Атмосферни явления: буря с градушка

**К.ГЕРБОВ** · Август 16, 2013

Темата беше замислена като поредица от красиви снимки. Знаех, че не мога да постигна внушенията на Пейо Яворов от неговата „Градушка”. Природата в града, не е като на село. А в поетичната творба се визират битови мотиви, като кулминацията на действието и епилогът са драматични за селските стопани.

По-скоро бях вдъхновен от Концерт № 2 „Лято” от цикъла „Четирите годишни времена” на Антонио Вивалди. Нямам обаче умения да правя клипове, затова показвам само снимките, които донякъде съответстват на внушенията в частите Адажио и Престо на концерта. "Адажиото" предава затишието преди бурята, а "Престото" - лятната буря.

„Донякъде”, защото не ми се получи желаната изящност, каквато е постигната в музикалното произведение. Показаното тук има по-скоро репортажен характер. Не всички снимки са естетически и хармонично издържани, затова пък са правдоподобни.

Ако се вгледате внимателно в кадрите от филмите, където влюбените се целуват под дъжда, ще видите, че в повечето случаи капките падат пред тях, а човешките фигури и задния план са добре осветени. Много често се виждат и сенките на фигурите.

При дъждовните сцени, за да се постигне по-красива визия на кинокадъра, актьорите и планът около тях се снимат в слънчев ден или с подходяща светлина, а пред камерата вали изкуствен дъжд. Разбира се, ако сценарият е предвидил действащите лица да се измокрят, „дъждовните” капки падат и върху тях, но снимката пак се прави при хубаво време или подходящо допълнително осветление.

При реална буря времето става толкова мрачно, че за да се получи все пак някаква снимка, трябва да се заложи голям отвор на блендата на фотоапарата. В резултат се намалява рязкостта на заснетото изображение. Едновременно с това скоростта на снимане става много малка и изображението се получава размазано.

Снимките на трамвайната спирка, където ме завари градушката и успях да я заснема отблизо, са правени при скорост 1/30 сек. При нея неизбежното потрепване на фотоапарата при натискане на спуска се отразява на снимката и кадърът се получава размазан. В такива случаи се използва статив, на аз едно, че нямам такъв, и второ – откъде да знам кога ще завали град, та като излизам да взема и статив.

Като следствие от малката скорост на снимане, капките дъжд и парчетата лед също не могат да бъдат заснети в детайли. На практика се заснема траекторията им.

Имах колебания дали въобще да пусна снимките във форума, но тъй като става дума за атмосферни явления, които не се заснемат толкова често, се реших. Още повече, че успях да заснема почти всички фази на една буря с дъжд и градушка: затишието преди бурята, първите дъждовни капки, бушуването на водната и ледената стихия, дъгата накрая и пораженията. Парчетата град, които заснех, са едни от най-големите, които съм виждал. Сравнени с тревата около тях, те са по-големи от лешник.

Снимките са правени по различно време, което съм отбелязал под снимките. Произведението на Вивалди се отнася за лятото, но в София бурите и градушките явно стават в края на пролетта – в началото на лятото. Затова и снимките ми са основно от май и юни. Градушките са датирани на 8.6.2009 г. и 12.5.2010 г. Доколкото си спомням, на останалите дати май имаше само дъжд.

Нямам снимки на мълнии,които съпровождат бурите. Проявих интерес как точно се заснема това атмосферно явление, но като прочетох, че „трябва да се запасим с време и търпение и до голяма стапен да разчитаме на случайността” се отказах. По-вече информация по проблема има тук: http://4coolpics.com/article/11.html.

Галерия: