Отиди на
Форум "Наука"
ISTORIK

Гражданското общество в България

Recommended Posts

В България има над 30 000 съдебно регистрирани сдружения и фондации. От тях в информационния портал за неправителствените организации в България http://www.ngobg.info/'>http://www.ngobg.info/ са регистрирани 5469, но само около 1400 са с напълно актуализиран профил. Близък до този брой е и броят на активно действащите (към м. ноември 2010 г.) неправителствени организации в България.ю

Една от малкото класации за състоянието на гражданските организации е Индексът за устойчивост на неправителствените организации (NGO Sustainability Index) на Американската агенция за международно развитие (USAID). Той обхваща 29 страни от бившия Съветски съюз и Централна и Източна Европа и разглежда цялостната рамка за развитие на гражданското общество, като измерва 7 основни критерия:
- организационен капацитет
- финансова устойчивост
- застъпничество
- предоставяне на услуги
- инфраструктура
- обществен имидж.

Първите три са много важни. Да видим какво е тяхното състояние:

- правна рамка
Първата причина за влошаване на показателите за България е липсата на ясна държавна политика по отношение на неправителствения сектор. За разлика от много други страни, тук няма държавна стратегия за държавно взаимодействие с гражданския сектор или концепция за развитието му. Развитието на сектора не влиза в отговорностите на нито едно министерство, нито една държавна агенция или друга институция. Проблемите обаче са не само в законите, но и в тяхното прилагане. Въпреки че не отчита това като влошаване на оценката в тази област, анализът показва, че има проблемни сфери като например липсата на актуална информация за регистрираните организации в обществена полза на уебсайта на Министерството на правосъдието.

- организационен капацитет
Спрямо резултатите на другите страни най-лошо е представянето ни именно по отношение на организационния капацитет на неправителствените организации, защото заемаме 21-во място от 29 възможни. Организациите не са в състояние да планират своите дейности и стратегии дългосрочно. Една от добрите тенденции е включването на повече млади хора в неформални движения, като например екологичните кампании и протести.

- финансова устойчивост
Една от причините за влошаването е финансовата криза – по данни на обществените фондации в България (организации, чиято цел е да събират и разпределят дарения за решаване на проблемите в градовете, където са регистрирани) даренията към тях са намалели с между 30 и 50 % през 2009 г. Влошаването е свързано и с оттеглянето на много чуждестранни донори от страната. Проблем предизвиква и механизмът на финансиране на проекти на НПО с европейски средства. Поради факта, че средствата по оперативните програми се разпределят от държавата, се появяват съмнения за завладяване на неправителствения сектор от политици и представители на държавната и местна администрация. Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), единствената програма, която има като един от приоритетите си "Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество", не е обявила нито един конкурс за НПО след 2008 г. Има информация, че парите за НПО за целия програмен период от 7 години са договорени в първите 7-8 месеца от старта на програмата. Това означава, че оттук - нататък държавата не счита за нужно да инвестира в организационното укрепване на НПО, въпреки че резултатите от индекса показват точно обратното.

Западните демокрации, възприети за еталон в развитието ни, действително притежават като свой неотменен елемент развито и активно гражданско общество. Наличието му се смята за предпоставка за нормалното функциониране на демокрацията, а отсъствието му - като почва за антидемократизъм. Ето защо, ориентирайки страната към либерално-демократичен модел на развитие, българските политици и политолози вкараха в употреба и понятието "гражданско общество". Какво е обаче дeйствителното състояние на българското гражданско общество? Реалност ли е то, в качеството му на коректив на политическата власт, или е само поредният удобен политически мит?

Съвременното общество е пъстра мозайка от частни интереси, потребности, идеи, вярвания и т.н., естествени за хората и групите в модерната епоха. При сходство в интересите си, гражданите се обединяват в най-различни общности: професионални и трудови сдружения, културни институти, клубове, политически партии и т.н. Така гражданското общество се определя като сфера на защитаващите публично своите частни интереси индивиди. Въпросните интереси обаче са не само частни, а имат и обществена значимост.

