"За" и "против" масовата висока образованост

[stinka (Rom)]

Смятам че е крайно време да се погледне на вредите, които нанся на обществото масовото "образование". Да се погледне отвъд т.нар. "идеал" за високата образованост на нацията. Разбира се, не подлагам под въпрос важността на образованието за икономическото развитие на всяка страна. Но идва проблема - всички ли трябва да са високо образовани? И какви щети нанася това на обществото?

Лично аз смятам че средно образование и след това - висше не трябва да имат повече от 50 - 60% от хората. Образованието е една от причините за демографския срив в модерното общество, конкретно - и в нашето. Има ред професии, за които изобщо не е нужно 12 години да си ходил на училище или да си посещавал университет, за да ги практикуваш. Просто става неефективно болшинството от хората да са високо образовани.

Редактирано Октомври 24, 2012 от ISTORIK

[Last roman]

Лично смятам че средно образование и висше не трябва да имат повече от 50 - 60% от хората . Образованието е една от причините за демографския срив в модерното общество -конкретно и в нашето. Има ред професии, за които изобщо не е нужно 12 години да си ходил на училище, за да ги практикуваш. Просто става неефективно болшинството от хората да са високо образовани.

подкрепям - требе да има масово необразовани хора, които да копат на къро или у мините, да плащат данъци и да раждат бъдещи данъкоплатци, за да издържат по-интелигентните си събратя. Последните на свой ред ще се занимават цял живот с възвишени науки и умотворения и ще си гледат кефа. Въпросът е как да определим кой да учи и кой да работи. С жребий ли?

[Mr.Shades]

Също така трябват необразовани за да избират престъпници на власт.

Образованието няма тъмна страна.

[Mr.Shades]

Винаги ще си има нискоквалифицирани работници, че даже и такива с висше образование. Който си е кадърен се издига, който го мързи или не е кадърен отива и бачка. От 50 икономисти 10 ще си намерят работа другите ще си бачкат нискоквалифицирана работа. Давам пример- Само 36% от завършилите право/икономика работят по професията си.

Относно демографския срив, за какво са ни да се родят 1000 глупаци, те ще са лесно манипулируеми и положението в политиката например няма да се промени много.

Редактирано Октомври 23, 2012 от Mr.Shades

[КГ125]

Ккавото и да е, но трябва да има граждански образовани хора! През 1912 г. не са знаели да четат много но са знаели кое е правилно и кое не!

[Mr.Shades]

Ами то това е част от проблема що за 64% -обществото е плащало напразно пари? Що те са губили години от живота си?

Колкото до "глупаците", убеден съм че е плиткоумно да се делят хората на глупаци и умници.

Хората не са родени с еднаква природна интелигентност, някои избират да се развиват дори да я няма природната интелигентност в тях, и постигат завидни резултати. Докато някои с дадената им от рождение интелигентност не се отансят подобаващо, е кажи ми не можеш ли да наречеш 2-рия вид хора глупаци. (Това е пример)

Образованието и да е пълно с машинации показва на човек пътища по които да тръгне и сам да изгради собствената си политическа ориентация, докато един необразован той няма и да се напъне да потърси политическа ориентация, а ще се води по масите или от тия които дадат най-много пари за гласа му.

Имах предвид кадърен под това да се отнася сериозно към образованието и работата си.

Редактирано Октомври 23, 2012 от Mr.Shades

[Gloster]

Ккавото и да е, но трябва да има граждански образовани хора! През 1912 г. не са знаели да четат много но са знаели кое е правилно и кое не!

В какъв смисъл са знаели "кое е правилно и кое не"?

Че това е малко странно,а ако делим автоматично нещата на правилни и неправилни(както беше през социализма) става и страшно.

[Mr.Shades]

Говоря ти за глупаците които просто не използват капацитета си и не искат да го използват. А и си има хора коит оса си просто с ниско ниво на интелигентност.

Един необразован обаче може да бъде по-лесно манипулиран.

[КГ125]

В какъв смисъл са знаели "кое е правилно и кое не"?

Че това е малко странно,а ако делим автоматично нещата на правилни и неправилни(както беше през социализма) става и страшно.

Т.е. трябва да сме общество, в което не се знае кое е правилно и кое не? Взимаме статистиките за престъпността в началото на века и днес, взимаме факта, как десетки хиляди се връщат от САЩ за да воюват в Балканската война, взимаме всичко, което знаем за прогреса на България в края на 19-ти и нач. на 20-ти век, сравняваме с днес и то става ясно.

