаме спор кои са точно те, но съм напълно несъгласен за топоса, географското място и факторите на възникване на новото.

Глава 1. Причини

С две думи, най-съществената причина, която е стимул, за развихряне на всичко това, което наричаме модерна епоха, е стремежът да се преодолее средновековната феодална разпоканост на Европа. Да се излезе от феодализмът. Как?

1.1 Теоретично решение на проблема

Поставеният проблем може да бъде решен чрез една политическа и икономическа трансформация на европейското общество. Политическата трансформация би следвалоэ да обхваща формата на обществена организация, а икономическата – основната форма на препитание.

Глава 2. Италия през Ренесанса

Политическата и икономическата трансформация на Европа се осъщестява в градовете републики на Северна Италия на прехода между 15 и 16 век, градове като Пиза, Венеция, Флоренция, Генуа, Падуа и тн. Именно тук се ражда модерна Европа, не във Франция, в епоха, която наричаме Ренесанс.

Как точно се случва това и защо именно там?

От всички кандидати да дадат ефективен отговор на предизвикателството, Италия е най-сигурният кандидат. До френското нашествие през 15 век тя си е осигурила оттегляне от феодалното дивачество на презалпийска Европа и рез тези три века на имунитет постижението на италианския гении не е екстензивно, а интензивно, не е материално, а духовно. Изобщо няма да говоря за достиженията на италианския артистичен, архитектурен и литературен гении. Изобщо италианците успяват да създадат поради извоювания си трудно имунитет о чужди влияния в закътания си полуостров свят, в който равнището на цивилизацията е толкова високо в сравнение с останалата презалпийска Европа, че това е едва ли не разлика в природата. Към 15 век италианците толкова превъзхождат другите, че започват да ги наричат варвари.

С излъчването, което носи във всички посоки новата италианска култура обаче съживява околните варварски народи отвъд алпите и именно тези презалпийски варвари в следващата глава от историята успяват да приложат в много по-голям мащаб италианските политически и икономически постижения.

Италианското общество е съставено от десетки независими градове републики, полиси, които са израз на стремежът Италия да се освободи от принадлежността си към Свещенната Римска империя, на чийто път Северна Италия лежи. Тези градове републики са лаборатории, в които се осъществява в много ограничен демографски и териториален мащаб последвалото политическо и икономическо трансформиране на остатъка от Европа.

Видно е, че атинското оттегляне от делата на Елада между 8-6 в.пр.не и италианското оттегляне от ЕВропейските дела между 13 и 15 век от европейските дела и в двата случая е цялостно. И в двата случая самоизолиращите се общества посвещават енергията си да решат проблем, който стои пред целия континент или културен свят, на който принадлежат. И в двата случая мацинствата се завръщат в обществото, което са изоставили с готови решения. И дори в двата случая проблемите, които решават, са същите. Както Атика в ЕЛада, така и Тоскана и Ломбардия в Италия са социални лаборатории в които се осъществява успешен експеримент да се преобразува едно затворено самозадоволяващо се земеделско общество в индустриално и търговски обвързано в международен план. Комерсиализираната и индустриализирана Атина извършва политическа трансформация, при която изменя аристокартичното си устройство, основано на произхода, в ново буржоазно, в което са дадени политически права на новосформираните социални класи – търговци, производители, манифактурни работници, моряци и буржоа. По същия начин Милано, Венеция, Флоренция, Болоня, Сиена и тн. преминават към нова система на преки отношения между гражданите и местните правителства, чиито суверенитет е в ръцете на самите граждани. Ив двата случая тази политическа промяна е резултат от предходна икономическа революция, която осъществява преход от земеделско самозадоволяващо се общество към икономика, основана на манифактурата и свободната търговия. В Италия се случва същото, което ние наричаме Солонова революция в Атина.

Оттук нататъка обаче ходът на италианската и атинската истории радикално се изменя поради основно политическо несходство, състоящо се в политическото стоене на Атина спрямо остатъка от Елада и Северна Италия спрямо остатъка от Европа.

Атина е град държава, който се завръща в свят от градове държави, което ще рече, че може съвсем буквално да се приложи атинския опит във всеки един от тях.

