Отиди на
Форум "Наука"

Забравената история на Българското бранно умение !


nikodim

Recommended Posts

  • Мнения 87
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

И какво му е българското на това, преди Освобождението се учим на талим от турците, а след - "французкий бокс"? Може да се говори за заимстване на бойни техники и практики, не и за "българско бойно умение" (каквото и да означава). От друга страна някои прийоми са толкова универсални, че също е безумие да се препишат на този или онзи народ.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А твоята философия е?

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15297&p=274565

И какво му е българското на това, преди Освобождението се учим на талим от турците, а след - "французкий бокс"? Може да се говори за заимстване на бойни техники и практики, не и за "българско бойно умение" (каквото и да означава). От друга страна някои прийоми са толкова универсални, че също е безумие да се препишат на този или онзи народ.

Хубав въпрос. Аз бих добавил към него - какво ни прави българи ?

Думата " Талим" е турска и означава бойни упражнения. Колкото до "французкия бокс" той обогатява българското бранно умение без да променя неговият характерен облик. На видеото това се вижда най добре !

Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това даже не са щуротии, а пълни глупости! Още тогава мислех да се намеся, ама бях пуснал лошото заптие в отпуска ;). Па в края на краищата тук има и други модератори ;).

Толкоз народ търси произхода на пра/българите, а ти не само си го намерил, ами и от това изводи и 'история' правиш. Я по сериозно!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

не ги разбирате тея работи, момчета - туй е вери натюр булгериън мартиал натюр продукт:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Толкоз народ търси произхода на пра/българите, а ти не само си го намерил, ами и от това изводи и 'история' правиш. Я по сериозно!

Митака.... повече от 20 години, сериозно изследвам каква е била подготовката, упражненията по бранните умения в българската история, като методика, движения, форма и съдържание.

Старото поколение знае, но младото поколение, особено това което е родено след 1990 година си няма и на идея, както и аз преди време не знаех че след установяването на комунистическият режим през 1944г, младите юнаци с калпаци станаха чавдарчета. А така нареченото "военно" духовенство като структура в българската народна армия, бе подменено от червените политкомисари. Младото поколение също не знае че Българската история с години се изкупуваше от "антиквари" зад българският парламент и т.н

Най видимата и ярка следа относно бранното умение на българите е периода след освобождението на България до наши дни. Това е полето на моите изследвания и търсения, защото прабългарите отдавна са станали българи..smile2.gif

Колко от хоратa в този форум които неоснователно критикуват, са чели например монографията на Георги Вазов „За военната гимнастика в училищата и в обществото" написана през 1881г ? Колко от тях са се интересували от подготовка на българският войн(ик) с пушка, сабя и щик, жертвал своя живот за Българският национален идеал - свободна и независима България. За гимнастиците, борбата, бокса с тояга, за сопаджиите които особено впечатлили критичният френски философ Волтер и т.н. В този видео клип има няколко стари кадри относно военната гимнастика (т.н военно обучение) на българският войн(ик), където добре се вижда упражненията със сабя и прескачането на "кобилата"

Бувей е съвременно бранно умение, развило се въз основа на старите български народни
традиции - народни танци , военни игри и умения, които са запазили в себе си старите юнашки бойни умения, упражнявани в българските гимнастичски дружества " Юнак", в началото на 20 век. Освен военната гимнастика и мъжките народни танци, специфични ритми и музика, в него се изучава и старият стил на боксиране ( юмручен бой с удари и блокове), също така народният стил борба, военната фехтовката със сабя и щик (обединени в движенията на тоягата и не на последно място Православното познание за човека и духа, за развитие и духовна промяна на човешкото възприятие. Всичко това като бойна система се е практикувало през третото Българско царство,но след 1944 година съвсем умишлено е било отхвърлено заради неговият буржоазен характер и жестоко преследвано от комунистическия режим. Резултата - 70 години след това е видим за всеки един българин - Разруха ! Не познаване на Българската история, култура и традиции в областта на старите български бранни умения.
Една от основните особености на българското бранно умение което рязко го отличава от другите бойни изкуства е в неравноделният ритъм който е характерен за Българската народна култура. Практическото използване на този неравноделен ритъм освен в българска народна песен и танц, се използва в бранното умение и е нещо като канава върху която са изградени всички негови движения. Тази особеност на ритъма дава възможност в движенията на практикуващият бу вей да се развие голяма бързина на атаката, хващайки движенията на своя опонент в самото начало или по средата на тяхното изпълнение.
Като форма и структура на движение, бранното умение вей е най близо до бойната система на Георги Велев от Асеновград.
Този сериозен човек на 72 години който посредством своят опит и трудолюбие е успял да изгради бойна система, базираща се на българският юмручен бой. По времето на социализма, неговата системата се казваше Български свободен бокс, после името и се измени в българско бойно майсторство (умение). Имам щастието да го познавам като човек, майстор и учител, но като форма, идея, съдържание и обосновка, двете системи са коренно различни, въпреки тяхната видима прилика на движение.
Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това даже не са щуротии, а пълни глупости! Още тогава мислех да се намеся, ама бях пуснал лошото заптие в отпуска ;). Па в края на краищата тук има и други модератори ;).

Православието не е глупост !

Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бе то верно, че е жега ама чак толкоз! Попречетох ви форумчето, даже в БС влязох за малко. От всичките тези щуротий, не видях адекватно обяснение за Вей (аре Бу било българско бойно/бранн учение). От кога е датирано за първи пъв в източниците от ВБЦ или от времето на Аспарух или даже от най старата рОдина ;)? Да ми приказваш, че от народните танци идват някакви бойни умения са смехории, аз пък ще ти кажа (със същата достоверност), че удара с крак идва от Кан-кан, аре ме опровергай!

Кои са старите български юнашки бойни умения? Колко са стари? Къде са засвидетелствани. В БС четох една смехория, че детската игра на прескочи кобила била едно от тези док-ва, само дето я има почти навсякъде по света. Колко са 'български' (по произход) дружествата 'Юнак' уточнихме, не продължавай да лъжеш.

Дай сведения за исконно БГ техники при боксиране, хеле пък при фехтовка (то тримата мускетари са били сигурно българи под прикритие).

А това:

Православното познание за човека и духа, за развитие и духовна промяна на човешкото възприятие.

Напрови изби рибата!

По сериозно, ние не сме форум "Щуротии на квадрад"БГ!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бе то верно, че е жега ама чак толкоз! Попречетох ви форумчето, даже в БС влязох за малко. От всичките тези щуротий, не видях адекватно обяснение за Вей (аре Бу било българско бойно/бранн учение). вешкото възприятие.

Мислех че форум "Бг наука" е сериозен форум :)

За да разбереш какво е "Вей" трябва да ти разкажа малко за вътрешната тишина, но едно е да прочетеш за Божията благодат, друго е да усещаш този мир в сърцето си.

Всеки носи света у себе си и за жалост всички сме потопени и разтворени в него. Липсата на внимание прави човека повърхностен, лесно податлив в губенето на равновесие. Когато човек няма "Внимание" в себе си, мислите му често са в смут; или му идват тягостни мисли, или подтискащи; или понякога е в бъркотия и хаос, от които не може да заспи; а понякога изпада в склонност към депресивни състояния; има силни желания и привързаности; ако го засегнат се чувства зле и става злобно агресивен; душата му болезнено се свива, няма сили и т.н. С две думи, няма мир в себе си, защото няма мир с Бога.

