Отиди на
Форум "Наука"

Семейство Коне (Equidae)


Recommended Posts

  • Потребител

Коне

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Коне (Equidae) се нарича семейство сравнително едри, растителноядни плацентни бозайници.

Съвременният кон може да достигне височина при холката от 40 см (при мини-кончетата) до 175 см (при едрите породи), като разбира се има и индивиди, които не се вписват в дадените мерки. Теглото на обикновения кон е между 400-1200 кг. То зависи от породата и от използването на коня. Тези животни имат големи очи, но и проблеми със зрението. Често те виждат неподвижните предмети първо като подвижни, а след това -каквито са си. Също така цветовете при конете са много разнообразни. Конете се използват освен за работа в селското стопанство, така и за езда, за домашен любимец и за добър приятел.

Еволюция и систематика

Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица (Еохипус). Те били с малки размери и обитавали гористите местности. Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници. С течение на времето Еохипусът еволюирал в Мезохипус. Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства. Четвъртият пръст закърнява, а средният се развива добре. След това новият вид в еволюционната линия на коня бил Мерихипуса. Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци. Той живеел в степите. При този вид 2-рият и 4-тият пръст закърняват, а средният се развива много добре. Предпоследният вид от филогенетичния ред на коня е наречен Плиохипус - Хипарион. За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст (копито), закърнели 2-ри и 4-ти пръст. И Плиохипусът дал началото на днешния кон – Еквус. Конят има добре развито копито, отсъствие на закърнели пръсти, които го правят много добре приспособен да издържа собственото си тегло в местостите му на възикване. В ареала на вида му, който се характеризира с твърда земя. Предполага се, че с увеличаване на черепа му, за да се запази пропорционалността като цяло, се увеличил и скелета на тялото му. Това е причината дребния еохипус да доведе до съвременния сравнително голям по размерите си кон.

род Equus -- Коне

Equus asinus -- Магаре

Equus asinus africanus -- Нубийско диво магаре

Equus asinus somalensis -- Сомалийско диво магаре

Equus burchellii -- Бърчелова зебра

Equus caballus -- Кон

Equus caballus przewalskii -- Кон на Пржевалски

Equus grevyi -- Зебра на Греви

Equus hemionus -- Кулан

Equus kiang -- Кианг (Тибетско диво магаре)

Equus onager -- Онагър

Equus quagga -- Квага (Куага, Зебра)

Equus zebra -- Планинска зебра

Разпространение

В днешно време конете са разпространени по целия свят. Изместват ги колите, автобусите и тракторите, но те ще съществуват, докато съществуват и хората. Конят е много важна част от историята на почти всички народи. Много хора са посветили живота си на конете и още толкова ги обожават.

Все още в някои райони на България съществуват и полудиви коне. През пролетта, лятото и есента са на свобода, а зимата прекарват дърва от високите и непроходими за камионите места. Водачът на стадото ги прекарва по най-лесния и безопасен маршрут. После ги води до близките села и там хората прибират дървата и конете през зимата.

Начин на живот и хранене

Конете, отглеждани в плен, се хранят със сено, слама, люцерна, овес, ръж, царевица, ечемик, моркови, цвекло, картофи, силаж, ябълки, круши и зелена (прясна) трева. А конете, които живеят на свобода, предпочитат да пасат свежа трева, като избягват отровните растения. Много важно е конете да имат прясна вода за пиене по всяко време.

Животните, които не съжителстват с човека, живеят на групи, наречени табуни. В табуна има един жребец или кобила с достатъчно опит зад гърба си, който/която е водач на табуна. Обикновено този кон е в разцвета на силите си и се грижи за здравето, за опазването, за храната и т.н. на групата. Всички останали се доверяват на опита на своя водач. Избирането му става чрез жестоки битки между най-силните жребци.

А конете, които се отглеждат от хората, имат съвсем различен начин на живот и за тях се грижи единствено човекът.