[КГ125]

Щот сега като "знаят" сме цъфнали, а?

И тогава и сега отношението на хората към политиката се определя от начина на живот, не на образованието. "Свръх образоваността" се е превърнала в утопия, преследването на която вече коства много.

Сега категорично "не знаят" и дори усилия в посока да не знаят се полагат огромни.

[Gloster]

Т.е. трябва да сме общество, в което не се знае кое е правилно и кое не? Взимаме статистиките за престъпността в началото на века и днес, взимаме факта, как десетки хиляди се връщат от САЩ за да воюват в Балканската война, взимаме всичко, което знаем за прогреса на България в края на 19-ти и нач. на 20-ти век, сравняваме с днес и то става ясно.

То това е хубаво,но не използвай думите "правилно" и "неправилно".В живота няма категорични правилни и неправилни неща.

Така само се принизява индивида,за сметка на масите.

Редактирано Октомври 24, 2012 от Gloster

[glishev]

Стинка, избрал си най-неподходящото място за идеята си. Форумът се казва "Българска наука", ако си обърнал внимание.

---------

Оттук нататък трябва да се напомни следното, което си е вярно и като житейско наблюдение, и като статистически факт:

- 1. конкретно в България трябва да се спре с пренебрежението към науките. България и българите страдат непрекъснато от прекалено слабата си, непрактична, остаряла и/или разпиляна образованост;

- 2. всеки трябва да може като абсолютен минимум далеч не само да чете и пише, защото само с четенето и писането просто няма да има дори най-елементарния шанс да се издигне над метач. А без тази надежда, дори слаба да е, усилията на човека просто спират. Даже на земеделците им трябва да са по-високо грамотни, за да могат да се доберат до субсидии и да си продават по-добре стоката;

- 3. високограмотният се лъже по-трудно. Необразованият се връзва по-лесно на врачки, шарлатани, лечители, конспиратори, секти, гурута, политически демагози, измамници, пирамиди, фараони и измамници;

- 4. високограмотните старци са по-щастливи от нискограмотните. Старец, който може да се забавлява с четене, просто си прекарва старините по-приятно от неграмотния;

- 5. високограмотните хора срещат по-красиви и по-умни другарчета от противоположния пол. Просто е факт, че ако сте нискообразован, гаджетата ви ще са по-малко красиви и по-малко умни;

- 6. високограмотните хора са физически по-здрави и живеят по-дълго: защото не занемаряват здравето си, знаят горе-долу какво им е и по-рядко правят грешката да се доверяват на шарлатани;

- 7. високограмотният е по-подходящ за повече професии. Който има няколко езика, минимум гимназия или техникум и хъс да научава още неща, може много по-лесно от необразования да си намери нова работа, да търси по-добра заплата и нова среда;

- 8. високограмотният обикновено пътува повече, среща по-разнообразни хора и се радва на по-разнообразен житейски опит от по-слабо образования, прикован към еднотипни занимания. Като цяло, това влияе и на разбиранията, които стават и по-задълбочени, и по-здрави, и по-рационални;

- 9. високограмотният е по-добре политически представен, защото си иска своето. Което колело скърца - него смазват. Когато не му е угодно някъде, си вдига шапката оттам и изобщо е по-способен да променя или поне да сменя средата. Когато нещата вървят, високообразованият по-скоро се стреми да продължават така. Повече години в училище означават на практика по-добра ориентация в институциите, документите и цялата административна сложност на ежедневието.

---------

Като минимум всеки трябва да има или гимназия, или техникум. Самите гимназии и техникуми трябва да имат осъвременен курс на обучение, предлагащ възможности за реално професионално развитие. И на всеки няколко години всеки гражданин трябва да си опреснява знанията с курсове и квалификации.

---------

Вярно е друго. Не всеки има нужда от висше образование. И далеч не всяко висше образование е полезно: има зле съставени програми, лоши университети, предмети без практическа стойност, лъженауки, западащи дисциплини. И е вярно, че човек, който остане по-дълго в университета като магистрант и докторант, е склонен по-късно да създаде семейство. Така че университетите би трябвало да са по-затворени, вярно е. И да имат по-сериозна връзка с бизнеса, "с живия живот", особено в България.