Вътрешното безпокойство, че нищо не струваме и никой не го е грижа за нас, често пъти ни кара да полагаме неимоверни усилия да „повишаваме цената си” с външни средства: облекло, имущество, обществено положение. Дълбоката несигурност, че такива, каквито сме заслужаваме да бъдем харесвани и ценени, ни кара отчаяно „да крещим”: „вижте каква кола карам, харесайте ме”, „вижте какъв тоалет имам, харесайте ме”, „вижте колко съм богат, умен, влиятелен и така нататък. В слабостта си прибягваме и до съвсем непочтени средства, за да бъдем предпочетени: критикуваме, клеветим, омаловажаваме трудовете и личността на другите, всячески се стремим да докажем, че и те не са по-добри, че не са такива, за каквито се представят.

Нашият вътрешен свят все повече се превръща за нас от свят на любов, доверие и сигурност в свят на сплетни, двуличие и корист. Свят изпълнен с постоянно вътрешно напражение.

Правилното практикуване на бранното умение ни дава възможност да се успокоим, да се съберем, да излезем извън света, извън неговите житейски мисли и грижи. Училищният салон, или мястото където се упражняваме е мястото към което имаме винаги респект водещ до дълбоко уважение. Най малкото защото То символизира нашият вътрешен свят. Ако се държим разпуснато в него, ако говорим постоянно, ако гледаме да хвърлим вниманието си към другите или да привличаме тяхното внимание към нас и не сме съсредоточени върху себе си, върху това което правим, то по нищо не показваме че сме в залата или най малкото не знаем защо сме там. Ако оприлича училищната стая, физкултурният салон на нашето вътрешно състояние, то ясно ще видим и неговото основно духовно значение.

Стремежът ни към вътрешен мир, трябва да е ясно изразен посредством поведението си в мястото което искренно споделяме с другите хора. Там не сме сами, има и други хора освен нас, там всички сме равни, и в старанието, и в споделянето, там нямаме врагове, а партньори който също споделят себе си във изграждането на вътрешните качества. На мойте ученици им обяснявам че тишината която цари в залата благодарение на тяхното мълчание, въпреки техният брой, различни способности и характери, трябва да я постигнат и да я положат в себе си чрез своята практика. Това дава възможност да се потопим в себе си, да почувстваме хармонията, тишината, да я вплетем в себе си.

Постоянното упражняване на вниманието посредством тялото в изучаване и усъвършенстване на техники,похвати и движения (свръзки) води по естествен път до пълно вътрешно спокойствие, дълбок, от нищо не смущаван мир, тишина и безмълвие на ума /на гр. – исихия/. Чрез продължително упражняване в постоянен навик - за да придобие силата непоклатимо да пребъдва в желаното от него състояние на невъзмутимост и вътрешен покой.

Да усетиш как разбутваш празното пространство чрез душевният си покой, как се настаняваш в него и в тези съкровени мигове на тишина, света няма власт на теб, не те притежава защото ти не притежаваш нищо негово в себе си. В тези кратки мигове на единение ти сякаш си сам и някак си не. Не ти се иска да говориш, обгърнат в мълчание, обгърнат в тишина трепериш над крехкото равновесие. Истинската тренировка започва едва когато излезем на вън, извън залата, когато се върнем отново във света. Да задържим придобитата вътрешна хармония, да не дадем възможност света да ни размие, да ни потопи отново в него. Това е тренировката.

И е доста тъжно когато усетим как леко по-леко допускаме света отново в себе си, как сетивата ни отново започват да попиват, как душевният ни мир отстъпва пред динамичността на света, как песента на дърветата, на птичките отстъпва пред шума на колите.

1003095_428011077315250_567933573_n.jpg

Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От всичките тези щуротий, не видях адекватно обяснение за Вей (аре Бу било българско бойно/бранн учение).

ВЕЙ е от разВЕЙ прах, демек вятър работа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Православието не е глупост !

Православието не е глупост, друго е, за което съм писал много, но в тази тема няма да разяснявам, пак. Но да намесиш Православието в някакво митично българско бойно умение с корени чак в Азия (нали така?), това е глупост!

Митака.... повече от 20 години, сериозно изследвам каква е била подготовката, упражненията по бранните умения в българската история, като методика, движения, форма и съдържание.

Старото поколение знае, но младото поколение, особено това което е родено след 1990 година си няма и на идея, както и аз преди време не знаех че след установяването на комунистическият режим през 1944г, младите юнаци с калпаци станаха чавдарчета. А така нареченото "военно" духовенство като структура в българската народна армия, бе подменено от червените политкомисари. Младото поколение също не знае че Българската история с години се изкупуваше от "антиквари" зад българският парламент и т.н

Най видимата и ярка следа относно бранното умение на българите е периода след освобождението на България до наши дни. Това е полето на моите изследвания и търсения, защото прабългарите отдавна са станали българи..smile2.gif

Колко от хоратa в този форум които неоснователно критикуват, са чели например монографията на Георги Вазов „За военната гимнастика в училищата и в обществото" написана през 1881г ? Колко от тях са се интересували от подготовка на българският войн(ик) с пушка, сабя и щик, жертвал своя живот за Българският национален идеал - свободна и независима България. За гимнастиците, борбата, бокса с тояга, за сопаджиите които особено впечатлили критичният френски философ Волтер и т.н. В този видео клип има няколко стари кадри относно военната гимнастика (т.н военно обучение) на българският войн(ик), където добре се вижда упражненията със сабя и прескачането на "кобилата"

................................

Не съм от младото поколение и горните неща ги зная и преди '89-та, не съм ги научил после (повечето).

И разбира се съвсем не е така както го описваш. Бил съм освен това в соц. казармата. Няма нищо автентично българско (по отношение на бойните умения).

Яяя, това съм го пропуснал, а горе долу познавам Волтер, къде и как са го....впечатлили? Българи!? Я дай инфо!

Мислех че форум "Бг наука" е сериозен форум :)

Но ще ти разкажа малко за вътрешната тишина !

.............................

Именно защото е сериозен се изискват някакви док-ва за твърденията, а не някакви декларации, които са си направо смешни ;). А какво общо има 'вътршната тишина'?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Православието не е глупост, друго е, за което съм писал много, но в тази тема няма да разяснявам, пак. Но да намесиш Православието в някакво митично българско бойно умение с корени чак в Азия (нали така?), това е глупост!

Не съм от младото поколение и горните неща ги зная и преди '89-та, не съм ги научил после (повечето).

И разбира се съвсем не е така както го описваш. Бил съм освен това в соц. казармата. Няма нищо автентично българско (по отношение на бойните умения).

Яяя, това съм го пропуснал, а горе долу познавам Волтер, къде и как са го....впечатлили? Българи!? Я дай инфо!

Именно защото е сериозен се изискват някакви док-ва за твърденията, а не някакви декларации, които са си направо смешни ;). А какво общо има 'вътршната тишина'?

Корените на Българското бранно умение откриваме в онези далечни времена, когато започва да се ражда и идеята за политическа свобода, когато величавият В.Левски, независимо от революционния комитет на Раковски, създава първата българска дружина в с. Войнягово, близо до Карлово.През деня учел децата на четмо и писмо, а привечер в диплите на Балкана - младежите чрез гимнастиката на ловкост, физическа издръжливост и патриотизъм.Целта на тези тайни гимнастически дружини, създадени под влиянието на Левски и в много други населени места, е ясно доловима - чрез физическа закалка, усвояването на военното дело и с приповдигнат патриотизъм за по-успешната защита на свободата.