Размножаване

Бременността при кобилите е с продължителност 335-340 дена или това е горе-долу около 11 месеца. Много важно за родилата кобила е тя да не извършва никаква работа в близките 2 месеца, но да се разкарва всеки ден. Обикновено кобилата се запложда на 4-тия месец след като е родила. Това ѝ дава възможност да се възстанови напълно. Разгонеността при конете продължава близо 1 седмица. По това време кобилата трябва да бъде оплодена. За това стопанинът избира какъв жребец ще я покрие и какви качества иска да има новото конче.

Мустанги

Женският мустанг се чифтосва през април-юли. Малкото се ражда 11 месеца след чифтосването през пролетта и има достатъчно време да укрепне до началото на зимата. Когато настъпи време на раждане, кобилите напускат стадата и търсят подходящи скришни места, където да родят. Въпреки че козината на мустангите е с различна окраска, козината на новороденото е добра за маскировка когато лежи на прашната земя или върху покритото с рядка трева пасище. Подобно на останалите кончета, малките мустанги се изправят на крака няколко часа след раждането и след кратко време вече тичат изненадващо бързо. Кобилите се връщат с малките си при стадото на втория-третия ден след раждането. Малките кончета остават в родното си стадо до следващата година. Жребецът мустанг не търпи друг мъжкар в стадото и затова прогонва младите жребци, когато стигнат 3-годишна възраст. Пропъдените в изгнание жребци, които кипят от енергия и войнственост, създават свое стадо.

Допълнителни сведения

Конете живеят доста дълго време, ако са отглеждани добре – обикновено около 30-35 години. До 15 години кобилите са много плодовити, но след тази възраст забременяват все по-трудно. Навлизането на кончето в полова зрялост започва обикновено на 2-годишна възраст, но все пак зависи и от породата.

Има над 100 породи коне. Едни от най известните са Чистокръвна арабска, Чистокръвна английска, Ахал-текинска и Хановерска порода.

В България също са създадени някои породи – Източнобългарски кон, Плевенски и Дунавски. Източнобългарският и Плевенският са селекционирани най-вече за експлоатация в конния спорт. Източнобългарската порода се използва най-вече за дисциплините крос, конкур-ипик и всестранна езда, а Плевенският кон показва много добри качества в обездката (висша езда). Дунавският кон пък е от типа леко-впрегатен.

800px-East_bulgarian_Kabiyuk_2.JPGИзточнобългарски конe

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Конят (Equus ferus caballus) е вид едро нечифтокопитно домашно животно. Съществуват около 250 породи с маса от 30 до 1200 kg. Продължителността на живота е 20-25 години, а бременността продължава 11 месеца, като се ражда по 1 конче.

Физически характеристики

Конят има дълги и тънки крака, приспособени за бързо бягане. Развит е само третият (средният) пръст, който е облечен с копито, а вторият и четвъртият са рудиментарни. Тялото е покрито с гъста космена покривка, състояща се от твърди и меки косми, като дългите и груби косми на врата образуват грива, а на опашката – дълъг космен кичур.

На горната и долната си челюст конете имат по три резеца, кучешките са много малки, а първият пред кътник е почти изчезнал. Зъбната формула е (13/3, с О-1/0-1, р 3-4/3-4, m 3/3).2 = 36–44. Кътните зъби имат рудиментарни корени и високи коронки със сложни емайлови гънки на дъвкателната повърхност (лафодонтни). Формата и устройството на зъбите им се намират във връзка със стриването на твърдата степна растителна храна. Във връзка с храната устните им са силно подвижни, хранопроводът, червата и сляпото черво са много дълги. По зъбите може да се определи, както възрастта на коня, така и пола му. Нормално конете имат по 40 зъба, а кобилата 36. В редки случаи има животни, които в двете челюсти, преди първия кътник имат т.нар. "вълчи зъб". Тогава при коня зъбите са 44, а при кобилите-40. Възрастта се определя основно с оглед и преценка състоянието на резците.

