Няколко мисли за гей-парада и парадирането с либералност

[Vistosky]

Скъпи съфорумци, предлагам един текст, който няма никаква претенция да изчерпва обекта си. В него всъщност са вплетени доста идеи, а сред тях е отдавна тревожещото ме наблюдение, че левите и либералите са доста плътно едни до други в определени отношения, макар точно в тях да се самоопределят като радикално различни. Статията предлага една консервативна гледна точка, която, подобно на всяка друга, лесно би могла да бъде дестабилизирана. Надявам се това да стане в дискусията тук, а самото четиво е тук:

http://dimitaratanassov.wordpress.com/2012/07/03/lib-freed-homsex-norm/

[Last roman]

за никой не е тайна, че гей-парадите на Запад /а и у нас/ отдавна са се превърнали в политически акт, и не отразяват спонтанното желание на шепата хомосексуалисти да бъдат признати от обществото за нормални и равноправни граждани.

Станалият прословут виц няма да го цитирам.

[JImBeam]

А стига бе, и тука ли ще им правите реклама...няма да ги псувам, че знам ли може да прихващат и от думи

Редактирано Юли 3, 2012 от JImBeam

[Last roman]

А стига бе, и тука ли ще им правите реклама...няма да ги псувам, че знам ли може да прихващат и от думи

дам, по принцип - има си тема за Буковски, та там вихриме педерастиите на нашето време.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12375&st=0&p=190464&hl=%E1%F3%EA%EE%E2%F1%EA%E8&fromsearch=1&#entry190464

[Galahad]

Гей-парадите се оказаха една особена мъка за българина в условията на упадъчен социализъм. Нещо трудносмилаемо. И не заради любовните партньори и техники на хомосексуалистите. Защото някои видни лидери на Партията си си леви отвсякъде. Гей-парада е заклеймяван и от духовниците, но именно техните среди са с репутацията на активно практикуващи хомосексуална любов. Разбира се кресливостта на някои очета може и да ича обекнивна причина - срещата им насаме като млад духовник с дядо владика, която да е протекла с много болка и да е приключила с много срам. Не става дума и за разните "патриоти", дето вечно е навъртат около гей-сборища и паради и се облизват за по-хубавите участници в мероприятията.

Всички горе не са масовия българин. По-точно за масовия българин комунистите, похотливите отчета и псевдопартриотите са един дол дренки с хомосексуалистите.

Едното, което смущава масовия българин е различието. Типичната "червена бабичка" изпада в умиление, когато види няколко еднотипни блока. На въпроса как ако живее в тях може да обясни на някой дето й иде на гости кой е нейния блок - почва да дава на заето. Но за възпитания в комунизъм българин е важно личността да бъде смачката и сведена до обща маса. Затова "червената бабичка" се гневи на всеки опит за индивидуализъм, тъй че няма как да възприеме добре един гей-парад.

Другото, което не може да възприеме червената бабичка е някой да прави нещо за свое забавление и забавление на околните. В България на ранния, развития и сегашния упадъчен социализъм няма познатите на запад карнавали и паради (не става дума за гей-парадите). "Червената бабичка" е научена да прави нещо под тормоз и за тормоз на другите. Тя знае какво е манифестация - събиране по списък и заплахи, тренировка на маршировка и минаване под строй по главната улица за да се демонстрира верноподаност да качените на трибуната управници. Никой не се интересува дали соц. манифестацията ще е интересна за публиката -масата трябва да се задоволява с това, което й отпуска властта. При една такава проява героизма е не да направиш нещо забавно за тебе и всички, а по възможност да офейкаш и да не участваш. Тъй че за една "червена бабичка" е съвсем непонятно как някой може да участва в нещо за радост на всички, а не защото е принуден.

А в нормалните страни където феноменът "червени бабички" го е нямало гей-парадите са забавление и за участниците и за зрителите. Но българинът от упадъчния социализъм дори не смее да мисли за забавление. Той е научен, че трябва само да страда. Тъй че в българия на упадъчния социализъм и гей-парада протича като едно всеобщо социално страдание - едните страдат, че го има, другите - че се посреща с такава злоба, а атрактивността и пищността, които се виждат по телевизията от това, дето се провежда в чужбина у нас е в един побългарен вариант.

[Vistosky]

Гей-парадите се оказаха една особена мъка за българина в условията на упадъчен социализъм. Нещо трудносмилаемо. И не заради любовните партньори и техники на хомосексуалистите. Защото някои видни лидери на Партията си си леви отвсякъде. Гей-парада е заклеймяван и от духовниците, но именно техните среди са с репутацията на активно практикуващи хомосексуална любов. Разбира се кресливостта на някои очета може и да ича обекнивна причина - срещата им насаме като млад духовник с дядо владика, която да е протекла с много болка и да е приключила с много срам. Не става дума и за разните "патриоти", дето вечно е навъртат около гей-сборища и паради и се облизват за по-хубавите участници в мероприятията.