Упражненията се състояли в свободни упражнения, строеви, приложни и упражения с дървени тояжки, народни игри и спорт като надбягвания, ходене, фехтовка,борба, юмручен бой, хора, танци и т.н известни под името военна гимнастическа (упражнения)

Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Православието не е глупост, друго е, за което съм писал много, но в тази тема няма да разяснявам, пак. Но да намесиш Православието в някакво митично българско бойно умение с корени чак в Азия (нали така?), това е глупост!

Българите са християнски народ който от векове изповядва православната християнска вяра. Така е било и по турско, така е било и след освобождението до момента когато идват на комунистите на власт през 1944 година. Тогава започва и процесът на обездуховяването на Българският народ, този процес продължава и до наши дни. Политика ! В миналото силата на българската армия се е крепяла изключително на силата на православната вяра която е била основният духовен водач на Българският народ.

"Последните години в страната се разпространяват и популяризират медитативните методи за самопознание и самоконтрол на ума от източните религии. Освен това винаги съществува стремеж те да бъдат подкрепяни с исторически доказателства за тяхната ефективност и автентичност, основани на несъмнени авторитети. Тези методи обаче нямат традиционно приложение в България, въпреки че стана модно напоследък да се говори за медитацията като път за постигане на душевен покой, справяне със стреса и за умствено и физическо здраве. Почти нищо, или съвсем малко се знае за съществуването на подобен метод за умствено очистване и самоконтрол в християнството. Ето защо считаме за необходимо да направим един кратък исторически обзор на неговата поява и развитие, както и приложението му от авторитетни лица в православното християнство.
997020_409282445854780_137054123_n.jpg
В християнската аскетика методът за умствено вглъбяване, безмълвие и самоконтрол е известен под различни наименования: “умствено дело” /умное делание/, “сърдечно дело” /сердечное делание/, “сърдечно съзерцание”, умствено съзерцание”, “пазене на ума” и “пазене на сърцето” /сердечное хранение/, “сърдечно трезвение”, или само “трезвение” /трезвение в смисъл на будност, трезвеност, въздържаност/. Също се използват “сърдечно внимание”, “умствено безмълвие”, само “безмълвие”, “сърдечна молитва”, “умствена молитва”, “непрестанна молитва” и други. Всички тези наименования отразяват различни страни на метода, но по същество се отнасят за едно и също нещо. Те посочват или изразяват връзката на метода с ума, сърцето, насочеността на вниманието, характера на умствената дейност или спецификата на молитвата. Незапознатите с тази особеност изследователи могат да се подведат от това разнообразие и затова трябва да го имат предвид. Поради факта, че мълчанието като духовна практика е най-впечатляващата външна проява на метода, а умствената чистота и безмълвието – идеал, практикуващите го през 13-14 век и след това били наричани исихасти /от гр. исихия – мир, покой, безмълвие/. Оттам и цялото направление на съзерцателното монашество в Православието, добило популярност и разпространение по това време, носи името “исихазъм”.
За по-голяма яснота ние въведохме наименованието: “метод за вглъбяване и умствен самоконтрол”, подчертавайки така неговата същност и насоченост.
Първите писмени сведения за учението и метода за умствен самоконтрол и безмълвие са от 4-ти и 5-ти век сл. Хр. в трудовете на писателите-аскети. Но описвайки метода, някои от християнските писатели се основават на съществуването на една много по-древна традиция, устно предавана от учител на ученик. Във времето на гоненията през първите три века ние не откриваме писмени указания за неговото прилагане. Вероятно това се дължи на специфичния начин на преподаване на метода устно и чрез лична връзка между учител и ученик в затворените християнски общности, както и поради преследванията. Може да се каже, че този метод представлява съществена част от Свещеното предание на Православната църква в областта на самовъзпитанието.
С течение на времето, поради устното му разпространяване от учител на ученик и високите морални изисквания, вътрешната съзерцателна същност на метода постепенно се изгубва. Така при масовото си разпространение православното монашество придобива предимно външен, действен характер. Само на отделни места ограничени групички продължават да прилагат метода. Всред миряните той напълно се изгубва.
1363005303_grigorijj-sinait.jpg
През 14 век Григорий Синаит, ревностен търсач на истината и поборник на стремежа към нравствено съвършенство, обикаля различни манастири, скитове и отделни отшелници из Синай, пустините на Египет и Палестина. Научавайки за метода, той издирва практикуващи, учи се при тях и така наново възстановява същността му и започва да го популяризира. Пристигайки в Света гора Атонска, той остава неразбран и неприет от монасите там. По това време негови ученици стават и редица българи, всред които са Ромил Видински и Теодосий, който по-късно става Търновски патриарх. Благодарение на неговото застъпничество, българският цар Иван Александър подкрепя каузата на Григорий Синаит.
019.jpg
Той дарява земи и материални средства за създаването на манастир на българска територия в областта Парория, намираща се на границата между България и Византия. Тук се изгражда духовна школа, в която монасите биват обучавани в приложението на метода. В тази школа ученици освен Теодосий са бъдещият константинополски патриарх Калист и още редица други монаси от всички части на Балканите и Византия. Така тя се оформя като международен център, спомогнал за разпространението на ученията и метода на исихазма. Тук, в “созополската пустиня”, Григорий Синаит пише своите прочути “Наставления за безмълвстващите”. В България започва силно разпространение и развитие на този начин на живот – доказателство за разцвета на съзерцателното монашество през 14-ти век днес са скалните манастири край с. Иваново и р. Русенски Лом, Аладжа манастир край Варна, Килифаревската школа, основана от патриарх Теодосий Търновски – ученика на Григорий Синаит. Тук се обучават Евтимий, ученик на Теодосий и след него патриарх Търновски, Григорий Цамблак и българинът Киприан, който по-късно става Киевски и Московски митрополит и разпространява метода там. След Теодосий в школата, ръководена от Евтимий, се подготвят книжовници и опитни практици, които разпространяват учението за умствения самоконтрол и в другите страни на Балканите и Русия. В по-късните години от живота си Синаит бива признат и приет и от монасите на Света гора, където методът наново се разпространява и съхранява през вековете.
Наименованието “исихазъм” става израз не само на практиката на метода за вглъбяване и умствен самоконтрол, но и на цялостния начин на живот, начин на мислене и мироглед. През 14-ти век исихазмът вече се оформя като самостоятелно учение и доктрина, съдържаща в себе си метафизични, философски и педагогически възгледи и страни. Благодарение на активната книжовна и апологетична дейност на солунския епископ Григорий Палама, исихазмът е признат от Православната църква като учение.
%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0.png
Неговото учение за неръкотворните или нетварните /невеществени, нематериални/ божествени енергии е прието и влиза в догматическото учение на Православната църква като официална доктрина. На свиканите църковни събори в Константинопол Палама оборва своите опоненти Варлаам и Акиндин. Вероятно малцина знаят, че българите спасяват от робство Григорий Палама, като го откупуват от турски плен.
Мюсюлманското нашествие на Балканите слага край на този разцвет и през следващите векове главно в Света гора Атонска и в Русия остават единствените по-големи центрове, където методът се практикува и преподава. В Гърция, България и в другите православни страни постепенно по-големите манастири и духовните школи биват разбити и монасите, подръжници на този начин на живот, се отправят към Света гора, където намират убежище. През 18-ти век известен книжовник и опитен духовен наставник в учението и метода за умствения самоконтрол е Паисий Величковски. Той пребивава в Хилендарския манастир на Света гора по същото време, когато там е бил послушник и българинът Паисий, който по-късно написва “История славяноболгарская”.
paisii.jpg
Имаме основание да смятаме, че Паисий Хилендарски в годините на своето послушание е бил обучаван, или най-малкото е бил запознат с метода на умствения самоконтрол. Според нас фактът, че Величковски избира именно Хилендарския манастир, достатъчно красноречиво говори в подкрепа на твърдението, че той е намерил разбиране и подкрепа от манастирското братство и от игумена Лаврентий – кръвен брат на Паисий Хилендарски.
В България този метод се прилага в Княжевския девически манастир край София и от някои миряни от кръга от вярващи около него. Практикуван е от руският архиепископ в България Серафим /Соболев/, от него е предаден на архимандрит Серафим, а той от своя страна на някои свои ученици. Практикуван е и от макариополски епископ Николай, от архим. Климент Рилец, схимонах Серафим /йером. Давид/, еп. Иларион и от други монаси и някои светски лица. Методът днес се прилага от много ограничен кръг от вярващи и не е познат всред широките кръгове на свещениците и миряните, въпреки излезлите напоследък книги, които го описват. Знаят се само отделни елементи от външната страна, но в дълбочина учението за помислите и ума остава непознато".