Белег за силно и активно гражданско общество са разнообразните социални движения. Много често обаче има разминаване и противоборство между частните интереси. Поради това гражданското общество е арена на остри борби (лични, професионални, междугрупови и др). Регулирането им се извършва в политическата сфера, която следва да балансира конфликтните интереси. Ето защо тя се разглежда като един от най-важните елементи на гражданското общество и механизъм за неговата саморегулация. На свой ред гражданското общество следва постоянно да "наблюдава" функционирането на политическата сфера, за да бъде ефективен коректив на несъвършенствата в социалното управление.

Гражданското общество е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ.

"Къде сме ние?" През все по-отдалечаващата се 1989 г., когато се появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата, такава можеше да бъде демонстрирана единствено с "помощта" на държавата.

Преодоляването на инерцията и изградените стереотипи у хората изискваше време и съществуване в различна обществена среда, в която по коренно различен начин да се формират отношенията на държавата с гражданите, така че да се стимулират рефлексите към активност на поведението и гражданска позиция.

За съжаление, официалната идеология е единствения фактор, който засега стимулира гражданската активност по отношение на управлението. Сред потискащите я фактори, наред с икономическият, се прибавя още един - действието на държавните институции в качеството им на "арбитри", регулиращи живота на обществото.

Българското гражданско общество продължава да е слабо и неукрепнало, но това съвсем не е резултат на проблематичния ни "национален характер" или патологична "балканска" изостаналост, както постоянно ни се внушава. Нашата "неукрепналост" е обществено произведена, последица от съществуващата силна зависимост на гражданите както от страна на частната власт (фирмите), така и от страна на държавната, чиято система на тенденциозно неспазване на "правилата на играта" обслужва една обществена група, дискриминирайки всички останали. Политико-икономическата среда, в която съществува българското гражданско общество през последните десет години не благоприятства излизането му от първоначалното състояние на обществена "неактивност". Във взаимоотношенията държава - гражданско общество у нас, силната страна продължава да бъде държавата. Активността на повечето граждани е блокирана, те са поставени в невъзможност да демонстрират ефективна опозиция, както в случаите на частен произвол (от работодателите или конкурентите), така - и при явното незачитане на правата им от страна на държавните институции. Опитите за протест са спорадични и най-често остават глас в пустиня. При това положение не трябва да ни учудва фактът, че в българското политическо пространство така и не се появяват истински граждански движения.

А последните са естествен защитен механизъм на обществото срещу несъвършенствата на социалното управление, те са опозиция на логиката на икономическата и политическа организация в една държава. Възможни са там, където има достатъчно хора, независими както от държавната, така и от частната власт. Ясно е, че у нас мнозинството от гражданите не са такива. Затова и в България няма действителни граждански движения, налагащи опозиционното си мнение на държавните институции. Появилите се "движения", както около промяната през 1989, така - и впоследствие, са псевдограждански. Те имат силно изразен политически характер и са по-скоро разновидност на политическите партии.

Всички "граждански" движения, възникнали около промяната през 1989, независимо от официално афишираната ми цел, бяха политически структури, създадени с благословията на тайните служби, и предназначени да подготвят смяната на режима. Гражданските движения, появили се в годините на прехода (включително - и напоследък), също спазват този принцип. Обикновено те имат една официална цел (например - борбата с корупцията). Но тя обикновено е само прикритие на неофициалната - участие в изборите, включване в реалната политика ("Гергьовден", ГОДО и др.) или решаване на важен за държавата политически проблем (движение "Св. Йоан Предтеча"). И тъкмо тук е разликата.

Защото гражданските движения се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е взимането на властта или обслужването на властта, а - упражняването на натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на гражданството спрямо държавните органи. Но, както стана ясно, поради особеностите на гражданското общество у нас и поради характера на взаимоотношенията му с държавата, за сега такива движения са почти невъзможни. И тях ги няма. Ние си оставаме едно "опитомено" общество, чиито плахи опити за протест срещу драстично накърняващото интересите му държавно управление са без съществен резултат. В едни случаи тези опити бързо се политизират. В други случаи протестите подходящо се манипулират.