Но самото учене, минимум средното образование и процесът на самообучение през целия живот - това са абсолютно задължителни неща. Който не го оценява, е обречен да си остане полуфабрикат в умствено отношение. Друг е въпросът, че и гимназиите, точно като университетите, трябва да се осъвременят.

Ученето е инвестиция в самия себе си. Работата на родителите, на самите ученици (но и на държавата) е да улесняват достъпа до все по-добри гимназии и техникуми за все повече деца. Държавата има и един вид ангажимент да поддържа поне един добър университет. Оттам нататък всичко е в ръцете на завършващите.

Образованието у нас трябва да се реформира (но не както досега) и най-сетне да установи свое разумно равновесие между мотивация, новаторство и рутина, за да стане стабилно и смислено, а не да се измислят някакви негови недостатъци.

Историята и опитът доказват отново и отново, че усвояването на много дисциплини пряко води до власт, щастие и богатство. А липсата на образование води до нещастие, робство и бедност.

---------

Най-сетне, образованието е един от националните ни идеали. Да се говори, че то не е главен обществен приоритет - това е не само практически невярно, но е бягство и от идеала ни. В крайна сметка, България изобщо си струва, само доколкото е държава на духа. Превръщането й в държава на Андрешковци е предателство и престъпление.

[JImBeam]

Проблем в България е, че висшистите са много, но образованите са малко.

[glishev]

Проблем в България е, че висшистите са много, но образованите са малко.

Това е вярно, да. Важно е да се прави разлика между лошото качество на образованието у нас днес и нуждата от образованост по принцип.

[В.Павлов]

Проблем в България е, че висшистите са много, но образованите са малко.

Не съм много убеден в тази работа. В ранните години на прехода, може би. Сега огромна част от хората с диплома са извън страната или не им се работи за мизерни заплати и вече се говори за липса на квалифицирани кадри. Така, че вишистите в България, към този момент не са много и вероятно нямат проблем с намирането на работа (пак зависи какво са учили). За образованите сред вишистите незнам, може и така да е.

[glishev]

В България има много "вечни студенти" (на практика прекъснали, а на това отгоре често и неработещи), както и много кадърни и мотивирани хора, които обаче завършват висшето си едва на десетата година, защото през повечето време са принудени да работят. Имам приятели, които записаха висше чак на 25-годишна възраст, защото просто не е имало как да си платят таксите преди това. А съществува и един контингент ерудирани висшисти, които обаче просто са завършили дисциплини, за които няма никакво търсене; това последното е наследство от ирационалния подход в образованието от соцвреме. Огромен брой историци, икономисти, философи и прочие работят извън специалността си (и аз съм такъв). Но това не е чак толкова лошо. Дето викаше лудата ми доцентка по латински: "За един образован човек няма значение на какъв език ще чете". От всяко дърво свирка не става, но образованият човек вече не е дърво.

Отделно са тези, дето с повече или по-малко зор завършват, примерно, задочно право в Югозападния университет (или нещо също толкова безсмислено). Това са именно необразованите висшисти или направо фалшивите висшисти, за които споменава Jim Beam. Наистина, от всяко дърво свирка не става, а и не всеки "университет" е Университет.

Всичко това са социални типове, отъркали се поне малко в реалностите на днешното българско висше образование и пострадали както от него, така и от собствената си неориентираност (тя пък по причина на семейни, квартални и училищни фактори). Тяхното съществуване е печално, но то не означава, че образованието по принцип не си струва. Означава само това, че човек трябва да премисля адски внимателно къде, какво и защо ще учи, за да не се окаже изправен пред пълното безразличие на работодателите след четири години купон.

Мрънкането и резигнацията пред образователните дефекти (както и пред собственото неумение на човек да се образова) са резултат от много натрупани грешки. те са както обществени, така и лични. Така че поуката е една: учете, за да имате по-добра работа! Учете много, учете бързо и учете неща, които се търсят на пазара.

