Отиди на
Форум "Наука"

Репресиите след 9 септември 1944 г.


Recommended Posts

  • Потребител

След като ОФ взема властта на 9 септември 1944 г. , започва ожесточена разправа с полит. противници , обявени за врагове на народа . Арестувани са министрите от предходните кабинети , управлявали България от 1 март 1941 до 9 септември 1944 г. , включително и тези , които са обявили война на Германия .На 30 септември 1944 г. е публикувана Наредба -закон за Народен съд , който трябва да съди виновниците за въвличането на България във ВСВ . Счита се , че през септември и октомври 1944 г. са избити без съд и присъда между 20 и 40 000 души . Ето какво пише царица Йоана във своите спомени :

Главното общо обвинение , подсилено от друго обвинение , доста особено , отправено към всички обвиняеми от министър-председателя Георгиев , беше : ,, България е виновна , че не е воювала с никого ." Въз основа на тази логика имуществата на гражданите бяха конфискувани , религиозното обучение бе премахнато , духовенството принудено да съдействува на правителствената коалиция , класата на дребната и средна буржоазия , градска и селска -подложена на безмилостно изтребване . Арестите следваха ден и нощ : селяни от селата , държавни чиновници без вина , богати търговци , професори , офицери на служба или в оставка , журналисти , свещеници , представители на всякакви идейни течения и т.н. Някои плащаха значителни суми , за да получат свобода , но биваха залавяни отново след няколко дни и ликвидирани .

Още 1 съвременник и свидетел - Стефан Цанев , тогава 8-годишен :

Навръх 9 септември в София се самоубиха десетина души, пръв се самоуби ген. Кочо Стоянов, участвал в чудовищните убийства през 1923-1925 година;

самоуби се и полковник Славейко Василев, тъмно замесен в убийството на Александър Стамболийски;

след три дни в Букурещ се самоуби и Иван Попов, бившият министър на външните работи (1940-1942) в кабинета на Филов - оня, дето отказа да подпише Тристранния пакт с Германия…

Всички те предугадиха какво ги чака и предпочетоха по-достойна смърт.

Други избраха не чак толкова гордо спасение - около 400 души, воглаве с проф. Александър Цанков, си плюха на петите и побягнаха - кой към Турция, кой към Германия, кой към Южна Америка, кой накъдето му видят очите…

Най-храбрите (или най-глупавите), начело с Богдан Филов, останаха в България и кротко чакаха съдбата си.

Първата работа на Министерския съвет (постановление №1 от 10.ІХ.1944) бе да учреди тъй наречената народна милиция.

Новият министър на МВР Антон Югов назначи за главен секретар на министерството и за шеф на Държавна сигурност комунисти (много естествено), старите полицаи се заменяха бързо с партизани и участници в съпротивата (също комунисти).

Дотук, читателю, нищо не предвещаваше страшното, което щеше да се случи.

Предварително искам да изразя удивлението си - как комунистическата партия, която в първото отечественофронтовско правителство делеше властта по равно с БЗНС и “Звено”, а също и с БСДРП и независимите, взети заедно -

как с една четвърт от властта бавно и полека заема позиция след позиция и изтласква (а после ще унищожи) БЗНС, “Звено” и БСДРП, за независимите да не говорим, при това БРП (к) е стократнопо-малобройна от БЗНС, който заедно със Земеделския младежки съюз (ЗМС) има 980 000 организирани членове, а зад “Звено” стои петстотин хиляднатаармия.

За да не си помислят читателите ми, че съм написал стократноей така, хиперболично и наизуст, ще се позова на Теню Стоянов, назначен лично от Трайчо Костов за заместникглавен редактор на вестник “Работническо дело”, официален орган на Българската работническа партия (комунисти):

Като партиен вестник - пише той, - бяхме получили много запитвания: какво представлява партията като ръководна сила в революцията и преврата и в текущите промени. В началото Трайчо Костов съвсем колебливо каза, че може би партийните членове около Девети септември са били пет или седем хиляди. След това в една своя реч непосредствено след преврата той спомена цифрата осем хиляди.

На 3 октомври Трайчо Костов съобщава радостно на Димитров:Софийската градска организация на партията, наброяваща повече от 2000 души, ти изпраща горещи приветствия!

Георги Димитров потвърждава, че партията е малобройна, пишейки от Москва на Трайчо Костов:

Съществува преувеличаване на нашите сили. Разбира се, трябва да използваме последните събития, за да укрепим позициите си в армията, в страната и в държавния апарат, но това трябва да вършим умно и тактично, без да забравяме, че ние сме още далеч не така силни, за да можем да бъдем единственият решаващ фактор в страната и да диктуваме нашата воля на съюзниците.

На 13 септември 1944 г. Трайчо Костов пише на Георги Димитров как партията укрепва своите позиции в армията, назначавайки там командири на партизански отряди, произведени в генерали и полковници:

офицерите, които противодействуват, се подлагат на арести и дори на разстрел.

Кратко и ясно.

За да не помислиш, читателю, че това са празни думи, да надникнем в доклада на полковник Георги Дамянов, завеждащ Военния отдел на ЦК на БРП (к), изпратен до Георги Димитров в Москва на 7 ноември 1944 г.:

арестувани са 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746;

търсят се да бъдат арестувани още 687 офицери;

още трябва да бъдат изгонени от войската 1650 офицери.

Изгонват ги. На тяхно място - продължава Георги Дамянов: офицерски чин са получили 720 души партизани.

Още по-важното е, че към всеки командир се назначава заместник-командир по политическата част, тъй наречените политкомисари, без изключение членове на БРП (к) или на РМС, които контролират царските офицери.

И така, позициите на партията в армията са укрепени. Да видим сега как партията укрепва своите позиции в страната.

