Отиди на
Форум "Наука"

Междусъюзническата война (1913)


Recommended Posts

  • Модератор История

Румъската армия е от пет корпуса всеки от които с численността приблизително на една българска армия /около 50 батальона/.Да воюва срещу тях България трябва да отдели поне 200 дружини.Няма как да стане.



Всъщност точните сили /направих справка в източниците/ прехвърлени от румънците на юг от Дунав са:

- 172 пехотни батальона

- 80 ескадрона

- 139 батерии

Огромни сили като се има впредвид че има и резерви на север от реката.Например в цялата българска армия има точно 47 ескадрона.Ако българската армия беше оказала сериозна съпротива румънците щяха да прехвърлят още сили.Целия им мобилизационен потенциал е приблизателно равен на българския :около 500 000 човека.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 147
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Да, а тогава не е била ясна ниската степен на ефективност на румънската армия... Би могло да се срази евентуално ако поне гърците са извън строя, но ако беше ясно що за стока е всъщност румънската армия. Тези 500 000 са равни на не повече от 250.

Може би ако българите бяха поставени в безизходица и нямаха изход освен битка, биха постигнали някакъв успех и срещу Румъния, който да беше върнал нещата в по-малки териториални придобивки за последната, кой знае.

Но, разбира се, това са алтернативки.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Според мен, ако нямаше коалиционни действия срещу нас; ако не бяхме нападнати едновременно от няколко страни, мисля, че бихме могли да бием противниците си един по един, един след друг. Но не - и едновременно на няколко фронта.

От друга страна... Ако България беше по-голяма и населението ни - по-многобройно (оттук - и, ако разполагахме с повече армии) може би бихме устояли на натиска в този момент. Но при евентуален наш успех, великите сили вероятно пак биха подпрели дипломатически, а може би - и военно (някои от?) съседите ни, както това стана в Сръбско-българската война.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Да, а тогава не е била ясна ниската степен на ефективност на румънската армия... Би могло да се срази евентуално ако поне гърците са извън строя, но ако беше ясно що за стока е всъщност румънската армия. Тези 500 000 са равни на не повече от 250.

Може би ако българите бяха поставени в безизходица и нямаха изход освен битка, биха постигнали някакъв успех и срещу Румъния, който да беше върнал нещата в по-малки териториални придобивки за последната, кой знае.

Но, разбира се, това са алтернативки.

Ефективността на румънската армия не трябва да се подценява.За да се спре един румънски войник е нужен един български и не по малко.Генерал Никола Иванов и той до 16 юни е писал високомерни доклади че един български войник се равнява на поне двама гръцки.Но при Кукуш и Лахна такова нещо не проличава.Най малкото едно българско оръдие се равнява на едно румънско такова.А тези подигравки по тоношение на румънската армия също не са особено заслужени.Освен Тутракан тя се представя напълно прилично.При Кубадин напримерно румънците си се бият съвсем грамотно.А при Тутракан българската войник е просто на много високо ниво.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да..... Най-малкото тогава не е било ясно това.

Не става дума за подигравки - факт е, че румънската армия има организационни и логистични проблеми дори поради факта на собственото си придвижване...

А що се отнася до ген. Иванов - по начало е прав, но войната не е само дух, а и командване, тактика, стратегия и т.н. и най-вече обективни възможности и предели.

Ако изобщо е имало някакъв шанс, той би бил да се атакуват румънците към Враца и при София, евентуално да се обърнат в бягство и да се постигнат някакви условия на примирие, но по-изгодни.

Или май такива мисли са поредният български гърч след като всичко е оплескано до немай къде...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Няма шанс България да воюва срещу Румъния през 1913 г.Затова е и дадена заповедта да не се оказва съпротива - да се търси по някакъв начин политическо решение на проблема.това което никой не осъзнава в София е че претенциите на Букурещ не са за Южна Добруджа.Доста наивно се е смятало че румънците ще си окупират Южна Добруджа и няма ад се месят в битките които кипят край Вардар и Струма.Но всъщност Румъния влиза в тази война за да попречи на България да стане хегемон на Балканите.И точно затова е била заинтересувана България да загуби тази война.А Южна Добруджа е една допълнителна екстра.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, точно така. Румънският крал директно си го казва: "Не ни трябва Прусия на Балканите". Макар, че според мен е видно, че мотивите им са по-скоро чисто империалистически - да си увеличат територията при удалата се възможност...

Вторият им мотив е чисто военен - те са планирали, при бъдещата война, военни действия срещу България, Затова и искат разрушаване на крепостите и каквото и да е, но предмостие на юг от Дунава.