Най-простото за учене нещо е езикът. Немски и английски, компютърна грамотност с Windows на съвсем битово ниво (да можете да напишете документ или таблица, да си пуснете и да спрете машината, да търсите в Google, да си проверите пощата и да ви бива да съставите грамотен и пригледен мейл - това е то базата), после и нещо отгоре, примерно специализирани умения с някакъв тип машини или пък в правото. Плюс няколко студентски стажа за ниски или никакви пари - това ви прави по-конкурентни. Междувременно човек все трябва да вади някой къс лев, така че дори да се продават вестници си е съвсем почтено. Jobs.bg е пред вас и човек отначало не трябва да подбира прекалено много. Всяка сутрин трябва да се изпращат по двайсетина пъти CV-то, мотивацията и снимката на най-различни обяви. И трябва да се пращат при всяко повторно излизане на обява, на която вече сте пращали. На първия месец, ако сте в София, Варна или Пловдив, ще почнете да ходите по интервюта. На втория месец все някъде ще ви назначат. Поне два пъти ще ви уволнят безславно. На третото назначение ще извадите относително добър късмет и ще ви задържат с трудов договор. Това са фактите (и беше безплатна информация, почерпана от опит, така че се надявам някой ученик или студент да я прочете). Междувременно трябва да се продължава със самообучението. Немски до дупка. Или каквото там ви трябва.

Повечко хора трябва да почнат да учат наистина смислени неща. Медицина, право, архитектура, инженерни и компютърни специалности, биология, химия. Това е нужно на пазара, това се продава извън България, а тукашните аутсорс работодатели постоянно търсят такива кадри. С филологии, философия, история и културология нещата просто не стават (освен ако нямате огромен късмет или пък истинско призвание в живота - но това е за няколкостотин души в цялата страна, не повече). Икономиката и правото са задушени от завършили кадри без никакъв опит.

Когато човек по своя воля е завършил нещо, за което сериозно е чел и е карал стажове, а после с триста зора най-сетне си е намерил някаква прилична работа (дори да не е по специалността му), вече не могат да го правят на идиот. Не се връзва на чиновнически и пропагандни глупости, има самочувствието, че си плаща обяда и че дава пари за данъци, а знае, че по принцип би могъл да се добере и до нещо по-добро. Всеки следващ сертификат по нещо (език, занят, технически предмет) е само бонус. Тъй че между тринайсет и четиридесет и кусур човек трябва да се счупи от учене. И същевременно да живее. Всъщност ученето е живот. Когато такъв човек остарее, той е ценен за семейството си и е по-уравновесен. А вече е способен и да обобщи своя опит. Трябва да се стремим да бъдем такива.

Който не учи или учи глупости, ще си остане нещастен: зле платен, със скучен живот и скучни връзки, с елементарни вкусове, лъган лесно от престъпници и политиканчета. И когато остарее, ще бъде още по-нещастен. Учете!

Впрочем, има го и ученето за удоволствие, ученето-хоби. Това е нещо великолепно, но то е за хора с възможности. Трябва да го правим може би чак над трийсетгодишна вързраст (а не като в соца - хиляди филолози се задълбочават в изискана теория на превода и после стават нещо друго). Да се запишеш на цигулка, фотография или да започнеш да четеш литературна теория любителски - това е най-добрият начин да си починеш от работата. Това остава и на старини. Постоянното любопитство е упражнение за мозъка, лечение срещу скуката, спасител от рутината. Това е истинската употреба на десетте таланта според евангелската притча.

---------

Стинка, можеш да се изсмееш, но няма да си прав. Опитът говори сам. Ако не си завършил гимназия, това не ти дава право да обясняваш как гимназията е ненужна. Нито пък тези българи без средно образование имат по три-четири деца. Не вярвам и ти да имаш.

Да не говорим, че гимназията е онази полезна институция, която възпитава в позитивен национализъм. По замисъл тя е и държавен инструмент, а не само социална приумица.

Отделно от това, който не вдява какво значи България да е държава на духа, си е заслужил да го управляват и лъжат простаци. Ниската образованост е политическо зло.

Редактирано Октомври 24, 2012 от glishev

[ISTORIK]

Проблем в България е, че висшистите са много, но образованите са малко.

Ами много студенти учат, само за да не влязат в казармата, или - за да не работят, докато учат, тоест - за да удължат детството си. Те не учат, за да работят после по специалността си.

Други пък учат нещо, което не им харесва, но родителите им са ги записали да учат това, примерно - за да помагат в семейния бизнес. Те завършват специалността си с отвращение, а после могат да запишат и следващо висше или просто да създадат свой бизнес, различен от семейния.