Одомашняване

Опитомяването на коня най-вероятно е започнало в периода около 3500 г. пр.н.е.. Основните източници подкрепящи това твърдение и възможното място където е започнал процеса са два. Първият източник се основава на археологични находки, а вторият се позовава на сравнение на ДНК, взета от съвременни коне и на тази от кости и зъби на открити древни коне.

Най-ранните археологически доказателства за опитомяването на коня идват от обекти в Украйна и Казахстан. Те са датирани приблизително от 3500 - 4000 г. пр.н.е..[2][3] До 3000 г. пр.н.е., конят е бил вече напълно опитомен, а от 2000 г. пр.н.е. се наблюдава рязко увеличение на броя на конските кости открити при разкопки в населени места на Северозападна Европа. Това показва, че одомашнените коне са вече разпространени в цяла Европа.[4]

Проучването на генетичния материал на откритите находки на ранни одомашнени коне показва че много малко диви жребци са допринесли за развъждането на одомашнения кон.[5][6] В същото време обаче използваните кобили са били сравнително голям брой.[7][8][9] Това твърдение се подкрепя от ниските нива на вариабилност на Y-хромозомата.[5][6] Друга характеристика на опитомяването е повишаване нивото на промяна цвета на козината.[10] При конете това ниво рязко се увеличава в периода между 5000 и 3000 г. пр.н.е..[11]

Ход на коня

Като всяко транспортно средство, конят също има степени в хода си или скорости. При обикновените коне те са 10, а при някои има и допълнителна скорост ("раванлия" кон). Условно ходовете се делят на три. Ходене ("алюр"), бягане ("галоп") и препускане ("кариер"). От своя страна "алюр" /от фр-ход,ходене/ има четири степени, в които има градация на скоростта. След последната степен на "алюра", конят преминава в " галоп", който също има четири степени, но се различава от предходния, че вече има поне два крака във въздуха. Най-бързите скорости на коня са в " кариер" и са две. Те се различават от предходните с това, че има моменти, в които конят е изцяло във въздуха, тоест лети. Съществува и още една степен на хода на "алюр", наречена "раван" и много малко коне притежават това качество. То се изгражда след упорито възпитание и тренировки. Такива коне сме виждали в цирковете. При ходене /или бягане/ те могат едновременно да повдигат двата си леви крака и после двата си десни, като съумяват да балансират и да запазят центъра на тежестта.

Конят е животно с твърдо установени навици. Когато започва да върви или бяга, винаги тръгва с един и същи преден крак.Тази е причината стопаните да казват,че имат кон с ляв ход,лява крачка или за ляв впряг.[1]. Малко по-различно,но доста по-практично обяснение за "алюрите" на коня ни предлага проф. Георги Синивирски[12]: "Обикновен ход"-бавен и ускорен. "Тръс"- бавен, умерен, ускорен и бърз. "Раван". И "Галоп"- бавен,среден, ускорен и бърз/кариер/. Предимствата при тази диференциация са в това, че всеки (дори и непрофесионалист) може да определи какъв е хода на коня без да го вижда. Ако е в "обикновен ход" се чуват равномерно редуващи се четири такта. Ако конят е в "тръс"-два. Ако галопира-се чуват характерните три такта.

Качества на коня

Конят има отлична пространствена ориентация. Веднъж преминал през даден маршрут, колкото и труден да е, той в тъмна и непрогледна нощ може да се завърне по него обратно, стига ездачът да не придърпва безпричинно юздата (повода). Същото качество притежават неговите сродници магаре, катър и муле. Въпреки че не вижда нощем, конят добре помни местата, които представляват препятствия за него. Той е еднакво привързан към стопанина си (подобно на кучето) и същевременно към дома си (като котките). Целодневно пуснат на свобода из пасищата, вечер преди залез сам се прибира в дома си. В книгата на народния будител Никола Странджански "Сага за малкият българин и голямото българско безвремие" има описан трогателен случай, при който мобилизиран за Втората световна война кон от Елховско, който месеци наред е теглил в обоза, след края на войната е върнат отново в Елхово. Пуснат заедно с табуна да пасе в околностите в очакване на демобилизация, конят видял се в позната обстановка препуснал към селото си, на около 20 км и запъхтян се прибрал в дома си, без да дочака заповедта за освобождаването му.

