С име на богиня, но съпруга

[Lepidopteria]

Историята е скрила с тежкото си покривало живота й от нашите очи. И само един спомен, просъществувал покрай другиго, ни връща към нея. Всъщност не можем да кажем дали Атина Болярска е трагичен образ. Тя се появява само в биографията на Вазов и то за малко. Въпреки това тази кратка поява я нарежда сред големите имена на своето съвремие. Данни за единствената съпруга на Вазов, макар и тя да не е изиграла съпътническа роля в живота му - няма. Това, което се знае за нея е изцяло обвързано с големия творец.

Родом от образовано и добро русенско семейство, тя се вмества в живота на стария ерген благодарение на Михалаки Георгиев и съпругата му Магдалина. В края на септември 1890 г. семейство Георгиеви, които по-късно ще се окажат кумове на сватбата им, запознава 30 годишната Атина с вече утвърдилия се в литературните среди Вазов. В дома на Болярски Вазов отива с майка си. Атина възторжено рецитира стихотворенията му от "Епопея на забравените". И макар че Вазов е една от най-желаните партии за брак в този период, той остава изключително впечатлен от госпожица Болярска. Очарована е и тя самата, въпреки десет годишната разлика помежду им. Макар че театрално представя всяко едно свое качество, тя успява да запази баланса между чувствата си и добрия тон, диктуван и от семейството и високото й образование. Благодарение на вуйчо й митрополит Климент, чието светско име е Васил Друмев, тя получава стипендия за Фундуклеевския лицей за благородни девици в Киев. Въпреки определението на бъдещата й свекърва, че е "цапната и с много волен характер", тя се слави като умна, образована и интересна жена, изключително популярна сред софийския хайлайф. В крайна сметка Атина говори руски, френски, пише стихове, рисува, танцува, пее, но тези благодетели не впечатляват ревнивата майка на бъдещият й съпруг.

На 15 октоври 1890 г. публичното пространство се взривява от новината за официалния им годеж. Съба Вазова - майката на Иван - никак не е доволна от избора на сина си. Ревността й на няколко пъти е дълбоко подчертавана от историографите на Вазов по повод на забележките и съветите й към сина си по отношение на любовите му. Но нейната неразположеност не се взема под внимание. На 4 ноември 1890 г. Атина и Вазов сключват граждански брак и се венчават в църквата "Свети Крал". Това се оказва събитие, следено с изключително голям интерес не само от литературоведската общност, но и от всички, които са се били докосвали до вазовската мисъл.

Началните строфи на брака им са положителни - все още съпрузите са влюбени и се радват един на друг. Но класическият за патриархалните и постпатриархалните общества конфликт 'снаха - свекърва' застрашава благополучието на брака им. Властолюбивата Съба отказва да се оттегли от ръководната си роля в домакинството, а снахата се опитва да си извоюва свое място и да се наложи в дома, но този опит се оказва абсолютно неуспешен. Пълновластна господарка на дома си остава Съба. А и на своите 30 години Атина е в стихията на женствеността и младостта си. Тя често е упреквана, и то грубо, от майката на съпруга си, че ходи по чайни церемонии, по соарета и забави, а самият Вазов пише, че не му се нрави жена му да го води по "журове и насажда у дома модерни порядки".

На 3 юли 1891 г. Семейство Вазови - син, снаха и свекърва - тръгват на излет с файтон към Рилския Манастир. По време на разходката между двамата съпрузи възниква остро спречкване. Свекървата доналива масло в огъня, но по-основната причина за семейния скандал са нахалните и безогледни ухажвания към Атина от страна на един гвардеец, чието име историята е запазила в тайна. Тази случка и вечните упреци на Съба допринасят за нетърпимата атмосфера в дома.