Глишев е прав, че има зле съставени учебни програми, лоши книги, учебници и учебни помагала, слаби преподаватели, излишни учебни предмети... Всичко това отдалечава ученика и студента от живия живот, от бизнеса, от реалните проблеми, с които той ще се сблъска в живота и в работата си.

Но това не е причина човек да не се самообучава през целия си живот и да се опитва да запуши "пробойните" в образованието си. Има много добри специалисти, които са станали такива, както ПОРАДИ образованието си, така - и ВЪПРЕКИ него.

Разбира се, много са и онези, които не са виждали университет отвътре - заводски работници, строители, майстори разни, шофьори, продавачи... На тях не им и трябва.

А между кандидатстващите за университет има и такива, които имат нереални оценки в дипломите за средно образование. Такива могат да заемат мястото на някой кадърен студент, който има по-ниски, но реални оценки.

Има и такива, които тотално се провалят на кандидатстудентските изпити, при това - години наред. Един пример - "Тризначките изкараха 6-ца на кандидатстудентски изпит в СУ. Обаче -общо!" - това е вестникарско заглавие.

Редактирано Октомври 24, 2012 от ISTORIK

[JImBeam]

Не съм много убеден в тази работа...

Би трябвало да си се убедил, достатъчно е само да погледаш малко телевизия, да почетеш вестници, за да се убедиш в грамотността на "образованите" журналисти /особено/ и какви ли не други висшисти, да не говорим че на повечето им липсва т.нар. природна интелигентност.

[glishev]

"Оффтопикът" е съвсем в темата.

Раздел "География" е зле подбран и също ще бъде сменен.

Тезата ти е неясна: в един момент говориш за висока образованост, а в следващия - за гимназии. Във всеки случай цялото население да има поне гимназия е даже отлично. А ако прочетеш какво съм ти отговорил за висшето, ще видиш, че и аз не говоря за всеобщо висше образование; както и че също не съм безкритичен към лошото ниво на масовото студентство. Другите в темата - също.

И се пише "налудничаво", а не "налудничево". Мисля, че за ползите и вредите от образованието може да говори само човек, който е усвоил добре своето собствено.

[glishev]

Самата тема е зле замислена и зле формулирана - никой не е виновен, че тезата ти е лошо изразена.

Да не говорим, че друго не си и могъл да очакваш, пускайки тема за вредите от образованието във форум за науки. Със същия успех можеше да пуснеш и тема за вредата от храненето в кулинарен форум.

[ISTORIK]

Моля, нека някой модератор да добави в заглавието на темата "МАСОВАТА" към "висока образованост".

Бележка на модератора

Направено е.

[Gravity]

Аз лично не разбрах какви са ти аргументите против масовата образованост. Спомена, че много професии не изискват дори и средно образование, но това не е аргумент. Или че образованите имат по-малко деца. Ако имаш предвид, че нобразованите ще имат повече деца защото ще се замислят по-малко и няма да планират, и това не виждам как е аргумент против масовата образованост!

[JImBeam]

Темата бе замислена за отражението на масовата висока образованост върху демографията, отклоненията и негативите, до които води в обществото.

А ти къде виждаш висока образованост, че и да влияе на посочените от тебе неща. А моята идея беше да ти подскажа това, че да има много висшисти, не значи че има висока образованост /което важи не само у нас/.

[ISTORIK]

Ами има значение ако хиляди губят години за образование, и то е ненужно.

Обществото губи от това ресурси:

- дало е пари да ги образова

- губи раждаемост

- губи и работна сила

Ама не всички са по държавна поръчка. Задочниците сами си плащат семестриалните такси за висше образование.

Редактирано Октомври 24, 2012 от ISTORIK

[glishev]

Тоест, за да бъде темата смислена, трябва да се уточни, че според автора за държавата е вредно:

1.

- а) да има мнозинство граждани конкретно с висше образование;

- б) или да има мнозинство граждани дори само със средно обзразование;

2.

- а) да има прекалено ниска раждаемост;

- б) или да има висока раждаемост само в необразованите слоеве от населението;

3.

- а) да има прекалено много учене по принцип;

- б) или да има прекалено много некачествено учене.

Вредата е най-вече:

4.

- демографска;

- политическа и икономическа.

От това може да произлезе и анкета, ако я искате.

Ясно е как би отговорил всеки що-годе образован или обичащ знанието човек.