А моделът на италианските градове държави не е начална и основна база за социално и политическо самоизразяване в Европа. Началната база е феодалната териториална организация.

Това различие поставя проблем, който теоретично може да бъде разрешен по два начина. За да се възприемат икономическите и политическите нововъдения, които Италия въвежда – демократична форма на управление, основана на преки връзки между управлявани и управляващи и интензивна манифактурна икономика, основана на свободна външна търговия – или презалпийска Европа трябва да се разпадне на градове държави или пък да се изменят италианските нововъведения по начин, че да се приложат в съответния мащаб на териториалната държава.

Първото решение – системата на градове държави – има относителен успех по Балтийското крайбрежие, Швейцария, Холандия, поради редица географски предимства, Презаалпийска Европа предпочита второто решение – на неградовете държави. Оттук следва бавното, но решително преобразуване на италианския политически и икономически модел към спецификите на териториалната държава, което ще опиша в следващата глава.

В този първи, начален етап, Франция няма нищо общо.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 56
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Част 2. Англия

В предходната глава бяха очертани основните проблеми и тяхното ефективно решение. То обаче поставя нов проблем – как италианското решение на град-държава да се адаптира към нуждите на териториалната държава.

С това ново предизвикателство се нагърбват Швейцария, Холандия и Англия и точно Англия дава верния отговор. Тези три страни получават опради географското си положение оттегляне от общия живот на Европа, Швейцария от планините, Холандия от дигите, а Англия от Ламанша. Швейцарците установяват федерация от гладове държави, като запазват независимостта си първо от Хабсбургите, сле това от Бургундите. Холандците също се федерират и отстояват независимостта си от Испания. След поражението си в Стогодишната война Англия окончателно се излекува от амбициите си да владее части от континента и се въздържа от близки контакти с него до Първата световна война.

Но тези три общества не са изолирани в еднаква степен от остатъка от Европа. Холандия не се съвзема напълно от войните на Луи XIV, и заедно със швейцария са за известно време погълнати от Наполеоновата империя. Освен това Холандия и Швейцария са в неизгодно положение и по друг признак. Те се са изцяло териториално обособени държави, а хилави комбинации от градове и провинции.

Англия по тези две точки има много по-изгодна позиция. Първо, тя е достатъчно добре изолирана от континента, с изключение на краткия й контакт с Наполеон. Освен това Англия първа от държавите достига най-рано реално териториално и национална единство. По вемето на Хенри Първи и Втори, Едуарди Пръви и Трети Англия под стриктния им контрол постига национално и териториално единство дълго преди това да се случи във Франция, Испания или Германия. Именно силата и единството на английската монархия от Средновековието е една от причините за водещата роля на Англия през Просвещението и индустриалната епоха.

Третият фактор, допринесъл за успеха на Англия, е надмощието на Лондон. В никоя друга западна държава един град не е карал друтиге да изглеждат толкова нищожни.

Може да се твърди, че Англия успява да реши проблема по приспособяване на италианската система на градове-държави към териториалната държава защото в най-голяма степен е постигнала – поради твърдите си ясно обусловени граници, силната си монархия и доминирането на единствения й голям град – нещо от компактността и самочувствието на града-държава от северна Италия.

Това са причините за успешното решение на проблема. Как точно е решен той ще обясня след малко.

Междувременно с решението на същия проблем се заема и самата Италия. Тя започва да опипва път за преодоляване на ограниченията на градовете държави и в края на периода от около 80 независими градове държави чрез завоевания или доброволно конфедериране се стига до десетина. Но резултатите са незодоволително поради две причини.

Първо, тези по-големи политически съчетания са все още твърде малки в сравнение с коя да е околна европейска държава. Второ, формата на управление на тези единици е тирания, итака политическите достойнства на самия град държава се изгубват. Тази късна италианска деспотична система премина през Алпите и се възприема от Хабсбургите в ИСпания, Валози и Бурбони във Франция и Хохенцолерните в Прусия под формата на абсолютни монархии. Така феодалната разпокъсаност е преодоляна, но без да се постигне някаква политическа демокрация е невъзможно да се осъществи предишното политическо достижение на Италия – да преминат от земеделие към промишленост и търговия.