Давам думата пак на Теню Стоянов, очевидец и участник в събитията по онова време:

Трябва да спомена нещо, което е изключително важно, но за което малко се говори.

Става въпрос за учредяването непосредствено след Девети септември на специална оперативна група, наречена екзекутивната група, която се разправяше безмилостно с всички контрареволюционни и антиотечественофронтовски сили.

Според едни данни, под ръководството на Трайчо Костов, в първите дни на утвърждаването на народната власт е задействала оперативна група, в която са влизали Мирчо Спасов, Тодор Живков, д-р Владимир Бонев, Раденко Видински и др.

На 15.ІХ.1944 г. ЦК на РП (к) съобщава с радиограма на Георги Димитров:

В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в нашите ръце.

Това потвърждава самият Трайчо Костов - той пише в края на септември до Георги Димитров:

Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидацияна най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.

Девизът на отмъщението е: За една наша глава - пет техни глави!

На 25 септември вестник “Работническо дело” излезе с уводна статия “Отмъщение”, в която призоваваше:

- Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко!

И ножът се забиваше все по-дълбоко: следващите 10 дни и нощи се превърнаха в масова касапница.

На 30 септември бе публикувана Наредба-закон за създаване на Народен съд за съдене на министрите от правителствата през времето от 1.ІI.1941 г. до 9.IІХ.1944 г., народните представители от ХХV Обикновено народно събрание и други военни и граждански лица.

Започнаха арестите на лицата, които ще бъдат съдени, но докато съдът започне да действа- както казва Трайчо Костов, - негласната ликвидацияна лица без съд и присъда продължаваше.

На 1 октомври 1944 г. ЦК на РП (к) съобщава на Георги Димитров:

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища.

На помощ от Москва се притече Вълко Червенков - той не се бе връщал в България 19 години и щом кацна в София на 29 септември,

по тертип от 1925 г. (когато ръководеше наказателните групи, наречени ЧЕКА) организира бойни тройки от черни ангелии те започнаха да изпращат един по един враговете на небето.

След две седмици, на 17 октомври, рапортува на шурея си (Георги Димитров) в Москва:

Нашите другари не са успели да обезглавят враговете в първите дни. Затова чистката бе извършена в течение на последните две недели масово. Предателите, провокаторите, враговете се наказват безпощадно. Чисто и просто една голяма част от арестуваните фашисти е избита.

Чисто и просто…

Какво узнавахме, какви сигнали получавахме в редакцията на “Работническо дело” за тази екзекутивна и други подобни групи, които са действали, така да се каже, стихийно по места?- пита се Теню Стоянов и сам си отговаря:

Ние узнавахме, че без каквото и да е разследване са били залавяни и незабавно екзекутирани познати или посочени видни царски реакционери, фашистки и немски, уличени като агенти.

Според данните, които главният “народен” обвинител Георги Петров съобщава в ЦК на БРП (к), до влизането в сила на Наредба-закон за Народния съд на 6 октомври 1944 година за безследно изчезнали могат да се считат около 5000 души.

През месец октомври на 1945 година в България пристига американският журналист Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава от тях сведение, че числото на убитите след 9 септември е около 10 000.

Да чуем и друг комунист, в чиято вярност към комунизма не можем да се съмняваме, нито пък в липсата на информация -

Димитър Иванов, работил е от 1976 до 1990г. в Държавна сигурност, шеф на Шести отдел в Шесто управление, пише в книгата “От Девети до Десети”:

Бърза и безмилостна е разправата със свалените от власт. През първите няколко дни и седмици без съд и присъда са избити и репресирани уличените като палачи на партизаните, на техните ятаци и семейства, най-жестоките мъчители в полицейските участъци и затворите и най-алчните слуги на монархическата власт. За съжаление изчезват и погиват и хора, чиято единствена вина е, че имат лични неприятели сред победителите или разполагат с неудобна за тях информация.

И заключава:

Според някои автори общият брой на избитите без съд е около 20 000 души.

Според други автори избитите без съд са много, много повече, но за да не бъда упрекнат в пристрастие, тук цитирах само думи и данни на комунисти - те са заинтересовани да скрият и намалят, а не да преувеличават броя на избитите от тях жертви.

С това обаче кървавата вакханалия не свършва. Предстоят присъдите на Народния съд, процесите срещу опозиционните партии, срещу земеделците и социалдемократите, срещу “враговете с комунистическа маска”, екзекуциите на конспиративните групи и “банди”, убийствата в затворите и концлагерите…

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=293604 ... Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това са едни от най-масовите репресии в българската история. След елита, започва репресиране на народа... За един виц може да се лежи в затвора, да не говорим за каквато и да било критика срещу властта. До средата на 50-тте години нещата са драматични, после, въпреки смегчаването, традицията на преследване на критиката остава.

"Терор" Така се изрази един човек, роден през 1930 г., описвайки това време. То няма аналог в българската история.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Избитите са върха на айсберга. Това, че една държава е тоталитарна означава, че тя опитва да проникне навсякъде. Тъй че е мачкано отгоре до долу. И не само за момента, докато се укрепи властта. Мачкано е и в продължение на десетилетия. И не само за собствени прояви. Социалистическото общество беше кастово. Освен привилигированото съсловие - чеда на борци и партийци имаше и друга каста - потомци на врагове на народа: деца, внуци и слава богу социализма се срути до там. Нещо като в античността - децата на аристократите са патриции, а децата на робите са роби.

Особено наглото обаче е, че "героите" от тези издевателства сега заявяват, че не трябва срещу тях да се прилага дори лустрация, т.е. просто да нямат достъп до държавния апарат. И за съжаление продължават да разграбват и съсипват страната.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...