Отиди на
Форум "Наука"

Другата Балканска война


Recommended Posts

  • Потребители

Тони Николов

Другата Балканска война

Не за битки, победи и славни пълководци ще стане дума в следващите

редове. А за човешка саможертвеност, хуманност, корист и политическа

далновидност. Историята на войните винаги има две страни. И

Балканските войни (1912-1913 г.) изобщо не правят изключение.

Струва ми се, че тъкмо над тези исторически аспекти би трябвало да се

позамислим в дните, когато отбелязваме (или „честваме” – на казионен

език) цял век от двете Балкански войни. Което, на първо място,

предполага равносметка и памет за жертвите (50 000 убити, 100 000

ранени при тогавашно население на България от 4 500 000 души). Да сте

чули нещо подобно напоследък, покрай всички официозни речи, леещи се

от трибуните сто години след края на войната? Лично аз, не. Даже

ненадейно разгорелият се спор за освобождението на Кърджали и за

ролята на генерал Васил Делов – превърнат в залог за следващите избори

– бе отминат с някакво учудващо полумълчание от историците.

Единственият сигнал, че нещо все пак се променя беше дискусията,

водена от Горан Благоев по БНТ, на която, макар и полугласно, но за

първи път бяха поставени някои основни въпроси: за отговорността на

самата България във войната; за българската дипломация като цяло; за

това, че най-лесно е да обвиняваме винаги другите –

„съюзниците-разбойници”, арбитража на руския цар и т.н.

Нещо, което все пак е отправна точка за промяна на начина, по който

сме свикнали да възприемаме историята – единствено като набор от дати,

битки, имена на генерали и политици, както и заговори на Велики сили,

в които ненадейно се оказва потопена нерадостната българската участ. А

другото – жертвите във войната и в тила, обикновените хора, изнесли на

гърба си катастрофите на няколко национални проекти – по традиция се

загърбват. С малки изключения – като прекрасния разказ на Деян Енев за

прадядо му Митю Вълчанов, отишъл си при една от атаките на Чаталджа,

оставяйки жена и две невръстни дечица.

Българската историография, както и целокупната ни общественост, обича

да процедира другояче. Тя с удоволствие подема песента „Велик е нашият

войник”, умело извисявайки глас в частта измокрен, гладен, уморен,

което лесно докарва трепет в гърлото и патриотичен плам в очите. Но

никой, абсолютно никой не иска да прояви дори елементарна

съпричастност, нито пък проявява желание да проумее как така в първата

фаза на Балканската война от болести (холера и петнист тиф) загиват 13

000, а от раните си – 15 000 „велики български войници”. С кого сме

воювали на практика – с турците или с холерата? Тези данни обаче

продължават да липсват в българските учебници. А те предполагат

сериозен размисъл за отношенията между тил и фронт. За подготвеността

на българската армия за тази война (при недостиг на елементарни неща

като ботуши, медикаменти и санитарни части). И най-вече – за липсата

на тежка артилерия, въпреки ясно заявеното намерение на цар Фердинанд

и на главното командване да превземе силно укрепената Одринска

крепост, поради което е трябвало през 1913 г. да искаме артилерия от

Сърбия (често премълчаван факт!).

Защото това е по-сложно. И някак неприятно. Далеч по-приятно е да се

възторгваме на висок глас от храбрата българска армия, която никога,

ама никога, не е загубила нито една битка. От нейния вик „Напред, на

нож”, който стреснатите врази разчитали като „По пет на нож”, и тъй се

плюели на петите, че е направо чудо как още в първия месец на войната

не сме влезли в Цариград. Ама на, виновни са пак разни скапани

български политици, един от които го осенила даже щурата идея, че

„пътят за Цариград минава през Белград”. И нещата се оплескали.

Спирам дотук, защото подобни глупотевини продължават и до днес да

витаят из обществения дебат. Което със сигурност не говори добре нито

за нас, нито за българската политика като цяло. Лично аз искрено

недоумявам за едно: какво и до ден днешен продължава да ни боде в

очите, та да не можем да отделим зърното от плявата?