В Англия това предизвикателство намира успешно решение и по двете линии – политическата и икономическата. Една от традиционните институции в презалпийска Европа, съществуваща от предходния период, епериодично свиквания парламент, или конференция на короната и съсловията с две цели – да се даде излаз на оплакванията и короната да се подкрени от съслования срещу обещание, че исканията ще бъдат удовлетворени. В постепенната еволюция на тази институция се налага юридическият факт “представителство”. Тази феодална институция постига първоначалната си цел – да служи за връзка между короната и поданниците, и след успешно приспособяване към 17 век поема изцяло функциите на Короната и я заменя като притежател на политическата власт.

И в това се състои английският успех. Поради пълното си физическо оттегляне от делата на Европа в периода, компакната си територия, твърди граници, силна монархия и единствения си голям град, Англия успява да влее административната ефикасност на ренесансова Италия в старата институция на презалпийския парламентаризъм, и така да пригоди италианското политическо решение към териториалната държава и това без старата институция да се взриви. Това е успешна адаптация и когато англичаните се връщат на контитенталната арена под ръководството на марлборо, континенталните народи започват да забелязват както вършат на Албиона. Например Монтескьо хвали, без да разбира английското постижение. А англоманията, под формата на конституционна монархия, е един от фитилите, подпалили Френската Революция.

Английското изобретение на парламентарното управление е предпоставка за по-късното изобретение – индустриализма. Демокрация в смисъл на система на управление, при която изпълнителят е отговорен пред парламент, и индустриализация, в смисъл на система за машинно, не аграрно, производство, са двете фундаментални институции на нашето време.

Те оцеляват, защото предлагат най-добрите решения на проблема за прехвърляне на политическите и икономическите достижения на италианските градове държави в мащаба на териториалните кралства.

И двете решения са постигнати в Англия, не Франция, в периода, който нейните държавници наричат “блестяща изолация”.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 3. Италианската ефективност и презалпийските държави. Обобщение

Хармоничното приспособяване на отвъдалпийските феодални монархии към политическата и икономическа ефективност на италианските градове държави в следиталианския период намира две теоретични и практически решения.

Първото решение, по-лесното и лошо, е превръщането на европейските монархии в деспотични режими под формата на абсолютизъм, по модела на италианските обединения от градове държави от края на ренесанса.

Второто решение, по-трудно и добро, е превръщането на съветите на средновековните имения в органи на представително правителство, което първо е поне толкова ефективно, както деспотизмите и в същото време осигурява либерално самоуправление – поне толкова добро, както това на италианските градове държави – от най-добрите им дни.

В Англия приспособяването е най-хармонично. Първоначално при Тюдорите монархията започва да се развива в деспотия, но при Стюардите Парламентът се изравнява с короната и я изпреварва. Но този готов вече модел трябва да прескочи Канала и да се наложи в Европа. Във Франция деспотичната тенденция трае много по-дълго и стига много по-далеч, като в резултат страната е държана насилствено настрана както от английския парламентаризъм, така и от английската индустриаризация. Резултатът е насилствен опит загубите да бъдат компенсирани чрез една жестока революция. В Германия уклонът към деспотизъм продължава още по-дълго, и замира чак с края на ВСВ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много приятно, но Алвата пропуска влиянието на Византия, бенедиктинците и Светия престол върху Италия. Ренесансът е преди всичко феномен, започнал в недрата на самата Църква. Идеализацията на Античността е квазирелигиозна.

Колкото до Германия и Англия, там реформаторското движение отново е израз на стремеж към религиозна свобода. Англиканската Църква и до днес е англо-католическа.

Отделно от това английският парламентаризъм е зароден векове преди Реформацията и произлиза от една чисто феодална институция, закриляна от Църквата - комисията от двайсет и петима светски и духовни перове, одобряваща външнополитическите и съдебните решения на крал Джон, създадена още в началото на XIII в. Дейността на тази комисия има за цел да ограничи нормандския опит за контрол на Короната над феодалните, църковните и чисто англосаксонските, тоест предфеодални, изконно германски свободи. Британският парламентаризъм е с феодален произход, напълно предмодерен и щеше да е добре Алвата да знае това преди да пише.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алвасейро, каква индустриализация в Атина или в ренесансова Италия? Оправи го това, смешно е направо.