Елементи на Гражданското общество:
- благотворителни институции;
- схеми на междусъседска взаимопомощ;
- международни организации като ООН или Червен Кръст;
- религиозни и нерелигиозни групи за натиск;
- кампании за човешките права в репресивните общества;
- неправителствени организации, борещи се за подобряване на здравето, образованието и жизнения стандарт в развитите и в развиващите се страни
- доброволни и хуманитарни сдружения,
- църковни, университетски и научни организации,
- обединения по интереси,
- любителски и частни клубове,
- частни и корпоративни бизнес формации,
- местни и федерални институции.

Според ЕС елементите на гражданското общество са:
- организации на работници и работодатели;
- организации, представляващи други социални и икономически партньори, като например браншови, бизнес, индустриални, професионални и корпоративни организации;
- неправителствени организации, които събират заедно хора със споделени виждания, например - екологични, благотворителни, потребителски, правозащитни, културни и образователни организации;
- така наречените местни организации (grassroots организации), чрез които група от граждани (жени, млади хора, семейства или възрастни) могат да участват в живота на местните общности;
- организации, основани на споделена вяра.

Позабравеното понятие "социалистическо общество" днес е заменено от новото понятие "гражданско общество". За да има гражданско общество, са непбходими граждани, които да искат да формират общество. Превръщането на индивидите в общество е трудна задача. У нас има граждански микрообщества, които все още имат слабо влияние.

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.

А т. нар. "неправителствени" организации нагаждат целите си към целите на своите финансови донори.

Налага се изводът, че гражданското общество в България, като активен коректив на политическата власт, все още не съществува. Политиците ни се позовават на него само в случаи, когато искат да изтъкнат заслугите си за утвърждаването на демократичните (псевдо)свободи. В тази връзка се подчертава и желанието за развитие на гражданско общество у нас, схващано по-скоро като атрибут на системата, но не - и като реално действащ политически фактор. Затова и заключението, че това всъщност е само поредният удобен политически мит, се налага от самосебе си. Дали обаче българинът ще се примири с него ще покаже бъдещето.

Неделин Бояджиев


По материали от:

http://www.ngobg.info/'>http://www.ngobg.info/

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/11/05/988872_grajdanskoto_obshtestvo_v_bulgariia_e_neustoichivo/'>http://www.dnevnik.b...e_neustoichivo/

http://members.tripod.com/nie_monthly/nie2_01/ady.htm'>http://members.tripo...nie2_01/ady.htm

http://alternativata.com/index.php?option=com_content&view=article&id=57:alternative&catid=25:opredelenie&Itemid=133'>http://alternativata.com/index.php?option=com_content&view=article&id=57:alternative&catid=25:opredelenie&Itemid=133'>http://alternativata...enie&Itemid=133

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че последните протести малко все пак ни умиха очите. Като чета по форумите, вече идеите за пряка демокрация срещат много привърженици.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да се надяваме, че тези протести са събудили гражданското общество... За съжаление учителската стачка през 2007 г. не успя да го пробуди.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не успя. Но полека полека нещата тръгват. Самочувствие е необходимо. Критична маса от самочувствие. Права не се дават права се вземат. Идеята за гражданско общество е идеал за борба. Има по света, макар и да се срещат рядко, добри управници. Но те не дават права, а просто управляват добре, докато са на власт и после идват неминуемо лошите. Алтернативата е граждански контрол, гражданско общество или пък пряка демокрация. Те не се дават даром, а са награда за самочувствие, за осъзнаване на собствената значимост.

Крал Джон и Магна Харта. Подписал я, а когато се пръснали и го оставили да управлява, започнал да ги избива един по един и да поставя копия на Великата Харта в устите им. Това е голата истина. Победили са и пак не са имали самочувствие, че могат сами да се управляват.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Позабравеното понятие "социалистическо общество" днес е заменено от новото понятие "гражданско общество". За да има гражданско общество, са непбходими граждани, които да искат да формират общество. Превръщането на индивидите в общество е трудна задача. У нас има граждански микрообщества, които все още имат слабо влияние.