Не бихме могли например да не признаем, че българските войници са

невероятно всеотдайни и дисциплинирани в първата фаза на войната (по

свидетелства на цялата световна преса). Първоначалният ентусиазъм е

изключителен: България успява да мобилизира 600 000 войници (Гърция –

150 000; Черна гора – 40 000, Сърбия – 300 000). За сравнение – Турция

противопоставя на победоносната българска армия едва около 400 000

набързо рекрутирани войници от Анадола. Факт, който също се

премълчава, както и това, че пренесените от Мала Азия епидемии до

голяма степен предрешават спирането на бойните действия. На Антон

Страшимиров дължим обаче едно наистина невероятно свидетелство за тези

дни от никога непреиздаваната му книга „Палач и злодей” (1924):

Според впечатлението на всички, които са били на Булаир в началото на

1913 г., турските десантни войски били току-що рекрутирани из Анадола

безпросветни хора. В самата схватка те захвърляли своите пушки (с

които не знаели какво да правят) и се борили с голи ръце (душили,

хапали); буквално като нападнати от разбойници беззащитни хора. По

признанието на челника-гимнастик взводът му е съкрушил първата вълна

турци, без да даде нито една жертва; момчетата просто са клали…

- Нямах страх – разказва той и днес…Погледнах взвода: пребледнели. И

веднага се сетих: кръвта ни хвана!

Какво обаче да кажем за битката при Чаталджа (30 октомври/12 ноември

1912 г. по нов стил), където българите имат морално и числено

превъзходство, а търпят поражение и дават много жертви (включително

споменатия прадядо на Деян Енев)? Отговорът отново липсва в

учебниците. В теснините на Чаталджа - след бляскавите успехи при Люле

Бургас и Лозенград – българските войници са пратени от своите генерали

едва ли не на заколение (съсипани от умора, без храна, дори

боеприпасите свършват). Започва деморализация, а поражението

предотвратява сключването на бърз и изгоден за България мир. Първата

голяма грешка във войната. Причината? Амбицията на цар Фердинанд и на

главнокомандващия генерал Михаил Савов българската армия победно да

влезе в Цариград и оттам вече да диктуват условията си на повалена

Турция и останалите съюзници.

И което е още по-лошо: командващият армията генерал Кутинчев дава

негласна заповед: повече де не се взимат пленници, не можем да ги

храним. Отново свидетелство на Антон Страшимиров:

Хората се смутиха. Тук беше и самата софийска дивизия: най-предните

редове на интелигенцията ни. Внушаваше ни се – просто и чисто – да

избиваме хора, които биха дошли при нас с вдигнати ръце, като човеци

при човеци!

И ни обзе отвращение и погнуса.

И се ужасихме.

А за войниците – колибари из Искърската клисура – въпросът беше съвсем

прост и ясен:

-Не мож’ брате! Било и война – еля и она е по закон? Човеци сме ете,

може и ние да попаднемо у плен! Как че убиваме люде ептен тъй, от редо

навън?

За чест на българския войник известни имена от софийската дивизия

протестират пред стария генерал тази престъпна заповед.

И все пак, и все пак…Искате ли да погубите един народ – заключава

Страшимиров – криминализирайте войските му, тоест убийте Бога във

волевата част у тоя народ: в мъжката му половина…

Истината е, че след битката при Чаталджа и проточилото се Лондонско

примирие българската армия никога повече не е същата. Впрочем и целият

български проект може условно да се раздели на две части – от

Освобождението, през Съединението, Сръбско-българската война, до

първата фаза на Балканската война – и след това. След това всичко

свършва. Идва престъпното безумие на 16 юни 1913 г. и

Междусъюзническата война; Първата световна война и следващата

национална катастрофа; Втората световна война и комунистическият

режим. И така комай до 1 януари 2007 г. и връщането ни в обединена

Европа.

А що се отнася до виновниците за провала, отговорите, които се дават,

също са от най-лесните: нашите балкански съюзници (тези змии и

разбойници); цар Фердинанд (който безспорно има своята вина), както и

политическият елит като цяло. Ала всички забравят и сякаш искат да

забравят едно: за натиска от улицата и кафенетата, от фронта и тила,

от политици, журналисти и най-обикновени хора, от македонци и

македонстващи. За това как всички (народът – тази тайнствена

съвкупност!) настояват: „Какво още стоим!”, „Защо не се бием?”. И

най-важното: „Няма да отстъпим нищо!”. Разказват, че при вестта за

превземането на Лозенград ученичките от I Девическа гимназия в София

толкова силно викали и тропали с крака, че таванът се пропукал и

частично рухнал. Навсякъде се пеят заканителните песни срещу „Данев

министра, дето иска да отстъпи Силистра (опит за споразумение с

Румъния!). Лозунгите са: „Солун е български!”, „За 5 дена в

Цариград!”. Чие е тогава престъпното безумие? Не е ли то резултат на

всеобщото желание и на народните тежнения, които монархът просто

решава да удовлетвори?