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=Sewas0HJlYE

Именно защото е сериозен се изискват някакви док-ва за твърденията, а не някакви декларации, които са си направо смешни ;). А какво общо има 'вътршната тишина'?

Предпочитам - е казал един велик старец непродължителното, но постоянно практикуване, пред продължителната, но скоро изоставяна практика. По добре малко, но качествено, от колкото много но без качество. Качеството в практикуването на Българското бранно умение се състой в придобиване на Внимание.Постоянното упражняване на вниманието посредством тялото, води по естествен път до безгласност на духа. Чрез продължително упражняване в постоянен навик - за да придобие духа силата непоклатимо да пребъдва в желаното от него състояние на невъзмутимост и вътрешен покой. Събуждането на духа, което се ражда от вниманието води до сърдечно усещане на смирение. Колкото по често настъпват тези моменти на умиление, толкоз по дълбоко смирението прониква в сърцето. С напредването в тази практика вниманието се изостря сякаш става " живо", човек започва ясно да усеща невидимото като видимо и очакваното като настояще.
Това е идеята на Бувей и неговото "предимство" е в добре изразената идея в система техники и движения за нейното постигане.
Заслужава да се замислим, какви високи идеали са следвали нашите деди !
Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виж сега на краставичар краставици не продавай ;). Доста добре съм запознат с БГ историята и разбира се с исихазма. Но какво общо има в Бу Вей? Между другото някои историци смятат исихазма за една от причините за падането на ИРИ и България под османско владичество!

И един съвет, по-добре използвай болд, а не този риверс, че много трудно се чете.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виж сега на краставичар краставици не продавай ;). Доста добре съм запознат с БГ историята и разбира се с исихазма. Но какво общо има в Бу Вей? Между другото някои историци смятат исихазма за една от причините за падането на ИРИ и България под османско владичество!

И един съвет, по-добре използвай болд, а не този риверс, че много трудно се чете.


Българската народна култура - писменост, език, православна вяра и народни традиции са ни запазили векове наред като народ. Искрено се надявам и за в бъдеще да ни сплотява и опазва. Българското бранно умение е всичко това, което ни прави българи и ни запазва като такива.

Предполагам че всеки трениращ различно бойно изкуство може да открие в бранното умение, някаква близост до своето изкуство, като движение или принцип. В някой прости движения айкидиста вероятно ще види айкидо, в други каратиста - карате, трениращият винг чун - винг чун, боксьора - бокс, а шахматиста - просто партия шах. Ние виждаме това което знаем и можем това което умеем ! Ето защо външната близост в някои движения на Бу вей с други бойни изкуства, е нещо нормално,като се има предвид възможностите на човешкото тяло и насоката на съзнанието. Но бранното умение е различно от тези бойни изкуства защото като форма и съдържание, в своята сърцевина е неразривно свързано с българската духовна култура.

Какво имам предвид !

Основната причина на хората които живеят в манастирите е продиктувано от тяхната вътрешна необходимост да избягат от света. Влизането в спортната зала е излизане от света на грижите и безпокойството.

Послушанието като първа духовна крачка към себеотрицание и подготовка за духовен живот, по нищо не се различава от дисциплината в спортната зала. И двете еднакво отсичат волята (егоцентризма). Когато човек отсича своята воля – се смирява. И колкото повече се смирява,толкова нараства неговото духовно знание.Когато в послушанието няма лично искане или въжделение, всичко правим чисто по послушание, тогава човек се умъртвява за света, където и да живее.

Външната тишина така нужна на монаха аскет за уединена молитва е същата тишина която изпълва залата по време на тренировка за да може упражняващият се успешно да се концентрира върху техниката, а чрез нея върху себе си в придобиване на внимание.


Исихасткия молитвен метод се състой от няколко кратки думи, които съдържат в себе си цяла есенция на християнския опит и вяра. Целта на тяхното непрестанно повтаряне е да събере умът в самият себе си (сърцето) за да развие умът чрез внимание, нужната сърдечна тишина за да се помолим на Бога с дух и истина.

По същият начин техниката на бранното умение е съставена от няколко кратки " свръзки". Тези "свръзки" един път задвижени изграждат помежду си , затворен кръг, където нападението и защитата изчезват като самостоятелни елементи, така както изчезва и мисълта за победа или поражение. Накратко казано основните "свръзки" ни дават възможност да съберем и постигнем мълчание на ума , тогава няма да има значение как ще блокираме или как ще атакуваме. Можем да се движим с така лекота и бързина, и да се очудим сами на себе си , как се движим без да ангажираме за това главата си. Тялото се движи с прецизна точност, а в сърцето няма грам колебание или страх относно това - кога, къде и как !

За мен най голямото постижение в практиката на бранното умение е когато думите започнат да излизат трудно от устата, когато ръката искаща да удари някой се налива с тежест. Трудно се удря с такава ръка. Бих я оприличил като един натегнат лък с които колкото по трудно опъваш стрелата толкоз по голяма сила, полет и пробивност ще има тя. Така разбираш силата, а с нея идва отговорността, контрола, вниманието. Ето нагледно как на това ниво бранното умение прерасна от само себе си в духовен покой - исихия.

Цялата сентенция и идея на бранното умение вей е ума да не изпреварва тялото, и тялото да не закъснява от ума. Едното да не пречи на другото. Всичко трябва да се движи като едно цяло. Сякаш няма ум, няма тяло. За мен това е едно високо ниво на бойното изкуство, прехода от бойно в изкуство. Когато умението за война се превръща в умение за мир.А ние от войни се превръщаме в миротворци.

Една от целите на сърдечната молитва е да брани сърцето от "лоши" помисли, същата цел имат и "свръзките" да можем успешно да отклоним всички агресивни намерения насочени към нас под формата на техники и удари. За да има сърдечен мир и здрави зъби, трябва да бъдем внимателни, да бъдем във "в-ним-а-ние". Вниманието е онази сърдечна тишина, онова безмълвие на духа, което отваря очите на ума за съзерцание. Събуждането на духа, което се ражда от вниманието води до сърдечно усещане на смирение. Колкото по често настъпват тези моменти на умиление, толкоз по дълбоко смирението прониква в сърцето. С напредването в тази практика вниманието се изостря сякаш става " живо", човек започва ясно да усеща невидимото като видимо и очакваното като настояще. Човек ясно започва да усеща Божието присъствие и се смирява до смърт. В бранното умение, вниманието отваря духовното ни възприятие, и с очите на ума можем да видим очакваното (бъдещето) като настояще, да видим всяка атака или движение като на забавен филмов кадър.

Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Уникално за нашия народ е, че успя, макар и в условията на турското робство, по време на Възраждането, без помощта на институции и политически поддръжници, да развие своите духовни идеали не само за освобождение и равноправие на нашия народ, но и нещо много по-величествено - идеала за възпитанието и изграждането на достойна нация със собствена самоличност и бъдеще. Началото на тази борба започна чрез силите на Българската екзархия и ръководеното от нея просветно дело, пропито изцяло с духа на демократизма и най-високите просветни идеали на европейската култура.

След освобождението на княжество България се възстановява народната традиция на българските фолклорни събори. Целта на тези народни събори е да се възроди българската народна култура, да се оживотвори народната памет посредством българска музика, песни, хора и танци, игри и умения. Юнашките гимнастически дружества като полувоенни организации също са били неотделима част от тези народни събори, където са демостратирали свойте юнашки умения, с оръжие или без оръжие, с борба и юмруци, надиграване с крака или сложни гимнастически фигури.

http://sphotos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/178915_307958789320480_460875730_n.jpg

Не малка чaст от тази стара юнашка гимнастика се e запазилa и до днес посредством българския игрови фолклор, защото българските народни танци са живата двигателна памет. която е запазила и съхранила - историята, културата и бита на българският народ от тъмата на вековете до наши дни. Ако се вгледаме внимателно в българските народни танци, ще забележим в тях част от старите юнашки умения, ще разберем също колко дълбоко тези умения са пропити в живота на българина, отпечатвайки върху него своя военен характер. Мъжките народни танци са много богати на движения и ритми, като се изпълняват от бавно до живо, дори бързо темпо. Обикновено танцът на мъжете изобилства от скокове, клякания, въртения, захвати, удари с крака излъчвайки мъжественост, сила и вглъбяване, като понякога танцуващите доказват своята готовност за борба чрез игра с калъч, шашка, пушка или ножове в ръце.
http://images01.snimka.bg/000330915.jpg
Юнашките дружества са били паравоенни дружества обхващащи цялостно територията на България, както сега са клубовете по източни бойни изкуства.Тези дружества са подготвяли българина още от най ранна юношеска възраст в изкуството на войната. Затова по времето на Царска България българите по глава на население са изпреварвали по военна подготовка дори военолюбива Япония.
http://stara-sofia.com/junaci1904.jpg
На практика през този период България е била една от най добре подготвените държави във военно отношение и войните след освобождението доказват това.
http://www.vidin-online.com/images/istoria/belogradchik/unak/zname.jpg
Сравнението с източните бойни изкуства е показателно, защото още преди да се роди бойното изкуство Карате в Япония в Европа, включително и в България са се упражнявали бойни техники под формата на военни упражнения ( от гр. гимнастика).
http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/303316_248095561973470_3090749_n.jpg
Тази традиция се прекъсва през 1945 година когато новата власт в лицето на комунистическата партия забранява дейноста на юнашките дружества заради тяхната патриотична дейност и характер. Забраната за практикуване на всякакви бойни изкуства и умения сред цивилното население започва да се пропуква едва в края на комунистическия режим през 90 години на 20 век.

Първият човек който в края на 80 години на 20 век въстановява юнашката традиция и отваря широко вратите за изучаването на българското бойно умение се казва Георги Велев от Асеновград.
http://www.youtube.com/watch?v=wECyiaZVkt4
По времето на социализма, неговата системата се казваше Български свободен бокс, после името и се измени в българско бойно майсторство (умение)

Българското бранно умение вей е съвременно бойно умение, развило се въз основа на старите български народни традиции - народни танци , военни игри и умения, които са запазили в себе си старите юнашки бойни умения, упражнявани в българските гимнастически дружества " Юнак", в началото на 20 век. Освен военната гимнастика и мъжките народни танци, специфични ритми и музика, в него се изучава и старият стил на боксиране ( юмручен бой с удари и блокове), също така народният стил борба, военната фехтовката със сабя и щик , обединени в движенията на тоягата и не на последно място Православното познание за човека и духа, за развитие и духовна промяна на човешкото възприятие.
___________________________

970498_442298772553147_1432607851_n.jpg


Орелът и лъвът са двата юнашки символа на българското гимнастическо дружество "Юнак" увековечени като исторически паметници на Българската култура. Това са орлов мост и лъвов мост, които пазят вратите на стара София, между тях се е намирал стадион "Юнак" преименуван по късно в чест на основателя на българските юнашки дружества - Васил Левски.

Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много си е забавна даже. Докато преглеждах с помощта на скрола втората страница на темата, си представих как Иван Александър и Паисий Хилендарски тренират бойно изкуство. Не двамата заедно, разбира се, макар, че кой и пък знае какво може и да прочете човек в скоро време.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, интересно би било да си представим как православни монаси с дълги бради, облечени в черни и кафяви раса, въртят тояги или играят кати от карате из двора на Рилския манастир...

post-471-0-98787200-1376115832.jpg

post-471-0-21961500-1376115864_thumb.jpg

post-471-0-71427200-1376115883.jpg

post-471-0-89661800-1376115902_thumb.jpg

post-471-0-65843100-1376115926_thumb.jpg

post-471-0-16092900-1376115983_thumb.jpg

post-471-0-11902400-1376115998_thumb.jpg

Редактирано от ISTORIK
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

264435_398469646936060_2125413063_n.jpg

Поп Минчо Кънчев !
_______________________________________
Поп Минчо Кънчев ( 1836 - 1904 ) е таксидиот, даскал и свещеник, победител по седенки и събори в борби и надпреварвания, в стрелби и препирни, съратник на дякон Васил Левски, Матей Преображенски, Захари Княжевски, дякон Викентий, Колю Ганчев и други народни комити, хайдути и революционери за освобождението на поребена България.

ВИДРИЦА

Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох “Видрица”, защото има описано за българи, даскали,
ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие.

12 юлий 1894 г.

Свещеник Минчо Кънчев
с. Арабаджиево,
Старозагорска околия

vidritsa2.jpg

Школата се уреди с всички си потребности. Само чака да доде свещеникът да го восвети
___________________________


Нашият даскал Марин Ганчев знаел и друг занаят, той бил и изкусен дюлгерин. Донесе един мертек, едвам го мъкне на гърба си. Сне го и захвана да го приглажда, направи му в средата на две места кертми и върза едно ново въже от краищата на кертмите. Ний гледаме като мартори, ама мислим, че прав...и това дърво за някой налбантин, гдето вързува с него на воловете краката, та ги кове. А то било друго нещо. Направи го и го изправи на едно кьоше в дюкяна. Повика ни наред да алексуваме и всички един по един станахме. Кога Добри Димитров, не си знаел математа, не рачи да стане да дума, стана даскалът, та взе дървото, изправи и от нази четворица. Натиснахме Добря, вмъкна му и двата крака във въжето, та го засука и каза: “Дигайте нагоре”. Ний вдигнахме, щръкнаха му краката (и наистина мяза това на някой луд вол, кога го натиснат, та го коват). Каза на другите: “Викайте, колкото ви глас държи, да четете.” Завикаха всички, даскала взе един сарък, захвана да удря, Добри реве, другите викат, даскалът му отпра табаните на краката. Пуснаха го Добри из вратата навън, чак на Голямата могила при азмака в селските кории си взел хъза. Качил се на могилата и гледа оттам към село дали иде даскалът. Даскалът, като го наби, както прилича, каза: “Бягай, това го викат фалка"23 – и ний тогава разумяхме и се научихме на името й.
Веднъж даскалът поиска две малки котенца да му занесем, които имат. (Горките котенца, що са били много злочести.) Донесоха му две котенца, той и на двете котенца отряза ушите и опашките до дъно, пусна ги да ги гледат и да се чудят хората как му й дошло на ума да ги преправи тези котенца. Котенцата пълзят посред село и “мяв-мяв” – в Станчева дюкян. Който ги види, пита: “Кой преправи тези котенца?” “Даскалът”. Чудят се как му й дошло на ума, може и това да й учил на школата.

Даскалът се труди, за да ни изпълни главите, да ни просвети и изучи (гдето има, и него ще изкара), и ний се трудим и напредваме. Даскалът опита фалката и на Петра Кълвачев24 от Топракхисар, натопли му краката и Петър побягна и като бягал няколко дена, казал: “Турчин ставам, на даскал не отивам”. Баща му дядо Желю и чичо му Новачко намерили Петра. Дядо Желю купил едни хубави емении (язък за емениите), доведе Петра, подари му емениите и каза на даскала: “Даскале, бий и пак гледай.” Даскалът каза: “Чакай да те науча как се става турчин” – тури го във фалката и хубай му напари краката. Сетне взе, та го накичи с кокоши пирдав и накара всички наред, та го заплюхме. Като изпълни този обред, накара го да направи четиридесет поклона. Петър направи 40 поклона и даскалът го опрости и сега е безгрешен, да умре, право в рай Божи ще е прав като свещица.
Даскалът ни учеше да пишем и да смятаме и от многото си смятане изнамерихме, че имало много бълхи в стаята, гдето се учехме да четем. Ама и даскалът учил за бълхите книгата, накара нази да ги изморим. Той бил лесен цяра, ама като не знаем. Накара ни да носим един цял ден с бакъри вода от реката и ний носехме, та изливахме в дюкяна. Стана до пояс вода. Доде дядо Генчо, та погледа, каза: “Даскале, какво правите? Ще ми съсипете дюкяна”. Пак лесно: “Ха сега черпете с бакърите", и изчерпихме водата и бълхите се не чуха и не видяха, това им бил цяра. Пак си следваме да се учим и въспяваме в науките си напред.
Ами сега доде ред и на мене да опитам фалката. Като отидох да алексувам, сбърках една дума, даскалът накара Кара Йовичин Коля да ме заплюй. Колю ме заплю. Аз като се извих, та ударих един юмрук на Коля, той се простря на земята. Даян сега, Минчо. Даскалът скочи, та взе фалката и ми завъртя краката нея, вика четворица да държат, би ме, догде кандиса, от лобута капнаха и на двата ми крака нохтете на големите пръсти. Юнак трай, даскале, не плача.

Даскалът ни учеше и гимнастика. Той знаеше да свири и свирка, вземе свирката, та я залюлей: “Ха сега всички ставайте, та играйте”. И ний всички наскачаме, та се кълчим като дяволчета, кой как мой. И то лошо. “Що играйте” – вземе саръка, затвори вратата, та се набий хубай. А пък ако се докара някой да му влезе два пъти в ръцете, два пъти бит.
Даскалът беше учил и тази книга – за разковниче как намира да се улови. Донесоха му веднъж един таралеж. Накара ни даскалът, та правихме кал и запушихме таралежа под пишкюня, та го запряхме да донесе разковниче. Клети таралеж, колко са й трепал, догде изрови и направи дупка през юрмята и да иде за разковниче. Погледнахме дали й отишъл за разковниче, наистина отишъл – няма го. Даскалът пак ни не оставя, труди се и с ум се бие как по-скоро да ни изучи и просвети, баща и майка да почитаме и на старост да им помагаме. Ама ний калпави, мързи ни да учим, затова даскала толкова ни стяга и бий във фалката.
Ред доде и на Теня Господинов да опита фалката. Той пък видял даскала, че взима от една мома, Нана Капулминчева, китка, и на Теня се прищяло да си вземе една китка от Желка Мирчева. За тая му погрешка даскалът го тури във фалката, та му натопли краката, Теню се нарева. Пусна го даскалът от фалката и Теню Господинов куцук-куцук отиде, та каза на баща си. Видяхме баща му Господин иде с един голям кол на рамо и хука: “Анасъна, иманъна, дининини”. (Майка му, вярата му...) Плесна даскала с кОла, даскалът хукна из село навън, Господин Кънев с кола подире му. За честта му и бюлюкбашията Али Байрактар иде в село насреща му. Даскалът като го видя, завика с глас: “Аман... Няма ли някой душа да отърве и помощ да стори”. Даскалът се върна, Господин Кънев се спря, бюлюкбашията ги забра и отиде, та кондиса в Дълъг Господина Нейков. Наскоро доде мухтарина Велеолу Петко и други още от село. Даскала запряха в една кошовница. Велев Петко проводил кеята Генча Банов да доде да ни извика, та накара Велев Петко да седне да четем срещу кошовницата на вратата и да искаме даскала си. И ний хем четем, хем викаме: “Пуснете ни даскала, искаме го”. Даскалът поседя малко затворен и се наял с круши, защото в дамчето имаше много набрани дребници. Пуснаха даскала, той ни заведе пак, дето учехме. Сега и той по-много знай, и на друг даскал се учи...
Господин Кънев не можа да сполучи самичък да изпъди даскала, ами проводи синовете си Теня и Къня да се учат в Карабурун при даскал Димитра Чолака. Само това сполучи, та накара Генча Делинейков, та ни изпъди от дюкяна, гдето учехме.

Няма где да идем да се учим. Намериха ни помещение в дяда Вълча Колев в едно дамче, гдето вечер затварят магаретата си. Сутрена изринем на магаретата фъшкиите и насядаме да четем. Вечер магарета, сутрена даскалчета. Даскалът ни Марин захвана да се закача с Куна Вълчева, защото тяхно беше дамчето. Това минало на дяда Вълча в ушите, по-скоро ни изпъдиха, та се избавихме да не ринем сутрена магарешките лайна и от лошата миризма. (Куна Вълчева се влюбила в даскала и щеше да му пристане – – –)
Даскал Марин бил много куршумджия. Като бяхме отсъствали няколко време от дюкяна, мишките изгладнели – една мишка излезе из една дупка и захвана да яде хляб от Янко Станчевата торба. Даскалът каза: “Стойте, аз ще Й кажа ай сега” – извади един пищов, пълен с дребни сачми, замери я, пум-у-у, мишката се скри в дупката си, сачмите се пръснаха и набиха в стената. Без малко остана да ни изтрепе, ако не беше ни дошло на ума да се позатуляме. А нему никак не доде на ум да каже: “Махнете се, че тогаз да дам на мишката да разумей.”
Даскалът сега залиби друга любовница – Михна Сивчева, на Димитра Широв25 леля му. Димитър Широв е сега на голяма чест, даскалът кога излезе навън, нему дава пръчката; което момче да погледне и се загледа нанякъде, да удря с пръчката. Даскалът хем любовници либи, и за нази се много труди и ум троши, за да ни научи да четем. От труд у главата му ум не остана. Ето и мойта матема. Стана една неделя я уча и пак я бъркам. Слушайте да я изчета. Тя е от наустницата (часослова): Полунощница по вся дни, страница 10. Зачало.

За тази дума, с глава надолу написана, даскалът цяла неделя ме мъчи. Колкото пъти и да ида при него да алексувам, все по две пръчки ми удряше по ръцете и ме връщаше назад: аз кажа “славословити", а той я измени “славословИти", вторий път, ако кажа, както ми я поправи, той казва същата дума, както си й.
Баща ми вечер ме пита: “Алекса ли днеска?” Право му казувам: “Не съм.” Това питане следваше всяка нощ. Баща ми толкова ме обичаше, не знам тая нощ сърдит ли беше,
или пиян, попита ме: “Още това ли четеш и не си ли алексувал още?” “Не съм.” “Ти стана калпазанин, мързи те да четеш, утре ще искаш шестдесет пари за айлък (месечина) за даскала”. Стана, та ме хвана за ръката, че взе огрибката, та ме налага в гърба, доде кандиса. Пусна ме, аз из вратата, че към корията. Майка ми милозлива, тръгна подире ми да ми се моли да се върна. Аз я не чувам, вървя. Като допрях до корията, достраша ме, запрях се. Тя ме хвана за ръката и се върнахме назад. Баща ми ни срещна, взе ме от майка ми и каза: “Къде бягаш!” Че пак на повторка още един даяк ми трътна и ме заведе вкъщи. Аз отговях, та му продумах, като млада булка, кога говей на кума си: “А бе, тате, даскалът не ми разменя математа, зам да ме стигне Димитър Широв. Вий ме убихте, ами я виж ми ръцете, на пръстите ми некът не остана, дето ма й бил тая неделя даскалът”. “Тъй ли било, защо ми не кажеш, то му й лесна работата”.

Стр. 78-81

Кой към, кой сват.

___________________

Ох кузум. Иде, бутна коня, доде до мене, наведе се, та бръкна в дисагата. Аз го улових отгоре за раменете и двамата на кълбо на земята. Но аз съм отгоре; той пиян, аз стреснат, млад и трезвен. Знам и да се поборювам: от първо време извадих пищовите, ножа от силяхлъка му, пушката отхвръкна от рамуто му. Тъпча го, с юмрук удрям във врата, с коляно ритам слабините му помежду кълките. Изпървен помъчи се да се избави от ръцете ми, но попчето здраво държи, зари работата му беше спукана. Мъче се, окаяний, да се изкопчи от ръцете ми, но силете му не му смогнаха. Само тежко пушка. Аз го повърнах назад и го блъскам отподир като костаначки, кога се блъскат. Няма кой да ни гледа и да се смей".

Видрица - стр 202

Овце и кози на гръцката поляна

__________________________


След малко Латина Стоян довтаса, донел хляб, месо печено и вода, сяда на тревата и захваща да казва така: “Много лошо сте направили, вий сте потрошили турчелята в Ахиево. В нашето село дошле шест тълпи кучетари, вази търсят и ако им минете на ръка да ви уловят, ще ви обесят и живи дерат, язък за вашата младост”. Тодор: “Бати Стоене, ний днеска uял ден се юрлахме с тях, да са ни хванали, ръцете им вързани ли бяха! Я гледай на колко места имам клъцнато от ятаганите им, но в ръце не влизам, и аретликя Вълчо е бележен, зам да знай оттук натъй каква мома да залюбува, и той хубай ги търкаляше, те уплашиха ли се, кой знай, забравяха с пушки да гърмят, ами повечето само с ятаганите си искаха да секат. А пък нашите дълги овчарски тоеги не ги пускаха да ни приближат. Като подскокнем, по трима наведнъж събаряме, пръснахме ги като чил-яврукларъ и пак се отървахме живи”.

Далскълче или Ахмедче, от двамата един ще мре.

______________________________________________

Тази неделя вечерта не клепна клепалото. Сутрената рано отидох, качих се на клепалницата и си поизмърморих : " Назлъм, бели жалени ханъмки, какво сте сега сладко заспали, ще ви стресна и разбудя, и съня ви ще прекъсна, че каквото стане, да става. Хайде найслъм падишах думбел ханъмлар, сизин ашкън за токмаларъ. ( Хайде галени, мързеливи царствени ханъми, от любов към вас, към клепал...ото ) Това ми беше молитвата. Ударих с токмаците и се хванах да бия клепалото. Не бях спрял, още биех клепалото, ето Ахмедчето, назърина на Дърмуш бея, се зададе по бели гащи и по бял кулаф на главата му и хубава тояга в ръката му, иде право при мене и псува, както му доде. И аз приготвен, както трябва. Доде до клепалницата и каза: " Слез." А аз му викам: " Качи се, ще станем на кълбо." Най-подир, не ща да седя цял ден на клепалницата, захванах да слизам. Ахмед ага се готви да удря още слял, не слял. Скочих на земята, и догде да ме удари, словихме се, аз го натъпках на земята, взех му тоягата, помачках го с колени и "чухут дортмеси" (мушнах го по чифутски), оставих го, той си тръгна с псувни.

Видрица стр. 142

Далскълче или Ахмедче, от двамата един ще мре.

______________________________________________

Тази неделя вечерта не клепна клепалото. Сутрената рано отидох, качих се на клепалницата и си поизмърморих : " Назлъм, бели жалени ханъмки, какво сте сега сладко заспали, ще ви стресна и разбудя, и съня ви ще прекъсна, че каквото стане, да става. Хайде найслъм падишах думбел ханъмлар, сизин ашкън за токмаларъ. ( Хайде галени, мързеливи царствени ханъми, от любов към вас, към клепал...ото ) Това ми беше молитвата. Ударих с токмаците и се хванах да бия клепалото. Не бях спрял, още биех клепалото, ето Ахмедчето, назърина на Дърмуш бея, се зададе по бели гащи и по бял кулаф на главата му и хубава тояга в ръката му, иде право при мене и псува, както му доде. И аз приготвен, както трябва. Доде до клепалницата и каза: " Слез." А аз му викам: " Качи се, ще станем на кълбо." Най-подир, не ща да седя цял ден на клепалницата, захванах да слизам. Ахмед ага се готви да удря още слял, не слял. Скочих на земята, и догде да ме удари, словихме се, аз го натъпках на земята, взех му тоягата, помачках го с колени и "чухут дортмеси" (мушнах го по чифутски), оставих го, той си тръгна с псувни.

Стр. 142
_________________________
Гайди свирят на борба и много човеци се натиснали на търкалото, та гледат. КАто чух, че има борба, и аз отидох да гледам, бореха се, надвиваха се, задърпаха и мене да изляза и аз да се боря. Нямо що да сторя, разхвъргах се и аз и излях, та се борих със Стоян от Памукчий, когото надвих, след него Мартина от Меджерито, Нейцха Станев от Голямо Кадиево, и тях надвих. Развърга се казанджията Стоян - той на земята се не закачи, през трапецата го прехвърлих.