Ами има. Разбира се не в същата форма и мащаби. Но индустриализация в смисъл на ръчно, манифактулно производство на занаятничийски стоки със съответната технологията за времето си има и в Атина, и в Англия и в Семерна Италия. Разбира се, машините са различни, навярно и стоките, но принципът е важен. Солоновата Революция е античният еквивалент на Индустриалната революция.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Англиканската Църква и до днес е англо-католическа.

По-скоро тя е протестантска по догматика, а от католицизма е запазена само църковната йерархия на служителите в Църквата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много приятно, но Алвата пропуска влиянието на Византия, бенедиктинците и Светия престол върху Италия. Ренесансът е преди всичко феномен, започнал в недрата на самата Църква. Идеализацията на Античността е квазирелигиозна.

Колкото до Германия и Англия, там реформаторското движение отново е израз на стремеж към религиозна свобода. Англиканската Църква и до днес е англо-католическа.

Влиянието на визнатия върху републиките в северна италия е никакво, защото през 15-16 век византия не съществува. А влиянието на папата върху северна италия е дотолкова, доколкото толерира свободата им като реакция срещу СРИ. нищо повече.

Стремежът към религиозна свобода на северна европа и англия е по-скоро стремеж към политическа независимост от домогванията на папата отколкото нещо друго.

ренесансът от недрата на църквата е пълна измишльотина. Ренесансът започва не в рим, а в северноиталианските републики първо като политически и икономически, преди да стане артистичен и духовен.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Историк, Англиканската Църква и по догматика не се отличава особено от католическата. Особено крилото, наречено High Church, групирано около епископата и монархията. Дори Символът на вярата им е с Filioque, имат англо-католическо монашество (!), литургия и култ към светците и Богородица.

Алва, това е невярно. Точно в XV в. влиянието на Византия варху Венеция, Флоренция и Рим е огромно, защото огромен брой късновизантийски духовници и интелектуалци заемат престижни епископски и професорски катедри в Италия. Това е и една от причините за голямото развитие на изследванията върху Античността в италианския Ренесанс.

Но остави Византия - дори само влиянието на Папството и бенедиктинците е огромно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алвасейро, каква индустриализация в Атина или в ренесансова Италия? Оправи го това, смешно е направо.

Florencia

http://www.zum.de/whkmla/sp/0910/oth/othlog.html

Venecia & all

Почти цялото население е заето/свързано в отрасъла (с морската търговия): моряци, докери (докови работници) - т.н. "stevedor", проиводители, собственици, банкери..

http://books.google.bg/books?id=NZJolesJy2kC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:Z5qIldU7lcQJ:media.wiley.com/product_data/excerpt/74/07645868/0764586874.pdf+renaissance+industries+of+Italian+city-states&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShuzDJ_Jg2CNKMOoEBk6E7id_MqC-rQSaKRlebXfOyFe8Po_liux-9foqrpXcRDxoj-izgK2TU38NL1sCe0X6liOjf9_q7nxRMlmoptANVSlg_uNB4jI7A0NtqfSdeTDAczedux&sig=AHIEtbTrY-5LxX-DZPX3Fpk-AHD792F_4w

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нито един бележит ум на Ренесанса няма нищо общо с Византия. Но да не говорим за наука и архитектура.

Същността на Ренесанса не е в архитектурата или изкуството, а в политиката и икономиката. Византия няма абсолютно нищо общо нито с политическото решение, нито с икономическото решение, което Северна Италия дава на Европа. Защото ако имаше, тези решения щяха да се случат в самата Византия, не в разпокъсани градчета държави.

Влиянието на папството е никакво, или пасивно. Папата просто ги оставя да правят каквото си искат, без да им се меси, защото има интерес да ги има, нали са буфер срещу Империята.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нито един бележит ум на Ренесанса няма нищо общо с Византия. Но да не говорим за наука и архитектура.