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.

А т. нар. "неправителствени" организации нагаждат целите си към целите на своите финансови донори.

Налага се изводът, че гражданското общество в България, като активен коректив на политическата власт, все още не съществува. Политиците ни се позовават на него само в случаи, когато искат да изтъкнат заслугите си за утвърждаването на демократичните (псевдо)свободи. В тази връзка се подчертава и желанието за развитие на гражданско общество у нас, схващано по-скоро като атрибут на системата, но не - и като реално действащ политически фактор. Затова и заключението, че това всъщност е само поредният удобен политически мит, се налага от самосебе си. Дали обаче българинът ще се примири с него ще покаже бъдещето.

Уважаеми ISТORIK.

Убеден съм, че сте запознат много добре и знаете, че след загубата на Студената война сме предоставени безвъзмездно и за вечни времена в ръцете на победителите от Запада, които ни залюляха в люлката на лъжата - "преход към пазарна икономика".

Те нямат нужда от нашето производство.

За това ни диктуват с директиви как да го закрием

- справка ликвидационните съвети ... дойде време и за ликвидационни съвети за болниците.

Дори днес, 23 години след като ни излъгаха, че ни уж ако ги послушаме и си разрушим заводите ще ни предоставят карт - бланш за преход към пазарна икономика и така сме щели уж да станем равноправни в Западния свят се оказа се, че западните ни "партньори" се нуждаят единствено от нашите суровини, земи и да консумиране на нискокачествените им стоки (в 80-90% отровни хранителни стоки) и етествено да поддържаме определен процент на износ на емиграция в репродуктивна възраст както и жива плът.

Запитвал съм многократно евро-чиновници - защо не разрешават в края на краищата в България да има легализирана проституция със закон както е навсякъде в ЕС?

Те ми отговарят с ехидна усмивка - ако се легализира проституцията в България ще падне автоматично коефициента на свежа млада плът в Западна Европа ...

За да приложат целите си поетапно и напред във времето западняците (настояват да ги наричаме "партньори") ни налагат системата на щафетно сменящи се на всеки четири години марионетни правителства от латиноамерикански тип, имитиращи привидна демокрация и подмолно чрез програмни проекто-закони връчвани за внасяне на случайно попаднали в НС "депутати", 'хармонизират" всеки ден по лъжичка в климаризираните комисии хиляди поправки в законите, в направление на латиноамериканския модел подплатен със дългосрочни двадесет - тридесет годишни договорености със Световната банка и нейните филиали МВФ и ЕВВР така, че каквото и да е правителство да дойде на власт то безпрекословно ще бъде принудено да изпълнява подписаните "ангажименти"...

Извод - в латиноамерикански модел на квази-демокрация, какъвто е наложена на България няма свободна територия за отглеждане на така наречено гражданско общество ...

Народе????

Редактирано от Eньо

Share this post


Link to post
Share on other sites

Еньо, хайде стига повтарял едни и същи недоказани (и недоказуеми) нещица. Искаш ли да ти спретна и на теб една темичка в която заводите не се закриват, ами ги поемат национално отговорни бизнесмени (но как?) и оттам нататък ти ще расъждаваш как ще си плащаме суровините и как ще правим конкурентоспособен продукт и после как ще го продаваме.

А и кон ни караше (кой караше СССР де) да влизаме във война, която е ясно, че е загубена?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Еньо, хайде стига повтарял едни и същи недоказани (и недоказуеми) нещица. Искаш ли да ти спретна и на теб една темичка в която заводите не се закриват, ами ги поемат национално отговорни бизнесмени (но как?) и оттам нататък ти ще расъждаваш как ще си плащаме суровините и как ще правим конкурентоспособен продукт и после как ще го продаваме.

А и кон ни караше (кой караше СССР де) да влизаме във война, която е ясно, че е загубена?

Ако визирате Студената война тя беше подхваната от Съединените американски щати чрез икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, фокусирани военни операции и където беше нужно пълномащабни войни.

Америка води Студена война от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991.