Светският маниер на Атина, натякванията на майка му и личното му убеждение, че домът трябва да остане недокоснат от модерното, изкарват Вазов извън равновесие и той напуска дома си на 17.02.1892 г. Едва тринадесет месеца след венчавката си за госпожица Болярска Вазов намира упование в ергенската си самота. За да прикрие постъпката на сина си и за да запази доброто име на семейството си (по един неразбираем днес начин) Съба изгонва Атина от дома си. Според източниците тя изчакала снаха си да излезе от къщата и накарала една слугиня да събере багажа й в няколко бохчички. Когато младата госпожа Вазова се прибрала установила, че врата е заключена. Свекървата я чакала на прозореца и изхвърлила дрехите й оттам. С познатия ни вече тон Съба изрекла съдбоносните думи "Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!" и затворила прозореца.

Как се е чувствала младата съпруга, как е приела това, че желана от толкова страни в обществото, сега е изхвърлена - никъде никой не е писал. Но знаем, че Вазов се е върнал в дома на ул. Солунска 17 и е коленичил пред скута на майка си. Дори думите му от този миг са ни известни: "Какъв голям грях щях да сторя. Бях решил тебе да изпъдя.".

Бракоразводното дело се точи до смъртта на Вазов - 33 години. Причината се крие във силните връзки, които Атина има сред владиците. Семейство Вазови, обаче, тотално я игнорира от живота си и общува с нея единствено чрез съда.

Следващото споменаване на Вазовата съпруга е в завещанието му, написано през 1909 г.: „На отстранената си жена Атина Болярска не оставам нищо. С нея не можех да живея щастливо във времето, което трая само година и три месеца. От 1890 година, откак сме разделени, тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания-съдебни и външни, разоряваше ме материално и за нея, аз лично, не мога доброволно да наредя да й се даде от моя имот каквото и да било."

Съдбата обаче й отрежда друго - тя взима много по-голямата част от Вазовото наследство. И... изчезва от хрониките на историците. Моят разказ за нея също свършва тук. Само няколко сводки и спомени от тези години, след смъртта на Вазов, ни разказват, че Атина редовно посещавала гроба му. Знае се и за амбициозния й проект да събере и издаде всичко писано за и от Вазов, което несъмнено ни говори за чувството й на свързаност с него. Тук е мястото да се запитаме дали тази жена, несподелила пътя твореца, все пак и въпреки всичко го е обичала. Или пък можем да тръгнем в една друга посока и да приемем, че порядките на времето й, са я задължавали да постъпи така. Питам се и дали тя, като жена е съумяла да прости на съпруга си отричането му от нея; дали е приела факта, че той, Големия, Патриарха, е предпочел фустата на майка си пред брачното им благополучие. Питам се и това чопли съзнанието ми, но отговорите са останали дълбоко под прахта на Историята. Оказа се, че големият писател и големият радетел за българщината, всъщност е бил един малък мъж, неспособен да изживее младостта на съпругата си и да приеме факта, че тя е красива, желана и жизнена. До такава степен да се опита да я игнорира от живота си, че тя да не остави нито една лична следа в историята. Имам ли право да го упреквам? Като жена - със сигурност имам!

[Doris]

....... Оказа се, че големият писател и големият радетел за българщината, всъщност е бил един малък мъж, неспособен да изживее младостта на съпругата си и да приеме факта, че тя е красива, желана и жизнена. До такава степен да се опита да я игнорира от живота си, че тя да не остави нито една лична следа в историята. Имам ли право да го упреквам? Като жена - със сигурност имам!

Доста жени са имали претенции към Вазов, но не знаех, че и сега, почти век след смъртта му още се срещат такива. С великите и големите явно всякакви чудеса стават.

Атина Болярска е била само една от многото, макар и законна съпруга, друга е била голямата му любов.

[Lepidopteria]

1. Нямам лични претенции към този мъж;

2. Изразявам личвото си възмущение относно отношението му към съпругата му;

3. Този пост няма за цел да изреди любовите на Вазов, а да представи историята на Атина Болярска.

Благодаря, че прочете и коментира текста ми!

Редактирано Януари 17, 2012 от Lepidopteria