Влиянието на папството е никакво, или пасивно. Папата просто ги оставя да правят каквото си искат, без да им се меси, защото има интерес да ги има, нали са буфер срещу Империята.

Върховна глупост biggrin.gif

Човече, иди почети малко Буркхард... а най-добре самите ренесансови автори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А ти прочети внимателно темата, която съм пуснал. Много ясно е изказано кой каква роля има.

но да не изместваме темата ако може. Глишев, ако искаш пусни отделна тема и разнищи незначителния въпрос, който засягаш. Тук говорим за политика и икономика.

Неслучайно в темата направих аналог с подобни събития в Древна Елада. Там влиянието на църквата какво е?

След 14 век Църквата е напълно неспособна да твори и дава решения. Превръща се в една мракобесна и терористична организация и става наложително други, извън нея, да вземат инициативата. Тя може да направи само две неща

- да ги остави да действат на спокойствие

- да си сложи благословията над делата им

и хора като теб да й припишат водещата роля. Исторически абсурд.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тоест арбитражът на Папството между Португалия и Испания не е действие biggrin.gif

Оня въпрос за ромеите и религиозните влияния в Ренесанса стана незначителен, щом се видя, че информацията ти по него е неточна tooth.gif

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Едно от малкото изключения. Добре, поправям се, папството не е способно да твори след 15 век. А нас ни интересува предимно 16 и 17.

Проблемът между испания и португалия не е общовропейски проблем, а частен. Общоевропейският проблем е преодоляването на феодализма и именно тук папата не дава решения, защото го легитимира.

Папата предотвратява една война, така е, но за колко става причина?

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Една вметка, ако позволите

Ако говорим за Британия: в 14 век век страната изпада в демографски колапс.

Според някои виждания (те са на френски историци), демографският колапс в Европа е допълнителен силен мотив и причина за развитието на пазар на труда в периода след 14 век (не единствената), и е една от причините за намаляване на икономическата и политическа сила и влиянието и на военната аристокрация, чийто доходи се формират от зависимото/селското население.

Намирам логика в това виждане за Британия; в Британия демографският колапс (спадене на броя на населението) е трайна тенденция в продължение на около 200-300 години; едва в първата половина на 18 век броя на населението на Британия се възстановява до този брой, който населението е имало в 13-14 век..

данните са от книгата "The Peopling of Britain: the shaping of a human landscape"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Алва, къде ги виждаш тия три века спокойствие за италианската култура до френското нашествие през 15в? Войните между папи и императори къде са били? Някой нали беше изорал Милано и го беше засял със сол по тия времена?

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Републиките не участват в тези войни с редки изключения. Най-сериозно са въвлечени в средата на 12 век, между 1140-1170, когато отблъскват набезите на Империята, и от когато са събитията, за които говориш. След това, през целия 13, 14 и 15 век се състоява оттеглявено, за което говоря.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Британия представлява уголемено копие на италианските индустриални градове-държави..

Това е "илюстрирано" т.е. изследвано и аргументирано от двамата "А. Тойнби" - чича и племеннник, като чичото пише че индустриализацията е причина за развитието на демокрацията (доколкото разбирам и племмникът споделя това мнение); но дори и да има някакъв спор за това "кое е кокошката кое е яйцето" - то е очевидно че двете са взаимосвързани..

Аналогично за Италия.. и мисля че е твърде тенденнциозно (да не напиша аисторично) да търсим някаква приемственост в Италианските градове-държави с Църквата, с църковната доктрина, и средновековието..

Нормално да приемем, че хора, които са свързани с църквата или произлизат от нея, са оказали влияние върху или на промените с идеи и виждания, както е нормално да приемем че "апаратът" заимства нещо от старите структури (въпреки че това не много коректно - корпорациите са търговски организации и структури, непознати като "съшност" в средновековието. Възможно е някои идеи да са произлезнали от средите на клира (или по-точно клира като част от променащото се общество) да е споделял такива виждания-..

Важното мисля, за да се пресечат всякакви спекулации и неразбирания, е анализира дали има някаква доктринна и идейна приемственост

Иначе, ако пренегбрегнем такъв вид проверка и анализ (което както разбирам, се прави тенденциозно и умишлено в случая!) , и използваме само частен анализ, и подобни частни аргументи и доводи - можем да стигнем до твърдението от вида "че видите ли днешния капитализъм/икономически либерализъм и демокрация в България произхождат от марксизма"!!