Относно икономическата обоснованост, ще ти приведа дузина декрети (постановления) на колективната еднолична власт наречена "министерски съвет" която в комбинация със стройната система "хармонизиране" на законите спрямо поетите "ангажименти" отнемат всяка възможност на бизнеса, хората и самите общини да предприемат каквато и да е била инициатива по места.

Относно мантрата "национално отговорни бизнесмени" и на последния голтак стана ясно, че частника не твори държавност, а гони максимална печалба ...

Редактирано от Eньо

Share this post


Link to post
Share on other sites

И каква е връзката с гражданските общества? Няма ли други теми? То има, ама и там си натролил.

Между другото, има несъответствие м/у втория и третия ти абзац. Хем министерския съвет отнема всякаква възможност за бизнес, хем частника го бива само да твори държаван дълг. Ми ти трябва да си първия дето да кажеш 'евала' на такава д-ва ;)!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Между другото, има несъответствие м/у втория и третия ти абзац. Хем министерския съвет отнема всякаква възможност за бизнес, хем частника го бива само да твори държаван дълг. Ми ти трябва да си първия дето да кажеш 'евала' на такава д-ва ;)!

Казах - отнемат всяка възможност на бизнеса, хората и самите общини да предприемат каквато и да е била инициатива по места.

Сега трябва да обяснявам действителността в бг.

Вие не знаете ли, за задължителното изискване за обществени поръчки, което отне всяка възможност на общините да работят, които осъждат на тотална безработица цялата община понеже гравитиращата към управляващия елит фирма изпълнител и най-често подизпълнител идва във бедната община, в която на заплата са само кмета и общинските съветници, води си свои работници и на осемкратна и десетократна цена на която би направила услугата една общинска фирма източва общинския бюджет и си заминава с парите и работниците си без да остави нищо в общината ...

Казано със свои думи отнето е правото на самоуправление дори на общинско ниво.

И кметовете и общинските съвети са принудени да гласуват и изпълняват безумни решения в ущърб както на интереса на редовия гражданин така и на самата уж "самоуправляваща" се община.

И така отнемайки и орязвайки всякаква възможност на редовия гражданин в местното самоуправление се анулира и възможността той да си помисли дори за евентуалните възможности, които би му дал един далечен в бъдещето помисъл за "гражданско" общество...

Народе????

Редактирано от Eньо

Share this post


Link to post
Share on other sites

Уважаеми ISТORIK,

Убеден съм, че сте запознат много добре и знаете, че след загубата на Студената война сме предоставени безвъзмездно и за вечни времена в ръцете на победителите от Запада, които ни залюляха в люлката на лъжата - "преход към пазарна икономика".

В латиноамериканския модел на квази-демокрация, какъвто е наложен на България, няма свободна територия за отглеждане на така наречено гражданско общество.

Да, запознат съм с края на студената война.

Съвсем накратко:

Студената война е открито, макар и ограничено, противопоставяне, започнало след Втората световна война между Съединените американски щати и техните съюзници, от една страна, и Съветския съюз и неговите съюзници, от друга. Това съперничество е наречено „Студена война“, тъй като не води до мащабни преки боеве между двете свръхсили. Студената война се води чрез икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Тя продължава от 1947 г. до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов се смята за край на ерата на “Студената война”. Този край настъпи с тоталното рухване на комунистическата система. Краят на Студената война практически настъпва с началото на Перестройката, последвана от рухване на комунистическата система през 1991 г., като за причините и по въпроса дали това е резултат от вътресистемно псевдоидеологическо решение или е резултат от натиска на Запада няма единно мнение. От 1989 до 1991 г. една по една държавите- сателити на СССР отхвърлят старите комунистически правителства и те са заменени от "демократически", които в почти всички случаи (с изключение на Германия) са съставени от пребоядисани кадри на бившите тоталитарни режими. Пада и Берлинската стена – олицетворение на желязната завеса. Чехия, Унгария и Полша заявяват, че ще оттеглят подкрепата си за военно-политическия съюз, наречен "Варшавски договор" (който се противопоставя на НАТО). На среща в Прага, след настъпилите промени в Европа, договорът е прекратен от 1 юли 1991 г.
В историографията няма единно мнение за началния момент на Студената война. Докато повечето историци търсят нейното начало във времето непосредствено след края на Втората световна война, някои смятат, че тя започва още в края на Първата световна война, а напреженията между Русия, някои други европейски страни и САЩ могат да бъдат проследени дори до средата на XIX век.
---

mecho1

Не успя. Но полека полека нещата тръгват. Самочувствие е необходимо. Критична маса от самочувствие. Права не се дават, права се вземат. Идеята за гражданско общество е идеал за борба.