Такива питания за другата страна на Балканската война обаче си остават

„под сурдинка”. Те са национално и патриотически некоректни. Размиват

поривите ни за национална гордост, изразяващи се най-вече в издигането

на поредния паметник. Или пък в разсеяното съзерцание на улични

табелки, докато чакаме да светне светофара, на които при желание можем

да разчетем имена като „Булаир”, „Селиолу”, „Лозенград”, „Одрин”…Аз

пък се сещам за една невероятната скулптура на проф. Иван Лазаров,

посветена на същата тази война. Озаглавена е: „Те победиха”. Вгледайте

се внимателно в обруленото лице на този „чичо от фронта” и на вола от

обоза – бойни другари от всички теглила, навярно изгазили заедно

кървавите бойни полета до Одрин и обратно. И ще се убедите, че те

наистина победиха. Ала и бяха победени.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 107
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор

Тц. Авторът пресилва негативите на войната. :lac:

Във филма доц. Янчев го каза много ясно - винаги трябва да се гледа баланса, везните!

В България понякога много обичаме да хванем една тема и да я генерализираме...

Да, дипломацията се оплеска, но това за холерата и за болните и ранените е пълна дивотия!

ВЕЛИК Е! Майната й на евроинтелигенцията.

Бълагрия има само една отговорност за тази война, и тя е че политически я провали, но военно я спечели.

Не, стогодишнината от балканската война няма да става повод за поредно лЕберално "митоборство".

Бунарсхисар и Булаир не са митове.

Какво трябва да значи, че след битката при Чаталджа българската армия не е същата?! Че не превзе Сирия ли? При Чаталджа българската армия се справя отлично, защото не допуска контраатаки и отместването й от позицията.

Да - няма какво да се крие и да се приказва под сурдинка - при Чаталджа турската армия спира българската и не позволява пробив на позицията и съответно към Цариград.

Но такова нещо и Господ нямаше да позволи, какво остава на великите сили. И дали руският генерал Радко Димитриев нарочно оплеска атаката, за да се запази Цариград за великият завоевател и титан на мисълта Николай II, или пък просто избързаха българите, но те след това не дадоха на турците да мръднат от Чаталджа, докато не подписаха договора.

Така или иначе, който си представя една война като низ от победи и разходки, а не като калта на Булаир, в която ротите си оставиха обувките и БОСИ изгониха дивизията Мюретеби от завладяните позиции, не знае какво говори.

Коя войска не е имала проблеми и критични моменти? Но баланса на войната как е? - След Чаталджа следват примирие и пазарлъци, какво се очаква през това време? Армията да вземе па да превземе и още нещо ли?

Баланса, баланса - той е в един огромен плюс за българите в тази война и именно оттам, от обективната преценка, а не от голото патриотарство, което в случая приляга брилянтно на гърците, да речем, идват дълбоките и истински основания за възторга от нея.

Основателен възторг.

Те победиха - Иван Лазаров много добре е разбрал какво излъчват чичовците от обоза, и изтръпналият граф дьо Бурбулон ли беше, фон Мах ли беше забравих вече, е знаел. То си се вижда и на скуплтората.

Тия 100 години, особено от Втората балканска война, са повод много дълбоко да се заровим в българската национална драма оттогава.

Но като се занимаваме с плоско черногледство няма да стане. Ще го правят явно за 200 годишнината.

Опомняйте се и мислете!!!

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Красю, я дочети материала, че много бързо изкоментира нещо. Балансът е именно в това: да спрем за малко с патоса и да видим човешката цена.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дочетох. Забравил е за баланса. Човешката цена задължително трябва да се види, но в контекста на периода, в точния, реален и ясен контекст. А той е, че такъв национален подем и възторг тая държава втори път няма да види. Четвъртата може би, ама тая третата вече не :)

"Честита война!"

Само да си представим какво значи това, а е звучало из цялата страна.

Естествено, че има човешка цена - тя върви винаги - и че втората война води до грандиозна издънка. /издънка, ама Смолян и Пирин поне останаха, пък и Беломорието/,

Първата обаче - НЕ, не и не!

Българите бяха съгласни да платят сметката на онази цена.

Пък и защо да спираме с патоса!!!

Да видим патоса и цената и да видим баланса! А той пак ще ни доведе до патос, щем не щем, ако искаме да сме обективни ;)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Човекът говори за това. До примирието.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не е вярно че Турция мобилизира само 400 000 човека.Всъщност вади на бойното поле повече от 600 000 човека.България също не може да се похвали с 600 000 души на бойното поле.Османската империя има население повече от 20 милиона човека и нейният мобилизационен потенциал е огромен.Две години по късно в ПСВ Османската империя вади на бойното поле повече от 1 милион души.Това всъщност е теза на турската историография - съюзниците побеждават в Балканската война поради смазващото си числено превъзходство.А глупостта че след Чаталджа българската армия не е същата просто не трябва да се коментира.След Чаталджа са и Булаир,и Шаркьой и Одрин.И Междусъюзническата война и ПСВ от които българската армия няма от какво да се срамува.Цялата статия е поръчкова - лошите българи нападат добрите турци.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Именно това ме накара да реагирам - едно е да видиш всички страни, друго е да опиташ да деконструираш, както е така досадно модерно в нашия свят.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Книгата може и да не е поръчкова, може да е самоинициативен опит на автора да бъде модерен, различен, оригинален, по европейски критичен и т.н. лайнарщини.

Полезната страна на книгата е че показва интересни и неизвестни дребни детайли от ежедневието на войната, а също така обръща внимание и на факта, че цялото общество е било съгласно с решенията на монарха и правителството и не цялата вина трябва да се стоварва върху тях. Действително всички - от интелигенцията до най-обикновените орачи на полето са я искали тази война, искали са всичко или нищо и са искали да се воюва докрай и срещу всички ако се наложи. Естествено двора, ген-щаба и дипломатите ни като държащи кормилото на общата кола и имащи изглед напред за разлика от народа който возят е трябвало да се досетят, че по тоя път няма да стане и да се опитат да го разубедят и да хванат по по-безопасен, само че и от там никой нищо не прави - всички на юруш през просото и така...

Но цялата останала либерастия по омаловажаването на подвизите на войниците, значението на войната и тн. е за боклука!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В контекста на Балканската война, в момента в Родопите тече пореден опит за провокация и противопоставяне:

Скандална антибългарска книга се разпространява сред помаците в Родопите

http://society.actualno.com/Skandalna-antibylgarska-kniga-se-razprostranjava-sred-pomacite-v-Rodopite-news_405584.html

Не е в контекста на балканската война това. За другаде е.

Макар, че след като го прочетох трябва да ви кажа, че това е такава долна провокация, каквото не може да бъде!

На мен пък един старец, който тогава е бил на 6 години, ми каза, как авторът на тази книга е получил някъде си около 10 000 лв. от едни хубави хора, за да я напише! И той, взел, че пуснал фантазия в действие, а в тази фантазия имало много, много сексуален контекст.

В крайна сметка - далавера има - хем описва фантазиите си, хем пари получава от едни хубави ора...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Войната е и неизбежна, и необходима, и желана, и то не само от българите, но и от всички балкански държави, както и от Европа и от всевъзможни кръгове в нея, не само държавите. На мушката е Османската империя, но различните страни имат различни съображения..

То това е за втората глава, геополитическата обърканост и дипломатическата яловост на българския политически елит, макар, че и това не е точно - просто не са проявили майсторство в детайлите и в стратегията, не са предвидили Румъния, но главното е, че не са предвидили, че Фердинанд ще настъпи по мазола Николай I.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това за антибългарските неща из Родопите е адски тревожно и мерките трябва да се взимат овреме. Но не другояче, а с продуктивна българска пропаганда и най-вече с реални мерки за инфраструктура и подпомагане на земеделието.

Лорде, това с "лайнарщините" беше тъпо. Наистина. А ми се ще да вярвам, че ние тук не сме тъпи. Айде за момент оставете патриотарските клишета. Ясно е, да, националисти сме. да живей българия. Хубаво. Но за малко да излезем от евтината версия на национализма си и да се опитаме да го направим по-просветен. Другото е... "лайнарщини".

КГ, същото и за тебе. Не става дума за черногледство, а за факти. В края на краищата Балканските войни се оказаха скъпо платен полууспех.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, но ние трябва точно да оценим аспектите му!!! А не от ура да отиваме на "майната му" - от този подход боледува България и този автор го задълбочава.

Искам този път добре да се изразя - тази война, първата Балканска, е повод за огромна гордост и национален възторг за българите, не по патриотарски, а по чисто обективно-исторически съображения! Те са тези, които ни казват да сме във възторг :)

Политически войната е много зле осигурена, с нескопосаните договори и с това, че българската политика не решава едно грамадно противоречие, което е чисто геополитическо - трябва да се бием на Изток, а искаме Запада.

Тъй като военно не може да се получи гаранция, то тя е следвало да бъде стриктно политическа. Това значи, че на руския император е трябвало да се следват указанията до последно, а не да се веят байраци към Цариград. Първото турско предложение е следвало да се приеме..

Могло е да се мисли и за по-голямо военно присъствие на запад, за вливане на ВМРО в българската армия официално, за даване на българско поданство на членовете му - което би парирало сръбската агресия срещу тях. В крайна сметка могло е да са настоява за твърди и ясни договори, които да бъдат изпълнявани.

Въпросът е много сложен, защото българското етническо пространство е така разположено, че обединението му граничи с "не-реализъм". В тази сложност политическото ръководство на България не се оказва на висота, но

НО -

народът се оказва и това е голямата поука от Първата Балканска война.

Имаме:

1/ абсолютно национално единение - от министъра до овчаря искат войната;

2/ върхова проява на човешкия дух, каквото винаги са военните успехи;

3/ мощен културен /sic!/ подем, свързан именно с националните позитивни настроения на народопсихологията;

4/ проява на висок професионализъм и майсторство от армиите - да, има грешки, но има и такъв размах на военното дело... Имаме постигане на много висок резултати, известни са, да не ги коментирам.

В този смисъл, голямото теглене не чертата за Балканската война е, че тя и само тя е високият връг на българския национален път от Възраждането до 1912 г.

За втората - чертата се тегли отделно.

Там, както казах и преди, тематиката е изключително предизвикателна и е чудесен повод да погледнем историята си в очите, ама дълбоко и сериозно и о-бек-тив-но! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Глишев и аз бих предпочел да се борави с факти, а фактите в тая книга очевидно са силно изопачени или дори въобще не могат да се нарекат такива. Върни се на поста на Ресавски за справка, в тоя дух може и доста да се продължи.

Незнам защо бързаш да ме обвиниш в кръчмарски патриотизъм, ако не си прочел целия ми достатъчно кратък пост - отбелязах и достойнствата на книгата, така че по моето скромно мнение все пак съм обективен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Никой не отива към "майната му", нито аз, нито Тони Николов. Просто от "ура" трябва да се отиде към "дайте сега да направим оценката".

Лорде, не ти е лоша преценката, а прекалено острата обратна реакция. Именно - "лайнарщините".

Ресавски наистина хубаво дава цифри, то това е най-важното. Някъде между цифрите и общата идея за отрезвяване отвъд обикновеното ураджийство е добрата възможност да сме обективни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ок, разбирам че в дадения случай явно не те кефят грубите изрази и острите оценки. Ето една добра илюстрация на това как стоят нещата:

374918_485366978153259_717448998_n.jpg

Просто искам съвременните автори на книги за тази война бродещи щастливо върху тревичката отгоре да знаят какво и защо е имало под нея. И всеки опит за омаловажаване чрез европейски либерастии и очерняне чрез изопачаване на факти според мен лично моето мнение (защото това е форум и се изказват мнения) е че не заслужават нищо по-меко от горната ми квалификация. Вероятно и доста други хора като теб смятат моята позиция за "тъпа", но ще видим какви ще им излезнат сметките след време ако поемем по този път.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Особево ме подразни мнението за Булаир - гадиние българи които убивали невъоръжените османски войници.Тази битка е обект на особени спекулации в турската историография.Малката подробност е че началник щаб на 27 турски корпус който взема участие в битката е Мустафа Кемал - бъдещият Ататюрк.Е няма как обявеният за бог Ататюрк да има такова поражение в кариерата си.И се почват едни:последният хит е че турските войници при Булаир били необучени и не можели да стрелят.Но когато шест месеца по късно започва обезбългаряването на Западна Тракия войницте от този 27 корпус се явяват доста добре обучени главорези.Именно те вършат едни от най страшните зверства.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да този откъс от книгата, в който пише че хвърляли пушките щото не знаели какво се прави с тях е някаква грандиозна глупост, на която и пълен дебил няма как да се върже. А като източник на това сведение се сочи: "Според впечатлението на всички, които са били на Булаир"!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Само за това последното изречение творбата трябва да бъде обявена за манипулативна!

При Булаир турските войници отиват на десант, превземат български позиции и се сражават изключително добре! Кемал е началник щаб а той никак не е некадърен военен, напротив - след няколко години издухва гърците като за световно. Енвер бей е нещо като много надъхан, модерен националистически водач и вдъхновител.

Проваляет се заради изключителната твърдост, агресивност и бързина на българската реакция. Заради онзи с цървулите и щика, намиращ се в този момент в невероятно единение с началниците си!

Глишев,

наблюдавал съм го това нещо и в други сайтове, ти знаеш кои - естествената склонност на мислещия човек към обективност може да ни подведе - българският характер е такъв, или се възторгва, или овесва нос максимално, по чувствителните въпроси.

Имаме за какво да се псуваме българите - но тази война и точно тези моменти, заключени до Лондонския мир, абсолютно не е сред тях!!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По-добре е да се зададе въпросът какъв е източникът на Николов. Познавам човека и не бих го нарекъл манипулатор.

Иначе картинката е много добра.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
..ще стане дума в следващите

редове... за човешка саможертвеност, хуманност, корист и политическа

далновидност.

Какво "лайнарско" и "леберастко" има в това, аз не мога да разбера?!?

(учудвам се го казва Варлорда, хайде да го казват редовните популисти, иде-дойде)

Прочетете отново проф. Георги Марков, и докладите на карнегиевата комисия..

Фактите и причинноследвените връзки са ясни и на малките деца мисля, аз ви се чудя защо скачате..

Ако Фердинанд беше изкачакал руският арбитраж (вместо да се страхува за задника си от недоволния всенарод и политици вкл. от македонците, който иска война; или - вместо да иска повече за себе - за голямато си его и користолюбие), вместо да заповяда (или да се съгласи - ако приемем че идеята е била на ген Савов) офанзива, която е обречена на провал,

то България щеще да лапне лъвския пай..

(Има и директни виждания че Фердинанд участва или е въвлечен (за много пари) в австрийска разработка за окочанвателно скарване и превръщане на българите на врагове със сърбите - с оглед на предстоящата световна(еврпопейска) война, които виждания според имен имат някаква логика)

Ама не - направихме такова салтомортале, че си паднахме на главата, и не можем да се оправим до ден днешен..

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това за Фердинад трябва да се докаже, но не е изключено - предвид че е взел пари от Германия в 1915. Съвсем по хесенски...

Допускам, че при Тони Николов може да има неточности в цифрите, но това подлежи на обсъждане, а не на етикетосване.

Колкото до Македония - не е лошо да се отвори отделна тема за това. България иска своето национално обединение, но дори тогава е било ясно, че то не е възможно по чисто политически причини. Международните политически доктрини за териториалните компенсации и конгресният дух са пречели на това. България наистина е имала шанса за лъвски пай. Не Константинопол и не Македония (не и след като изборът "Тракия ИЛИ Македония" вече успешно е направен в 1885), но поне излаз на Мраморно и Бяло море. При това - с по-малко жертви и без загуба на Силистра. Това действително е недооценената и до днес политическа перспектива на Балканските войни, която плаче за самостоятелно изследване.

Отделно от това командуването ни е в един безумно храбър, но обезкървяващ стил: огромен процент от офицерите загиват, водейки атаките и това има за резултат един наистина възхитителен боен дух... но и бърз спад в качеството на командуването при бързо повишаване на недобре подготвени нови кадри. Всичко си има две страни.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По-добре е да се зададе въпросът какъв е източникът на Николов. Познавам човека и не бих го нарекъл манипулатор.

Иначе картинката е много добра.

Сигурно и не е, но тезата му ... какъв източник има за "впечатленията на всички, които са били на Булаир??" Командирът им ген. Ковачев друго говори в интервюто си след войната - и не говори за себе си, за войниците си говори.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Отделно от това командуването ни е в един безумно храбър, но обезкървяващ стил: огромен процент от офицерите загиват, водейки атаките и това има за резултат един наистина възхитителен боен дух... но и бърз спад в качеството на командуването при бързо повишаване на недобре подготвени нови кадри. Всичко си има две страни.

Няма друг начин, Глишев. Ресурсът, с който и двете страни разполагат е - големи маси хора, петпатронни пушки, щикове, артилерия. Всикчо се развива на огромна открита местност. Кавалерийсиите действия са невъзможни, освен с големи маси конни армии, каквито двете страни не могат да излъчат.

Остава пехотата. Пехотния бой, във времето на многострелното оръжие, или трябва да стане бързо и агресивно, или няма как да стане и ще се превърне в позиционен.

Българите са в тотален пасионарен подем. Зад тях върви романтизмът на 19-тия и национализмът на 20-тия век, осъзнати вече след 30 г. интензивен прогрес и модернизиране на държавата.

В тази обстановка няма никакъв друг начин освен този. Не можеш да пратиш войниците си на нож и да останеш отзад.

И става - точно тоя устрем прави войната - тя е спечелена "на нож" - в бесни ръкопашни боеве в критичните участъци на фронта и в бясно изтискване на ресурса на артилерията и картечниците.

Какво ли щеше да стане, ако на Бунархисар се бяха огънали, както повелява всяка военна логика, а не бях се спуснали в бесен ръкопашен бой?

Ако при контратаката на Айваз баба артилерията, противно на всяка логика, губейки 30% от личния със сътав, не беше излязла пред пехотата и не беше разстреляла целия контраактуващ табор? Ако онзи капитан, виждайки идващата откъм фланга турска час, не беше нарушил заповедта да стои в резерв, не беше се обърнал към нея и не я беше разстрелял с картечниците си..

То просто няма начин....

Не бих надценявал проблема със загубите, в чисто военно отношение - офицери има. В тази война българската армия прави грешки, каквито прави, на командването, отначалото и не дефицитът на кадри й е проблема.

Справянето й е блестящо! Повече от блестящо! Има достижения в скоростта на мобилизацията, в прилагането на нови бойни прийоми, и т.н. и т.н.

А това, че на война нищо не става както е замислено си е ноторно известен на всеки войник с повече от месец служба факт.

Представете си войната като една карате-схватка. Никой не знае в кой край на тепиха ще свърши.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Какво "лайнарско" и "леберастко" има в това, аз не мога да разбера?!?

(учудвам се го казва Варлорда, хайде да го казват редовните популисти, иде-дойде)

Ник1, не точно това имах предвид, както вече казах (да потретя) в тази част и в някои други книгата има своята стойност. Аз визирах по-скоро като цяло тенденциите идващи от ЕС за крайно либерални ревизии на подвизите, реабилитиране на враговете и тн.

Специално за автора квалификации не съм давал и тук да потретя - може и да не е манипулатор, може просто да е подведен от други такива, може пък да не е достатъчно запознат или да си прави прибързани изводи от разни макар и верни цифри.

Глишев - цифрите споменати в цитата от книгата са верни, само че това е само част от истината, а не цялата. България действително събира 600 000 души както е написано там, само че авторът забравя (или целенасочено или поради незнание), че по това време българската армия разполага с едва 360 000 манлихера и може да въоръжи точно толкова души действаща армия, нито човек повече - всичко останало остава в тила.

И да турската армия първоначално наистина е "само" 420 000 души, но това са тези сили, които към датата на обявяване на войната империята е успяла да прехвърли на балканите, в хода на войната те нарастват многократно с постоянното прехвърляне на свежи сили от Мала Азия всички от които отиват на българския фронт (където е и основната част от първоначалните сили срещу които България се бие сама), защото няма как да бъдат закарани на западния - и това въобще не се споменава. Нали се сещаш, че истината може да бъде само една и трябва да е цялата, а не изкривена само с цифрите и фактите, които ни изнасят извадени от контекста на останалото?!

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Критика към политическата страна на войната може, трябва и е съвсем основателно да има. Към дипломатическата по-скоро, защото политически българското общество е на високо ниво тогава.

Но Фердинанд и дипломатите страшно оплескват работата!!!!

Имам теория, но няма да я напиша, за мотивите на Данев и Гешов да претупат така договорите...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...