Прочутий Хинчо от Чира...джий захвана да говори: "Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче." "Ще излезеш, чицо Хинчо, ама знайш ли пролет на Муухтар Димитров Марийкината свадба какво те прави. Бял Гергев Минчо от нашето село ?" Хеле не излезе, какво ще хване от мене, и друг се не намери ; хвърли кума пешкиря на рамото ми, целунах му ръка и стига ли се края ми, като чух от хората, та говорят , че съм бил юнак.

Потупа ме чичо Хинчо и каза : " Да живейш, ти днеска два пешкира взе, един от пехливанък и друг от кушуджулък." " Три ще станат - и къде нашето село ще си вървя, и ще взема друг. Чичо Хинчо, ти скочи да се биеш с Мънча Гергев пролет, кога те надви, ама малко остана да те направи като Цоня Пехливанин, че скочи и с мене да се бориш ; видя ли казанджията какво стана, ти по лошо щеше да станеш, хем той се бори и с мечка." " Даскалче, ти си ми аретликаво момче, аз ти се радвам, зарад това се шегувам, да не ти излезе друг, като види мене. Зам да всемеш ти пешкиря."

Като се върнахме от сватбата, варихме се кушия, пак моята кобила замина и взех пешкиря. В понеделник на окропа пак се борих, като надвих Гергана, Добря и Демирджиев Атанаса, всех пешкиря. Този Добри, като заякна, стана прочут борец и то му беше работата.


Стр. 126 / 7


Борба.
__________________________

Имахме от село стражари ( с. кайнак) та ни пазят. Аз се съблякох не цял гол, но като борец, само ризата, та попитах кюрдите: има ли някой да се бори, нека ми излезе, да се поборим. Кюрдите не знаели борба какво й нещо. Натъй се бутаха, насам се питаха. Един от тех ходел аскер и видял борба. Кое иска, кое не рачи, убедиха го, па ми излезе. Но човека само видял, а да се бори не знай. Словихме се и стана на кълбо. Аз си поиграх с него и го оставих.

Имах малко кусур от нашия големец. Да.....неговата мамка, гдето го е родила....

Стр. 400

603518_400265553423136_1638251897_n.jpg

Снимка на поп Минчо Кънчев и съратника му поп Еньо от с. Гюнели махле (Любенова махала), Старозагорско

Известно е всякому, че когато едно дърво е само, то е изложено на силните духания на ветровете, които го силно клатят от основанието му и брусят листето и стъблата му, вместо да се възвишат горделиво, снушават се, като че ги тегли землята, също едно растение, когато е само и ако няма никаква защита срещу слънчевата горещина, вехне и изсухнува, най-после и человек, когато е сам, могъществените ветрове, врождените му желания за върховенство на тоя свят страшно го усукват около земята и му измъкват мъзгата, с която се храни.

Прочее не бивайте като само растение или като само дърво, но съединете се, укрепнете се и се защитете взаимно. Между това, когато сте уединени и когато всякой от вас не мисли за другиго освен за себе си, тогива няма да се надявате за друго освен за грижа, злощастие и неволи.

Кой е по слаб от дръвчето и по-кротък от ластовицата ? При всичко обаче, когато соколът се приготви за лов и ластовивиците и врабчетата като се съберат съгласно наоколо му,всички заедно го нападат и го преследват. Прочее вземете пример от тези пилци.

Тоя, който се дели и страни от свойте братия, страх го преследва, кога пътува, безпокои го, кога си почива, и го смущава и във време на съня му.

Прочее, ако ви попитат колцина сте, отговаряйте, ние сме сами, зачтото братията ни сме си ние, и ние сме братията си.

Бог в този свят не е направил нито голям, нито малък, ни господари, ни роби, ни царе, ни поданици, той е направил всички равни. Обаче между човеците някои са силни или по тяло, или по дух, или по воля и тий са, что се стремят да подчинят другите тогива, когато гордостта или желанието задуши от тях братската любов.

Бог знаеше, че това щеше бъде тъй, и затова е заповядал на человеците да се обичат и наконец да са съгласни, чтото слабите да не подпадат някак по игото на силните. Зачтото тоя, что е по-як от едного, по слаб е от двама, и тоя, что е по-як от двама, по-слаб е от четворица, прочее слабите не ще се боят, понеже, като се обичат, ще бъдат свързани взаимно.

Някой си человек, като пътувал в една планина, пристигнал на едно място, гдето един голям камък се търколил върху пътя и го запушил тъй, чтото нямало преход ни отляво, ни отдясно. Тогива тоз человек, като вдя, че не ще може да следва пътя си по причина на камъка, опита се дано го претъркули, потруди се доста на туй дело, но всички старания бидоха залудо. Това като видя, люто се наскърби и рече: " Що ще бъде с мене, когато ноща пристигне и ме завари в тази пустиня без храна, без прибежище и без никоя защита ? Що ще бъде с мене, кога немилостивите зверове излязат да търсят да търсят лова си?" Когато беше потънал в такива мисли, пристигна и друг един пътник, и той извърши всичко като , каквото беше извършил и първий, но и той, като намери себе си невъзможен да претъркули камъка, жално клюмна главата си и се оттегли. След тогова пътника дойдоха още мнозина и никой от тях не можи да претъркули камъка, бяха се изплашили. Най сетне един ипомежду всички рече на другите: Братия ! Да помолим отца нашего, който е на небето, може да чуе молитвата ни и ни избави от тази опасност. Кога начнаха да се молят, тоя что беше рекъл " Да се помолим", предложи още : " Братия, това что не може нокой от нас да съм да направи, дали всички наедно не можем да го извършим?" Всички станаха и всички като съединиха съгласно силите си, претъркулиха камъка и продължиха пътя си.

Пътникът е человекът в света, пътешествието е наший живот, а камъка са бедите и неволите, които посрещаме на всяка стъпка в тоя свят.

Никой човек сам не можеда претъркули тоз камък, но никога не ще се противи на тия, что пътуват мнозина и съгласно наедно.

Ето пример, ето път, по-блажен е и преблажен, който го следва съгласно с братска любов. Съгласието, прави малките големи, а несъгласието събаря големите и най-силни сърца, та остават като прах на тъпан.

Ваш о Христе брат п. Минчо Кънчев

27 февруар 1876 година
Диарбекир

Редактирано от nikodim
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И кво доказа с тва, че поп Минчо е махленски побойник?! Ако знаеш аз какви истории мога да разтегля? Това обаче не ме прави адепт на никакво бойно умение, освен на кръчмарския бой.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Видрицата е страшна книга не само заради езика на дяда ви поп, ами заради пълната й правдивост. Неизкушен в премълчаването, поп Кънчев направо ни води за ръката в българския 19 век на най-битовото му ниво.

Ама там за българско карате няма и грам ....

Редактирано от КГ125
  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чак пълна правдивост не бих казал, но със сигурност можем да му се доверим там където е бил очевидец. А книгата верно е страшна. Даже навремето историята на връщането му от заточение ме беше вдъхновила за разказ, който си остана само идеен проект.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е, хайде максимална. Уникално четиво обаче. Да има едно такова на някого от 13-14 век, чудеса бихме научили за средновековието... :)

Па давай с разказа, какво - не е късно :))

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...