Алтернативата е граждански контрол, гражданско общество или пък пряка демокрация. Те не се дават даром, а са награда за самочувствие, за осъзнаване на собствената значимост.

Крал Джон и Магна Харта. Подписал я, а когато феодалите се пръснали и го оставили да управлява, започнал да ги избива един по един и да поставя копия на Великата Харта в устите им. Това е голата истина. Победили са и пак не са имали самочувствието, че могат сами да се управляват.

---

Ако искате реално гражданско общество, организирайте се! Ако искате около вас да се появят герои, бъдете такива, каквито искате да бъдат хората около вас! Да даваш добър пример е също толкова добре, колкото - и да го следваш!

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Получава се така, че активните хора, които биха могли да поведат гражданското недоволство в по-малките населени места, отдавна не са там. И затова ни се струва, че гражданското общество в страната спи дълбок сън. Фактор е също, че институциите, срещу които е насочен сегашният протест, физически се намират в София. Хората извън столицата не вярват, че техните протести на място могат да променят нещо в общата политическа ситуация.

Или както обобщава културологът Райна Гаврилова: "Има една теза, че в социалната промяна важен е не първият, който развява знамето, а вторият, който застава до него – който превръща индивида в група и случайността в определеност. До първите на много места у нас не застават вторите."

Share this post


Link to post
Share on other sites

То "запада" може и да няма нужда от нашето производство, но кой от изтока има - китайците ли? :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като си държи селското стопанство в такова състояние, БГ си изпуска последните шансове.

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Селското стопанство би могло да бъде нашата ,,златна кокошка", както и туризмът.

Термина "селско стопанство" е премахнат и от теорията както и от практиката на прехода ни към пазарна икономика, по който е поела България след 1990г..

Сега имаме основополагащ и универсален фактор - бизнес (аграрен бизнес).

“Октопод” владее Северна България

Светлозар Дичевски притежава по-могъщата империя в зърнения бранш, твърдят хора, които били в обкръжението на 45-годишния бизнесмен от Троян. По данни от фонд "Земеделие" негови фирми обработват 2 млн. и 400 хил. дка в цяла Северна България. 700 хиляди декара са вече негова собственост. Приписват му нечисти методи на експанзия. Стопани от Монтанско се оплакват, че завзема земите им и дори разорава мерите за повече субсидии ...

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-06-12&article=412847

Редактирано от Eньо

Share this post


Link to post
Share on other sites

Понятието "гражданско общество" е част от либералната пропаганда. То е заимствано от комунистическата идеология. Според комунистите при достигането на "светлото бъдеще" обществото ще се саморегулира и поради това ще отпадне нуждата от държава. При либералите гражданското общество посредством свободно създадените граждански организации (т.нар. НПО-та), които да независим от държавата, се саморегулира от една страна и регулира действията на държавата и бизнеса от друга. Както при комунистическото общество, така и при гражданското общество основна движеща сила е моралът. За всеки средно интелигентен човек е ясно че това е утопия. Или както е казал шопът:"те такова животно нема". Човешкото общество винаги се е деляло на два пласта-елит и маса. Първият е елит не защото така си е решил, а защото посредством икономически механизми държи в подчинение масата. С други думи винаги има диктатура на богатото малцинство над бедното или средно бедното мнозинство. Точна поради тази причина масата няма никакви механизми посредством, които да регулира елита, следователно гражданско общество е невъзможно да съществува. Това е един пропаганден балон. Вярно, шарен и красив, но балон. Това, което се нарича гражданско общество всъщност са ядра, финансирани от бизнеса или държавата, които в определени ситуации да могат да съберат група заблудени хора, които да се използват като маша ръцете на този, който плаща.