Прозрачно и нагло. Жалко, че случаят не наложи да се воюва с тях, за да претърпят военното поражение, което заслужаваха и което щеше да им се случи, въпреки всичко. ;)

Иначе се чудя на заповедта на генерал Димитриев да се изгори българският дунавски флот...

А в крайна сметка вярно ли е, че са преминали Дунава на руски кораби?



Доста наивно се е смятало че румънците ще си окупират Южна Добруджа и няма ад се месят в битките които кипят край Вардар и Струма.

Наивността е най-малкия негатив, който проявява висшата българска политика в този конфликт.....

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не е изгорен флотът - потопен е само в устието на река Дунавски Лом.След това са извадени корабите и след известен ремонт отново са на служба.Иначе румънците си правят два понтонни моста на Дунав и през тях минават.Но не е проблем и на лодки да минат - просто никой не им пречи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това че Кресненската операция е била на косъм от успеха е един мит.Българските три удара са били некоординарани и почти спрени от неприятеля към момента на сключване на примирието.Част от 2 тракийска дивизия /основната ударна групировка която трябва да затвори от юг обкръжението/ например отказват да влязат в бой като заявяват че са много уморени.Все пак контранастъплението респектира гърците и отказва гръцкия крал от идеята за триумфално влизане в София и се стига до примирие.

Не е мит. 2 дивизия я дели само един хребет от слизане към Струма и прекъсване на пътя по дефилето.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Няма такова нещо.2 тракийска дивизия превзема Занога но войниците отказват да настъпят повече.А оттам до Кресненското дефиле далеч не е един хребет разстояние.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Андрей няма как да се говори за гръцки успех защото тяхното настъпление така или иначе е спряно.Всъщност битката не е завършена така че да се говори за победител/победен е некоректно.Българите имат известно превъзходство но нищо повече.

Демек, малко по-реално да си го кажем МИТ е силата на Българската войска през Балканските войни....

Извинете, не искам да скандализирам никого!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Изобщо не е мит! В основата на румънските действия, освен желанието за грабеж на земи е и страхът от България. Затова исканията на румънците имат една трайна военна линия - разрушаване на крепостите в Североизточна България и максимално широко предмостие пред Дунав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прекалено генерален извод.Защо да е мит българската мощ?

Защото през 1913г. гърци и сърби виждат, че изобщо не сме толкова ,,страшни".....бият ни, при това в поредни сражения......Като сме силни, защо не стигнахме сами Белград през 1913г.....

Българската армия не е била нищо особено...Гърците са на малко повече от 100/СТО/ километра от София, на не повече от 40 километра от старата граница.....

Срещу Османската империя побеждаваме основно заради числено превъзходство и бавна турска мобилизация...

понеже сме ,,много ербап" и ,,много къдърни войни", разбирате ли, превземаме ,,великата крепост Одрин" след няколко месеца обсада....При условия, че същата не е нищо особено за мащабите на Европейското военно инженерство и фортификация.....

В една друга тема бяха давани примери за дните на превземане на подобни и по-силни крепости през Първата световна война.....Ама нейсе.....,,Силни сме бе" ,,Силни"...Типична Българска черта-липса на елементарен реализъм в оценката на собствените възможности и средства...

Спокси, нека си живеем с митовете за добрата, силна, страшна и мнооог храбра Българска войска.......Важното е, че все още има хора, които тия митове ги топлят......

Дори Румъния и Османската империя да не бяха се намесили, гърци и сърби пак щяха да ни победят!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не е така. Бъркаш силната армия с непобедимата. А непобедима няма. Не ги смесвай тия неща, как ще влезем в Белград с 500 000 румънци до София?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Между другото и след 1913 г. сърби и гърци продължават да се страхуват от българската армия.тя си остава най силната на Балканите.И в Атина и Белград знаят че войната е решена от намесата на Букурещ.Защото дори след намесата на румънците в конфликта и явната загуба на войната се стига до Калиманци и Кресна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам, не съм вещ но това че разчитаме на Русия да възпре Румъния от удар в гръб, ни е изграло лоша шега.Ако бяхме построили отбранителни съоръжения по брега на Дунав и защитна линия от Силистра до брега на Черно море, както и разполагане на войскови съединения(мисля че оптималната им численост е около 100-150 хил. души) с цел неутрализиране на пробив, би могло да се стигне до друго развитие на нещата.Това с уговорката, че турския фронт го забравяме изобщо.Цели се, разбиването на гърци и сърби, а румънците да бъдат приковани.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Катастрофата е преди всичко политическа - всичко е било оставено в ръцете на Русия, договорите със Сърбия не са гарантирани, с Гърция изобщо няма. Румъние не е неутрализирана предварително - а тя си стои като една голяма заплаха...