Това твърдение за мен е аналогия на абсурдът, които се натрапва тук от така наричащите се "консерватори" (според мен това са това по-скоро "крещящи"/"викащи" и "уплашени"/разтревожени хора, които не влагат "много-много", в логика и логическо мислене, емоциите са причина за последното!!)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Британия представлява уголемено копие на италианските индустриални градове-държави..

Колко точно казано...Защото Британия в епохата има ясно дефинирани граници, силна централна власт, национално единение и доминиращ огромен град...точно както италианските републики.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Влиянието на визнатия върху републиките в северна италия е никакво, защото през 15-16 век византия не съществува.

Влиянието на ИРИ върху Венеция и Генуа официално стартира, когато последните основават факториите си на нейна територията и започват да развиват активна търговия - периода 12-14 век. Нали се сещаш кой при първа възможност отмъкнал прословутите бронзови коне от Хиподрума в Константинопол /както и редица произведения на изкуството/.

Колкото до Италия - няма как Ренесансът да не се зароди там. Първо, става дума за приемственост още от доброто старо римско време. И второ - половин Италия е под ромейска /римска власт/ до средата на 11 век. А това оказва своето културно влияние.

Плюс емиграцията на голяма част от ромейския елит след падането на Константинопол през 1453 г. в най-близката по условия географска област - Италия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Манифактурата не е индустриализация!!!

Едното е ръчен труд, другото е машинен!!!

Това е разлика огромна!!!

Напротив приятелю, манифактурана е наченка на индустриализация, не е индустриализация. Мислиш изключително ограничено. Извън чисто машинния фактор, има много по-големи социални, политически и икономически прилики и общи черти между манифактура и индустриализация, които подробно съм обяснил.

Приятелю, ти нали не си мислиш, че само ти знаеш че едното е машинен, а другото ръчен труд, да не говорим, че това не е напълно вярно - защото във фабриката има много ръчен труд. Много ни подценяваш ей.

Аз лично използвам понятието индустриален за ренесансова италия и елада, макар да знам, че машини няма, за да очертая явния контраст между секторите, и най вече фактът, че и в италия и в елада се развива вторичен, не първичен сектор.

Приятелю, именно от вторичния сектор започва индустрията, а машините са страничен фактор.

Повече няма да говоря на тази тема, разясни си потянията и недей да спамиш.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Влиянието на ИРИ върху Венеция и Генуа официално стартира, когато последните основават факториите си на нейна територията и започват да развиват активна търговия - периода 12-14 век. Нали се сещаш кой при първа възможност отмъкнал прословутите бронзови коне от Хиподрума в Константинопол /както и редица произведения на изкуството/.

Колкото до Италия - няма как Ренесансът да не се зароди там. Първо, става дума за приемственост още от доброто старо римско време. И второ - половин Италия е под ромейска /римска власт/ до средата на 11 век. А това оказва своето културно влияние.

Плюс емиграцията на голяма част от ромейския елит след падането на Константинопол през 1453 г. в най-близката по условия географска област - Италия.

Това е вярно, но е страничен и чисто козметичен въпрос. Обясни ако обичаш какво е влиянието на византия в процесите, които съм описал в статията, и по конкретно защо щом византия е решаващ фактор за тях, те не се случват във византия?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Манифактурата не е индустриализация!!!

Кой ти каза това? Цар киро ли?

http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=rDS&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&sa=X&ei=fDC5TveMKY3Zsga12_C5Bg&ved=0CBYQBSgA&q=renaissance+industries+of+Italian+city-states&spell=1

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами приятелю, текстилната промишленост се заражда преди 7 000 години. А днес е елемент на индустрията и вторичния сектор, не на първичния.

Но както казах, индустриализация има, когато индустрията, т.е вторичният сектор, става водещ в едно общество. Това се случва първо в Елада, после в ренесансова италия, и след това в много по-големи мащаби в англия.

Редактирано от alvassareiro
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...