Та в този ред на мисли стоят и днешните протести. За живеещите в София отдавна е известно че основната част от т.нар протестиращи получават по 40-50 лв на ден заплата. Около тях гравитират шепа наивници и така се оформя великия протест. Сега тук либералите, на които това не им харесва, почват да обясняват как това била конспиративна теория. Но нека видим протестиращите или т.нар. гражданско общество. Първото което прави впечатление е че те не знаят за какво протестират. Искат оставката на правителството, но старателно избягват отговора на въпроса защо. Протестите не са масови. Участващите са не повече от 2-3 хиляди души. Протестите са само в София. В провинцията такива реално няма. Обяснението че хората от провинцията са прости, пък само софиянци са умните е толкова глупаво, че не ми коментира. Само ще припомня, че февруарските протести, първо бяха всенародни и второ бяха с много повече участници. Всъщност тези протести е очевидно, че са организирани от бизнес кръговете, които са печелили държавните поръчки при предишното правителство и сега ще бъдат изместени от други кръгове, които ще се облажват от сегашното правителство. Простата сметка показва, че при предсрочни избори единственият печеливш е ГЕРБ. Поставени по този начин нещата са крайно нелицеприятни за либералите, защото се подкопават устоите на тяхната идеология и те са оказва че са в ролята на лапнишараните. За това и хвърлят огън и жупел срещу всеки, който им каже че протестите са платени.Това ми напомня на една статия на Евгени Дайнов, който не може да разбере как може всички да са толкова глупави и да не виждат това, което той вижда с либералните си очила. Та такива ми ти работи с гражданското общество.



Селското стопанство би могло да бъде нашата ,,златна кокошка", както и туризмът.

Това е част от митологията на 90-те. Селското стопанство отдавна не е структуроопределящ отрасъл. Поради това и той не може да съществува без субсидии. При соца имахме селско стопанство, защото имаше субсидии. Сега като няма изчезна и то. Туризмът също не може да бъде "златна кокошка" Тази роля единствено може да играе индустрията, която поне за сега е най-печелившия сектор в световната икономика. Латиноамериканските икономики, като имат около 50% дял на туризма да не са прокопсали?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Скъсване със западните утопии и реиндустриализация на страната при регулиращ държавен контрол върху икономиката, това е спасението за България. Вярно ще отнеме десетилетия ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това с държавния контрол е много забавно. Quis custodiet ipsos custodes...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Скъсване със западните утопии и реиндустриализация на страната при регулиращ държавен контрол върху икономиката, това е спасението за България. Вярно ще отнеме десетилетия ...

Хихихи, това бе опитано при най-благоприятни у-вия, евтини енергоносители, евтина работна ръка, тотален контрол не само върху икономиката, а върху всичко, никаква опозиция, тотална 'подкрепа' от всички слоеве на обществото. Резултата и до сега му берем гайлето. Срината икономика, защото освен, че беше напомпана, трудо и енерго скъпа, беше и остаряла в момента на пуска си и съответно неконкурентноспособна.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Понятието "гражданско общество" е част от либералната пропаганда. То е заимствано от комунистическата идеология. Според комунистите при достигането на "светлото бъдеще" обществото ще се саморегулира и поради това ще отпадне нуждата от държава. При либералите гражданското общество посредством свободно създадените граждански организации (т.нар. НПО-та), които да независим от държавата, се саморегулира от една страна и регулира действията на държавата и бизнеса от друга. Както при комунистическото общество, така и при гражданското общество основна движеща сила е моралът. За всеки средно интелигентен човек е ясно че това е утопия. Или както е казал шопът:"те такова животно нема". Човешкото общество винаги се е деляло на два пласта-елит и маса. Първият е елит не защото така си е решил, а защото посредством икономически механизми държи в подчинение масата. С други думи винаги има диктатура на богатото малцинство над бедното или средно бедното мнозинство. Точна поради тази причина масата няма никакви механизми посредством, които да регулира елита, следователно гражданско общество е невъзможно да съществува. Това е един пропаганден балон. Вярно, шарен и красив, но балон. Това, което се нарича гражданско общество всъщност са ядра, финансирани от бизнеса или държавата, които в определени ситуации да могат да съберат група заблудени хора, които да се използват като маша ръцете на този, който плаща.