Размножаване [редактиране]

Бременността продължава около 335 – 340 дена[13] и обикновено раждат само по едно малко. Близнаците са голяма рядкост.[14] Малките много бързо се изправят на крака и са способни след няколко часа да ходят заедно с майката.[15]

Конете, особено жребчетата навършили 18 месечна възраст, са вече полово активни и способни да се размножават. Практически обаче представителите и от двата пола се включват за разплод на третата или четвъртата година от тяхната възраст, особено кобилите.[13] Въпреки това обаче костите и мускулатурата се развиват напълно до към шестата година.[16]

Породи [редактиране]

Съществуват множество породи коне - бегови коне, подходящи за състезания, коне за пренасяне на товари, теглене на файтони и т.н. Особено интересни са представителите на дребната шотландска порода, наречени пони. Изкуствено е създадена и породата Фалабела — миниатюрен кон с височина около 70 см, отглеждан като домашен любимец.

Български породи

Дунавски кон

Плевенски кон

Източнобългарски кон

Каракачански кон

Делиормански кон

Български планински кон

Други породи

Английска чистокръвна — това са най-честите състезателни коне.

Арабска чистокръвна — известна е като най-древната порода. Представителите ѝ се славят с изключителна издръжливост.

Шагия — изкуствено получена порода от Арабската чистокръвна с Английската.

Першерон — вид тежковоз с арабска кръв. Поради изящната си походка е известен като „грациозният тежковоз“.

Хафлингер — планинска порода от Италия и Австрия

Цвят на космената покривка

Различават се няколко вида цветове характерни за конете:

Черен - черният пигмент е общ за всички покриващи и предпазващи (подкосъм) тялото косми. Допускат се бели петна.

Кестеняв - покривните косми са смес от черен, тъмночервен или кафяв пигмент, а гривата и опашката са черни.

Светлокестеняв - светлокафяви косми, покриващи тялото. Черно пигментирани предпазни косми на гривата и опашката.

Тъмнокестеняв - тъмнокафяви покривни косми по тялото, черни покривни косми по крайниците. Черно пигментирани грива и опашка.

Алест - предпазните и покривните косми имат еднакъв цвят с различна степен на интензивност. Варира от златисто до тъмночервено.

Сив - представлява смесени бели и черни покривни и предпазни косми. През първите месеци от живота на конете се срещат и златисточервени косми. При тези случаи цветът се прецизира след две и повече години, тъй като е трудно предсказуем. С напредване на възрастта тъмните косми изсветляват.

Чилест - равномерно разпределени бели, червени или кафяви покривни и предпазни косми.

Изабела - цветът на покривните косми е кремав, жълт или пясъчен. Гривата и опашката са черни.

Паломино – цветът на покривните косми е кремав, жълт или пясъчен. Гривата и опашката са бели.

Кремав – цветът на покривните косми е кремав, а кожата е непигментирана. Ирисът също не е пигментиран и често придава розов или син цвят на окото.

Шарен - по тялото на коне с кестеняв или алест цвят са разположени неравни бели петна. Краката могат да бъдат частично или напълно бели.

Апалуза – цветът на покривните косми е сив с мозаично разположени черни или кафяви петна.

Чисто бял цвят е изключение — липсва какъвто и да е пигмент. Често, „бели“ погрешно се наричат конете със сив цвят.

wild-horses.jpg

rocky-mountain-horse.jpg

LaughingHorse.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Магаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Магарето или Оселът (Equus asinus) е домашно животно от семейство Коне. Дивите прародители на магарето са живели в Африка. За първи път магаретата са опитомени около 3000 г.пр.н.е. Те се ползват за пренясяне на товари още от древността. В много отношения магарето е за предпочитане пред коня, защото е по-издръжливо и може да прекара по-дълго време без вода и храна. В редки случаи магарето се ползва и за получаване на мляко, месо и кожа.