Всички горе не са масовия българин. По-точно за масовия българин комунистите, похотливите отчета и псевдопартриотите са един дол дренки с хомосексуалистите.

Едното, което смущава масовия българин е различието. Типичната "червена бабичка" изпада в умиление, когато види няколко еднотипни блока. На въпроса как ако живее в тях може да обясни на някой дето й иде на гости кой е нейния блок - почва да дава на заето. Но за възпитания в комунизъм българин е важно личността да бъде смачката и сведена до обща маса. Затова "червената бабичка" се гневи на всеки опит за индивидуализъм, тъй че няма как да възприеме добре един гей-парад.

Другото, което не може да възприеме червената бабичка е някой да прави нещо за свое забавление и забавление на околните. В България на ранния, развития и сегашния упадъчен социализъм няма познатите на запад карнавали и паради (не става дума за гей-парадите). "Червената бабичка" е научена да прави нещо под тормоз и за тормоз на другите. Тя знае какво е манифестация - събиране по списък и заплахи, тренировка на маршировка и минаване под строй по главната улица за да се демонстрира верноподаност да качените на трибуната управници. Никой не се интересува дали соц. манифестацията ще е интересна за публиката -масата трябва да се задоволява с това, което й отпуска властта. При една такава проява героизма е не да направиш нещо забавно за тебе и всички, а по възможност да офейкаш и да не участваш. Тъй че за една "червена бабичка" е съвсем непонятно как някой може да участва в нещо за радост на всички, а не защото е принуден.

А в нормалните страни където феноменът "червени бабички" го е нямало гей-парадите са забавление и за участниците и за зрителите. Но българинът от упадъчния социализъм дори не смее да мисли за забавление. Той е научен, че трябва само да страда. Тъй че в българия на упадъчния социализъм и гей-парада протича като едно всеобщо социално страдание - едните страдат, че го има, другите - че се посреща с такава злоба, а атрактивността и пищността, които се виждат по телевизията от това, дето се провежда в чужбина у нас е в един побългарен вариант.

Да си призная, хич не ми пука за различността на гейовете. Всеки е свободен да бъде такъв, какъвто иска. И няма по-нормално от това.

Моите принципни възражения са срещу манифестирането на различията, каквито и да са те. Нямам проблем да застана и срещу парад на херетосексуалните, бих сторил същото и срещу парадиране с религия, етническа принадлежност и т.н. Една от причините е фактът, че парадът е събитие, което поставя дадена ориентация над останалите, доколкото не може всички заедно да направим парад - не само технически, но и идеологически, подобно действие е безмислено. Доколкото появяването по площади и улици с разни лозунги не равнопоставя, а напротив - разнопоставя, задълбочава различието, то къде е либералното в него? Или отново ставаме свидетели на опит за диктат на либералите, за своеобразна либерастия - ситуация, в която от прекалено много усилия либералното начало престава да може да носи самото себе си.

[Galahad]

Ами има доста голяма разлика между протичането на гей-парадите у нас и в т. нар. "бели държави". Идеята на гей-парадите е да се протестира срещу хомофобията, която у нас е особено развита. Тъй че у нас смисълът си остава. На запад отношението е по-либерално и там събитието е просто едно от многото карнавали за забавление за хората.

У нас се е превърнал в централно събитие не само в медиите, но като гледам и тук тръгна поредната тема. Още по-неприятното от това, че медиите ни заливат с информация за гей-парада и от там помията навлиза и тук е наглостта на някои противници на гей-парада. Едно закръглено отче (явно много набляга на пости и молитви) се канеше да хвърля камъни по участниците в гей-парада. Само дето този човек се представя за Христов служител, т.е. служител на оня, дето е казал, че камъни може да хвърля този, дето е безгрешен. И се пита, защо отчето не почне като за начало да хвърля камъни по владиците на БПЦ. Защото много преди да се чуе за Евгени Минчев, Азис и останалите видни хомосексуалисти, като станеше дума за "пе...ти" винаги се споменаваха имената на неколцина архиереи на БПЦ. Ето това е моралният проблем - ежат се хора, дето трябва да се срамуват от себе си.

[glishev]

Моето възражение е в обратна посока. България е класическа национална държава и тук изтъкването на определена принадлежност е съвсем естествено. Разбира се, всеки гражданин трябва да има правото на своята лична свобода и частно пространство, но когато става дума за общност, тя е предимно тази на българите. На местните WASP-ове. И това никога не бива да се променя. По косвен начин това засяга дори сексуалната ориентация.

[КГ125]

И накрая чисто институционално възражение. Добре, това е малцинство, има си правата. Но да се пропагандира тази "малцинственост" нужда няма. Това само разклаща доверието на мнозинството в институциите, схваното в най-широк, социологически, а не правен смисъл.

Редактирано Септември 3, 2012 от КГ125

[Warlord]

Ей тоя гей парад ми е любимия - в Белград от 2010, със специалното участие на фен агитката на Партизан. В крайна сметка се оказа, че имало повече пребити полицаи от колкото гейове.