Та в този ред на мисли стоят и днешните протести. За живеещите в София отдавна е известно че основната част от т.нар протестиращи получават по 40-50 лв на ден заплата. Около тях гравитират шепа наивници и така се оформя великия протест. Сега тук либералите, на които това не им харесва, почват да обясняват как това била конспиративна теория. Но нека видим протестиращите или т.нар. гражданско общество. Първото което прави впечатление е че те не знаят за какво протестират. Искат оставката на правителството, но старателно избягват отговора на въпроса защо. Протестите не са масови. Участващите са не повече от 2-3 хиляди души. Протестите са само в София. В провинцията такива реално няма. Обяснението че хората от провинцията са прости, пък само софиянци са умните е толкова глупаво, че не ми коментира. Само ще припомня, че февруарските протести, първо бяха всенародни и второ бяха с много повече участници. Всъщност тези протести е очевидно, че са организирани от бизнес кръговете, които са печелили държавните поръчки при предишното правителство и сега ще бъдат изместени от други кръгове, които ще се облажват от сегашното правителство. Простата сметка показва, че при предсрочни избори единственият печеливш е ГЕРБ. Поставени по този начин нещата са крайно нелицеприятни за либералите, защото се подкопават устоите на тяхната идеология и те са оказва че са в ролята на лапнишараните. За това и хвърлят огън и жупел срещу всеки, който им каже че протестите са платени.Това ми напомня на една статия на Евгени Дайнов, който не може да разбере как може всички да са толкова глупави и да не виждат това, което той вижда с либералните си очила. Та такива ми ти работи с гражданското общество.

Това е част от митологията на 90-те. Селското стопанство отдавна не е структуроопределящ отрасъл. Поради това и той не може да съществува без субсидии. При соца имахме селско стопанство, защото имаше субсидии. Сега като няма изчезна и то. Туризмът също не може да бъде "златна кокошка" Тази роля единствено може да играе индустрията, която поне за сега е най-печелившия сектор в световната икономика. Латиноамериканските икономики, като имат около 50% дял на туризма да не са прокопсали?

Много добро следване на "опорните точки". Наградата е - бонбон лукче. Може да си го получиш на Позитано 20 всеки делничен ден от 9.00 до 17.00. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Определено има много хора, на които им се ще да станем латиноамериканска държава. По лошото е, че успяват, поне донякъде.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не забравяйте, че освен комунизъм тия, дето искат цялото богатство на едно общество разполагат и с точно тоя латифундизъм или олигархизъм.. И лишената от държавност свръхлибералан демокрация е точно път към него..

Каква е РЕАЛНАТА власт ?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Навремето докато бях още ученик и аз си падах малко войнстващ националист. Четях разни неща, слушах и се увличах по разни конспиративни теории, и по представите как ние сме много велика нация, но все външни врагове ни саботират и все не можем да се доберем до очакваното благоденствие.


По-късно почнах да следвам и да работя и се сблъсках директно с реалността на това как разсъждават хората и какви са конкретните им действия, както и това на какво равнище у нас са компетентността, професионализма, почтенността и пр. Така все повече започнах да осъзнавам, че всички приказки за външни врагове са просто едно извинение за собствената ни неспособност. Просто Бай Ганьо е още жив и неговият характер е описан още от Алеко, даже се изучава в училище, но никой май не му обръща внимание.

Който иска нека търси враговете на нацията на запад, изток, север или на юг.


За мен най-големият враг на българина, се намира в самия него.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много добро следване на "опорните точки". Наградата е - бонбон лукче. Може да си го получиш на Позитано 20 всеки делничен ден от 9.00 до 17.00. :)

Когато това беше написано, още нямаше опорни точки драги.

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...