Продължителност на живота и удари на сърцето

[vorfax]

Изследванията показват, че при бозайниците общият брой сърдечни удари по време на живота е удивително постоянна величина, въпреки различната продължителност на живота им. Когато броят на сърдечните удари е в зависимост от телесното тегло, разликата в продължителността на живота може да бъде голяма, достигаща дори до половин милион пъти от хамстера до кита. Тези данни притежават своята значимост, доколкото, от еволюционна гледна точка, те представят зависимост между продължителността на живота и наличната енергия, която може да бъде обобщена накратко така: “по-малки енергийни нужди, по-продължителен живот”. Съпоставката между хомеотермните и хиберниращите животни предоставя още интересни факти. При хомеотермните животни понижението на телесната температура се предотвратява чрез засилване на метаболитната активност, свързано с повишение на сърдечната честота. При хиберниращите животни понижението на метаболитната активност се дължи на понижение на телесната температура и сърдечната честота.
Средната сърдечна честота, която при нехиберниращи мармоти е 150 удара за минута, се понижава с 3 до 5 удара за минута по време на зимен сън.
При по-малките животни сърдечната честота е по-висока и продължителността на живота е по-кратка, като в сравнение с по-големите животни разликата в сърдечната честота може да достигне 35 пъти, а разликата в продължителността на живота - 20 пъти.

Световният рекорд при бозайниците е притежание на етруската земеровка:

Огромното количество храна, която тя поема ден и нощ, изисква голяма жизненост. По тази причина нейното сърце пулсира 1300 пъти в минута! Това е 20 пъти по-бързо от човешкото сърце и петдесет пъти от сърцето на слона. Поради тази причина и продължителността на живота не е голяма - около 15 месеца.

Продължителността на живота е предопределена от активността на енергийния обмен в живите клетки и обратната зависимост между продължителността на живота и сърдечната честота е проява на феномен, според който сърдечната честота е факторът, определящ метаболитната активност и енергийните нужди.

За по-лесно качвам таблицата, която направих, като картинка:

Въпреки че фактът за константния брой сърдечни удари в рамките на един живот е доказан само за бозайници, има множество причини да се смята, че тази закономерност е общовалидна за животинския свят. Така например сърцето на гигантската галапагоска костенурка, при сърдечна честота 6 удара в минута и продължителност на живота 177 години, ще произведе общо 5.6х108 удара за целия й живот. Подобна стойност е изчислена и при плъх - 6.3х108 сърдечни удара за живот с продължителност 5 години при сърдечна честота 240 удара за минута. Наистина, броят на сърдечните удари по време на живота е почти постоянен при различните бозайници, въпреки разликата в продължителността на живота им, която може да достигне и 40 пъти.

В това клипче за най-дълголетните животни прави впечатление, как да го нарека, пасивният, бавният начин на водене на живот сред тях: http://vbox7.com/play:dedc459816&r=emb

В друг клип се разминават стойности, но се отбелязва закономерността: http://vbox7.com/play:9b4a3e5ac7&r=emb

Под #3 е отбелязано, че "Всички животни водят еднакъв живот, с приблизително 1,5 милиарда сърдечни удара."

http://www.bg-cardio-fondation.com/pdf/2002/vol3_3_2002/security/heart%20rate_2002.pdf

Редактирано Октомври 12, 2013 от vorfax

[Last roman]

единственият орган, който не си почива

[Aspandiat]

единственият орган, който не си почива

При тебе има още един - черният дроб.

[Шпага]

От казаното тук излиза, че спортистите би трябвало да живеят поне два пъти по-малко от лентяите или от чиновниците

[Joro-01]

Шпага, пулсът им става по-бавен и "силно напълнен", във времето когато не спортуват. Чувала ли си "Пулс на спортист"? С по-редки удари, тренираното сърце изпомпва повече.

Така че - спортувайте си.

[Last roman]

то от заседяване също файда няма, тъй като атеросклерозата не спи, а действа.

Спандьо, одобрявам забележката ти.