Магаретата са високи между 0,9 и 1,4 m. Бременността на женското магаре продължава средно 12 месеца, след което се ражда едно малко, в много редки случаи близнаци, и дори тогава шанса да оцелеят и двете е много малък. Цветът им най-често е бял, сив или кафеникав.

Магарето е символ на инат. То също така е на емблемата на Демократическата партия на САЩ.

800px-Donkey.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Зебри

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зебри е сборно название два подрода (Hippotigris и Dolichohippus) на следните 3 представителя на семейство Коне (Equidae):

Equus grevyi - Зебра на Греви

Equus quagga - Равнинна зебра

Equus zebra - Планинска зебра

По-старите класификации отделят зебрите в самостоятелен род Hippotigris (ивичести или тигрови коне)

Разпространение

И четирите вида зебри се срещат само в Африка.

Начин на живот и хранене

Зебрите живеят на малки семейни групи, които се състоят от мъжка зебра, няколко женски и техните малки. Отделните семейства са част от едно голямо стадо. Хранят се с листа, трева и въздушни корени. Също така дъвчат почва за да си набавят нужните минерални вещества.

Размножаване

Женската зебра ражда по едно малко на година. Тя го отделя от стадото за да го запомни. След няколко дни (5,6) тя се връща с малкото си.

Физически характеристики Зебрата тежи от 200 до 300кг, и може да развива около 55км.

800px-Zebra_chapman_za_2003.jpg

animals9.jpg

Zebra%20Burchelli.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

Те, това конче прилича на каракачански кон.

Загледай се да видиш колко е дребно, но стройно животинчето - това е типично за тази порода.

Изключително издръжливи коне, предназначени да носят хора и багаж по планинските пътеки.

малко инфо за породата

подбрах снимки, които да може да сравниш с тази към въпроса ти.

post-5086-017363300 1323501950_thumb.jpg post-5086-047389600 1323502065_thumb.jpg

half_trans_dotted_line_6.gif

Редактирано от goshawk
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Невремето се интересувах от зоология и по-специално от фауната на далечните екзотични страни smokeing.gif (преди доста години престанах да се интересувам активно) и съм запомнил, че имаше и други видове зебри (прим. зебра на Бърчел).

А квагата е изчезнала (т.е. е изтребена) в началото на 20 в.

Между другото, защо в класификацията е пропуснат тарпана?

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Всъщност Equus quagga е латинското наименование на Равнинната зебра, която е съществуващ вид. Изчезналта Квага (Equus quagga quagga) са смята за подвид на Равнинната зебра .

Тарпана (Equus ferus ferus) също е изчезнал вид.

Зебрата на Бърчел (Equus quagga burchellii) също е подвид на Равнинна зебра (Equus quagga) смятяна за изчезнал подвид, но в последствие преоткрита.

Единственият оцелял кон - Конят на Прежевалски все по-често се среща с наименованието (Equus przewalskii) вместо (Equus ferus przewalskii)

Мустангите са подивели домашни коне пренесени от европейците в Северна Америка.

Ето и последната класификация:

Африканско диво магаре (Equus africanus)

Тибетско диво магаре, Кианг (Equus kiang)

Азиатско диво магаре, Онагер, Кулан (Equus hemionus)

Планинска зебра (Equus zebra)

Равнинна зебра (Equus quagga)

Зебра на Греви (Equus grevyi)

Кон на Прежевалски (Equus przewalskii)

Според най-съвременните генетични изследвания два подвида могат да бъдат класифицирани като отделни видове:

Индийско диво магаре (Equus khur)

Зебра на Хартман (Equus hartmannae)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...