Русия директно предава България, но и българското ръководство /не българската дипломация, висшето политическо ръководство/ със завидна не-гъвкавост силно допринасят за това. Па да се беше вдигнал Фердинанд да иде на лична среща с Николай Втори и да внуши, със забележителната си лична убедителност - това е човекът, който след 20 г. ще накара Хитлер да му отпусне пенсия от един милион марки - на шашавия руски цар какъв провал за цялото славянско дело на Балканите се готви със непремерената сръбска алчност и нежеланието на Сърбия да почака докато Австро-Унгара бъде ударена... ...

Иначе военно е много трудно да се воюва на 4 фронта, т.е. не е възможно. То същината на кризата е точно в това, че нещата се докарват дотам Българиа да няма НИКАКВА външна подкрепа, никой, който да спре Румъния или Турция или някой от останалите поне.

Австро Унгария не дава на Сърбия да излезе на Адриатика, но не й пука за България. Русия обаче, архитектът на Балканския съюз, направо го саботира последния - чак почвам да се чудя в чии интерес е работил Сазонов, но това не е руския...

Чрез Румъния Русия решава да накаже България за упоритостта й да не даде български земи, ДОГОВОРЕНИ и то, не Спорната зона, а безспорната, на Сърбия...

И какво? От Чаталджа Русия отиде на Делтата на Дунава. Тоя Николай наистина трябва да му лепнат прозвището Некадърний..... Как никой не видя, че румънската армия няма да победи никога и никого в бъдещата голяма война...

Барем някой поне да беше задържал Турция да не реокупира Тракия, та поне едно от деянията на Балканския съюз да остане свършено. Оказва се, че Русия го създаде за да разшири териториите на Сърбия и Гърция и да посече България и славянското единство на балканите завинаги....

От тая политическа ситуация военен изход е невъзможен - освен поражение за България, което се и случи. България може да отбранява територията си от Румъния, но няма да може да запази Македония от Гърция и Сърбия, нито Тракия от Турция.

То ако не бяха военните победи, макар и закъснели, и ако не беше все пак европейската и руска дипломация, да видите какво щеше да остане от България.

Можеше и нищо.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Да де, ама ние и на Австро-унгария разчитаме.....

Хм......като анализирам действията на фердинанд, все повече ми изпълват съста на престъпление срещу държавата.......

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По-скоро на некадърност и неадекватност.

Русия до голяма степен ни натиква към Австро-Унгария, с късогледото си прославянство - а може пък и да не е имала изход, пред сръбския натиск.

Във всеки случай българската политика прави непростими грешки - в изключително напрегнат момент тя не проявява нужната гъвкавост и изобретателност, гони събитията, а не те нея...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-скоро на некадърност и неадекватност.

Русия до голяма степен ни натиква към Австро-Унгария, с късогледото си прославянство - а може пък и да не е имала изход, пред сръбския натиск.

Във всеки случай българската политика прави непростими грешки - в изключително напрегнат момент тя не проявява нужната гъвкавост и изобретателност, гони събитията, а не те нея...

Не знам дали е просто некадърност...дори да има некадърност, при желание за положителна промяна-нещата щяха да станат или поне загубите на население и територия да се минимизират...

За по малко от 6/ШЕСТ/ години Фердинанд, Радославов, Гешов и Данев, съсипват близо вековни усилия, непосилен труд и успехи от Българското Възраждане....

Аз това не мога да простя и забравя......

Всичко започна да се срива безвъзвратно от 1911г. насетне......

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Линията на фронта и реалните окупации + международно договорените граници през Балканските войни:

1. Септември 1912 - политическата карта на Балканите непосредствено преди Войната.

2. Напредването на съюзническите армии до края на октомври 1912

3. Окончателния разгром на османските войски до края на ноември 1912

4. Лондонския мирен договор 17 май 1913 - линията Мидия-Енос и създаване на Албания

5. Избухването на Междусъюзническата война, положението на фронта на 7 юли 1913

6. Фронтовете в края на войната и капитулацията на България - 18 юли 1913

7. Границите по Букурещкия мир 28 юли 1913

post-28-0-37889100-1369984055_thumb.png

post-28-0-64661300-1369984075_thumb.png

post-28-0-95601700-1369984092_thumb.png

post-28-0-39570600-1369984110_thumb.png

post-28-0-78213500-1369984126_thumb.png

post-28-0-42934700-1369984142_thumb.png

post-28-0-37422300-1369984162_thumb.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ивайловград, Фере и Гюмюрджина под български контрол ли са тогава, както е показано на карта 6?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Гюмюрджина все още е в български ръце, Димотика и района е заета от турците. Ивайловград също е все още наш формално, но там вилнеят башибозуци и дезертьори от турската армия, иначе главния лъч на турската офанзива се насочва на север и стига почти до Ямбол при подписване на примирието.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...